В Пловдив най-много обичат корупцията. Така може да се озаглави театърът, който разиграха общинските съветници в деня на Вяра, Надежда и Любов. Безпринципни политически договорки и размяна на обещания на ухо доведоха до обезсилване на двете най-силни политически фигури в града. Кметът Славчо Атанасов остана с орязани правомощия да се разпорежда с общинската собственост и с двама свои заместници по-малко. Шефът на общинския съвет Йордан Кюмюрджиев пък изгуби поста си. В битката между ВМРО и ГЕРБ няма излъчен победител, има само кървави дири от поредния сблъсък.



Кой спечели от тази битка?



Със сигурност не са пловдивчани, в името на които се държаха всички политически речи в общинския съвет. Заседанието се излъчваше на живо от обществената телевизия в града. Едва ли обаче някой си е взел отпуск, за да следи дългите нападки, хватките и безсмислените занимания с политика в Града под тепетата. Защото най-важното - онова, което в действителност се случваше в някои близки офиси, не беше показано. То бе спазарено.

Скандалите между ГЕРБ и ВМРО извадиха на показ неудобни връзки между пловдивския бизнесмен Георги Гергов, получил апетитни общински имоти на безценица, президента Георги Първанов и висши кръгове от БСП. Телевизиите замълчаха, защото трябваше да разкажат за резила на съветниците, обгрижвани от бизнесмена. ВМРО и БСП изиграха лошо картите си в началото на сесията и ВМРО изгуби много. На практика ГЕРБ взе властта по райони. А и салтоморталето по време на гласуването трудно може да се обясни, ако не се зададе логичният въпрос - кой предаде четата и срещу какво. Очевидно е, че мнозинствата в общинсикя съвет на Пловдив се сформират на принципа "тука има, тука нема".

Разговорът между ГЕРБ и ВМРО за корупцията стана чуваем през последния месец, но все още е половинчат и несигурен. Вярно, новото мнозинство в общинския съвет около ГЕРБ, СДС и ДСБ отхвърли три скандални сделки, с които общината ще се ощети, ако предостави терени на частни инвеститори. За тези сделки само преди месец и кусур ГЕРБ си бяха затворили очите и гласували, защото тогава бяха в управляващата коалиция с ВМРО.

В сряда лидерът на Бойко-Борисовата партия в Града под тепетата Йордан Кюмюрджиев публично се извини за корпуционното им гласуване по-рано. Но на въпрос



ще поискат ли ревизия и на предишните неизгодни сделки



с общински терени отсече категорично: не и не, това било популизъм. Интересно тогава как ще намерят общ език с новите си партньори от ДСБ, които искат тъкмо това. Или желанието на костовистите да бъде изобличен бизнесменът и близък приятел на президента Гергов.

Безпринципно съшитото ново мнозинство много бързо показа дефект. След девет изтощителни часа в сряда то се напука корупционно и вкара автогол на ГЕРБ. Падна местният лидер на ГЕРБ в града Кюмюрджиев. Това със сигурност е много сериозен удар по имиджа на Бойко-Борисовата партия. Оттук нататък, за да оцелее до изборите, тя ще бъде принудена да играе играта на богатите, които си плащат.

Някъде под масата ГЕРБ и ВМРО непрестанно ще трябва да надцакват, за да прокарат едно или друго решение. Очевидно е, че новото мнозинство около ГЕРБ беше много крехко, защото няма нищо общо с афишираните принципи. В него нямаше идея, нито идеология, а само сметки. Бойко Борисов може да използва Пловдив в оставащата година до изборите като плашило, като покаже на избирателите си - вижте какво стана в Пловдив и мислете когато гласувате. Защото, ако не ни дадете цялата власт,



тя ще се упражнява от подкупни балансьори



Това обаче едва ли ще му помогне много. Защото скандалът от последния месец извади на показ сериозен проблем в самата партия - кадровия. Не само кметът Славчо Атанасов, не само съветниците от ВМРО, но и дори симпатизанти и членове на ГЕРБ са единодушни, че Йордан Кюмюрджиев не става за лидер. Само че критиките към него са различни. Бойко Борисов е изправен пред сложна дилема сега - да смени местния лидер в Пловдив или да го крепи до края, дори и на доста висока цена. Ако реши да го смени година преди изборите, ще поеме огромен риск, защото организацията му в града със сигурност ще се разцепи. Ако го остави - рискува ГЕРБ-Пловдив да се маргинализира. След като Кюмюрджиев вече не е шеф на общинския съвет, възможностите му за влияние рязко паднаха.

От скандалите в Пловдив със сигурност не печели и ВМРО. Войводите стават все по-зависими от други сили извън тях и създават впечатление, че се занимават много повече с комбинации, отколкото с политика. Лидерът им в общинския съвет Илко Илиев, облечен с народна носия, цял ден в сряда се разхождаше в залата като овчар, който наглежда стадото си, и може би само веднъж взе думата да се изкаже. Но със сигурност това не беше пледиране за някакъв вид политика, а по процедура.

Проблемът на ВМРО е, че нямат лице, че не са предвидими. Те бяха партията, която управлява с ГЕРБ, а след развода си с тях без свян прегърнаха враговете на Бойко Борисов - БСП и ДПС. Политическото поведение на ВМРО е огледалото, в което се оглежда и излъченият от тях кмет Славчо Атанасов.



Няма как оттук нататък той да управлява разумно,



мъдро и прагматично, след като показа, че при най-малкия удар изпуска нервите си и губи равновесие. В сряда първо побърза да обяви, че градът вече има нов кмет и той се казва Кюмюрджиев, след като съветът бламирал негови решения. Даже му пожела успех. Атанасов се обърка каква ще е неговата бъдеща роля в управлението на града. Кмет в опозиция - ако искате и така ме наричайте, рече той. Или пък - кмет в кръгова отбрана. Какви са тези нови понятия в политическия речник, които Славчо Атанасов се опита да въведе, никой, дори от съпартийците му, не разбра. Атанасов хленчеше и какво би направил Бойко Борисов на негово място. Според него софийският градоначалник щял да подаде оставка, ако го бламира мнозинството. Това издава къса или липса на каквато и да е политическа памет. Борисов вече изживя тази драма и се държа малко по-достойно.

След това Атанасов се оплете как точно щял да спаси превърнатия в излишен негов заместник от ВМРО Петко Атанасов. Веднъж каза, че щял да обжалва в съда, после заяви, че не било хубаво всичко да се внася в съда, с една дума - нямаше абсолютно никаква стратегия. Заместникът му Петко Атанасов пък предсказа една година напред "кръв и хаос" в Пловдив. Поведение паникьорско, пораженческо и политически незряло.

Изглежда, че



в Пловдив на печалба ще е "Атака",



защото изведнъж се превърна в най-ухажваната и уважавана партия. Ако е вярно това, че националното ръководство в София е дало указания как да се удари едно рамо на ВМРО и БСП, това вече навежда на мисли за намеренията на лидера Волен Сидеров. Излиза, че и най-претенциозните политици говорят едно, а вършат друго.

Сидеров вече даде рамо на БСП в Кърджали. Тогава отново след едно обаждане от София местната организация на "Атака" в града остана в т.нар. анти-ДПС коалиция, сформирана по идея на БСП.

Излиза, че май никой не е спечелил от кървавия двубой между силните на деня в Пловдив. Освен... корупцията, с която колкото повече се борят националните лидери в София на думи, толкова повече избуява в поведението и ценностите на лидерите по места. И се затвърждава.