:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 404,439,810
Активни 56
Страници 6,016
За един ден 1,302,066
Кулинария

Магическият свят на билките

Според народното предание те са най-лековити, ако са брани в нощта срещу Еньовден
В българския народен календар Еньовден (24 юни) е може би най-мистичното денонощие. Църквата отбелязва тогава рождението на св. Йоан Кръстител, но корените на празника са много по-стари от християнството и са свързани с култа към слънцето. Народът нарича този ден още св. Иван Бильобер и св. Иван Летни. Вярвало се е, че набраните тогава преди изгрев треви и цветя са най-лековити и имат магическа сила. Вярва се също, че в нощта срещу празника "небето се отваря", видимият и невидимият свят се сливат, звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, като им придават особени лечебни свойства. В тази нощ пространствените и времевите граници между долния и горния свят изчезват, по земята тръгват самодиви, вампири, магьосници и врачки. Тогава могат да се видят закопани в земята съкровища, стават всякакви невероятни случки, каквито описва Гогол в новелата "Нощ срещу Еньовден". От тази дата слънцето тръгва към зима, т.е. лятото бавно си отива. "Св. Еньо започва да си кърпи кожуха и тръгва да търси сняг."

Човешките болести според народното вярване били 77 и половина. За всяка от тях имало билка, но за половинката нямало. Затова на Еньовден според Димитър Маринов селските врачки и баячки правели китка от 77 цели билки плюс една с половин стрък, която избирали със затворени очи.

На много билки се приписват свръхестествени свойства, с тях се прави любовна магия, предизвикват се семейни кавги, призовават се природните сили да дадат берекет. Вярвало се е, че мъжката папрат може да привлече кандидати за грозновата мома, омразничето (красиво име) разваля отношения между съпрузи, а билката разковниче прави, каквото поискаш от нея. Според едно поверие някакъв кон успял да се освободи от бокаите си, като минал през поляна с разковниче.

В една народна песен се разказва как мома Рада моли своя интимен приятел змея да запали някакво сено. Змеят отговаря, че би запалил само снопите с жито, но сеното не смее, защото в него има всякакви билки - комунига и тинтява, и те могат да развалят любовта между него и Рада, а точно това той не желае.

Своето оцеляване човешкият род в твърде голяма степен дължи на билките. Това е първата аптека, в която още древните обитатели на Месопотамия са били сравнително добре ориентирани. В библиотеката на асирийския цар Асурбанипал са открити 33 глинени плочки с описания на лечебни растения. Известни са и много египетски медицински папируси с описания на болести и билкови рецепти срещу тях. Първите лекари в древна Гърция и в Рим всъщност са билкари. Техният най-голям научен принос е в описването на различни растения и техните свойства. Предписанията на Диоскорид, Гален и Плиний с пълна сила се използвали и през Средновековието. А когато лекарството не помагало, това се приемало като воля на съдбата. Затова в края на един учебник по медицина от XII век се казва: "Contra vim mortis, nulla herba inhortis" (срещу силата на смъртта няма никаква трева).

На практика до XIX век медицината се опирала изключително на растителния свят, т.е. на билките. След XV век благодарение на книгопечатането се появили много атласи с описания на растения от различни континенти. В тази все по-интензивна комуникация през XVIII век Карл Линей въвел ред чрез систематиката на видовете.

Модерното билкарство в България се ражда в периода между двете световни войни. Тогава някои предприемчиви търговци започват да изкупуват билки за износ и твърде бързо бизнесът се разраства, за да се стигне през 30-те години до основаване на браншова организация на билкарите със свой печатен орган - вестник "Билкар". Според В. Нейчев, един от пионерите в организираното билкарство в България и издател на сп. "Билка" (1924 г.), хората от бранша се делят на няколко типа. Билкари кореняри, които вадят корени от билки и вярват в свърхестествените им свойства, билкари събирачи, които изкупуват и после препродават билки на едро, билкари ентусиасти - обикновено бивши въдичари, отегчени от риболова, билкари поети и билкари шарлатани.

Билките са свързваща нишка между медицината и кулинарията. Много от тях се явяват в кухнята като подправки и хем облагородяват вкуса на ястията, хем предпазват от болести. Може би това е имал предвид д-р Иван Богоров, когато през 1875 г. издал във Виена една от първите български книги по билкарски въпроси "Селскiат лекар" с мото "Храни душа да те слуша."





Салата от боб, мащерка и босилек

Продукти: 150 г зрял боб, 100 г мариновани гъби, 100 г целина, 2 твърдо сварени яйца, 100 г майонеза, 1 ч. л. суха стрита мащерка, 1 ч. л. сух стрит босилек, сол.

Почистеният, измит и накиснат в студена вода боб се оставя 12 часа, след което отново се измива със студена вода и се вари на умерен огън, докато омекне. Отцежда се и към него се прибавят нарязаните на ивици гъби, предварително сварената и нарязана целина, ситно нарязаните твърдо сварени яйца и майонезата. След като всичко се разбърка, се добавят мащерката, босилекът и солта.



Салата от див чесън (левурда)

Продукти: 500 г левурда, 40 мл олио, 30 мл оцет, половин връзка магданоз, сол.

Почистените и измити листа от левурда се нарязват и се попарват в подсолена вода. Отцеждат се и се поръсват със ситно нарязания магданоз и марината от олиото, оцета и сол. Салатата може да се направи и без да се попарва левурдата.



Пиле с ароматни треви

Продукти: 1 пиле, 80 г масло, 30 г брашно, 250 мл прясно мляко, 1 стрък праз, 50 г лук, 50 г моркови, 2 с. л. естрагон, два стръка мащерка, половин връзка магданоз, 1 стрък розмарин, 1 дафинов лист, стрък босилек, 10 зърна черен пипер, сол.

Ситно нарязаният естрагон се разбърква с половината от прясното масло. Пилето се натърква със сместа, поставя се в дълбок съд и след 30 минути се залива с вряща вода, като се добавят солта, черният пипер, нарязаните моркови, лук, праз и част от магданоза. Всичко се задушава под капак на умерен огън. В останалото масло се запържва брашното до златисто, след което се разрежда с прясното мляко и 200 мл от пилешкия бульон. Пилето се посолява, поръсва се със смлян черен пипер, прибавят се завързаните на китка билки (магданоз, мащерка, розмарин, босилек и дафиновия лист) и се вари 30 минути. Сервира се полято с прецедения сос.



Телешко задушено с билки

Продукти: 800 г телешко, 80 мл олио, 100 мл вино, 20 мл оцет, 1 ч. л. смлени бадеми, половин ч. л. смлян кориандър, половин ч. л. смлян джинджифил, 2 ч. л. стрита куркума, четвърт ч. л. смлян кимион, 4 скилидки чесън, 100 г лук, 1 люта чушка, 20 г кокосово брашно, лют червен пипер, сол.

От кориандъра, джинджифила, куркумата, червения пипер, кокосовото брашно, кимиона и оцета се забърква ароматна кашица. Отделно в растителното масло се изпържват до златисто ситно нарязаният лук, счуканият чесън и нарязаната на ситно люта чушка. При непрекъснато бъркане се прибавя лютивата каша с подправките. Към сместа се добавят телешкото месо, нарязано на малки парченца, виното и бадемите и ястието се задушава на бавен огън, докато месото омекне.



Телешко с розмарин

Продукти: 800 г обезкостено телешко от плешка, 60 мл олио, 200 г малки лукчета, 2 скилидки чесън, 400 г домати, 1 ч.л. листа от розмарин, магданоз, черен пипер, сол.

Месото се натрива със счукания чесън, солта и смления черен пипер и се изпържва в олиото. Прибавят се нарязаните домати, лукът, розмаринът, ситно нарязаният магданоз, сол и малко вода. Ястието се задушава на умерен огън, докато месото омекне. Преди сервиране лукът се отстранява, а сосът се претрива през цедка.



Страницата подготви: Ясен Бориславов



Текстове към илюстрациите:

1. 24 юни 1934 г. Студенти от Софийския университет на излет край София. Те са доволни от вълшебната нощ срещу Еньовден, който са прекарали заедно сред природата.

2. Юни 1931 г. Гимназисти от Горна Оряховица по време на експедиция за прогонване на скакалци. Тези насекоми са опасни не само за реколтата, но и за билките.
3739
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД