:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 413,878,957
Активни 76
Страници 3,671
За един ден 1,302,066
Репортаж

XXI век в градината на св. Богородица

Атон уверено се пригажда към прогреса. Целта е всичко да си остане, каквото е било
В архондарика (отделението за гости) на руския манастир "Св. Панталеймон" на Света гора има два кръгли стенни часовника. И двата работят, но показват странно различно време. Докато първият, под който пише Greek time показва 20.25 часа, по другия наближава полунощ и една от камбаните във величествената кула звънарница вече подканва братството за вечерна служба. Той показва византийско време (Byzantine time), по което живеят и служат монасите на Атон. Такива двойни часовници има в повечето атонски манастири. Фактът, че духовното време не изостава, а избързва с три часа и половина пред светското, изглежда зареден с особен мистичен смисъл.

Всъщност монашеската република на Атон от години живее в две паралелни времена и това е първото нещо, което човек забелязва, щом се качи на фериботчето в пристанището на Уранополис на път за някой от манастирите. На палубата се возят стотина поклонници и често вдигат фотоапарати, за да снимат красиво кацналите по стръмния бряг обители. Обикновено пътуват и двайсетина монаси. Те сигурно изглеждат точно като техните братя от Х век. Преобладава гръцка реч, но често се чува руска, българска, сръбска и компромисно английска. На палубата няма жени, защото на Атон повече от хиляда години не се допуска нищо женско. Няма женски животни, дори и кокошки. Казват, че преди години някакъв монах закарал там коза, за да храни с мляко свой болен брат, но от вимето й потекла кръв. След това махнал козата и намерил сухо мляко. Явно не е било много отдавна.

В корабчето често се чуват мобилни телефони - неизтребим знак на модерното технологично време. Някои GSM-и звънят изпод гънките на монашески раса. Църквата явно не се плаши от това предизвикателство, защото вярва, че нейният часовник винаги ще го изпреварва.

При всеки курс фериботът вози няколко автомобила - предимно джипове и пикапи, които млади монаси сръчно подкарват по черните пътища на полуострова. На завоите натискат клаксоните и се кръстят. Някога придвижването на товари е ставало само с мулета. Има ги и сега, но на тях почти не се разчита. Около повечето манастири кипи бурно строителство. Има струпани внушителни количества цимент, камък, тухли и дървен материал. Огромни строителни кранове се издигат над средновековните корпуси на "Ватопед", "Дохиару" и "Св. Панталеймон". От единия се вее реклама на строителна фирма "Атоники техники". Сменят се дървени обшивки, изгнил столетен гредоред се подменя с бетонни плочи, изгорели крила се строят отново. Но по всичко личи, че целта на обновлението е Атон да си остане, какъвто е бил винаги. Това лесно се вижда в стари гравюри от XIX в. на българската обител "Св. Георги Зограф", в които двата кипариса пред старата съборна черква "Св. Богородица" стоят точно толкова внушително, колкото и днес.

Консерватизмът и традициите на това свято за целия православен свят място явно са достатъчно силни и дълбоко осмислени. Затова монасите без страх допускат обновлението и часовникът на преходното светско време застава до часовника на вечността. Край черните пътища и пътеките често се виждат кабели и полиетиленови тръби, по които текат ток и вода. В много от манастирите има телефони с фонокарти. Някои имат собствени генератори за ток, но на електричеството тук не трябва да се разчита. Ту го има, ту го няма. Затова във всички помещения има газени лампи. В храмовете горят единствено свещите.

Според църковното предание след кръстната смърт на Христос неговите ученици хвърлили жребий кой къде да отиде, за да проповядва Евангелието. Тогава св. Богородица пожелала да сподели с тях труда им и хвърлили жребий и за нея. Паднала й се Света гора. Когато пристигнала, тук имало езически храм, пълен с идоли, които мигновено изпопадали, щом тя стъпила на сушата. Тогава казала: "Няма да оскъднее Божията милост на това място и аз ще му бъда застъпница." Затова монасите я почитат като своя особена покровителка и наричат Света гора "Градината на Божията Майка". Първите манастири тук са основани още в ранните векове на християнството, но притокът на монаси особено се засилил след VII в. заради византийското иконоборчество и арабските нашествия в Палестина и Северна Африка.

От IX век, когато е датиран първият монашески устав, Атон живее по свои особени правила. Тази традиция не е нарушавана никога. Монашеската република се управлява от св. Кинотис, в който всеки месец заседават игумените на двайсетте манастира. Светската гръцка власт е представена от губернатор. По духовни въпроси републиката е подчинена на Вселенския патриарх. Без негово разрешение никой духовник не може нито да дойде, нито да остане на Света гора. За миряни това разрешение (димонитириум) се издава срещу 15 евро в службата за поклонници в Солун или в Уранополис.

Въпреки че приема новостите и уверено се пригажда към прогреса, Атон ревностно се пази от всичко, което би го опорочило. Тук няма да видите телевизор, нито ще чуете радио. Единствената музика, която звучи, са православните песнопения. Богослужението и монашеският живот стриктно следват каноните, изковани от Седемте вселенски събора (325-787 г.). Всеки ден се служат утреня и вечерня, които продължават по 4-5 часа, а пред празник се оказват свързани от всенощно бдение. В останалото време монасите се молят и работят. Тук няма епископи и митрополити, отците не носят лъскави кръстове и копринени одежди. Най-високият монашески чин е архимандрит. Върху подрасниците на някои са избродирани черепи и кости. Това е знакът на великата схима - най-аскетическата форма на монашество. В лицата на по-млади братя може да се долови известна строгост, но старците изглеждат по детски невинни и благи. Когато земният път на някой от тях завърши, братята го зашиват в мантията му и го погребват без ковчег в манастирското гробище. След три години, като изтлее тялото, костите се изваждат и се прибират в костницата. Там, подредени на рафтове, стоят черепи от стотици години. Върху челото на всеки са записани името и годината на смъртта му.

Към туристическия поток, ако ни бъде позволено да наречем така многобройните поклонници, отношението тук е по традиция благосклонно. Във всеки манастир ги посрещат и ги черпят с малка чашка узо, кафе и локум. След това някой от монасите ги води в храмовете и параклисите, за да се поклонят пред чудотворните икони и светите мощи, каквито тук има във всяка обител. Ако желаят, поклонниците остават да нощуват. Настаняват ги в чисти стаи, в които няма хотелски лукс, но нищо необходимо не липсва. Хранят се заедно с монасите след богослужение, на което обикновено и поклонниците присъстват. Храната и спането не се плащат, но може да ви потрябват пари за друго. В манастира "Св. Панталеймон" още при влизането в църквата един монах обяснява, че записване на едно име за 40 литургии за здраве струва 25 евро. У нас същото струва 2 лв.

"Никой доктор не може да обясни чудото", каза йеромонах Василий от "Ватопед" пред мощехранилницата с черепа на св. Йоан Златоуст, от която през малко прозорче се вижда нетленното ухо на светеца. Според църковни авторитети то е запазено, защото през него св. ап. Павел диктувал тълкуванията на Светото писание. Изглежда, много от молитвите на Света гора се сбъдват. Такова усещане създават чудотворните икони. Зад стъклата върху сребърните им ризници са окачени стотици скъпоценни дарове, зад които едва наднича светецът - златни накити, часовници, ордени, старинни монети. Често се виждат златни и сребърни пластинки с изображения на дете, крак, ръка, очи, които светецът е избавил от болест.

"Всеки ден на Света гора стават чудеса. Това тук е всекидневие", каза по този повод отец Георги от Русе. Миналата седмица той заведе на светите места група поклонници, към която и екип на в. "Сега" имаше щастието да бъде приобщен.

След четири дни из атонските манастири корабчето отново ни отведе в Уранополис. С нас пътуваха и няколко шумни сърби. Бяха ходили до "Хилендар". Жените им, още по-шумни, ги чакаха на пристанището. Искаха веднага да се сликат. На излизане от един мистичен свят, в който тяхното присъствие е изключено, те изглеждат някак неестествено. Така е първите няколко минути. После се свиква.





Новини от "Зограф"

Те са многобройни, но обикновено не са актуални



Когато разбра, че съм журналист, младият зографски монах Гавриил леко се смути. Седяхме пред входа на манастира в късния следобед на 11 май. Няколко часа по-рано премиерът Сакскобургготски и официалната делегация за тазгодишния манастирски празник заедно с внушителната група колеги си бяха заминали. Празникът отминаваше и светата обител постепенно се връщаше към своя всекидневен ритъм.

"Не пишете нещата точно каквито са", каза монахът. Опитах да му възразя, но бързо се отказах. "Писахте, че руснаци с калашници опитвали да превземат "Зограф", при това го пише в заглавие, а после в статията го извъртате и казвате, че нямат калашници." Нямаше какво да отговоря. Точно преди година



ефектната новина за руските монаси,



които с оръжие щурмували българския манастир на Атон, обиколи софийската преса. После малко по малко се разбра, че случаят не е така драматичен. Сега отец Рафаил, духовният старец на руснаците, отново се превърна в център на медиен интерес. Той поне външно го заслужава. Висок е около 1,20 и прилича на възрастна жена, а зад усмивката му блестят два изкуствени зъба. По лицето му няма нито един косъм. Не че се бръсне, кьосе е. Но изглежда, има харизма. Около него постоянно кръжи група руснаци, готови да изпълнят всяко желание, прочетено в погледа му. Той пристигна към края на празничната литургия в съборната черква "Св. Георги" заедно с още двайсетина монаси. След това се включи в литийното шествие до параклиса "Св. Георги" на хълма срещу манастира. Фотоапаратите го щракаха на всяка крачка. През това време Симеон носеше чудотворната икона и пътьом си одраска темето в един храст, но интересът към него вече беше позатихнал. Ден по-рано старците го посрещнаха тържествено и сърдечно на входа на манастира. Оттам влязоха в черквата и след като му изпяха многолетствие, го отведоха в гостната, където премиерът сигурно доста се е умилил при вида на своя детски портрет, който стои на една от стените вече близо 60 години. За тях Симеон не е точно министър-председател, а част от една историческа реалност, отразена в ктиторските портрети на Иван Асен II и молдавските войводи Стефан и Александър в притвора на църквата, както и в спомена за закрилата, която манастирът е получавал от цар Борис III. Премиерът, както обикновено, беше изключително пестелив на изявления, но на никого не отказа да се снима до него в манастирския двор. Дори някои от руските монаси използваха шанса да се снимат с българския цар, за когото недоумяваха как така едновременно е и министър-председател.

Самият Рафаил не влезе в трапезарията за празничния обяд - явно за да не смущава с присъствието си празника, който, от друга страна, не можеше да не зачете и успя да го направи. Преди година монасите от "Зограф" го подслониха заедно с неговите хора в Патетира - мястото за правене на вино и ракия на около 3 км от манастира. Те не биха могли да откажат подслон и това е едно от правилата на живота тук. Православието, което обединява светогорските монаси, прави етническите граници много деликатни. В миналото българското присъствие на Атон е излизало далеч извън пределите на "Зограф". До 1830 г. игуменът на "Ватопед" е бил българин. До края на XIX век и "Хилендар" е бил български. Български монаси е имало и в много от другите манастири. Най-важното за всяка от светите обители тук е духовният живот. За да го има, трябват подготвени монаси. Ако са достатъчно и са българи, никаква руска инвазия не е заплаха. Ако ги няма, никакви финансови помощи или правителствени и парламентарни умувания няма да помогнат. Те са нефелни там, където властва Byzantine time. В момента в "Зограф" има 17 монаси и 6 послушници. Духовният живот се пробужда. По време на празника това усещане подсили и прекрасният хор от софийски семинаристи.

Скандалният Рафаил е в Атон от три години, но е бил изгонен от руския манастир, когато там властта взели украинци. Причината е сложно оплетена в деликатните отношения между Вселенската и Руската патриаршия във връзка с отделянето на Украинската църква от юрисдикцията на Москва. "Той си заминава от Атон", ми каза на следващия ден монах от "Св. Панталеймон", но явно не искаше да продължава разговора на тази тема.

По време на празничната трапеза на 11 май в "Зограф", докато братята и гостите ядяха вкусно приготвената риба руфо и отпиваха от хубавото червено вино, един от монасите четеше от амвона историята на чудотворните зографски икони. Най-старата, Фануилската, според преданието е дала името на манастира. Той е основан през IX в. от трима братя от Охрид - Арон, Мойсей и Йоан. Те не могли да изберат светец, на когото да го посветят, и потърсили решение свише. Една нощ оставили празна дъска в черквата и на сутринта заварили върху нея образа на св. Георги, който сам се бил изографисал. Оттам и името "Зограф". По-късно някакъв епископ високомерно се усъмнил, че иконата е неръкотворна, но като я пипнал, пръстът му залепнал и не могъл да го отдели. Наложило се да го отрежат. От това събитие става хубаво заглавие за първа страница - "Владика пипа икона, пръстът му залепва, режат го". Проблемът е, че новината не е актуална. Минали са десет века.

"Преди години идва тук един българин хирург в Америка, гледа внимателно иконата и каза, че наистина има костица от пръст до първата фаланга." Това игуменът дядо Амвросий някак между другото разказа пред групата български поклонници вечерта след празника в двора на манастира. За него чудото е нещо естествено, дори делнично. То е част от тайнствения и благодатен живот на светата обител. Зад гърба му е малкото паметниче на Светите 26 зографски мъченици, изгорени през 1275 г., когато манастирът е нападнат от латинци. До 1873 г. там в руини е стояла кулата, в която са изгорени.

Строена е от Иван Асен II. "Когато освещавали паметника преди сто години, било вечер и от небето за двайсет минути излязъл стълб светина, толкова силен, че можело да се намери игла на двора", каза старецът и добави: "Не че не обичаме католиците, но те трябва да знаят къде е истината." Смъртта на зографските мъченици е отразена и в един от стенописите на северната стена в съборната църква. Лицата и фигурите на латинците са гротескни, а от физиономията на папата, който също е там, струи лукаво лицемерие.

"Дядо, как трябва да се живее днес?", попита един от поклонниците. "Според Евангелието - отговори старецът, - трябва да се изпълнява вярата, защото идват лоши времена." Попитах дядо игумен дали може сутринта да се изкъпя в морето. Той не каза нито "да", нито "не", а разказа поучителна светогорска случка. "Един монах, това е било преди сто години, веднъж се къпал в морето. Тогава една акула дошла и го налапала до средата. Нататък не могла, че ръцете на монаха й пречели. И тя му казала: "Изправи си ръцете и ще се отъвреш." Човекът повярвал и си вдигнал ръцете. Тогава акулата го изяла целия. После други монаси я подмамили, уловили я, но намерили вътре само скелета на своя брат." Разбрах, че моето къпане в морето не се поощрява.
 
Руски подвижник пред кулата на Арсаната (пристана) на "Зограф".
 
Костницата на руския манастир "Св. Панталеймон".
 
Дядо Пахомий, библиотекарят на "Зограф", вярва, че този път държи оригинала на Паисиевата история.
 
Изглед от морето към гръцкия манастир "Дохиару".
 
Симеон Сакскобургготски остана прав почти 5 часа по време на всенощното бдение и празничната литургия.
 
Манастирът "Св. Георги Зограф" - поглед от запад.
 
Зографски монаси по време на литийното шествие.
3958
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД