:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,925,872
Активни 190
Страници 33,968
За един ден 1,302,066
ПРОЗА

Кой уби полковника

Янко Станоев
Иначе незлоблив по природа, в този ден полковникът не се побираше в кожата си. Пристигна неканена от Германия балдъзата му заедно със съпруга си, гръмогласен немец, и отседнаха за ден-два в дома му на път за Гърция. И не стигна това, че се наложи да преспи на дивана в хола, но през нощта апаши задигнаха колата на гостите и бе заставен да им отстъпи за десетина дни своето старичко, но с мерак обгрижвано рено. Но го преглътна в името на семейния мир. Знаеше, че жените не прощават две неща - мъжът да не се прибира след работа вкъщи и да не проявява любезност към сестрите им.

А полковникът днес бе склонен да стори тъкмо това - след края на работния ден в инспектората да се отбие в кварталната кръчмичка "Дубъла" и да поразсее яда си с чаша бяло вино, на което бе стар почитател. Но докато крачеше към "бардака", както живописно се изразяваше за това място съпругата му, у него нарастваше притеснението. Тя не даваше да се отбива в кръчмичката, казваше, че там се събират само дърти пройдохи и жени с леко поведение. Явно все още го ревнуваше, защото полковникът, макар и дребен на ръст, бе якичък хубавец и с все още запазена, смолисточерна коса. Тъкмо това бе повод за подигравки в компанията, защото го подозираха, че от суетност я боядисва.

И като се питаше как да оправдае закъснението си, зърна на ъгъла рибарския магазин и се досети, че само след ден е Никулден. А така! - потри ръце и хлътна в магазина. Той бе изпечен кулинар и много обичаше да похапва риба. При последната му инспекция в крайдунавски гарнизон домакините вечерта дадоха щедър банкет, в който на трапезата се бе изтегнала като сирена огромна моруна. И полковникът така преяде, че после в хотелската стая можеше да спи само по гръб.

Той бе убеден, че бистрият му ум и катраненият цвят на косата му идваха тъкмо от нея - от рибата. И се завъртя като акула около големия аквариум с живите шарани. Не бързаше. Оглеждаше с присвито око едрите шарани, които плуваха лениво и се разминаваха внимателно като вражески подводници.

Накрая повика с властен жест момчето с гумената престилка и посочи най-охранения шаран, който от минути следваше зорко като с перископ. Онзи го вкопчи ловко в сакчето, нанесе му ловък удар с дървения чук по челото и след минута полковникът крачеше по тротоара с тежката найлонова торба в ръка. А така! - подсмихна се лукаво той. - Да я видим сега какво ще измисли!

В "Дубъла" го посрещнаха с радостни възгласи и го настаниха по средата на главната маса. Полковникът знаеше от опит що за коварни шегаджии са особено онези двамата - манипулаторът и зачервеният от чести пристъпи на гняв - и приседна предпазливо, като окачи торбичката с голямата риба на облегалката на стола, да му е под ръка. Че онзи рано източил се младеж, манипулаторът, обичаше да си прави тъпи майтапи.

Зачервеният пръв го подхвана тъкмо на болното му място - за поруганото рено, което вече се търкаляше по каменистите беотийски пътища. При тази въображаема гледка полковникът така зажадня, че си поръча цяла кана бяло вино. Напълни до горе чашата и се чукна с непечатания автор, който седеше редом до него. За късмет на полковника непечатаният автор - смугъл мъж, също инспектор, но на по-долно ниво в общината, бе единственият на масата, който си мереше думите и се силеше да е по-възпитан от останалите. Което не пречеше на майтапчиите, особено на манипулатора, да го набеждават в рушветчийство. На тези подмятания общинският инспектор отвръщаше само с тънка, иронична усмивка.

По думите му досега той бе нанизал само двайсетина малки любовни историйки. Но не бе ги показвал на никого. Носеше се слухът, че между тях има и една доста пикантна историйка, в която бе скрита цялата житейска драма на непечатания. Срещу това той отвръщаше със загадъчно мълчание, сякаш държеше заровена съдбовна тайна в двора на княжевската си къща.

Полковникът тъкмо обръщаше първата чаша, когато вратата на кръчмата се отвори - и самият той се обърна, сякаш пронизан от вражески куршум. Просто се строполи по гръб на пода. Откъм прага се разнесе ехиден смях на охлузен на вид човек, чиято възраст бе трудно да се определи - също автор на разкази, но печатани. Той видимо бе злорадо същество, но е истина, че пръв се притече на помощ на полковника.

Като човек с хуманни занимания той подхвана зашеметения полковник, но бе веднага възпрян от минипулатора, който му подвикна да остави тялото неподвижно, защото е възможно да има някакво фатално счупване. И полковникът остана да лежи на пода, блед и бездиханен като покосен на бойното поле.

Нали си бе общински служител, непечатаният пръв се окопити и набра телефона на Бърза помощ. И когато след двайсетина минути на празно суетене линейката отнесе с писък все още топлото тяло на полковника, всички от компанията се разотидоха по домовете, замислени за волята на съдбата и за преходността на всичко земно. На другия ден се събраха отрано в "Дубъла" с надежда да чуят добри новини. За тяхно искрено съжаление там ги посрещна майор от военното разузнаване и им съобщи скръбната вест, че по пътя за Военномедицинската академия полковникът е предал богу дух и сега той е тук в ролята на следовател, да установи кой е блъснал стола на о бозе почившия. Нещо, което е изрекъл, преди да издъхне, полковникът, като дори е намерил сили да прошепне и името на злодея - това на манипулатора.

При тази неочаквана вест манипулаторът, иначе сърцато и непреклонно момче, като че изгуби дар-слово. Тук му се притече на помощ неговият стар приятел, печатаният автор, като напомни, че това е било бълнуване на болен мозък, защото сам е видял на вратата как в момента на строполването манипулаторът е излизал от барчето с втората си, последна водка за деня.

- Хай да му се не види! - почеса се угрижено майорът. - Че кой тогава ще е обърнал полковника?

Тук всички потънаха в мълчание като герои на Агата Кристи.

- Рибата! - обади се от ъгъла мълчаливецът, дребен, гъсто обрасъл очилат мъж, който все седеше до малката масичка, отпиваше от малката водка и решаваше кръстословици. - Тя уби полковника!

Мълчаливецът, приучен към наблюдателност от кръстословиците, разплете мигом загадката - грамадният шаран само е бил зашеметен от чука на продавача, а тук, на топло, се е посъвзел и като направил последен, отчаян скок в торбата, окачена на облегалката, катурнал и без друго поразклатения полковник. Това откритие донесе на всички облекчение и майорът нареди да донесат рибата от хладилника. Като я проснаха върху масата, той я отмери с разперени ръце и рече възхитен:

- Ама че рибище! Този звяр може да убие и генерал!

След кратка консултация решиха, че не е редно да пращат убиеца в дома на жертвата. По идея на зачервения - човек, вещ в гощавките, го дадоха в кухнята да бъде опечен със съответните му там подправки и с кръст от майонеза отгоре. Сетне приседнаха около фаталната риба и я изядоха с кеф, като я поливаха с домашно вино и благославяха полковника.

А през това време той вече лежеше в махагоновия ковчег с парадната си униформа. И странно - косата му бе посребряла. Вероятно от преживяното мъчение. Сигурен знак, че тя си е естествено черна, и така отпаднаха всички шеги по този повод. А над сплетените му ръце блестеше нагръден знак за вярна служба под знамената.

Янко Станоев - визитка

Янко Станоев е роден през 1944 г. в с. Долна Секирна, Брезнишко. Автор е на двайсетина книги - романи, повести и разкази, сред които "Неандерталецо мой", "В клетката на тигъра", "Блудният син". Печелил е различни литературни награди. Сега работи върху роман със заглавие "Синът на свещеника".
9
2724
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
22 Декември 2007 09:04
Слаба ракия за Станоев. Впрочем той си остана неандерталеца. Сега пише за чаша водка или за халба бира в писателското кафене Парнас, където вече никой не му обръща внимание. Разбира се, че има дарба. Но се занимава с дребнотемие, както води дребнотемен живот. Иначе си злобичко, дребно перце. Деян го печата, за да му даде пари за за бира, а за рибата може да вземе от Ива Йолова от "Труд"
22 Декември 2007 10:29
Кой уби дарбата на бате Янко?
22 Декември 2007 13:02
- Хай да му се не види! - почеса се угрижено майорът. - Че кой тогава написа този разказ?
Тук всички потънаха в мълчание като герои на Агата Кристи.
- Рибата! - обади се от ъгъла мълчаливецът, дребен, гъсто обрасъл очилат мъж, който все седеше до малката масичка, отпиваше от малката водка и решаваше кръстословици. - Рибата, не Янко Станоев!
22 Декември 2007 16:24
...сценар за БГ-филм..
22 Декември 2007 17:49
Чел съм по интересни неща от Янко Станоев писани в "Труд", да се надяваме че и тука след време ще се появи пак интересен разказ от него.
23 Декември 2007 21:57
>>><<<
Най-хубавият разказ за шаран, който някога съм чел.
27 Декември 2007 18:12
Къде е на Марко чадъра?
28 Декември 2007 11:28
За Янко Станоев - или добро, или нищо. Този път - нищо.
31 Декември 2007 22:11
Дека е чадърот?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД