:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,830,888
Активни 113
Страници 23,016
За един ден 1,302,066
ПРОЗА

Каръчо

Лиляна Михайлова
Аз съм най-новата възпитателка в Дома и предварително си знаех, че великденското дежурство ще го засилят на мен.

- Няма да имаш проблеми. Тук остават само пет деца - успокои ме директорката.

Другите хлапета заминаха още вчера. Повечето ги отведоха баби и лели, последен дойде един вуйчо.

- Какво да правя с петимата? - попитах аз.

- С големите разговарях лично, момичетата са наясно с нещата. Освен това хладилникът е пълен. А тримата малки още до обед ще дойдат да ги вземат по заявена регламентирана покана.

- По какво?

- Такъв е терминът - обясни ми директорката. - Тия семейства и друг път са вземали детенце за празник.

- Когато им давам децата, трябва ли да ги накарам да се подписват? - попитах аз.

- Не се шегувай! Тези хора са наши спонсори. И най-важното: ако онова мръсно пале пак се довлече, изгони го веднага!

Мърлявото черно кученце се бе появило в края на зимата. Някой вече бе успял да цепне ухото му и да счупи единия му преден крак, но въпреки това злополучният уличник не беше станал зъл, щъкаше из двора на дома с весели заешки подскоци и обичаше всички. По-големите момчета му направиха къщичка от кашон и го нарекоха Каръчо. Малките още не знаеха какво означава това име, но го харесаха, гушкаха Каръчо като плюшена играчка и го хранеха с вафли. А директорката нарече кученцето "приносител на зарази" и непрекъснато нареждаше на чистачките да го прогонят. Колкото и далече да го отнасяха те, на следващия ден палето докуцукваше отново. Но преди седмица Каръчо окончателно изчезна. Децата напразно го търсеха из целия квартал. Отскоро няколко камионетки бяха плъзнали по улиците да събират бездомни кучета, така че връзката беше ясна.

Директорката най-после си тръгна. Щом останах сама, веднага прочетох списъка, по който щях да раздавам децата: Юлка за семейство Балабанови, Алишко за семейство Георгиеви, Айдо за бизнесдамата Гюлева.

Тримата ме чакаха в стаята за игри, обаче не играеха. Седяха един до друг на пейката и стискаха върху коленете си пликове с приготвените чисти пижамки. Юлка веднага ми се ухили под рижия си бретон. За разлика от нея момчетата изглеждаха напрегнати и подсмърчаха от вълнение.

- Няма защо да се притеснявате - усмихнах им се аз. - Сигурна съм, че ще си прекарате много хубаво.

- И аз така им казах - разбъбри се Юлка. - Мене и миналия Великден ме взеха в същата къща. Вечерта ходихме на църква, госпожата ми подари чорапи, а с нейните деца казвахме стихотворения.

Момчетата ме погледнаха стреснато. Перспективата да декламират направо ги ужаси.

- Стихотворенията не са задължителни - побързах да ги успокоя аз. - За едно момче е по-подходящо да говори за футбол или да помага, когато се боядисват яйцата.

- Ами ако вече са боядисани? - основателно попита Айдо.

Всъщност неговото име е Найден. В списъка на моята група първолаци той е записан така: "Найден Съботинов Гаров, седемгодишен. Родители - неизвестни." Останалото се съдържа в името му. Намерен. В събота. На гарата.

Биографията на Алишко е далеч по-пищна от неговата. Според документите той е пети син на шестия син от рода Дормушеви. Самата династия я няма. Тя бере портокали в Испания.

Юлка е от групата на второкласниците и за нея не знам подробности. Над леглото й виси снимка на тъжна млада жена с болничен халат и с рижи коси, оредели от химиотерапия.

Най-напред дойдоха за Алишко. Спонсорите бяха изпратили шофьора си. Поведох момченцето към колата и с цялата си длан усетих как ръката му ситно потреперва в моята.

Десетина минути по-късно пристигнаха и за Юлка. Госпожата водеше и дъщеричките си, навярно искаше от малки да свикват с радостите на благотворителността.

Вече минаваше обед. За Айдо все още не идваше никой. Момченцето беше готово да заплаче, но мъжествено стискаше устни.

Телефонът иззвъня в два и половина. Като се мъчеше в гласа й да прозвучи съжаление, бизнесдамата Гюлева обясни, че неочаквано пристигнал брат й от Чикаго, решили да се съберат само родата, така че... Идеше ми да й кажа нещо грубо, но със спонсорите трябва да се внимава. "Душата на спонсора е чувствителна като тюлена завеса на отворен прозорец" - повтаряше директорката.

- Разбирам ви - учтиво казах аз. - Ще обясня на детето.

Нямаше нужда да му обяснявам. Детето вече ревеше. Заведох го в кухнята, панирах набързо две дебели парчета кашкавал и Айдо млъкна, защото не е възможно човек да яде и да плаче едновременно. След малко отвън свирна клаксон. Изтичахме и двамата. Шофьорът на Георгиев беше върнал Алишко. Госпожата открила, че детето е болно и има температура, обясни ми той, даже се учудила как не сме забелязали това. Преди да си тръгне, шофьорът ми подаде найлонов плик. Очаквах, че вътре има яйца и козунак, но се оказа пижамката.

Челото на Алишко наистина гореше. Нагласих го до Айдо и хукнах към дирекцията да търся амидофен. Тъкмо отварях аптечката и телефонът пак иззвъня. Оставаше да ми върнат и Юлка! Слава Богу, обади се мама: как съм, защо съм задъхана, ще може ли да си отида поне за вечерята?

- Не е възможно - казах аз.

Като се върнах, хлапетата ревяха в убийствен дует. Мушнах пръсти под яката на Алишко - температурата му беше изчезнала. Навярно там, в непознатата къща, детето бе прегряло от вълнение. Отдъхнах си и ги помолих да престанат. Не ги стреснаха ни молби, ни упреци. По себе си знам, че ако си очаквал радост, а те тресне огорчение, е мъчителна работа. За момчетата сигурно си беше направо шок. Усетих, че в гърлото ми започва да пари. Ако продължаваше тъй, нищо чудно да проревяхме заедно цялата великденска вечер. Още на секундата трябваше да измисля нещо, което да ги разтърси.

- Чухте, че телефонът звъня, нали? - викнах ядосано. - Знаете ли какво ми съобщиха? След час и половина ще убиват Каръчо!

- Кой ще го убива? Не можем ли да го спасим? - скочи Айдо.

- Точно за това ми позвъниха от изолатора - казах аз. - Бездомните кучета се държат там и ако са болни или пък никой не ги потърси до две седмици... Край!

Втурнахме се по улицата, уловени за ръце. След стотина метра вече съжалявах, че бях дала срок само от час и половина. Момчетата непрекъснато настояваха да тичаме. Добре поне, че знаех къде са намира общинският изолатор. Търчах и се молех за няколко неща: дано изолаторът да е отворен, дано Каръчо да е там и да е още жив и дано не ми поискат такса за престоя му.

Там беше! Позна ни веднага, сигурно по миризмата на дома, която бе подушил от дрехите ни. Разскача се в клетката и залая като смахнат. Разскачаха се и момчетата. Бяха се ухилили до уши и понеже предните им млечни зъби са опадали, двамата ми заприличаха на щърбави динени фенерчета.

- Елате сега да напишем фактурата - каза дежурното старче пазач. - Една седмица престой, храна, дезинфекция, ваксини...

Изстинах. Имах в джоба си само лев и осемдесет стотинки. Подадох му ги и много нежно казах:

- Изпий една мастичка за празника. Не е нужно да пишеш фактура.

- Абе, и аз тъй мисля - съгласи се старчето.

Разбрахме се бързо и лесно. Хората, които се оставят да бъдат впримчени за великденско дежурство, имат сродни души...

Лиляна Михайлова - визитка

Лиляна Михайлова е родена в Пловдив. Завършила е Софийския университет. Работила е като учителка, журналистка и редакторка. Издала е над 20 книги, сред които сборниците с разкази "Жени", "Късни дъждове", и др., повестите "Корабът", "Чужденката" и "Самоубийство по лични причини", романите "Един тъжен мъж" и "Грехът на Малтица". Автор на сценарии за игрални и телевизионни филми, между които "Най-добрият човек, когото познавам" и 27-серийната телевизионна сага "Дом за нашите деца". Нейни книги и отделни произведения са превеждани в Полша, Русия, Румъния, Португалия, Латвия, Чехия, Холандия, Франция.









:Area: антология
17
3264
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
17
 Видими 
07 Април 2007 07:04
Хубаво разказче !
07 Април 2007 07:42
Ако желаете да подкрепите нелегалната кандидатура за евродепутат на Добри Божилов, можете да го направите като изберете произволна бюлетина, напишете на нея „за Добри Божилов” и я пуснете в урната… Противопоставянето на „системата” не е задължително да става по правилата на самата „система”…

Ако желаете, по подобен начин можете да подкрепите и други „нелегални” кандидатури – например тези на медиците в Либия. Вземате бюлетина, написване на нея „за медиците” и я пускате…

Чисто формално, всички тези бюлетини ще бъдат обявени за невалидни. Но това няма практическа стойност, защото въпросните кандидати и без това не са регистрирани и няма как да бъдат избрани. В случая се цели не юридически ефект – избор на кандидат, а ясен политически ефект – демонстрация на волята на обществото за определен тип промяна… Тази воля сама по себе си е сила и ще повлияе на политиците, независимо свързана ли е с формален избор…

Ако желаете да се запознаете по-задълбочено с кандидатурата на Добри Божилов, заповядайте на сайта на кампанията:

http://www.pr-bg.com/dobri

За всички, които ще ме упрекнат, че ползвам спам за реклама, им казвам, че са напълно прави, че не съм взел решението без доста съмнения, и им предлагам мотивите си да го направя тук:

http://www.pr-bg.com/dobri/index.php?opti on=com_content&task=view&id=19
07 Април 2007 10:22
dob,
Тъпо решение! Ясно или си слуга на някой от големите политмастодонти като БСП и ДПС, или просто си глупак. Ако човек те послуша, по този начин ще дадеш възможност на твърдитя ядра на ДПС и БПС да изберат по-голям брой техни депутати. Впрочем, колко ти платиха, за да напишеш тия дивотии
07 Април 2007 10:35
Лиляна Михайлова. Нищо ново в този разказ. Сълзливо, наивно писание, предъвкана тема "нещастните гаврошчета и лошите, безсърдечни богаташи". Направо ми се повръща от баналностите, които напоследък бъкат една след друга в Антология. В случая, по-добре човек да прочете някоя от приказките на Андерсен, още по-добре Юго, за да не чувства един Каръчо, след като прочете горния разказ...
07 Април 2007 11:21

Не бъдете чак толкова строги срещу Великден, а вземете мотичката и отидете на село, за да прекопаете градината. Авторката пише с такава искреност и непосредственост, сякаш лично е преживяла станалото. Стилът не е гениален, но заслужава петица. Както пише Чоран: "У мислителя ме интересува писателят, у писателя - темпераментът" (Тетрадки. С., 2004, с. 74).

---

http://blog.360.yahoo.com/pavel_st_georgi ev/ [няма пауза]
07 Април 2007 12:09
[/left]Sdbibibi, разбира ти тиквата от литература!
07 Април 2007 12:52
Мимоза,
Репликата е е изключително богата на подтекст. По този причина възможният й отговор е най-вече един: "Разбира ти мимозата от литература...
07 Април 2007 12:55
Aрхиман,
Това кога го написа? Преди или след като хвана мотичката... Впрочем, днес е ден за Христово поклонение, а не за копан. Утре - също. В понеделник вече може, Архиман.
07 Април 2007 13:00
.
Чакай бе, каква работа в понеделник? Нали Великден се празнува три дни? Вие не играете ли три дни хоро на мегдана? Вържи си пояса, накриви овчия калпак, засучи мустак и тръгвай. Момите чакат!
07 Април 2007 13:34
Aрхиман,
Нещо все на веселба те пали навръх Възкресение Христово. Ти май си запразнувал от Велики понеделник...
07 Април 2007 20:37
Хубаво.Хареса ми.Реално и земно.
08 Април 2007 07:57
В рубриката трудно може да се попадне на нормален текст, защото мнозина /като теб/ са заложили на клинично-необятен подтекст. Постмодернистично търсене на телета под вола.
08 Април 2007 15:20
Eга ти, бозата! Тя ме присети, че е време да си хапна козунак
09 Април 2007 03:23
>>><<<
Разказът е вликолепен. Мнението на тоя или оня литературомъд за мен не струва пукнато гърне....
09 Април 2007 18:08
Много хубав разказ.
09 Април 2007 18:25
Мене пък не ме интересува мнението на литмъда Слънчо-Слончо...
09 Април 2007 21:23
Добър разказ.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД