:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 401,442,616
Активни 72
Страници 17,805
За един ден 1,302,066
КЛАН

Родът Станишеви създаде династия в хирургията

Животът на пет поколения българи от Кукуш, принудени на два пъти за един век да започват всичко от нулата, може да служи като учебник по исторически драматизъм и житейска твърдост
Ако в Холивуд бяха запознати с историята на рода Станишеви, веднага насам щеше да полети бригада от сценаристи, а Кустурица щеше да се плесне по челото. Англичаните също веднага щяха да зарежат римейка на "Сагата Форсайтови".

46-годишният д-р Александър Станишев-Трети е хирург в Първа градска болница в София. Той произхожда от видния кукушки род Станишеви и е четвърто поколение хирург след прадядо му по майчина линия д-р Тантилов, след дядо му по бащина линия, световноизвестния хирург проф. Александър Станишев-Първи, основател на Катедрата по обща и оперативна хирургия в Медицинска академия и неин пръв директор до Девети септември, и след чичо си д-р Александър Станишев-Втори.

Историята на този български род може да служи като учебник при изучаването на драматичната съдба на народа ни, а и като наръчник по житейска твърдост. В рамките на пет поколения историческите превратности два пъти режат из корен труда на предходниците и карат мъжете да започват от нулата. Тези, които остават живи след страшната жътва, разбира се.

Родоначалникът, тежкият търговец чорбаджи Нако Станишев, е първенецът на Кукуш. В "Българският Великден" Тончо Жечев пише, че през 1859 г. град Кукуш е избран от поборниците на каузата за църковна независимост като бойно поле на първата схватка срещу ненавистното гръцко духовенство, представено в града от ползващия се със зловеща слава гръцки владика Милетий. На 12 юли 1859 г. градските първенци, водени от чорбаджи Нако Станишев,



изпращат прошение до папа Пий IХ



да ги приеме под свое покровителство, т.е. да сключат уния. Цариградската патриаршия спешно назначава за владика в разбунтувания Кукуш Иларион Макариополски, изпълнявайки по този начин драстичното и немислимо до скоро искане за назначаване на владика българин. Папата също откликва и на свой ред изпраща в Кукуш апостолическия префект Евгений Боре. Кукушани посрещат много тържествено и театрално Боре. А Нако Станишев доволно потрива ръце от развитието на ситуацията, държейки единствен всички конци на разиграния политически театър в ръцете си. Назначаването в крайна сметка на български владика в Кукуш е голямата му победа.

Нако Станишев и жена му Нушка имат двама сина - Димитър (Мицо) и Константин. Мицо наследява бизнеса на баща си. Той има 5 сина - Константин, Христо, Александър, Крум и Милош и 3 дъщери - Неша, която се омъжва за издателя на в. "Зора" Даниил Крапчев, Люба и Димитрина. Най-големият син Константин завършва медицина и става един от уважаваните специалисти по вътрешни болести. Христо и Крум се занимават с търговия. Най-малкият, Милош загива като офицер на Криволак през Първата световна война; погребан е в двора на църквата в Щип, но гробът му е заличен от сърбите.

По време на Междусъюзническата война в Кукуш влизат гърците.



Димитър със семейството емигрира в България,



където всичко започва от нулата.

Третият му син е голямото ни име в хирургията проф. Александър Станишев. Той завършва медицина в Мюнхен през 1910 г. Участва във войните като хирург. След специализация в Германия през 1922 г. става доцент, а през 1928 г. - професор по оперативна хирургия. Основава II хирургия към Медицинския факултет и до смъртта си през 1945 г. е неин директор. В клиниката извършва над 28 000 операции. Има над 100 научни труда; член е на 20 научни академии и дружества и почетен доктор на 3 университета - в Хамбург, Варшава и Берлин; дълги години е подпредседател на Международната асоциация на хирурзите.

На 1 юни 1944 г.



д-р Александър Станишев влиза в правителството на Багрянов



като министър на вътрешните работи. През 1945 г. е убит от Народния съд. С жена си Веса Станишева имат двама сина - Александър и Владимир. По-големият, Александър Станишев-Втори, е роден през 1919 г. През 1938 г. отива да следва медицина в Мюнхен и след войната остава там. Работи в университета, впоследствие открива частна клиника и след забележителна кариера на хирург умира през 1990 г.

По-малкият син Владимир Станишев, бащата на Александър Станишев-Трети, сега е на 79 г. Роден е на 3 юли 1923 г. Жена му Венка Караджова е от известния Тантилов род. Дядо й, както вече споменахме, също е виден хирург; баща й е пълномощен министър на Царство България в Чехия, Югославия, Германия, Италия, към Обществото на народите.

През 1942 г., след гимназията, Владимир влиза в казармата и отива на фронта.

През 1945 г. като фронтовак записва да следва медицина, но през 1949 г.



е изхвърлен като син на враг на народа.



Започва работа като бетонджия и машинист на строителни машини. Попада на много свестен директор, Нешо Атанасов, чиято сестра работи в Градския комитет на партията. Именно той го изпраща да завърши техникума "Христо Ботев", от който се дипломира като първенец. След това работи като технически директор и администратор в Софстрой.

"Когато научих, че Тодор Живков е свален, заплаках - продължава бавния си разказ бившият бетонджия. - Не вярвах, че това ще стане, докато съм жив, макар че хранех малка надежда. Наистина много изстрадахме. Взеха ни всичко. След фронта нямах какво да облека. Изселиха ни в Добруджа, живяхме под наем в Кюстендил. Едва през 1974 г. успях да си направя апартамент. Майка ми накрая от всички перипетии ослепя."

Неговият единствен син Александър Станишев-Трети е роден на 10 юли 1956 г. Завършва медицина през 1983 г. Тогавашният главен секретар на Министерството на здравеопазването Михов, разлиствайки неговото досие, му казва в очите:



"Ти никога няма да работиш като хирург!"



Заканата влиза в сила веднага - разпределят го като селски лекар в Сеново, Разградско. През 1986 г. отива в Перник, първоначално като цехов лекар, а после все пак успява да започне работа като хирург. От 1997 г. е хирург в Първа градска болница. Жена му също е лекарка. Имат две дъщери.

"Лекарското съсловие преди Десети ноември беше зле - категоричен е Сашо. - Та ние, лекарите, бяхме в един профсъюз с теляците. Частната практика беше забранена. Сега, през последните години, нещата уж започнаха да се оправят. Възстанови се Лекарският съюз. Лекарите обаче в България наброяват повече от 28 000 души. И все още са доста разделени. Съюзът засега не успява да представи напълно съсловието. Какво да кажа за реформата? Реформата е общо взето правилна, но трябва много време, за да тръгнат нещата. Всичко при нас започна много късно. В една Македония първият закон, който приеха, бе за здравната реформа. А и нашите записаха тази глупост в конституцията - че здравеопазването е безплатно. А безплатен обяд, както е известно, няма! Здравната каса продължава да е без пари, защото тези 6 процента отчисления за здравеопазване са твърде малко. Няма страна в света освен нашата, където да се отчисляват по-малко от 12 процента."



Ясно е, че всичко опира до парите.



Но като стана дума за пари, нека да припомним за финал сюжета на един разказ на Цончо Родев, посветен на чорбаджи Нако Станишев.

Една вечер, много угрижен, чорбаджи Нако седи в кафенето в Кукуш. Минават негови съграждани и го питат: "Чорбаджи, защо нямаш кеф?" " Какво да ви кажа? Трябва за нашата кауза, за нашата черква да занесем един подкуп в Цариград. А в момента нямам никакви средства."

След един сахат време чорбаджията се прибира в къщи, но мисълта за парите не му дава да заспи. Той се надига и кара жена си Нушка да направи кафе. Тя излиза на двора да събере съчки, за да подкладе огъня. И вижда из двора пръснати навсякъде кърпички и парцалчета, завързани здраво с канап. Отваря едно - и вижда пари. Събира всичките в престилката си и веднага ги носи на Нако. Нако ги прибира. И още рано-рано сутринта се мята на коня за Цариград...
2449
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД