:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 401,442,513
Активни 66
Страници 17,702
За един ден 1,302,066
ХОБИ

Радиомоделизмът е игра за малки и големи

Дори премиерът Симеон Сакскобургготски бил фен на авиомоделизма
Снимки: Вера Петкова
Ако някоя събота или неделя видите в двора на кварталното училище състезание с миниатюрни колички, управлявани от хора на сериозна във всяко отношение възраст, сигурно ще си речете: "Хм, големи хора, пък се хванали с играчки." И няма да сбъркате. Поне не много. Защото както количките с дистанционно, така и радиоуправляемите самолети приличат досущ на играчки. Конструирането и управляването им обаче не са никак прости. Това са умалени модели на истински коли и самолети, дори при тях нещата са по-сложни, твърдят запалените моделисти. Сред тях има както ученици в 3-4-и клас, така и мастити бизнесмени, и пенсионери на 70 и кусур години. Всички те с еднаква страст се състезават на импровизираната писта на Формула 1 или правят лупинги с малките си радиоуправляеми самолетчета.

---------------------

"Моделизмът е хоби, което държи за цял живот", категоричен е 38-годишният столичанин Станимир Станев. Почти целия си живот той е посветил на едно занимание - да прави самолетчета и коли, с които после да се състезава. Дори е бил и в националния отбор по авиомоделизъм, има грамоти за първо място на куп състезания, чак и купа е спечелил.

"Всичко започна преди 30 години. Бях в трети клас, когато дойде един чичко и попита кой иска да се занимава с ракетомоделизъм. И аз се записах", разказва Станьо. Оттогава до ден-днешен правил и самолети, и коли - хобито не го е оставяло на мира. То изиграло огромна роля в живота му,



дори го насочило към професията му.



Страстта по самолетите родила друга страст - Станимир решил да става военен пилот. Една ненавременна операция на апендисит обаче му попречила да влезе в училището в Долна Митрополия. Така моделистът решил да стане специалист по радиоелектроника. 12 години Станьо работил като военен инженер, докато не решил да се отдаде напълно на моделизма. До малката си работилничка в "Овча купел" 2 отворил и магазинче, в което могат да се намерят всякакви джаджи за страстните моделисти.

Преди да се ожени за Станьо, съпругата му Елена хал-хабер си нямала от разните там самолетчета и колички. Отначало го гледала с недоверие, но постепенно страстният моделист успял да запали и жена си. Сега тя вече сама кара радиоуправляем самолет и помага на мъжа си при сглобяването на моделите. "На жените им допада пипкавата работа, най-бавните и изнервящи неща", смята Станьо. Той оставял на Елена всичко, което го изнервяло. "Иначе хобито ме успокоява", твърди моделистът.

Елена не е единствената дама сред феновете. Жени има доста, макар и по-малко от мъжете. Да не говорим за децата. За тях това е и хоби, и забавление, и начин да научат полезни неща.

"Моделизмът е станал наше семейно хоби,



лятото всяка събота и неделя грабваме чадърчето и столчетата и в комплект отиваме на поляната да караме самолети", разказва Станьо. Двете му деца са страстни почитатели на количките с дистанционно, взели даже първо място на олимпиада по автомоделизъм преди месец. Дъщеря му Теодора вече е в пети клас и в часовете по трудово категорично отказва да бродира. Издействала си е дори да прави модел на лодка, като момчетата. Теди и 10-годишният Димчо вече се опитват сами да правят модели на колички, но не могат без помощта на татко.

"Моделизмът е чудесен за децата, дава им такъв спектър от умения и познания, които не могат да получат от друго хоби", твърди Станьо. "Трябва единствено желание, не се изискват предварителни знания, за да започнеш да се занимаваш", допълва той. Щом се захване с моделизъм, детето се научава да работи с дърво, химикали, лепила, различни инструменти, с радиоелектроника, запознава се и с устройството на двигателите с вътрешно горене. Най-хубавото според Станьо е, че нещата се учат не като суха материя, а в хода на работата, при което децата усвояват сложните технически познания много по-лесно и по-приятно. Моделизмът помага и срещу отрицателното влияние на улицата и на компютрите. "Щом пипнат веднъж радиоуправляема кола, децата губят интерес към компютърните игри. Тук екшънът е пълен", категоричен е Станьо. Пък и ако удариш колата в компютъра, просто си я сменяш. Друго е при реалното състезание, при него ако играчът удари количката си, ще трябва да си я поправи сам. Така децата се учели на сръчност и на технически умения.

"Сега обаче много деца не знаят нищо за моделизма, едно време само в София имаше 22 клуба, в тях участваха от деца в 3-4-и клас до 70-годишни", разказва Станимир. В момента обаче



в столицата има само два клуба,



където кандидат-моделистът може да получи някакви насоки. Единият е в Двореца на децата, където на месец се плащат около 8 лева. Там обаче средствата са крайно недостатъчни и на децата не може да се осигури качествено обучение. В Моделен клуб "Оборище", който се издържа от богати фенове на моделизма, не се плаща нищо, но там местата са ограничени. Приемат се по 10-15 деца, като повече ходели състезатели. "Интересът е огромен. Жалкото е, че има много способни деца, които не могат да се занимават с моделизъм, защото не могат да си го позволят", смята Станьо.

А че хобито си е скъпо, това е повече от ясно. Само за да започне един начинаещ моделист, му трябват не по-малко от 300 лв. Най-евтино е при количките. За 300 лв. можете да си купите пълен комплект на радиоуправляема кола с електродвигател и добра апаратура. Ако обаче искате да си набавите състезателен модел, ще трябва да се бръкнете по-дълбоко - между 800 и 2000 лв. Самолетите излизат още по-скъпо. Пак за около 300 лв. се продава обикновеният и най-лек вариант на радиоуправляем самолет. Върхът на технологиите при радиоуправляемите самолети са моделите с реактивен двигател от 250 кубика, колкото е и двигателят на един мотор. Те са страшно мощни и развиват максимална скорост от 900 км/ч. Затова и цената им е повече от солена



- между 10 000 и 15 000 долара.



Сглобяването на една количка става задължително по чертеж. Продават се готови комплекти, в които има над стотина пликчета с два пъти повече чаркове. Задачата на моделиста е не само да сглоби колата правилно, но и да направи така, че тя да върви максимално добре. Нужни са не само технически умения, но и доста познания по конструкцията на колата и на двигателя. Въпреки че е доста сложно, дори дете в 6-7 клас може да се справи, смята Станьо. Купето на колата е прозрачно, тъй че всеки моделист може сам да избере как да си я оцвети. Самолетите са по-сложни от колите, понеже копират истинските самолети. Могат да се направят и по готов комплект, но може и всяка част да се изработи ръчно. Станимир обича да си прави свои модели, при което всеки детайл от корпуса на самолета или от двигателя трябва да се изреже, изпили и монтира. Той прави една кола за 1 седмица, а един самолет - за 3 месеца. Предпочита акробатичните модели, които летят бързо и могат да извършват всякакви фигури от висшия пилотаж. "Нещата са доста сложни, изобщо не са на ниво играчка", категоричен е Станьо.



Според него има два типа хора,



които се занимават с радиоуправлявани модели - хобисти и моделисти. Хобистите отиват в магазина и си купуват абсолютно готов самолет. Моделистите от своя страна предпочитат сами да си измайсторят модела, да го направят по свой вкус. "Тръпката е много по-голяма, когато излезеш на пистата и пуснеш нещо, което си сътворил сам", категоричен е Станимир.

Сред феновете на моделизма има и доста известни хора. Дори министър-председателят Симеон Сакскобургготски бил запален по авиомоделизма. Той посетил специална изложба миналата година и споделил с организаторите, че един от синовете му запълвал цялото си свободно време с правенето на миниатюрни самолетчета. Зам.кметът на София Петър Станков пък е шеф на Федерацията по авиомоделизъм.

Сред феновете на това хоби има и лекари, учители, инженери, компютърни специалисти, шофьори, печатари, дърводелци, дори гримьори. "В никакъв случай не може да се каже, че това е хоби за техничари, с него може да се занимава всеки", категоричен е Станьо.

Всяка събота и неделя от ранна пролет до късна есен запалените авиомоделисти ходят на летището в Божурище или на полето край Сливница, за да пускат самолети. Студът и снегът обаче също не ги плашат. Тази зима няколко "луди глави" отишли да пускат самолети при минус 17 градуса и сняг над коленете, само и само да направят сефтето за годината.
 
Размахът на крилата варира от 60 см до 4 метра.
 
Самолетчетата радват окото дори и окачени на тавана.
4003
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД