Село Припек е единственото българско село в община Джебел, в която живеят общо 25 689 жители. 950 припекчани са си избрали за кмет българин и това е белязало съдбата им на отритнати вече 17 години - откакто в Джебел управлява ДПС. Около половината от жителите в селото са българи християни, половината са българи мохамедани. По-рано селото се е наричало Гюнеш, което значи слънце.
Последните четири години обаче са едни от най-изтощителните за Припек. Селото се смята за последната българска крепост в общината, но идат избори и от ДПС вече са събрали петдесетина поддръжници и тук. Хората като че ли вече са уморени за поредния сблъсък с тоталната политизация в държавата.
Изолирани в родопското райско кътче,
те изглеждат сурови и подозрителни, но всъщност са много щедри на приятелства, ако ги убедиш, че не идваш да им променяш начина на живот или ценностите. Българите в тази крепост не са хукнали по чужбина, те се женят помежду си и раждат децата си тук.
Пътят до Припек е първият показател за етническата политика на общината в Джебел. Съвсем пресен асфалт и чисто нова маркировка ни води по пътя към Припек, но изведнъж рязко изчезват преди нароченото село, точно след края на с. Устра, изцяло с турско население.
Главната улица пред кметството на Припек прилича на изровена като от верижни машини след военен поход. Само тротоарът от базалтови плочки подсказва, че това е главна улица и някъде наблизо е кметството. От 25 години пътят в Припек не е асфалтиран, казва кметът на селото Филип Хитов. Той е бил независим кандидат на изборите през 2003 г. Преди него кметовете на селото са били съответно от СДС и от БСП. Когато през 2003 г. Хитов влязъл в кметството, установил, че за 2004 г.
за Припек са предвидени нула лева
в бюджета на община Джебел. След много усилия и хлопане на много врати най-сетне успял да издейства и от общината му отпуснали един курс баластра и 6 торби цимент за цялата година. С тях направил два т.нар. "легнали полицаи" точно пред детската площадка, построена с отпуснатите от НДСВ пари за царски проекти.
"През тези четири години немалко асфалт се положи в тази община, но в Припек ни метър, ни сантиметър, казва още кметът. - Преди да стана кмет, твърдях, че проблемът е етнически, но сега твърдя, че е политически, защото хората не приемат маниера на управление на ДПС. Не хората тръгват срещу ДПС, а то срещу тях, допълва още той. - За тези 17 години в Припек не е сложен камък върху камък. Ако това не е геноцид... Защо се извиват ръцете на хората така?", казва кметът Хитов. Единственото изключение е джамията, за ремонта на която щедро се отпускали пари, но кметът не знае колко.
По времето на своя мандат той не срещнал разбиране от никого - нито от общинската власт, нито от областната управа, нито от държавната власт. Отчаян и уморен е и затова планира да се оттегли от предизборната битка. Като учител по история пак ще се върне в класните стаи.
Цялото село разполага с 16 лампи,
но допреди месец светеха само четири, разказват десетина мъже, поседнали в очакване на автобуса, който ще ги отведе на гурбет. Хасковската строителна фирма "Монолит" ги ангажира тази седмица за поредния си обект за около двайсетина дни. Някои от мъжете са приготвили кашони с домати и плодове. Плащат им около 300 лв. и те са доволни, защото в селото няма препитание. 90% от мъжете в трудоспособна възраст от селото са гурбетчии. Има само един шивашки цех за жените, но и от тях някои още са без работа. Готви се откриването на още един цех.
"Селото ни е много хубаво и ако има работа и оправят пътя, никога няма да го напуснем", казва млада, 32-годишна жена, която се представя като Иванова. Тя е майка на двама ученици и в момента е безработна. Не вярва, че новите избори нещо ще променят. "От общината са срещу нас, щото сме против ДПС", казва и Асен Вазов.
Двете бройки към кметството по програмата за временна заетост също са съкратени и в момента няма кой да почисти или помогне на кмета в комуналните дейности. Събират им такса смет, без да има кофи за това.
По пътя минават няколко цигани с четири магарета и се оглеждат къде да спрат, за да си починат и да си купят хляб. Кметът обаче ги отпраща по-нататък - да не замърсяват точно пред кметството. Освен това иска да им запише данните, но те го уверяват, че няма да правят бизнес тук, а са спрели за малко. Хитов обяснява, че записва данните от личните карти,
защото вече имало злоупотреби
от циганите. Наскоро продали на жител от селото уж по-кротко магаре, но се оказало, че то било упоено с алкохол, а като изтрезняло, почнало да хапе без причина. С помощта на МВР катунарите били издирени. В Припек има доста магарета, защото ненавсякъде може да стигне автомобил. Припекчани не си спомнят кметът на Джебел да е идвал тук от 12 години, откакто управлява.
Най-големият проблем за селото е липсата на канализация. Тъй като то е разположено амфитеатрално, при дъжд от тоалетните на хората тече право на улиците. Включително и на т.нар главна улица. Това е и причината чужденци все още да не са се заселили в това невероятно място в Родопите.
"Молих общината в Джебел да финансира разработването на проекта за канализация за отпадните води на селото", казва Хитов. Става дума за 15 000 лв. Едва тази година община Джебел ги заложила в бюджета си, но не се наложило да ги дадат, защото "Водоканалпроект-Пловдив" вече е разработил проекта и се чака финансирането на първия етап от него от регионалното министерство, който е на стойност малко над 1 млн. лв. Парите са предвидени за тази година, но кметът е скептичен, че до края й ще успеят да усвоят такава голяма сума.
Преди пет години Припек влезе в националните медии с протестите при
закриването на гимназията
През 2002 година гимназията беше закрита с решение на МОН по предложение на общинския съвет в Джебел. Официалният мотив тогава бил, че общинския бюджет не може да си позволи разход за четири щата за учители повече, които ще бъдат съкратени със закриване на гимназията. Един голям благородник тогава, бивш зам.-министър на финансите от 1984 до 1988 година и бивш ректор на Свищовската академия проф. Делчо Порязов, изчислил, че за заплати на тези четирима учители ще са нужни 15 000 лв. за годината, и ги дарил, разказват в училището. Така на следващата година в Припек идва лично президентът Георги Първанов, за да обяви, че гимназията отново ще отвори врати. Тя съществува от 1976 година. В девети и десети клас имаме пълни паралелки с по 18 ученици, само 12. клас е с по-малко деца, обясняват учители, които ремонтираха школото в дните преди началото на учебната година. От първи до 12. клас в Припек учат 140 деца, като само 4-5 идват от съседни села. От село Контил с турско етническо население, което се намира по пътя нагоре, децата ходели в гимназията в Джебел, а не в Припек - по съвет на ДПС, разказват местните.
"Докато Припек е част от община Джебел, няма да върви нагоре, а надолу", категоричен е кметът Хитов. Преди месец той написал писма до шефа на парламента и шефовете на всички групи в него с предложение за поправка в закона за местното самоуправление. Според този закон, за да стане едно селище сега община, трябва да има поне 5000 жители. Хитов предлага след този текст да се сложи запетайка и да се добави "с изключение за планински и гранични села, които могат да имат не по-малко от 1000 жители". След месец очакване кметът получи писмо с уверението, че неговото предложение е дадено на шефа на комисията по регионално развитие, оглавявана от Ремзи Осман. От отговора не става ясно дали самият Пирински е запознат с предложението. Значи нищо няма да стане, щом Осман трябва да го предложи на депутатите, скептичен е кметът. Хитов обмисля в близките дни за около седмица да протестира сам пред парламента с надеждата, че някой ще му обърне внимание и ще го изслуша.
Да ма прощават дургарите от веснико, ама с таквиз репортажи и репортерки, падат до нивото на Болен и неговата тиливизия.
То може-може едностранчивост, ама чак пък толкоз.Не казвам, че селото нема проблеми, ама ако некой си беше направил труда да потърси отговори и факти и от общинската управа, сигур щеше да се окаже, че не идело реч за кумпутри и крепости, а за компоти.
Жалко за хорицата на село Припек с кмет кат тоа, де вместо да прави нещо реално/то най е лесно да мънкаш, че все некой ти пречи/, тръгнал от едно село цела община да прави.
И той, кат таа репортерка, се чеше там, де най-малко го сърби, ама кво да се прави...все некой требе да поддържа духо на бАтакистчетата.