:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,307,670
Активни 114
Страници 18,658
За един ден 1,302,066

Асен Пейков и синът му Родолфо общували със София Лорен и Джорджо де Кирико

Скулпторът подарил специален шах на Георги Димитров, после шахът бил откраднат, а днес - намерен отново
Семеен архив
Асен Пейков и синът му Родолфо сред произведения на скулптора.
Аз не се чувствам истински римлянин, разказа специално за "Сега" синът на големия ни скулптор Асен Пейков (и племенник на известния художник Илия Пейков) - Родолфо Пейков. Родолфо посети България за откриването на ретроспективната изложба на именития си баща в НХГ. Изложбата, която ще продължи до 22 юни, е първата по рода си в България от почти 60 години. Скулптурни портрети на Джордо де Кирико и Борис Христов от Асен Пейков (1908-1973) са сред експонатите в нея, а тя е посветена на 100-годишнината от рождението на именития художник. Пейков е автор на голямата статуя на Леонардо да Винчи пред летище "Фиумичино" в Рим и на още голям брой значими произведения. Самата изложба е под патронажа на министъра на културата Стефан Данаилов и посланика на Италия в България Джовани Батиста Кампаньола.

Родолфо Пейков, който изследва от години българските си корени, заяви, че се чувства гражданин на света. "Когато трябваше да се представям в миналото, например на някой конгрес, се шегувах, казвайки, че баща ми е българин, майки ми е от австро-унгарски произход, имам две дъщери, които са английски поданички (Невенка и Малайка), родени от съпругата ми италианка, с която се запознах в Африка. Така че аз самият не съм наясно с моята идентичност."

Иначе Родолфо (роден през 1939 г.) опознал духовния елит на Рим, в който бил баща му. "...Още от ранните си години живях в артистичните среди на баща ми, спях често в неговото ателие на улицата на художниците в Рим - "Виа Маргута" и така имах възможност да се запозная с прочутите личности, които го посещаваха по това време, сред които бяха София Лорен и известният художник Джорджо де Кирико."

Синът, дълги години живял и работил в САЩ, сподели още, че след смъртта на баща си положил много усилия, за да запази произведенията му. Успял да издейства тяхната закрила чрез специално решение на италианското министерство на културата. Въпреки че не знаел и дума български, той е възпитаван в български дух от баща си и чичо си - Илия Пейков. "Може да ви се стори странно, но първите неща, които си спомням за България, са "кюфте", което продължавам да ям всеки път, когато съм в страната. Също и други типични неща за българската кухня - "гювеч", "таратор", "чорба". Това е така, защото и баща ми, дошъл в Италия през 1938 г., и чичо ми Илия, пристигнал през 1943 г., готвеха българска кухня в ателието."

Когато за пръв път пристигнал в България, Родолфо си поръчвал без акцент в ресторанта и сервитьорите не можели да повярват, че не знае български.

Според него истинската му връзка с България започва през 1957 г., когато пристига в София за първи път. Всъщност завързал добри отношения още в Рим, тъй като с българския посланик в Италия по онова време Венелин Коцев го свързвало приятелство. На Коцев е заслугата произведенията на Асен Пейков да се намират днес в Националната художествена галерия в София. Голяма част от произведенията били транспортирани до София, с изключение на статуята "Помона", която по предложение на Коцев останала в градината на българското посолство в Рим, където се намира и до днес.

Родолфо Пейков, въпреки че не знае добре български, се рови в родните архиви за следи от рода си. Заел се е и с внимателно проучване на многото писмени свидетелства, свързани с баща му. Помнел, че той в периода 1947-1948 г. изпратил посредством българското посолство в Рим подарък на лидера по това време Георги Димитров - изключително красива мраморна шахматна дъска със специално изработени бронзови фигури с размер 15-20 см. Когато подготвяли изложбата на баща му сега в Националната художествена галерия с кураторката Слава Иванова и директора Борис Данаилов, им разказал за този детски спомен. За съжаление, г-жа Иванова не открила и следа от този подарък.

Родолфо обаче попаднал на писмо до баща му, подписано от Ганчовски, секретар на Георги Димитров, с което се благодаряло за подаръка, който Димитров още не бил видял. Всъщност, когато Димитров починал, шахът изчезва. От писмата става ясно, че в България е пристигнала само една фигура от него. Тогава Асен Пейков написал гневно писмо, с което искал обезщетение за случая в огромна левова сума - която никога не получава. Родолфо открил и едно писмо от 1955 г. на Червенков, с което той съобщава, че шахът е намерен и че виновните ще бъдат наказани. Само че така и не разбрали нищо - кои са виновните и къде е шахът - още една балканска загадка, според Пейков-син. Въпреки това Слава Иванова успяла да издири най-накрая шаха, който е част от настоящата изложба в НХГ.

-----каре тук----

Двамата братя са родени в София (Асен през 1908 г. и Илия през 1911 г.) от Никола и Невенка Пейкови, които се преместват в Севлиево през 1914 г. Никола Пейков, баща им, сключва отново брак след смъртта на Невенка през 1915 г., от който има син Стефан. През 1924 г. Асен Пейков е в Созопол, после изведнъж се появява в София като ученик на Андрей Николов и завършва през 1937 г. със златен медал Академията по изкуствата в София. През 1938 г. напуска България.

-----
Семеен архив
Асен Пейков вае София Лорен в римското си ателие.
Иво Хаджимишев
Въпросният откраднат и намерен шах.
8224
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД