:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 404,440,594
Активни 62
Страници 6,800
За един ден 1,302,066
Семеен бюджет

Притежанието на злато у нас все още не е инвестиция

Скъпоценният метал запазва стойността си, но в България почти липсва пазар за него
Снимка: Вера Петкова
От няколко месеца цената на златото на световните пазари непрекъснато се повишава и отбелязва рекордни за последните години стойности. В същото време курсът на долара спрямо еврото неотклонно върви надолу и се очаква сравнително скоро съотношението на двете валути да се изравни. Курсът на българския лев пък е фиксиран спрямо еврото. На този фон все по-често се задава въпросът, дали инвестицията в злато може да бъде добра алтернатива за българите с повече пари. Още повече, че нямаме развит фондов пазар, а лихвите по банковите депозити са доста ниски.

Благодарение на уникалните си физически качества златото заема изключително място в историята на човечеството. То е практически неразрушимо, обработва се лесно, а добивът му е в ограничени от самата природа количества. От VII в. пр. н. е., когато лидийските владетели, най-известен от които е легендарният цар Крез, започват да секат златни монети, жълтият метал се превръща в общоприет символ на стойността, на богатството и на могъществото на държавите.

В наши дни



глобалната несигурност след събитията от 11 септември



2001 г., както и инфлацията са основните фактори, които мотивират хората да инвестират в злато. То би могло да се превърне в своеобразна "крепост" за парите. За разлика от повечето съвременни финансови авоари златото не е просто израз на нечие задължение в писмена форма. Златните кюлчета и монети са физическо изражение на точно определено количество от скъпоценния метал, който има стойност в себе си и представлява богатство само по себе си. Причината да се инвестира в злато остава непроменена през вековете - то дългосрочно запазва стойността си.

Затова и по света депозитите в злато предлагат значително по-ниска лихва от валутните влогове. Обикновено лихвата е едва 0.25% годишно... Тя се компенсира от сигурността на вложението и от възможността за неговата реализация при по-висока цена.

В България обаче пазарът на злато не е добре развит. Затова притежанието на златни кюлчета или тежки бижута е по-скоро демонстрация на благосъстояние, отколкото реална инвестиция.



Липсата на реален пазар



обуславя и липсата на интерес от страна на търговските банки. Повечето от тях не предлагат възможност да се открие подобен депозит.

По принцип единственият начин жълтият метал да носи някакви доходи е той да се инвестира в банка. Преди либерализирането на банковия пазар само централната банка изкупуваше злато. Откакто през 1997 г. тя преустанови тази си дейност в полза на търговските банки, ситуацията не се е промени коренно. Сега БНБ продава юбилейни златни монети.

От търговските ни банки само Първа инвестиционна банка предлага възможност за подобна инвестиция. Условието е да се закупят кюлчета или монети от банката. Те са в трезора. Дори и след като за тях се плати, те продължават да се съхраняват там под формата на метален депозит. И тъй като у нас няма институция, която да е специализирана в търговията със злато, притежанието на кюлчета или монети е все едно да се сложат пари на депозит в банка, без да се очаква някаква лихва.

Защото златото не носи лихва. Притежателят му ще спечели само ако цената на международните пазари се увеличи драстично. Така че покупката на кюлче злато си струва само като диверсификация на портфейла. Освен това кюлчетата в банката могат да послужат и за обезпечаване на кредити. Това е сигурна гаранция за платежоспособност и спестява например ипотекирането на недвижимо имущество.

Стандартният размер на златното кюлче, приет по света, е около 13 кг. Тези кюлчета винаги носят щемпела на някоя от големите световни рафинерии като белег за произхода си. Такива са и кюлчетата от златния резерв на БНБ.

Иначе има и кюлчета от 5, 10, 50, 100, 250 и 500 грама. Най-често те се изсичат от самите банки, занимаващи се с търговия и депозити с жълтия метал.



Кюлчето може да се даде и на златар



Ако някой притежава златно кюлче, може да пожелае да го превърне и в бижута. Това осмисля притежанието на жълтия метал, но само ако изработката е уникална. Има истински шедьоври на ювелирното изкуство, чиито цени скачат невероятно точно заради изработката.

Иначе продажбата е неизгодна. Златарите у нас наистина изкупуват злато в чистата му форма и без да имат конкретна поръчка, но цената, която ще платят на собственика, е доста по-ниска от котировките на лондонската или токийската метална борса. Цената на 1 тройунция (31.1035 грама) на международните пазари в момента е около 650-670 лв. Това прави по около 21-25 лв. за грам. А златарите дават най-много 12 лв. за грам.

За да превърнат скъпоценния метал в бижу, те вземат между 5 и 8 лв. на грам за стандартно 14-каратово украшение. Ако златото е 24 карата, клиентът дори може да излезе на печалба. С материал на златаря изработката на бижу ще струва между 18 лв. и 24 лв. на грам. За обици обикновено отиват по около 2-3 грама. Ако златото е на клиента, това прави между 10 и 24 лв. Пръстените се правят от 2 до 5 грама, което излиза от 10 до 30 лв. Златна гривна с тегло между 7 и 10 грама ще струва от 35 до 80 лв., а за ланец изборът е изцяло на клиента. При положение, че клиентът не разполага с материал, от който да бъде изработено бижуто, цените стават малко по-високи, но при златните украшения по-голямата част от инвестицията е в изработката.

При заложните къщи нещата също не са особено благоприятни. Те изкупуват скъпоценния метал, независимо от неговата физическа форма, по 9-12 лв. на грам. Ако човек е закъсал, и това е вариант, но определено е далеч от изгодата.

Сертифицирането на метала също не е лесна работа, защото в България няма кой да го върши. А за сертифициране в чужбина трябва да се плати. Това е и една от причините, поради която търговските банки не изкупуват злато.



Кюлчето може да се изнесе зад граница



В чужбина има специални борси, които се занимават с подобен род търговия и там притежаваният метал може да се продаде по пазарната си стойност. Износът обаче не е проста работа. Ако общото тегло на златото е над 37 грама, то може да бъде пренесено през границата само с разрешение от БНБ. Износът се разрешава само ако се представят доказателства, че притежателят има неотложна нужда. За такава се смята, например, неотложна скъпа операция у нас или в чужбина, за която няма откъде другаде да се намерят пари.

Инвестицията в злато се оскъпява и от специфичните условия за запазването на метала. За да се съхрани първоначалният блясък на златните монети, бижута или кюлчета, най-добре е те да се докосват колкото е възможно по-рядко. Ако се налага да се хващат, трябва да се държат само странично. Чистото злато (с проба 999.9, или 24 карата) е изключително меко, поради което монетите или кюлчетата могат да бъдат лесно издраскани, огънати или пробити. Също толкова негативно е и влиянието на въздуха и околната среда. За да се намали влажността и негативното й въздействие върху златото, препоръчително е да се постави силика гел в сейфа или мястото, където се съхраняват.

Много важен е и въпросът за сигурността на златните запаси - особено за колекционерите на нумизматични уникати. Би трябвало да се помисли за наемане на банков сейф. Също така желателно е да се разгледат условията по застрахователната полица и да се прибави специална клауза, отнасяща се до златото.

Според специалистите пазарът на скъпоценния метал у нас тепърва прохожда и в бъдеще ще се развива. Но, така или иначе, българинът все още не се е заразил от "треска за злато". Кюлчето може да носи блясък, но все още не е инвестиция.





ПРЕДЛАГАНЕ

Златните кюлчета, които ПИБ предлага, са произведени в Швейцария от световноизвестната фирма за преработка на злато "Аргор Хереус". Те са с правоъгълна форма и са изработени от чисто злато с проба 999.9/1000 (24 карата). ПИБ предлага кюлчета с тегло 1, 2, 5, 10, 20, 50 и 100 грама, но при наличие на интерес може да осигури доставка и на 250, 500 или 1000-грамови златни кюлчета. Цената на 1 грам в ПИБ е 48 лв. и се покачва по принципа на бонуса. 2 грама струват 80 лв., а 5 грама - 160 лв. Автентичността на кюлчетата се гарантира със специален сертификат.

Златните монети притежават гарантиран от държавата емитет на злато. Стойността им е различна от маркираната върху лицевата им страна. Реалната им стойност се определя от съдържащото се в тях количество злато и неговата ежедневно променяща се котировка на световните борси.

ПИБ предлага златни монети при цена на 1 тройунция (31.1035 грама) от около 870 лв. Монетите, предлагани от банката, са 8 на брой от различни чуждестранни емисии.

Златните монети, които могат да се закупят от БНБ, са изключително от български емисии възпоменателни монети. Централната банка в момента предлага 11 различни златни монети. Цените им са от 52.70 лв. до 1120 лв. за комплект златна, сребърна и платинена монета.
3286
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД