:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,889,485
Активни 192
Страници 36,453
За един ден 1,302,066
РАЗТУХА

Парил и целебният дъх на Славянка

Умиращото селце в подножието на Алиботуш плахо се надява на ново възраждане
Снимки: Красимир Цигуларов
---------------------

Нощем тишината в село Парил е почти космическа. Нищо не нарушава усещането за покой. Единственото, което човек може да чуе, ако умее да слуша, е как избуяват тревите в ливадите.

През деня те затиска мирисът на планина. Рано сутрин росата е извлякла аромата на билките и го смесва в непознат за градския жител букет. Този въздух и този дъх могат и да лекуват.

Преди 13 години Мирослав Граматиков, днешният кметски наместник на селото, получил алергия от въздуха в Стамболийски. Джобовете му били пълни с лекарства, едва се придвижвал, стигнал и до помпичката срещу астма. Тогава лекари му препоръчали да се върне на село. Днес няма и помен от болежката.

Борис Попов също се върнал преди години в Парил и се отървал от хронично високото си кръвно. Съпругата му, диабетичка, пък успяла да свали значително кръвната си захар.

Двамата мъже и семействата им са първите, които са се включили в програмата за развитие на селския туризъм на Пиринския туристически форум. Тя е станала възможна благодарение на фондация Тайм-екопроекти, програма "Демократична мрежа" на Института за устойчиви общности и Американската агенция за международно развитие.

----------------------------------



Ако някъде на Балканите има рай за ботаниците, той е в планината Славянка, на юг от Пирин, на границата на България и Гърция. В началото на лятото всичко тук е луднало в неистов цъфтеж. Поляните и ливадите са се превърнали в невероятна палитра. Понякога, ако няма пътека, човек се стъписва дали да нагази в изблика от багри пред себе си. Неколкостотин вида са цъфтящите растения в планината. Няколко десетки са видовете, които са ендемити - срещат се само в този район.



Най-известен е алиботушкият чай



Това рядко, защитено от закона растение, има различни имена в различни краища, където се среща - родопски чай, мурсалски чай, пирински чай. В Родопите от няколко години има специален режим за охраната и брането му. На билката се приписват почти магически свойства - от мощно средство срещу заболявания на дихателните пътища до лечение на някои видове рак. Наричат го и родопската "виагра". На някои места дори го отглеждат в градини или саксии. Тук растението е в естествената си среда - високо в подножието на Алиботуш и на Гоцев връх (2212 м).

Но не само природата е привлекателна за туриста. Легендите за името на селото връщат към времената на Крали Марко. Наоколо още могат да се видят останки от древни рудници и от римски поселища. А възрастта на най-старата, все още запазена къща, се изчислява на повече от 300 години. Споменава се и за 500 години. Кой знае...

Десетилетия наред селото и неговите околности са били в на практика забранената гранична зона. А зад кльона, само на неколкостотин метра на юг от последните къщи, започва уникалният биосферен резерват Алиботуш, наречен така на едноименния връх, в чието подножие е Парил. Липсата на каквато и да е сериозна човешка намеса е съхранила тук



един от най-неповторимите природни кътове



на страната ни.

Но границата е била и проклятие за селцата в този край. От другата страна на долината на Места, по склоновете на Родопите, архитектурни резервати като Лещен, Ковачевица или Долен отдавна са се превърнали в туристическа атракция. В горните села по южните склонове на Пирин запазените стари къщи са удивително различни в архитектурно отношение в сравнение с родопските. Но са и напълно непознати.

Парил, сгушен в началото на седловината, която дели крайните южни склонове на Пирин от Славянка, е понесъл най-тежкия удар. Днес в селцето, където някога е имало над 300 жители, са останали едва 23-ма, повечето на преклонна възраст, достигаща и прехвърляща 90 години. Малкото училище отдавна е затворено. Автобус идва три пъти в седмицата - в петък, неделя и понеделник. Пак три пъти седмично в магазинчето, където могат да се изброят 10-15 вида най-насъщни стоки, се продава и хляб. Останалото е тишина.

Парил е на около 30 километра от град Гоце Делчев. Пътят до него, макар и поразбит на места, е приличен за българските стандарти. Само последната отсечка от 200-300 метра е макадам. Каменната настилка продължава още 14 километра през Парилската седловина (около 1300 метра над морето) до село Голешово. Това е най-краткият път от долината на Струма към Петрич. На малко повече от километър след селото обаче пътят се пресича от кльона и трябва специално разрешение, за да се мине по него. Точно този път е една от големите болки на местните жители. Едва ли вече някой помни колко бивши и сегашни политици са обещавали той да бъде асфалтиран. Още повече, че край село Илинден вече е пред завършване от българска страна новият граничен пункт с Гърция. Усилено се довършва на наша територия и пътят Гоце Делчев - Драма.

Но отварянето на пътя е бъдеще. А за туристи, които търсят пълно усамотение и досег с недокоснатата от човека дива природа,



днес кльонът не е препятствие



Просто трябва да се отбият до входа на село Нова Ловча, на 4 километра преди Парил, и да уведомят граничния пост за намеренията си. Там ще им обяснят и правилата, които трябва да се спазват в зоната отвъд телените заграждения. Могат да се обърнат за съдействие и към кметските наместници на селата.

Нова Ловча също има любопитна история. Селото, разположено в широка слънчева долина между планините Стъргач и Славянка, е създадено от бежанци след войните в началото на миналия век. Някъде през 40-те години, след падането на границата, те успели да пренесат от църквата на бившето си село (непосредствено отвъд браздата) иконите, кръста на олтара, полилеите и камбаните на старата църква. Днес тези уникати от около 1850 г. са разположени в църквата и параклиса на селото, изцяло обновени през 1999 г.

Самото село е отвъд кльона, буквално на браздата. Но хората там също вече са готови да приемат туристи, подготвили са и спалня за по-големи групи. И се надяват, че търсенето на различното и целебният дъх на Славянка ще върнат хората в този забравен и непознат край.
 
"Зайчата метла" е обагрила в жълто всички необработваеми склонове.
 
Кметът на Парил Мирослав Граматиков отключва портала на кльона, за да върне в "Голяма България" група журналисти след преход в резервата Алиботуш.
 
Поглед към връх Алиботуш в планината Славянка. В неговото подножие е едноименният биосферен резерват.
 
Камбаните на църквата в село Нова Ловча били пренесени през границата през 40-те години на миналия век.
 
Най-старата къща в Парил, около която е възникнало селото. Според различни версии на местните хора възрастта й е от 300 до 500 години. Едното от крилата на уникалната сграда обаче вече е застрашено от разрушаване.
 
Това е централният "площад" на Парил. Църквата, затвореното училище и затвореният през повечето време магазин (вляво) засега навяват усещане за обреченост.
8101
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД