:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,120,509
Активни 61
Страници 2,397
За един ден 1,302,066
Кулинария

Евангелската чест на кокошката

Тя е ястие за беден празник и сит делник
Кокошката не би могла да се нарече празнично ястие, но не е и съвсем подходяща за делника. В йерархията на трапезата тя стои някъде по средата - ястие за беден празник или за сит делник. През юни сред тази перната домашна фауна по селата настава известно напрежение. Най-често страдат младите ярки, защото по традиция първото пиле за годината се коли за Перовден, но истината е, че традициите отдавна не се спазват особено стриктно нито за датата, нито за възрастта на птицата. Никой в курника не е застрахован.

Ярката е едро пиле, което безгрижно тича в селския двор и съвсем скоро би станало кокошка, ако някой му даде шанс. Ако е женска, има известна надежда (може да я оставят за носачка), но ако е мъжка, шансовете да дочака есента са минимални, особено ако петелът е още млад и гласът му се чува из двора. Най-пряката заплаха за живота на една нищо неподозираща и бодро крачеща през юни ярка са гостите. Колкото по-важни гости дойдат на село през този сезон, толкова по-голяма е вероятността ярката да се озове в тенджерата. Разбира се, ако гостите са много важни, тогава честта може да сполети и стария петел или някоя кокошка.

Като родина на домашната кокошка Gallus domestica птицевъдната наука сочи Индия. Там дивата индийска кокошка е одомашнена преди около 5000 години. По-късно традициите в нейното отглеждане били пренесени в Персия и Египет, за да достигне тя около V в.пр.н.е. до Гърция и през следващите векове по цялото Средиземноморие. В трактата "За земеделието" Катон Стари (234-149 г.пр.Хр.) я споменава наравно с гъските като част от обикновеното римско селско стопанство. Той пише, че кокошката трябва да се храни два пъти на ден и веднъж да й се дава чиста вода. Но истински популярна тази перната гад станала едва през I в. пр. Хр. Тогава в Рим било положено началото на промишленото птицевъдство. Някои антични автори съобщават за провинциални стопанства, доставящи птиче месо в градовете. Два века по-късно Колумела се изказал особено ласкаво за благотворното влияние на кокошия тор върху лозята.

От Античността до Най-новото време кокошката трайно присъства в европейската кухня. Тя винаги е била знак на онова умерено благоденствие на народите, от което не би трябвало да произтичат никакви сериозни социални сътресения. Явно френският крал Луи XIV е усещал специалното отношение на своите поданици към тази твар и им обещавал да доживеят деня, в който всеки френски селянин ще има кокошка за неделния обяд. Това не станало, но дори липсващата неделна кокошка не попречила петелът да бъде издигнат в национален символ на Франция.

У нас в недалечното минало обварената кокошка, поръсена с червен пипер и увита във вестник, беше един от кулинарните атрибути на сития провинциален тоталитаризъм. Някъде около Горна Оряховица това ястие се явяваше почти във всяко купе на бързия влак по линията София-Варна. Около него се завързваха разговори, запознанства и дори приятелства.

След като опитомил кокошката заради нейното месо, яйца и перушина, човекът започнал да изучава и нейния характер и установил, че тя е едно от най-глупавите животни. В някои преписи на антични и средновековни ръкописи понякога се среща изразът Gallina scripsit (кокошка е писала), т.е почеркът е нечетлив, а човекът, който е оставил криволиците, се е отнесъл с кокошо лекомислие към идните поколения, за които в ръкописа ще останат бели петна. Освен това кокошката се смята за похотливо животно, поради което християнската църква се отнася с известно подозрение към нея.

В "Шестоднев" Йоан Екзарх пише: "Петелът е весел, а паунът е надут и обича да се кипри. Гълъбите и кокошките са похотливи, те нямат специално време за разплод. Яребицата е лукава."

В същото време има един пасаж от Евангелието, който открива в поведението на кокошката особена житейска мъдрост и донякъде спасява нейната чест. В края на диспута с книжниците и фарисеите Иисус се обръща към тях с думите: "Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте." (Мат. 23:37)

Едва ли заради евангелската чест на кокошката Караваджо я е настанил на трапезата на Христос в картината "Вечерята в Емаус" (1602 г.), но там тя стои съвсем естествено. Платното пресъздава срещата между Спасителя и трима от неговите ученици в село Емаус, близо до Иерусалим, на третия ден след кръстната му смърт (Лук. 24:13-32). На трапезата има вино, хляб, плодове и печена кокошка, защото денят, макар да не е празник, не е и случаен.





Задушена кокошка по селски

Продукти: 1 по-едра кокошка или петел (2,5 кг), 1 кг пиперки, 1 кг домати, 2 глави кромид лук, 3 скилидки чесън, 1 люта чушка, 1 ябълка, черен и червен пипер, 3 зърна бахар, 1 дафинов лист, магданоз, 1 с.л. прясно масло, 2 с.л. олио.

Изчистената и измита кокошка се слага в кипяща подсолена вода и се вари до полусваряване. Отделят се костите и кожата. Месото се нарязва на порции, изпържва се леко в загрята мазнина и се отделя в чиния. В мазнината се поставят последователно и се запържват леко лукът, доматите, изпечените и изчистени от семето пиперки, нарязани на ситно. Запърженият зеленчук се изсипва в дълбока тенджера. Отгоре се нареждат парчетата месо и се поръсват с червен пипер и сол. Прибавя се лютата чушка, останалите подправки и маслото. Ястието се залива с 1 ч.ч. бульон от кокошката, наръсва се със ситно нарязан магданоз и се оставя на съвсем слаб огън за около час, докато остане на мазнина.



Кокошка с хрян

Продукти: 1 кокошка, 1 връзка корени за супа, 1 малък корен хрян, 2 с.л. брашно, 2 с.л. разтопено краве масло, 2-3 с.л. сметана, магданоз, черен пипер, сол.

Кокошката се сварява в подсолена вода заедно с корените за супа. Брашното се запържва леко в маслото и се разрежда с малко бульон. Щом започне да се сгъстява, се добавят настърганият хрян и сметаната. Месото се изважда от бульона, реже се на парчета и се подрежда в подходяща чиния, след което се залива със соса. Отгоре се поръсва със ситно нарязания магданоз и черен пипер. Сервира се със задушени зеленчуци.



Петел във вино

Продукти: 1 млад петел (1,5 кг), 2 с.л. масло, 60 г сланина, нарязана на кубчета, 2 глави кромид лук, 125 г печурки, 50 мл коняк, 500 мл червено вино, 3-4 стръка мащерка, половин дафинов лист, 2 скилидки чесън, 1 с.л. брашно, сол, черен пипер.

Изчистеният петел се нарязва на порции, които се изпържват от всички страни в достатъчно масло. След това месото се изважда и в мазнината се слага нарязаната на кубчета сланина, една ситно нарязана глава лук, гъбите, нарязани на филийки и счуканият чесън. След като всичко се задуши леко, месото отново се връща в съда. Залива се с коняка, поръсва се с брашното, прибавя се дафиновият лист, мащерката и останалият лук. Налива се червеното вино и се подправя със сол и черен пипер. Месото се вари до омекване, след което се оставя, а сосът се оставя да ври, докато се сгъсти. Месото се сервира горещо и се залива със соса. Важно е виното, макар да е за готвене, да бъде с добро качество. Ако е долнопробно, може да развали вкуса на петела.



Пиле на скара с чеснов сос

Продукти: 1 средноголямо пиле, 60 г краве масло, сок от два лимона, 2 глави чесън, черен пипер, 2 с.л. олио, 200 г отцедено кисело мляко, 2 с.л. майонеза, сол.

Изчистеното и измито пиле се разделя на четири порции, обезкостява се и леко се начуква. Месото се поръсва със сол и черен пипер, залива се с лимоновия сок и олиото и се оставя да стои така около час и половина. Парчетата се пекат на силна скара, като се поливат с разтопеното масло. От киселото мляко, майонезата и счукания чесън се прави сос, който се поднася към топлото пиле.





Страницата подготви: Ясен Бориславов



Текстове към илюстрациите:

1. Караваджо, "Вечерята в Емаус".

2. Алберт Кюип (1620-1691 г.) "Петел и кокошки".
1061
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД