:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,994,723
Активни 173
Страници 26,639
За един ден 1,302,066
ПРОЗА

Райска ябълка *

Васил Сотиров
Килнал глава на дясно, бай Драго се тътреше по пътя, подложил лявата си буза на пролетните слънчеви лъчи. Стискаше под мишницата си топъл хляб, чупеше залци и мляскаше от удоволствие. Баш тогава видя дръвчето. То лежеше до канавката и сигурно беше изпаднало от автомобила на някой виладжия. Какво да правиш - сезон: мъкнеха софиянци разни овошки, пък нали са заплеси, все ще зяносат нещо. Ама затуй е бай Драго - прибира, каквото намери. Лани цял кюнец за кладенец близо седмица стоя изтърван почти пред портата му, никой не го потърси. И той си го изтърколи в двора, намери му място под голямата слива, тури му отгоре старо, ама запазено дъно от бъчва, покри го с кухненска мушама на цветенца и ей ти кръгла маса на теферич!
Бай Драго вдигна дръвчето и с присвито око го огледа отвсякъде. Имаше хубава коренова система тая фиданка, а и пъпките си ги биваше.
- Ти пък кво ли си? - гласно се учуди той, сетне отсече:
- Като се разлистиш, ще видим!
Извадиха късмет и бай Драго, и дръвчето. Завчера той беше изкоренил изсъхналата кайсия до дувара, та не се налагаше да копае нова дупка.
- Хе-хе! - израдва се на глас бай Драго. - Га на човек му върви, и некое дърво може да изкяри покрай него!
Тури той на дъното прегоряла говежда тор, като я поомеша с пясък, та да задържа влагата, сетне изправи в дупката дръвчето и зари корените му с пръст. Внимателно я утъпка, та да се слегне. Хм, на ръст беше колкото него.
- И сега кво? - почеса се по темето бай Драго. - Редно е да му пийнем, а?
Сипа две кофи вода на дръвчето, а на себе си - от сливовата ракийка, па седна да си отдъхне на теферича. Каза си гласно "наздраве", щото имаше гъдела, че е сторил добрина, че не е оставил нещо да се зяноса. А нали за едната добрина се живее? Сиреч за едното наздраве. Което си беше верно, откакто се помина жена му, бай Драго май само за туй живееше. Но бог да я прости... А иначе пролетта се случи хубава, без слани. И дръвчето се разлисти по-бързо от очакваното. Друго обаче озадачи бай Драго.
- По листата познавам... Ни си круша, ни си ябълка, ни си праскова, ни си слива. Май изобщо не си овошка. Кво си тогава? - почеса се по темето той и му лисна кофа вода, поливайки наред. - Абе квото такова! Няма да те мащам, я!
Обърна гръб, но се сепна. И що да види? Клонка се закачила за вехтия му пуловер - не го пуща, ще му го разплете...
- Брей! - внимателно я откачи от себе си спопанинът. - Да не се окажеш драка, бе?!
Повя ветрец, листата прошумоляха. И тогава бай Драго чу:
- Мерси!
- Кво?! - опули се той.
И пак чу:
- Мерси!
- Ай стига, бе! - хептен се изуми стопанинът. - Ама ти говориш?
- Говоря - прошумоля дръвчето.
Е, що да стори човек в такъв случай? Бай Драго се извърна, отиде до сайванта, наля си малко от сливовата и я гаврътна. Сетне си напълни по-големшка чаша, взе пътьом стол и се върна при дръвчето. Седна срещу него и пак отпи.
- Та значи тъй - занарежда, - значи... говориш, мерси ми викаш. Хм, и френски знаеш... А знаеш ли кво си? Да не си касис, бе? Не, не си касис. Касисът е храст, а ти си...
- Аз съм дръвче - прошумоля отново то.
- Виждам, че си дръвче - пак отпи стопанинът. - Но кво си?
- Не знам - тихичко отвърна дръвчето.
- Дааа - поклати умно глава бай Драго, - станахме двама, дето не знаем...
Дръвчето някак виновно замря. А човекът какво? Надигна се от стола и отново поклати умно глава:
- Неее, туй просто не е за вярване...
- Е па не е - още по-тихичко отвърна дръвчето.
Бай Драго изпи до дъно чашата и си легна. Знаеше, че утрото е по-мъдро от вечерта.
Утрото обаче се оказа по-приказливо. Макар да нямаше вятър, листата на дръвчето шумоляха и то приказваше ли, приказваше... Много беше благодарно на бай Драго, дето го беше намерил на пътя - то наистина се изтърсило от някакъв автомобил, даже загубило съзнание при падането и сигурно по тая причина не помнеше какво е...
Седнал пред дръвчето, стопанинът си пиеше ракията, слушаше го и му беше приятно - е па вече нямаше да си говори самичък из двора, имаше си събеседник. И беше сигурен, че в тоя живот нищо повече не може го изненада.
Вечерта обаче дръвчето го чакаше под голямата слива.
- Рекох да си не разваляш теферича заради мене - прошумоля то. - Знам, че обичаш тук да си пиеш ичкията.
Бай Драго се ококори - не стига, че дръвчето говореше, ами и ходеше! Беше се измъкнало от пръстта и пристъпваше от корен на корен около кръглата му маса... А човекът какво? Сипа си ракия и пак прие станалото за естествено. Лошо нямаше - даже някак още по-естествено се минаваха дните. Докато бай Драго работеше из двора, дръвчето щъкаше след него за компания, а в летните горещини му правеше шарена сянка с клоните си. И не спираше да приказва...Тюхкаше се дръвчето, че не може да дари добрия си стопанин с плод някакъв - ранна ябълка, да кажем, та да му накваси устните в жегата, или пък джанка, да кажем, та и тя да иде в казана за ракията... Пък бай Драго му викаше, обикновено привечер на теферича, че и за едното мерси се живее, но - живот и здраве - ще вземе да го заведе някогаш на агроном, па оня да каже кво е аджеба дръвчето му с дръвче.
Тъй в раздумки дойде есента и двамцата заедно прибираха овошките, но дръвчето най беше от полза за стопанина си при бруленето на орехите. Бай Драго го хващаше в основата, вдигаше го над главата си, а дръвчето размахваше клони и брулеше със страшна сила. И всяка вечер, разбира се, бяха на теферича - раздумка на ракийка, сетне човекът си лягаше в къщата, а дръвчето отиваше в ямката си до дувара.
Зимата обаче се оказа люта. И вместо на теферич под голямата слива двамата прекарваха вечерите в къщата край огнището. Ама взеха да привършват дървата под сачака - отиде за огрев и изсъхналата кайсия, отиде даже дръвникът - и бай Драго цепеше с брадвата де що му попадне.
- Ти се не бой - казваше на дръвчето, - ти си ми на мене приятел!
- Знам - отвръщаше кротичко то, - мерси.
Но една вечер дръвчето не отиде до ямката си край дувара, остана подпряно на стола край огнището, протегнало премръзналите си клонки към рехавата жарава. Бай Драго го наметна със старата си винтяга, удари още една ракия, па си легна и се зави през главата.
На сутринта, когато се надигна, усети, че е по-топло. В огъня нещо догаряше. А дръвче - нямаше. На пода лежеше само старата винтяга. Баш тогава нещо го присви под лъжичката бай Драго, сипа си ракия. А на масата - бележка. Дръвчето можело и да пише... Човекът размърда устни, зачете:
Бай Драго,
едното мерси не стига.
Искам и аз да сторя нещо за тебе.
Ще те чакам в Отвъдното.
Там ще ти бъда райска ябълка.
Дръвчето
Тогава бай Драго удари на един дъх ракията и излезе на двора. Не му се говореше. Не му се говореше самичък.

-------------
* Публикуваният разказ получи наградата "Елин Пелин" тази година.

Васил Сотиров - визитка

Васил Сотиров е роден в София през 1947 г. Завършил е френска гимназия и е следвал българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е в Българското радио, сп. "Карикатура", Студия за анимационни филми - Бояна, в различни вестници. Има 10 стихосбирки и 3 книги с проза. Сатирата е любимият му жанр. Превежда от руски и френски език близки му по дух автори като Владимир Висоцки и Франсоа Вийон. Лауреат е на наградата "Южна пролет" за дебют през 1983 г.
11
4626
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
11
 Видими 
10 Ноември 2007 10:20
Ииииий, БАЙ ВАСИЛЕ!Как можа да го направиш толкоз хубаво!Старо дърво си ти, ама колко по-старееш, плодовете ти се по-различни , по-хубави и по ми се ублажват.Ей като тия
(снимка: натиснете тук)

Отивам да пийна една ичкия за твое здраве.Да живейш!

Редактирано от - Бирник на 11/11/2007 г/ 13:55:44

10 Ноември 2007 11:05
Поклон!
10 Ноември 2007 11:58
От темата за дърветата може би трябва да се мине към СНЕГА. В София започна да вали.
10 Ноември 2007 14:56
И прекрасно, и много тъжно...
10 Ноември 2007 21:47
Ех, разплака ме тая райска ябълка.
10 Ноември 2007 22:16
Чудесен разказ!
11 Ноември 2007 01:54
Изчетено - напълни ми душата... изпразвайки я периодично при време на четене... Здрав да си, бай Василе .
11 Ноември 2007 11:31
Не ми се говори...
11 Ноември 2007 14:36
Отдавна не съм чела нещо толкова хубаво тук.
Но ако можех щях да питам нещо. Приятелството се отглежда бавно и търпеливо, като дръвче. Виж какво хубаво приятелство си е отгледало туй дръвче, защо го изгори?
12 Ноември 2007 14:20
Ако авторът на "Гераците" би разбрал какъв разказ е отличен с награда на неговото име, би се обърнал в гроба си!
09 Декември 2008 21:09
Чудесен разказ! мисля, че и мен в отвъдното ще ме чака едно райско дръвче, а може би цяла градина. Поздравления!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД