:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 404,440,708
Активни 62
Страници 6,914
За един ден 1,302,066
ПОЕЗИЯ

Свръхдоза случване

Мария Василева
НАДВЕСЕНИ





Крачките.

Точно пет.

С различна дължина.

Като пръсти.

Пунктират

разстоянието

от изскърцването

на стола

до очите ти,

блъснати

в огледалото.

Първата -

някак отделена от другите,

сочи в различна посока.

Към мен.

Като палец.

Аз - надвесена

над чашата.

Гледам си на кафе,

за да не гледам

в кафявите ти очи.

Ти - надвесен

над мивката.

Измиваш си ръцете.

Отмиваш ме от тях.

Увисвам

на безименния ти пръст.

Със сапунени мехури

в трахеята.

А можеше

просто да ме обесиш

на халката си.





ОРАНЖЕВО





Крушката в банята пак изгоря.

Мисля да я сменя с портокал.

Плочките също ме дразнят.

Сини като следи от насилие

и напръскани с релефно бяло...



Медикаменти в стъклени

шишенца си докосват

етикетите в шкафчето

с оранжева вратичка.

И ме виждат гола...

пластмасово оранжева

отвън и отвътре.



Имам нужда от една

свръхдоза случване.

И от единайсет минути

абстиненция.





СПИРАЛИ





Разлистени пирони

цъфтят в петите ми.

В червено.

Банална съм като

букет от рози.

А дори нямам бодли.

Само пирони.

И букет от

черни пътища.

Аз ли криволича

денем по тях

или те криволичат

нощем в мен...

Така и не разбрах.

Дифузия насън.

Не мога да вървя

по права линия,

но мога да изправям

наум всичко спираловидно.

Тирбушоните...

Пружините...

Накъдрените

с ножица

краища

на панделката

от букета,

който така и

не ми подари.

Мария Василева - визитка

Мария Василева е родена в Казанлък през 1984 г. Завършила е стопанско управление и счетоводство и контрол в УНСС. Поезия пише отскоро, но то не й попречи да получи отличие.

Това се случи на XXIV издание на Националния младежки конкурс за поезия ''Веселин Ханчев'' в Стара Загора през миналата есен.
16
1631
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
12 Януари 2008 00:00
Поезия пише отскоро,
И вече - поезия!
12 Януари 2008 01:24
Чудесни стихове! Браво на авторката
12 Януари 2008 02:07


Колебая се какво да кажа.

Я по-добре утре.
12 Януари 2008 02:26
Лесно отмива девойчето... след 10 ще е друго... но време трябва; и усет, сигур`...
12 Януари 2008 05:48
Не мога да съм категорична в оценката си, но нещо не достига, за да ме развълнува такава поезия, особено когато любовта се нарича "Случване"...
12 Януари 2008 13:02
Имам нужда от една
свръхдоза случване.
И от единайсет минути
абстиненция.

Страшен запек имало т'ва момиче, шъ знайте
12 Януари 2008 13:45
Страхотна си, миличка!Вълнуват стиховете ти...Само избягвай тези чуждици - позьорско звучат.А ти не си такава.
12 Януари 2008 14:28


Да, точно заради това "случване" с въздържах и аз, защото органически не понасям измислицата на Иван Кръстев, че вместо нещата да ни се случват, ние трябва да ги преварим и да ги случваме.


Да оставим, че граматически е абсолютно неправилно / глаголът "случвам се" е винаги възвратен/, в правописния речник на проф. Любомир Андрейчин дори няма дума "случване", има само "случка".


Но подобни "строители" на нов български език като политологът Иван Кръстев, изглежда влияят на младите ииии....ето ти тебе заглавие - Свръхдоза случване, ха, че какво изобщо е това?
12 Януари 2008 21:30
Оооо, ами тъкмо в това "случване" е страхотната поанта!Какво е това ровичкане в етимологията , в граматическите правила и прочие...момичето си е просто ПОЕТЕСА!
12 Януари 2008 23:33
И на мен ми харесаха стиховете!
Продължавай, Мария, със случванията!
12 Януари 2008 23:43
Нетрадиционен поглед, много потенциал. В следващата стихосбирка трябва само малко удължаване на отделните редове и ще се получи още по-добре.
Конкретно за 11-те минути: очевидно е, че авторката ни препраща към Коелю и книгата му "11 минути". Да му се невиди, обаче забравих какво точно символизираха тия 11 минути.
Май беше средната продължителност на половия акт при себеподобните ни... Хайде, някой да помогне.
13 Януари 2008 02:32
Средна хубост. Случването е хептен тъпотия. Почти като бозите на Паулу Коелю.
13 Януари 2008 23:45
"Имам нужда от една
свръхдоза случване.
И от единайсет минути
абстиненция."

Щом и в поезията започнаха да употребяват термина "случване", вапцахме я. Тази дума вече става като "такова". Употребява се с повод и без повод. Аман от неграмотници с елементарен речник. Не визирам момичето, а папагалите-журналисти, политици и прочее сволочь.
14 Януари 2008 15:26
Нетрадиционен поглед, много потенциал. В следващата стихосбирка трябва само малко удължаване на отделните редове и ще се получи още по-добре.

Няма страшно, сега у нас така е модерно да се пише - с къси строфи, без /или с ограничена употреба на/ препинателни знаци, с изобилстващи метафори /къде - уместно, къде - не/, чуждици и жаргонни изразни средства.
Важното е да има смисъл написаното, а не - просто талаш, с който се запълва белия лист.
А тук идеята е налице, така че поздравления за младата авторка.

14 Януари 2017 17:57
Тая я познавам. Не е нищо особено.
14 Януари 2017 18:12
Блага Димитрова

Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти,
да се здрависват едва.
Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят.
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят.

Не, ние не можем да бъдем добри познати -
няма среда в любовта.
Бяхме най-близки, затуй от сега нататък
ще сме най-чужди в света.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД