:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,925,939
Активни 178
Страници 34,035
За един ден 1,302,066
Клан

Д-р Васил Паница: Род без памет е род без бъдеще

Фамилията на пловдивския лидер на СДС е с тривековна история
Снимки: авторката



ВИЗИТКА: Сърдечно-съдовият хирург д-р Васил Паница е роден на 29 април 1947 г. в Пловдив. Миналата година стана шеф на пловдивската организация на СДС. В сините редици той е сравнително нов - приет е в партията през 1999 г. Д-р Паница е завършил медицина през 1971 г., специализирал е обща и сърдечно-съдова хирургия във Франция и Монте Карло. Депутат в 39-ото народно събрание, член на парламентарните комисии по здравеопазване и евроинтеграция. Женен е, съпругата му е библиотекар в Народната библиотека "Иван Вазов". 16-годишният им син е ученик в Английската гимназия. Въпреки ангажиментите си на председател на общинската синя организация и на депутат от ОДС д-р Паница продължава да работи като хирург. Той е и сред най-известните ловци в Пловдивско.

--------------------------

Историята на рода на пловдивския лидер на СДС д-р Васил Паница датира още отпреди 1700 г. Дедите му са били много стриктни и са описали родовата история. "Пазя едни вехти бумаги, там всичко е написано на много стара хартия, със специално мастило, вероятно с паче перо. За това кой какво е работил, с какво се е занимавал, кой с кого е бил съдружник, и накрая причината за смъртта на всеки", разказва д-р Паница. Фамилията му тръгва от периода 1690-1710 г. Тогава дедите му са живеели във великотърновското с. Дебелец. Имали са традиция, когато седнат на сватба около една голяма маса, пускали да обикаля паница с вино и всички пиели от нея.



Прапрапрадядото на д-р Паница обаче бил много гнуслив,



чистофайник, обичал да пие от собствена паница, която си носел в пояса. И оттогава започнали да му викат Паничката, Паница, и така останало като прякор, а после се превърнало във фамилия... "Често ме питат чех ли съм, македонец или поляк... Нищо такова няма... Майка ми е от Копривщица, баща ми е от Варна, прадедите ми са от Великотърновско...", казва докторът.

Най-много обича да разказва за своя прачичо майор Паница. Той е бил много екстравагантен, цяла София го е знаела като бохем, изобщо не е признавал висшестоящите, открито е изразявал негативното си отношение към Фердинанд. Доколкото може да се вярва на историческите анали, майорът е първият българин с две висши образования. Едното юридическо, а другото военно, получил ги е в Русия - в Одеса и Санкт Петербург. Участвал е в Руско-турската война. Като доброволец се е бил на Шипка, после е участвал в Сръбско-българската война и първи влязъл със собствен отряд от 1600 души македонци на сръбска територия при контраатаката на нашите войски... Една от случките с майора е описана от историците. Когато Фердинанд го наградил с един от най-големите ордени за своето време, за да покаже какво му е отношението към царя,



майорът го окачил на кучето си



и отишъл на манежа, където Фердинанд всяка сутрин яздел коня си. И царят видял ордена, който предния ден е закачил на гърдите му, сега да виси окачен на кучето. Майор Паница е бил непукист и шегаджия. Освен това той е бил доста буен, фанатичен привърженик на Батенберг и негов личен приятел. "Това е причината да започне нещо, което наричат заговор срещу Фердинанд, но което е било доста несериозно. Защото почти във всяка кръчма в София се е говорело, че майор Паница иска да сваля властта, да праща Фердинанд в Австрия и Германия и да вика обратно Батенберг, за да го короняса...", разказва д-р Паница. Когато осъдили майора на смърт, той до последния момент не вярвал, че може да го разстрелят. Нарочно подбрал един екип от македонски войници да присъстват на екзекуцията. Двама от тях припаднали, когато той застанал прав, за да го разстрелят. След смъртта му неговите четири деца останали сираци, жена му била без никакви доходи и



децата му едно по едно умрели от туберкулоза



Друг известен родственик на д-р Паница е Димитър (Джон) Паница. Той е негов чичо. Емигрирал във Франция през 1947 г., когато бил седемнадесетгодишен. Във Франция работел всичко - мияч на ресторанти, хамалин, разносвач на поща, момче за всичко. После заминал за Щатите. Там извадил късмет и започнал работа в един вестник като стажант репортер при някакъв много известен журналист. През 1956 г. направил страхотна серия репортажи от унгарските събития. Оттам тръгнал пътят му на журналист, за да завърши като заместник-главен редактор на сп. "Рийдърс дайджест". Приятел и личен познат на почти всички американски президенти от последните 25 години. В момента се занимава с благотворителна дейност, негова е фондацията "Свободна и демократична България", която е насочена към децата и малцинствените групи. Собственик е и на един социален дом, където на свободен режим



безпризорни и гладни могат да влязат,



да се нахранят и да преспят вътре безплатно.

Когато попиташ неговия племенник д-р Васил Паница защо не е използвал роднинските си връзки, за да се устрои навън, той отговаря с уговорката, че може и да е клише: "Аз съм от хората, които не биха заменили държавата си с друга, въпреки че съм имал прекрасни възможности. Още през 1980 г. ми предлагаха да остана във Франция, когато специализирах, и то при много добри условия, но се върнах. Не мога да живея в чужбина, не мога да се адаптирам, а и считам, че един човек, ако не отиде там в тийнейджърска възраст, след това вече е много трудно и почти не може да се адаптира." Докторът се старае никога да не забравя думите на дядо си Васил, чието име носи: че човек никога не бива да се взима на сериозно.

Дядо му е завършил Роберт колеж в Цариград в началото на миналия век и знаел седем езика. Той казвал: и цигански да знаеш, пак е от полза, а също и че всеки език е едно висше образование. В Цариград е живял заедно със свой приятел персиец и от него пък научил персийски език. "Дядо ми имаше един много хубав лаф и виждам колко е актуален в момента в партийния и държавния живот: един бос, когато започне да оформя своето мнение за заобикалящите го от други хора, той е загубен", казва д-р Паница.

Историята на рода си той е научил освен от старите книги и от родителите си. Сега той също разказва на сина си за дедите, но не бил се "ентусиазирал" още, за да напише историята на мъжете Паница. Книга за рода вече е издадена от проф. Елена Стателова. Наскоро депутатът получил писмо от един варненски историограф, който му изпратил свои материали за рода Паница. В тях имало празни места от историята на рода и ученият помолил д-р Паница да ги запълни. "Един род, който има памет, има и бъдеще, няма ли памет, няма бъдеще въобще", обича да казва д-р Паница.



За разлика от многото лекари,



които влязоха в политиката, той държи на професията си и продължава да я практикува. Има незаличими спомени от годините на следването си. "От 1965 до 1971 г. тук бяха всички медицински светила на България - корифеи като проф. Лазар Хайдутов, като Юри Тошев, проф. Вапцаров, проф. Миронов, проф. Благой Юруков, който някъде от средата на 20-те години е доцент в САЩ.

Със смях Васил Паница разказва как проф. Юруков изпитвал във влака от Пловдив до София и обратно, и преминалите изпита слизали на съответните гари. След института д-р Паница е работил известно време в Хасково, а после дошъл в пловдивската Трета хирургия на университетската болница като асистент. Първо взел специалност обща хирургия, а после и съдова. Специализирал е в София, Франция и Монте Карло.

Сега има разрешението на проф. Чирков да оперира в неговата клиника.

Попадането му в политиката беше изненадващо за мнозина, а и за самия него, както той признава. "Когато предавахме списъка, тук с някои колеги от ръководството се определихме като беквокали...Иван Костов беше първи, а ние между седмо и десето място и наистина бях много изненадан, когато един ден ми казаха, че съм на второ място след Иван Костов." Медиите често пишат, че д-р Васил Паница трудно се понася с Надежда Михайлова,



известно е, че е твърд костовист



Той обаче опровергава това: "В никакъв случай не може да се каже, че не харесвам Надежда Михайлова, защото не виждам разлика във воденето на партийната линия между Костов и нея, макар че още е рано да се каже, тя е на 2 месеца още. Михайлова съвсем интелигентно не се е дистанцирала от нищо, което е направено досега в СДС, което е рядкост за български политик, казва д-р Паница. Не знам мен точно с какво ще ме запомнят като политик, може би с толерантността към всички, с които съм работил."
4887
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД