:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 401,442,454
Активни 71
Страници 17,643
За един ден 1,302,066
КРИМИНАЛНА ЗАДАЧА

Тайните на паметта

Пристига при мен един и се представя за поет. Докато изкачи стълбите до шестия етаж, така се беше запъхтял, че веднага разбрах как си пише стиховете - на масата в кръчмата. И интересна работа - едното му око гледа смело и честно, а другото е като на рибка-копърка от консерва. Посрещнах го, настаних го на твърдия и неудобен стол. Столът е нарочно твърд и неудобен, за да не се задържат клиентите много-много и да ми спъват графика.

- Какво ви притеснява? - питам аз любезно, като се опитвам да гледам само в честното и смело око.

- Всичко е в сферата на догадките. Всичко е в сферата на фантазиите. Но реших да споделя.

Гледам, че ръцете му треперят, отивам до шкафа и надниквам да видя с какво разполагам. Изборът не е голям, даже по-скоро е жалък - малко водка, смесена с остатъците от едно шише джин. Но какво да се прави, като животът напоследък ме държи предимно в антрето си. Все пак, наливам и сипвам на човечеца. И отново, за стохиляден път, виждам благотворното действие на алкохола върху слабата човешка природа. Буквално пред очите ми поетът се наля със сила, и другото му око се избистри, а ръцете му се успокоиха дотолкова, че ако баба му в този същия момент го бе помолила да й вдене иглата, поетът би се справил блестящо.

- Слушам ви - върнах го към житейската фактура.

- Така. Става дума за следното. Аз живея в центъра. Предиобед ходя в библиотеката да попълвам общата си и специалната си култура. След това към четири започвам една дълга разходка по централните улици. Общо-взето винаги минавам по един и същ маршрут. Всяко паве, всяка плочка от тротоара нещо ми говори. Спомените ми растат навсякъде. Ето тук, мисля си, с един колега от провинцията, който после полудя, рецитирахме Бродски. А ето тук обяснявах хекзаметъра на една крехка второкурсничка по българска филология и се чудех как да й помогна да си вдигне падналата презрамка на потничето на лявото раменце. А тук, мамка му, навремето продаваха вестници и списания. И аз си купих сп. Пламък. И вътре бе публикувана първата ми поема. Стъмни се, а аз не преставах да си я чета. Добре, че беше пълнолуние.

- Губят ви се най-малко два часа, ако не и четири - реших отново да го върна към житейската фактура.

- Какви два часа? - сепна се той и последната доза от напитката изчезна между зъбите му и те изхлопаха.

- Между обяд, когато свършвате с книжните си занимания и началния час - шестнайсет нула нула - на разходката.

- Е, това са дреболии. Понякога се отбивам при колегите в кръчмата. Нали трябва да споделя прочетенето, да изпитам силата на паметта си, способността си за анализ и синтез, усета си за метафора.

- Така. Слушам ви по-нататък.

- Мисълта ми е... Има една къща, по-скоро една кооперация, с която нямам свързани никакви спомени. Но интересно защо, тя ми изглежда странно позната, странно близка, особено червените плочи на цокъла на фасадата й на височина половин-един метър. Когато минавам край тази сграда, се чувствам лек и безгрижен. Все ме тегли към нея. А нямам никакво обяснение. Та затова дойдох при вас, господин Марлов. Да разплетете тази проклета загадка.

- М-да - казах аз и веднага започнах да се упреквам вътрешно защо навремето в университета не бях чел повече книги по глъбинна психология. Ако бях чел, сега нямаше безпомощно да си човъркам себореята. Но изведнъж ми просветна.

- Плочите казвате... На височина половин-един метър?

- Да, точно така - закима като механична играчка поетът.
307
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД