:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,014,100
Активни 110
Страници 4,445
За един ден 1,302,066
Интервю

Живеем в гангстерско-мафиотски булеварден роман

Ние сме единствената страна без държавна политика в разпространението на националната култура по света, споделя тазгодишният носител на голямата награда "Хр. Г. Данов" Александър Шурбанов
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Александър Шурбанов
---------------

Александър Шурбанов преди дни стана лауреат на голямата награда "Христо Г. Данов" за цялостен принос в българската книжовна култура. Той е роден през 1941 г. в София. Професор по английска литература в Софийския университет, доктор на филологическите науки, доктор хонорис кауза на университетите на Кент и Съри, Великобритания. Автор на поетични сборници, есеистични книги и литературоведски изследвания върху творчеството на Шекспир и други поети от епохата на Английския ренесанс (публикувани у нас и в чужбина). Преводач на англоезична литература.

------------------------



- Проф. Шурбанов, с какъв литературен жанр бихте сравнили днешната политическа ситуация ?

- Ами ясно с какъв - с гангстерско-мафиотски булеварден роман, плосък и безвкусен като повечето четива от този тип, само че и съвършено бездарен, та отгоре на това и подражателен до втръсване. Разбира се, налице са всичките съставки на жанра: оплетена интрига с убийства и контраубийства по улиците, задкулисни яки връзки на престъпния свят със зависимите от него политици, позорно безсилие на съдебната система, креслива демагогия и популизъм, безпросветност и духовна нищета, все по-безсрамни социални контрасти. Нали знаете в коя страна живеем? Това е страната, чийто парламент пред очите на цялата стъписана нация с рядко единодушие отстоява освобождаването от данъци на хазарта и облагането на лекарствата. Страната, чиито медии не задават въпроса на какво се дължи този зловещ абсурд и докога ще трае. Страната, в която няма обществена сила, способна да се опълчи срещу абсурда. Страната, в която няма обществена сила.

- В такъв случай членството ни в Европейския съюз не служи ли като алиби на управляващите за прогресивното влошаване на качеството на живота за голяма част от населението?

- Не виждам как може да служи като алиби, ако мислим с главите си. Разбира се, за българските политици, привикнали в огромното си мнозинство да служат на чужди за народа си интереси и загрижени единствено за собственото си благополучие, е изгодно да препращат отговорността за своите провали към външни инстанции. Няма съмнение обаче, че проблемите се коренят в тяхната корумпираност, некадърност и безхаберие. В рамките на многонационалната общност, в която току-що встъпихме, ние трябва непрекъснато да отстояваме своите специфични приоритети без, разбира се, да ги противопоставяме на общите. Трябва освен това да създаваме условия за пълноценно усвояване на присъединителните фондове. За да стане това обаче, ще ни бъде необходим административен апарат, чиято основна грижа е общото въздигане на страната, а не пълненето на собствените джобове. Можем ли да имаме такъв апарат? Можем, ако имаме почтена политическа класа, която да го контролира. Можем ли да имаме почтена политическа класа? Можем, ако имаме развито гражданско общество, което да я респектира. Имаме ли такова гражданско общество? Нямаме. Ще имаме ли? От нас зависи. Никой не забранява със закон гражданското общество. Но и никой не го създава отгоре. Като всичко живо, то расте само отдолу нагоре. Бедата е, че ние, българите, бяхме приучвани с поколения наред да разчитаме за всичко на държавата и онзи изконно наш импулс, който някога дори под чуждо робство доведе на бял свят мрежата от народни читалища и училища, комай съвсем е пресъхнал. А ако не искаме да се утвърдим окончателно като пример за гангстерско-мафиотския жанр, трябва час по-скоро да се събудим от дрямката и да се заемем с преизграждането на страната си. Другите няма да го направят заради нас.

- Тази година станахте лауреат на голямата награда "Христо Г. Данов". Какво е значението на тази награда за вас?

- Така, както е обявена, тя е награда за цялостен принос в българската книжовна култура. Тази формулировка е особено важна за мен, защото дейността ми през годините се е развивала в няколко сродни и все пак разграничени една от друга области: литературно творчество, превод на художествена литература, литературоведски изследвания, литературна критика, преподаване на литература. Това многообразие непрекъснато ме е зареждало с идеи и настроение за работа. Днес ме потупаха по рамото и ми казаха: все пак "цялостният ти принос" не е за изхвърляне. И което е особено съществено, обявиха този принос за влог в българската книжовна култура. Това не е малко признание за човек, който често се е бъхтал на границата между езици и култури, но нито за миг не е имал съмнение, че всичките му усилия са за благото на родната култура. Тази награда е потвърждение, че наистина е било така - не само за мен, но и за другите, за които съм се трудил.

Има и още нещо. Наградата е наречена на името на един от нашите най-достойни възрожденци Христо Г. Данов. Прекланям се пред неговото чувство за мисия в името на образованието и духовното издигане на нашия народ. Бих искал, както казах и при получаването на отличието, да мога да причисля себе си сред последователите на Данов, да мога да се назова "дановист".

- Как гледате на литературните награди въобще? Каква е нуждата от тях?

- За писателя те са признание и насърчение. За читателите - ориентир за ценности. Разбира се, както във всичко човешко, и тук голяма роля играе случайността. Награденият трябва да приеме наградата с чувство на смирение и да си каже (както и аз си казвам сега): със същото, а може би и с по-голямо основание можеше да се падне на другиго. Но, разбира се, литературните награди по принцип са нещо много положително. Тяхното наличие говори за културната зрелост на едно общество, утвърждава и укрепва тази зрелост. Тяхното пренебрегване от средствата за масово осведомяване като нещо далеч по-маловажно от пикантната будоарна новина пък свидетелства, че сме зрели, ама не дотам.

- Вие наскоро издадохте свой превод на "Хамлет". Защо е нужно периодично да се появяват нови преводи на Шекспировите творби?

- Не само на Шекспировите - на всички издържали проверката на времето творби всяко ново поколение трябва да се опитва да намери свой прочит. Защото голямата литература продължава живота си през вековете само ако успее да заговори на езика на живите. Поредицата от преводи е едно непрекъснато усилие за приближаване към оригинала и понеже пълно тъждество между превод и оригинал никога не може да се постигне, това усилие никога не свършва. Особено е остра нуждата от нови преводи при драматичните произведения, тъй като те се осъществяват в звучащото слово, а за да въздейства, то винаги трябва да бъде съвременно, автентично.

- Защо все още липсва големият литературен пробив навън?

- Литературният ни живот все още е много затворен. Провинциален. Би трябвало включването на България в международна икономико-политическа общност да доведе и до интернационализиране на нейната култура и литература. Не до изличаване на националния й колорит, а до заговаряне на език, разбираем за всички. До преодоляване на затвореността в местния бит и до извисяване на националния опит до общочовешкия. Някои наши писатели решиха, че това може да стане чрез подражание на начини на писане, вече разработени в развитите страни и затова с по-голям изглед за интеграция. Ако беше толкова просто, нямаше да имаме проблем. Нямаше да продължаваме да се чудим защо не пробиваме навън, защо нямаме свой Кадаре, свой Памук, свой Кундера, свой Чоран и пр., и пр. Може би проблемът не е само литературен, а по-всеобхватен. Може би ни предстои да привлечем вниманието на света към себе си с общ подем на националната си същност. За да стане най-сетне невъзможно хората през една-две държави от нас, вътре в съюза, на който принадлежим, да не са чували никога за страна на име България и да свързват тази дума само с булеварда на проститутките в собствения си град.

Разбира се, има го и другото. Ние сме май единствената страна без държавна политика в разпространението на националната култура по света. Скоро моят приятел Майкъл Холман, изтъкнат преводач на Йовков, Хайтов и др. на английски, сподели, че с удоволствие би се заел да преведе още нещо стойностно. Преди веднага бих отнесъл желанието му до Центъра за българистика, Министерството на културата или Министерството на външните работи. Сега, да си призная, не знам вече към кого да се обърна.

- Кое се оказа по-фатално за литературата ни - някогашният идеологически контрол или новата пазарна реалност?

- Тогава писателският Олимп почиваше върху близостта до властта, сега - върху близостта до парите (спонсорството). Нямам основания за носталгия по миналото. Но все ми се струва, че при предишните условия въпреки всичко догоре успяха да се изкачат и някои доста кадърни писатели. Просто властта се нуждаеше от представителна фасада. Е, имаше и такива като Константин Павлов и Георги Марков, на които се налагаше да запушват устата. Но къде са днешните константин-павловци и георги-марковци? В началото бе Слово. А в края - словоблудие. Единствената надежда е, че това не може да продължава вечно. Но кълновете на бъдещето още не са се показали.
43
4790
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
43
 Видими 
23 Юни 2007 02:03
Не е лесно.

...трябва час по-скоро да се събудим от дрямката и да се заемем с преизграждането на страната си. Другите няма да го направят заради нас.



Преди веднага бих отнесъл желанието му до Центъра за българистика, Министерството на културата или Министерството на външните работи. Сега, да си призная, не знам вече към кого да се обърна.
23 Юни 2007 03:02
Страната, в която няма обществена сила, способна да се опълчи срещу абсурда. Страната, в която няма обществена сила.

Мъка хамлетовска! Къде сте бе, БКП, КПСС, да ни кажете дали to be, or not to be.
23 Юни 2007 06:53
Комуняга, макар и професор по английска литература, пък и взел наградата чиляка. Затова пък горните два лумпена демо-крада ще си останат само с демото и кражбите.
23 Юни 2007 09:08
Стигнах до подзаглавието, че нямало държавна политика в разпространението на националната култура по света.
Как да я разпространяват, като ги е срам. Не сте за показване.
23 Юни 2007 09:44
Професорът е на висота, горе, дето малко могат да го докоснат, колкото да се повдигат на пръсти.Той е световен.Богатство, което трябва да го кътаме.Хамлета му е повече от събитие.Ако такова нещо се беше случило по германско, ония щаха да проглушат света.Няма да хваля поезията му, там просто ще замълча.Тук, разговорът, е добър.Казва няколко важни неща.Данов, когато се присъжда, трябва повече барабани да бият, по-тържествено трябва, повече салтанати, както го правят французите, за да се окултуряваме, за да придобиваме европейски навици.Професорът споменава, че трябва да ^мислим с главите си^, нещо което много малко българи го могат.Че трябва да отстояваме своите ^приоритети^.Сигурен съм, че тази дума е изтървана така, без да иска човек.Защото, когато една общност, която отстоява родния си език, тя се грижи и за всичко останало свястно и прилежно.
23 Юни 2007 10:23
Който има уши, ще чуе!
23 Юни 2007 12:05
В скоби...
Как да има държавна политика за разпострнение на националната култура, след като една част от управлението на държавата отрича единния характер на националното, друга - отрича самостойността на българската култура.
23 Юни 2007 12:09
Харесвам този човек. Не бях чел досега интервю с него. Разговорът с Александър Шурбанов повърждава простата истина, че колкото повече един човек е запознат с това какво са дали на света другите народи, толкова по-силно цени това, което е дал неговият народ. А ние има за какво да сме със самочувствието на хора, чиято култура има забележителни върхове. Не съм чел "неговия" Хамлет. Ще го прочета. Чел съм, как "неговият" Хамлет казва "Да бъдеш или да не бъдеш, ТАКА СТОИ ВЪПРОСЪТ". Според мен това е най-добрият превод на прочутата реплика. Според мен, на български не може да се каже по-добре! Честито награда, проф. Шурбанов.
23 Юни 2007 12:15
Можем ли да имаме почтена политическа класа? Можем, ако имаме развито гражданско общество, което да я респектира. Имаме ли такова гражданско общество? Нямаме. Ще имаме ли? От нас зависи. Никой не забранява със закон гражданското общество. Но и никой не го създава отгоре. Като всичко живо, то расте само отдолу нагоре.

За тези думи -
Е, има и някои носталгични неясноти човекът, ама все пак е на възраст. Не разбрах защо се чуди към кого да се обърне за преводите. Ако ще превежда нещо с изтекли авторски права - да си го превежда на воля. Ако не са изтекли - да се обърне към носителя на правата. Що му трябва държавата?

_______________________
Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват?
23 Юни 2007 12:37
За гражданското общество трябват някои повече детайли за да не се злоупотребява мазохистично с този въпрос и при това напълно незаслужено.
Гражданско общество имаме, когато на политическото управление в едно общество може да бъде въздействано от неполитически среди.

Да, всичко расте отдолу нагоре, но само ако има влага и светлина.
Тоест -две неща трябват - осигурен финансов минимум за функционирането на една здравословна неправителствена общност,
и - минимум плурализъм в политическото представителство за да е възможно управленческите гафове да се наказват чрез избирателния процес.
Поне актьорите да можем да сменяме.

У нас тези две неща ги няма.
Олигархично управление.
23 Юни 2007 13:26
ДЪРТРЕАЛИСТ,
Абсолютно съм съгласен с казаното от теб!
Нямаме "Гражданско Общество" в България, защото управляващите досега България НЕ искат в България да има "Гражданско Общество"! Те си знаят защо НЕ искат! И аз знам!
Затова управляващите досега България държат стандарта на Живот на 85% от българските Граждани да е достатъчно нисък- за да се борят хората за Хляба и физическото Оцеляване, а НЕ за Свободата! Защото, пълен ли му е хладилника на човек- почва да мисли и за други неща- например, за Свобода и "Граждански Общества"!!!
Всъщност, може да се каже, че Партия "Атака" е зародено "Гражданско Общество"/докато НЕ е във Властта!/- защото НЕ е КЛАСОВО и, съответно, Идеологически обременена партия! Националните и Патриотичните цели и задачи- това е смисълът на "Гражданските Общества"- като, най-главната им Цел и Задача е ДОБРУВАНЕТО на Мнозинството от Народа/ а НЕ на Малцинството-както е вече 18 години в България!/ ! КАЗАХ!
23 Юни 2007 13:59
Параграфе, напълно си прав за гражданското общество. Магията е как веднаж да се захване. И понеже тия, дето са ни яхнали много добре съзнават това, са насочили усилията си да стъпчат в зародиш всяко такова "захващане". Аз съм черногледец, Параграфе и понеже виждам как за тебе разковничето е в "Атака", и понеже се проявяваш като мислещ и честен човек, искам да охладя малко ентусиазма ти. Не виждаш ли как "Атака" още от сега започва да червясва! Може да се е захванала като прекрасно зародишче на гражданско общество, но ТЕ (тези които ни люлеят в таз робска люлка вече 17 години), много бързо са оценили потенциалната заплаха и много елегантно започнаха да я ерозират. Само като видя мутрата на "архонта" ми се доповръщва. Моля те, охлади си малко ентусиазма. Спомняй си отвреме навреме за доброто мече Пух, което често се чудеше "Дали тез са онез, а онез тез, които...". Поздрави, Параграфе. Завиждам ти че можеш да отидеш и да се шльопнеш във все още съществуващото Море. В София е ад.
23 Юни 2007 14:30
Гражданското общество започва с едни дребни елементи на гражданско поведение. Като започнеш да не си хвърляш боклука през балкона и да спираш пред пешеходната пътека. После се преминава и през разделното събиране на отпадъците и паркиране само на определени места - и в един момент се стига до преуспяваща държава с ред, законност и правла - и избирани от гражданите политици, които управляват отговорно държавата.

_______________________
Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват?
23 Юни 2007 14:50
Браво на Шурбанов!
23 Юни 2007 14:56
Праграфе, вярно, че Атака няма идеология, но това не е много за хвалене.
По-добре е да има, всъщност - не може партия без идеология.
А на това празно място може изведнъж да се настани какво ли не.
И да се събудиш един ден - много изненадан от една "спусната отгоре" "нова линия" на партията... която може и да не произтича от... гражданския протест срещу безобразията на прехода...
23 Юни 2007 15:00
Си4ко започва от ума и се прави съ ума.Такъв, Manrico , дето не храчи по плочника ще гласува за канцлер, който е работил, който е семеен.Такъв си има изработените от човечеството културни нагласи, които облагородяват и него, и околните.Ако е плочкаджия, ще ги нареди като хората, а не да се препъват по тях себеподобните му.И etc.
23 Юни 2007 15:00
Професорът е безумно прав! Моите адмирации, ще коментиран някои неща:
Бедата е, че ние, българите, бяхме приучвани с поколения наред да разчитаме за всичко на държавата и онзи изконно наш импулс, който някога дори под чуждо робство доведе на бял свят мрежата от народни читалища и училища, комай съвсем е пресъхнал

Много сте прав професоре, и в в развитите демокрации и богати страни на Европа хората разчитат изключително на държавата си и вярват в нея! (цялото Скандинавие и Средна Европа)
Ние сме май единствената страна без държавна политика в разпространението на националната култура по света. Тогава писателският Олимп почиваше върху близостта до властта, сега - върху близостта до парите (спонсорството)
Колко верни думи за България сега!!! Пак в развитите демокрации на Европа държавата подпомага във всичко културата, има изградена държавна политика както за развитие на националната култура вътре, така и за разпространението й и държавата поема от 50- до 100% разходите й. В България се отделят стотинки за културата.
В Европа се наблюдава силна тенденция за отхвърляне на американизацията на културата й
поради голямата идеологическо пропаст отворила се между двата вида демократични модела и управление на държавата между САЩ и Европа. Да дадем пример с киното, в Европа силно започна да се протекира европейското кино и се градят няколко големи борси на европейското кино на територията на ЕС. А България прави изключение, продаде за стотинки единствения си киноцентър Бояна на американците, които там сега правят евтини американски филми, идват най-изпадналите техни режисьори, използват нашите актьори като робска сила без никакво заплащане почти, пускат ги по своите американски фестивали и не смеят да ги изпратят на никой от престижните европейски кинофестивали. България няма свое кино, превърна се в робски придатък на САЩ. А киното е най-силната идеологически институт и най-силен език за за културно взаимодействие и опознаване между народите.
23 Юни 2007 15:18
Гражданското общество започва с едни дребни елементи на гражданско поведение. Като започнеш да не си хвърляш боклука през балкона и да спираш пред пешеходната пътека. После се преминава и през разделното събиране на отпадъците и паркиране само на определени места
Manrico, до тук абсолютно съгласен!
Обаче как се създават тези "дребни елементи" според теб? И как са създадени те у хората на запад?
Аз смятам, че това не става току-така от самосебе си и за да се стигне до масовото им насаждане в обществото, са необходими едни по-особени и доста осезаеми средства години наред. А ние тук какво направихме?! "Нежни революции", "плавни преходи", съмнителни "модели на етническо съжителстване", и т.н., и т.н....

И да използвам случая за да те попитам нещо, което отдавна ми се ще: ако някой все пак наистина е видял розови слонове ще може ли да докаже на тези, които си мислят че такива не съществуват, обратното?
23 Юни 2007 15:23
Вълчо,
Това което ще стане от партия Атака ще е това което е възможно да стане, а не това което ни се иска.
Тоест, тя ВЕЧЕ има роля и ще трябва да я играе. А ще играят такива, които могат да играят.
Защото Атака е факт. Тя ЩЕ Е в следващото управление.
Затова ще й трябват можещи хора, такива, които се "оправят" в ТАЗИ среда, а не във въображаема, мечтана от нас среда...

23 Юни 2007 15:28
Хамлет казва "Да бъдеш или да не бъдеш, ТАКА СТОИ ВЪПРОСЪТ". Според мен това е най-добрият превод на прочутата реплика.


Въпрос на преценка, обаче преводът на Шурбанов все пак е друг (цитираният е на В. Петров):


Да бъдем или не - това се пита.
Дали е по-достойно да търпим
на разярената съдба стрелите,
или да вдигнем меч срещу море
от горестни беди, да се опълчим
и да ги смажем?

Редактирано от - Д-р Тормозчиян на 23/6/2007 г/ 15:39:11

23 Юни 2007 15:35
Не разбрах защо се чуди към кого да се обърне за преводите. Ако ще превежда нещо с изтекли авторски права - да си го превежда на воля. Ако не са изтекли - да се обърне към носителя на правата. Що му трябва държавата?

Трябва му държавата, защото става дума за превод на произведения на български автор на английски език. Подобни преводи винаги са били подпомагани от държавата, не само у нас (доста френски, белгийски, ирландски, канадски, шведски и пр. автори се издават у нас и по света с парична подкрепа за преводите от съответните държави).
Не знам обаче защо професорът се чуди към кого да се обърне, като и у нас има такава програма и всяка година се обявява конкурс за подобни преводи. И в момента тече такъв:

(08.05 - 15.10 2007)

НАЦИОНАЛЕН ФОНД "КУЛТУРА"
обявява конкурс

за финансиране на издаването на преводи на съвременна българска художествена литература на чужди езици

Формуляри за кандидатстване могат да бъдат получени на адрес:
"Евро-Български културен център"
София, бул."Ал.Стамболийски" № 17
понеделник - петък 10.00 - 17.00 ч.
тел. 988-00-84
23 Юни 2007 16:12
Д-р Тормозчиян, приличаш ми много на другарката Пръмова, която се скъса да лъже западната ни дипломация, че България отделя много пари за неправителствения сектор, ма толкова много, та те даже са се превърнали в зреещи пъпеши. Когато показах на един западен посланик сумата 956 000 левеа отделена от Министерството на правосъдието през 2006 г за 10 000 хиляди неправителствени организации в България той се хвана за главата”Къде отиват милионите на ЕС, веднага попита той ?“ Да не ти кажа къде са отишли тези пари и за какво- мои твои организации(предимно на БСП и обръчи), шуробаджанащия и прочее. И те “официално” правят конкурси и бълват какви ли не хвалебствия и поощрения в техните интернет страници, всичко е проформа. Та и твоята работа с “конкурсите” за поощрение издаването на чуждестранна литература у нас, да не ти казвам пък че няма ИЧ политика за поощрение на издаването на българска литература навън...
23 Юни 2007 16:18
Прав е професор Шурбанов, че в нашите медии не се пише много за литература. Ако не беше това интервю, въобще нямаше да разбера, че има нов превод на Хамлет, макар че ежедневно чета вестници. Шурбанов е великолепен преводач, особено преводът му на Кентърбърийски разкази е велик. По мое скромно мнение, дори е по-добър от превода на Modern English (Чосър е писал на Middle English). Искрено съжалявам, че когато бях студентка проф. Шурбанов беше лектор или в английски или в американски университет и нямах щастието да ми преподава. Поздравявам го с наградата. Повече такива интелектуалци трябват на нашата държава.
23 Юни 2007 16:35
Когато показах на един западен посланик сумата 956 000 лева, отделена от Министерството на правосъдието през 2006 г за 10 000 хиляди неправителствени организации в България, той се хвана за главата: ”Къде отиват милионите на ЕС", веднага попита той ?


10 000 НПО не ти ли се виждат малко множко за страна като България? А от тях 100 ако вършат някаква полезна работа, пак добре.
А субсидирането на преводи на българска литература в чужбина винаги е било опорочено. Така при социализма издаваха "световните" поети Левчев, Джагаров и пр. Сега има други фаворити, но покрай тях пак нещо свястно може да се промъкне, колкото за маскировка.
23 Юни 2007 16:35
Туй , дето го коментираме като "държава" , е и собственото ни безхаберие към "колективните" длъжности в общия живот ... Позволихме на политиканите си да ги сторят комфортни убежища за "либералното" на Дичев и брой нямащи криминални наглеци ... Кой да ги спре и укроти , ако не ние , "останалите" ... ?

23 Юни 2007 16:54
Д-р Тормозчиян, в България има 10 000 регистрирани организация но и 100 от тях не работят. В която и да е развита демокрация в Западна Европа, НПО достигат до 100 000 и държавите отделят стотици милиони за тяхната издръжка, а един от индексите на развитото гражданско общество е броя както регистриращите, така и на работещите НПО. Една от причините за неразвитието на гражданското общество у нас, както и за неработенето на неправителствените организации, е липсата на пари и подръжка от държавата, българинът е много беден да отделя пари от своя джоб. А държавната администрация в лицето на нашите политици ЛЪЖАТ западняците че се отделят и дават пари за тях . Знаеш ли, че именно този западняк, или ЕС са отделили миналата година 400 милиона за неправителствените организации в България и те са отишли в незнайни джобове?! А да не ти разправям колко ЕС отделя за България за поддържането но културно-историческото й наследство, което се смята за второ ценно след това на Гърция и за развитието на културата й, но за това българите не получават от властите си никаква информация, камо ли парите?!
23 Юни 2007 17:54
Трябва му държавата, защото става дума за превод на произведения на български автор на английски език. Подобни преводи винаги са били подпомагани от държавата
Ми ако беше казано, че не търси какво да превежда, а спонсорство, щях да разбера.

_______________________
Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват?
23 Юни 2007 18:06

ЕС са отделили миналата година 400 милиона за неправителствените организации в България

4awd, сериозно ли говориш?

23 Юни 2007 19:16
Бийгл: " Кой да ги спре и укроти , ако не ние , "останалите" ... ?"

Обаче - как?
С избори досега не ставаше щото - състезание с един кон.
-
Първо трябва да ги направим поне два...
24 Юни 2007 00:28
харесвам бодрягите, но тези приказки слушам отдавна, гражданско общество без икономически свободни хора и институции работещи за обществения интерес няма как да се случи с един само гол мерак, американците го имат, държат се здраво заедно, ценят духа на свободния човек, де го тук в смазани от страх и мизерия хора,
24 Юни 2007 00:40
[/quote]"Ние сме единствената страна без държавна политика в разпространението на националната култура по света"
.....
Комуняга!....Комунистически простотии!...
"Култура", писатели, професори,"интелектуалци"..от времето на комунизъма , без изключение, са за боклука!
Това включва и преводачите на Шекспир и други поети.
Те дразнят повече от всичко.
[/b]
24 Юни 2007 00:48
"
"Ние сме единствената страна без държавна политика в разпространението на националната култура по света"[/quote]
Нито грош народни пари за тези паразити разпространители на комунистическа пропаганда!
24 Юни 2007 01:18
Така е все същите са си, макар и пременени!!
Доста огледала са се счупили докъто се оглеждат!!
Бая годинки още ще са необходими!!
Бог да пази България!!
24 Юни 2007 03:13
Комунягите си раздават награди, титли ..пищат се професори , акдемици..
Получават заплати и пенсии на гърба на народа!
А опростяването и оскотяването на българският народ се дължи на неспирната им комунистическа пропаганда.
А цялата комунистическа "култура" е една по малко или повече рафинирана лъжа!
24 Юни 2007 07:28
В една измислена държава всичко е възможно.
На 5-6 милиона население 100, 000 НПО т.е. на 60 калпака включително бебетата и пенсионерите по една организацийка; ако се приеме за вярно твърдението, че всеки работещ издържа по един пенсионер; ако се съобразим с държавната бюрокрация и местната такава, май сме надули БВП, но от друга страна всичко що се е регистрирало с нестопанска цел извършва стопанска дейност е, стигаме до началото, всичко е възможно...
24 Юни 2007 08:11
Оло, Зевзека, FL и-сие, тази ваша патологична злоба скоро ще ви отнесе в гроба. Предупреждавам ви най-приятелски, още повече, че с госпожица Оло си имахме шушу-мушу.
24 Юни 2007 11:26
Ами хора има един генерален изход от положението: Летище София
24 Юни 2007 11:43
"Култура"!..Комунягите много обичат тази дума!
Признават си че "държавата" т.е.гладният народ хрантути тези бездарници наричащи се артисти, писатели, поети.
Формулата е проста."Културистите" промиват мозъците на простотията а простотията, т.е.голяма част от българите, оставя безропотно да му смучат кръвта!
24 Юни 2007 13:59

"Да бъдем или не - това се пита".
"Да бъдеш или да не бъдеш, ТАКА СТОИ ВЪПРОСЪТ"....
Kакви грозотии!
Колкото и да драпат комунягите поезия не се превжда!Осакятява се и се осмърдява!
На тези палачи преводачи комунистическата ДЪРЖАВА им плаща добре да объркат съзнанието на вече опростялият блгарски народ!

[/quote]
24 Юни 2007 14:39
ама културата дарява, облагодарява ако идва от корена иначе си никой, а цената на която ще я получиш от държавата зависи, това с пазара е алабала за материално производство,
другото за гражданското общество също му е залъгалка, морален натиск върху крадльовците и засрамени спират и се разкайват, де го има, и щели да ги съдят по правилата, друга алабала, той ако спазваше правилата нямаше да краде, главният прокурор иницира чисти ръце законодателство, организира група прокурори и служби, ако имат връзка със бандити и за тех пандела и така....
13 Август 2011 12:28
От 1964 година Александър Шурбанов е сътрудничил на Държавна сигурност, управление II-II-II, управление II-I-II (надзор на политически неблагонадеждни групи – духовенството, младежта, интелигенцията, пътуващите в чужбина спортисти) в качеството на секретен сътрудник, агент; осведомител;
19 Март 2018 20:25
*
20 Март 2018 00:51
*
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД