- Г-н Захариев, правилно ли беше въвеждането на делегираните бюджети във всички училища от 1 януари?

- Масовото им въвеждане стана доста набързо. Аз участвах още в първите пилотни експерименти с делегирани бюджети в средата на 90-те години. Тогава пилотните общини бяха 4. Виждате, че за 10 години разпространението е било в малко над 40 общини и след това изведнъж в цялата страна. Това политически е едно рисково начинание. Настоящето правителство явно демонстрира желание да поема такива рискове, но големият въпрос е дали това не е отвъд разумната мяра за риск. В момента е предприета много радикална реформа, която е "скок на вярата" в пропастта и ще видим къде ще се приземим. Не са оставени почти никакви буфери, които да омекотят ефекта.

Според мен голяма част от директорите, отделите за образование в общините и техните финансисти ще изпитат сериозни затруднения. Например, известно е, че 20% от средствата по единния стандарт ще се разпределят от първостепенния разпоредител. Те се събират заедно с директорите на училищата и решават по какви формули ще се разпределят. Това става до 31 март. Ето в бързината какви алогичности се получават - от 1 януари се прилага нещо, за което има срок да бъде доуточнено до 31 март.

- Това прибързване не обрича ли на провал една мярка, която не е лоша?

- Мярката действително не е лоша, но трябва да се прилага разумно. Съгласен съм, че директорът на училището е добре да се превърне в мениджър, който може да управлява финансите. След финансовата децентрализация ще последват и други, защото само управлението на финансите не е достатъчно. Дори е странно един мениджър да управлява финансите, а всичко друго да му се налага отвън. В един момент ще стане дума и за възможностите да се децентрализират решенията за учебните програми и учебното съдържание. Наистина съществува риск при такива резки движения, ако настъпят големи трудности, да се дискредитира самата идея. Не твърдя, че непременно ще стане, но ще има сътресения, част от които няма да се видят през първата година, защото образованието е една бавна машина, в която между влагането на ресурсите и излизането на крайния продукт има доста изоставане във времето.

Голямото ми притеснение е, че някои училища просто няма да могат просъществуват, тоест ще продължи оптимизирането на училищната мрежа и то няма да е по добре премислени и планирани критерии. На някои места директорите няма да се справят, на други места училищата имат сгради, които са енергийно неефективни и остарели и единният стандарт ги поставя в страшно неизгодно положение. Самото училище може да е много добро, в него да преподават чудесни учители, но не може да бъде спасено при финансиране на базата на единен стандарт. Това не е най-рационалният критерий, който има нещо общо с качеството на образование. Нашата образователна система достатъчно добре се оптимизира финансово, разходите въобще не са толкова големи. За съжаление, общините не обръщат внимание точно на този проблем, те са потопени в решаването на непосредствени административни предизвикателства.

- Стандартите за издръжката на един ученик - средно 1151 лв., покриват ли разходите?

- Според мен при училище с по-малко от 200 ученика е под въпрос оцеляването му. На някои места общините ще решат да заделят специални средства, за да покрият тези рискове. Това може да стане през първата и втората година, но това не може да продължава безкрайно. Това е един от рисковете - че малките училища в селските райони и по-малките населени места са застрашени и трябва системата да има буфери, защото някои училища просто не могат да бъдат закрити. При нас буферите са първо, разделянето на общините на четири групи. Маржът във финансирането на ученик обаче е прекалено малък, за да покрие разликите в разходите. Вторият буфер ще дойде вероятно от общините и някои допълнителни средства, които държавата ще отпусне по национални програми. В дългосрочен план това не може да помогне. В България има прекалено много подобни училища и при нашата транспортна инфраструктура за децата ще бъде сериозен проблем да се добират до най-близкото населено място, където има подходящо училище. Съществува и статутът на защитено училище, но все още не сме наясно кои ще бъдат те.

- По време на стачката правителството промуши идеята за делегирани бюджети с мотива, че така доходите на учителите ще се повишат. Така ли ще се случи?

- Увеличението е крайно спорно. Законодателят се е погрижил обещаните средства да отидат за заплати, но това не е гарантирано, защото там, където има проблем с оцеляването на училището, допълнителните средства по единния стандарт ще отидат за спасяването на положението. Ще спечелят по-големите училища с доста над 200 деца. Там вероятно, ако директорът е добър мениджър, ще може да увеличи заплатите.

- Всичко това няма ли да доведе до оптимизацията и съкращенията, които предлага Световната банка - 30%?

- Вие правилно отбелязвате, че Световната банка е един от основните поддръжници на този вид реформа, макар че тя няма единна позиция как да се прави реформата и какви да са ставките на един ученик. Банката беше важен играч при въвеждането на тази промяна, но аз не бих я винил за евентуални неудачни неща и особено за резките движения, които накрая бях направени. Това си е отговорност на нашето правителство, защото то приема тези реформи.

- Оказва се, че правителството прехвърля отговорността за оцеляването на малките училища на общините и на практика ще се постигне "мечтаната" оптимизация на училищата. Това ли са ефектите от делегираните бюджети?

- На теория това трябва да доведе до качество и конкуренция. Да речем на четвъртата година моделът ще проработи много добре, но междувременно ще има и нежелани ефекти. Въпросът е дали това финално състояние на истински пазар си е струвало да пожертваме определен брой ученици, за които загубата на година в училище се отразява на всичко след това. Разумната политика е да си готов да започнеш нещо, когато не се виждат резултатите и да оставиш на следващия да обере плодовете. При нас всеки иска да стане герой, че е въвел нещо, което другите не са посмели. Този вид психология понякога стои в основата на прибързаните неща.

- Частните училища не трябва да ли да са пълноправни участници във ваучерната система?

- Правителството би предприело тази стъпка в един момент. Частните училища са несъмнено важен участник и значението им ще расте. Съгласен, че е разумно и справедливо различните субекти в обществения и в частния сектор да бъдат поставени при равни условия и това няма да създаде проблеми. В доста държави процесът е организиран именно така - играчите от частния и от публичния сектор са равнопоставени, и този модел работи добре.

- 2008 г. всъщност ще бъде доста важна за образованието - за първи път ще се състоят и задължителните матури.

- Това е друга много трудна и деликатна тема. И при въвеждането на матурите, за съжаление, липсва достатъчна подготовка и обмисляне. Не смея да прогнозирам, но несъмнено ще има проблеми. Голямото предизвикателство е всъщност промяната на учебното съдържание. Матурата не може да направи нищо друго освен да измери това, което ученикът е трябвало да учи. Матурата ще оцени всички идеи за учебно съдържание, всички подходи, всичко, което е правено през тези години. Матурата ще даде ефект постепенно, ще се извърти може би още едно поколение в училище и междувременно в България ще бъде променена цялостната визия за това какво един млад човек трябва да учи и да знае.