Всеки път се повтаря едно и също: в няколкото дни, след като гледам филм на този екип момчета и момичета ("Агитпроп", Мартичка Божилова, Борис Мисирков, Георги Богданов, Андрей Паунов), спирам тотално да приемам оправдания за хала на българското кино, носталгиране по цветущото му минало на фона на нерадостното бъдеще и мрънкания от семантичното гнездо "пари за кино нема!"

"Проблемът с комарите и други истории" е вторият пълнометражен документален филм на този екип след "Георги и пеперудите". След броени дни на "София филм фест" очакваме третия - "Коридор №8", в който единствената разлика е, че Паунов е сменен на режисьорското столче от Борис Десподов; и който жъне не по-малко фестивални успехи от горните два.

Първото, което прави впечатление от проектите им, е, че тези младежи (родени в различни етапи от 70-те) наистина разбират от PR. Двама от тях са учили в школата на Оливиеро Тоскани и може би оттам, а може би не, са придобили склонност към ясния и точен изказ. Ето красивия синопсис на "Проблемът с комарите": "Един малък град и неговите жители са изправени пред необичайно пътешествие. Огромни полуръждясали кранове, чуждестранни инвеститори, танци на мажоретки и логото на бъдещата АЕЦ върху сгради и чинии са в очакване на светлото ядрено бъдеще. Единствено комарите край Дунав притесняват гражданите. А един остров пази тайни за минало, което никой не иска да си спомня. Приказка за един град и неговите хора, за мрачно минало и атомни мечти и за жужащите комари, прелитащи над времето".

Екипът на "Георги и пеперудите" този път е с добавка. Лидия Топузакова става съсценарист на филма, след като Андрей научава за дипломната й работа в университета на Торонто "Културни, исторически и визуални измерения на травмата", базирана върху множество интервюта с бивши затворници, надзиратели и функционери на лагерната система в социалистическа България. Подплатен с нейното изследване, екипът заминава за Белене, където се развихря с традиционния си усет към ексцентричното и комичното: самоук музикант свири Шопен, един-единствен кубинец е останал от хилядите труженици на СИВ в замразения строеж на атомната централа, мажоретки с помпони, пияни рибари и немски туристи на круиз по Дунава оживяват и дават цвят на мрачната история за миналото.

Недостатъкът на "Проблемът с комарите и други истории" е, че за разлика от "Георги и пеперудите" той няма герой или история, които да служат за здрава спойка между кадрите. Филмът е по-дълъг и разпилян от предшественика си може би защото в България се прожектира 100-минутната версия - има и такива с продължителност 80 и 58 минути, които вероятно са по-стегнати. В този си вид филмът блести с поне две неща: прекрасна музика и изключителна операторска работа на Мисирков и Богданов, чиито камери превръщат провинциалната проза в кинопоезия.

"Проблемът с комарите" е и тематично, и естетически много различен от предшественика си. Навремето "Георги и пеперудите" спечели субсидия от 7 европейски телевизии с мотива, че е "единственият проект от Източна Европа, от който не лъха хроничен песимизъм". Тук е обратното. След филма за надеждата, била тя и налудничава, същите момичета и момчета снимат на лента безнадеждността.

Най-важното в този некомерсиален филм обаче е откритието, че най-сетне имаме поколение, което възприема миналото по различен начин. Наясно е със съществуването му, ала разказва за него без чувство за вина - и без изстъпления ала "Сезонът на канарчетата".