:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,827,502
Активни 156
Страници 17,235
За един ден 1,302,066
Интервю

Нашата култура е култура на бедността

Книгите не се превръщат в събития заради ниския интерес на публиката към каквито и да било изкуства. Нека си го кажем направо - българската публика няма културни интереси, смята писателят Милен Русков
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Милен Русков
--визитка---

Милен Русков е роден през 1966 г. в Бургас. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на две книги - романите "Джобна енциклопедия на мистериите" (2004) (спечелил награда от Националния конкурс "Южна пролет") и "Захвърлен в природата" (2008). Занимава се с преводи от английски, като зад гърба му са 23 заглавия.

------



- Г-н Русков, дебютната ви книга директно ви вкара в скандал. В какво се състоеше спорът ви с литературоведа проф. Милена Кирова?

- Дали тази книга е роман или не. Тя твърдеше, че не е роман. А аз - че е.

- Каква е рамката на този жанр?

- Опасявам се, че рамките са само и единствено количествени. Формулировката е стара - още от 20-те години, и може да я прочетете във всички сайтове на американските литературни агенции. Става въпрос за брой думи - в романа те трябва да са над 50 000. На един литературен теоретик това може да се стори наивно определение и той би могъл да пожелае да въведе допълнителни разграничения, рамки и т.н., които да въведат повече ред в тази категория, но аз смятам това за ненужно, защото всяка рамка, която се слага, бива разбивана от действителността. Ако се опитате да определите по друг начин романа, освен чисто количествено, непрекъснато ще опирате до някои книги, които ще опровергават вашето определение. Всъщност традиционните стереотипи на романа, към които Милена Кирова се придържа, са разбити още по времето на модернизма в Европа през първата четвърт на ХХ в. Тезата на проф. Кирова е, че понеже една голяма част от "Джобната енциклопедия" е нефикционална, тя трудно съжителства с фикционалната част под определен формат.

- Едни от най-великите произведения в световната литература всъщност са неопределими като жанр - "Записки от мъртвия дом" на Достоевски, "Хладнокръвно" на Труман Капоти, "По следите на изгубеното време" на Марсел Пруст, че даже и българският "Бай Ганьо". Мислите ли, че за читателя е от съществена важност дали чете повест, новела или роман, ако книгата е хубава?

- За читателя не е важно, но е важно за комисиите, които дават награди за романи. И един от начините да се елиминира конкуренцията е да се обяви, че дадена творба не отговаря на жанровите изисквания. По този начин не се налага да доказвате, че една книга е по-добра от друга, защото "другата" не е в този жанр, и край. Така някои автори губят възможност да получат държавна субсидия или да участват в конкурса за нов български роман на фонд "Развитие", за наградата "Хеликон", ВИК и т.н. Лошото е, че критериите към жанровете се измислят от комисиите, които определят наградите. А хората в тях имат приятели, имат издателства, с които са свързани... Все пак става дума за разпределяне на пари.

- Занимавате се с преводи от английски. Как могат да се ориентират читателите към добрия текст в този огромен поток от преводаческа самодейност?

- В България има всъщност доста добри преводачи и големите издателства работят именно с тях, гарантирайки с марката си за качеството за превода. Така че съветвам читателите, когато купуват преводна книга, първо да гледат клеймото на издателството. Добрият преводач, освен естествено да знае отлично чуждия, трябва преди всичко да владее много добре българския език, да има тънко езиково чувство. Имам една колежка, която знае перфектно седем езика, включително китайски, познавам и други, които имат феноменална дарба да усвояват езици, но... не могат да превеждат на български; синтаксисът изглежда като чужд.

- Системните преводи на чужди произведения не повлияват ли върху стила на писателя?

- Ако го повлияват, то е за добро. Първо, много важно е един писател да знае големи чужди езици, на които има мощна литература, защото това го обогатява като автор. От друга страна, когато човек превежда, той непрекъснато поддържа във върхова форма езика си, така както атлетите усъвършенстват тялото си. А иначе талантът е от боговете и не се влияе абсолютно от нищо. Нито от преводи, нито от бомбата над Хирошима. Ако човек има талант, той нито може да бъде отнет, нито да бъде пречупен, не съм много сигурен, че може и сериозно да бъде обогатен. Ако го няма обаче, положението така или иначе е неспасяемо.

- Коя алтернативна професия е подходяща за един писател предвид малкия пазар в България?

- Най-полезен, за да се поддържате в езикова форма, е, както вече казах, преводът. Той обаче гълта усилия и време. Имате по-малко свободно време за своите неща - това е цената. Така че по-добра алтернатива е преподавателската дейност, защото осигурява достатъчно време за писане. Журналистиката е един от най-лошите варианти, тъй като хората в медиите са доста заети, принудени са да пишат много бързо, нивото на езика, който се търси в пресата, е по-ниско. То никога не може да разгърне езиковите качества, които има авторът, а точно обратното - той трябва умишлено да ги потиска. Даже хората, които работят нещо, което няма нищо общо с употребата на езика, са в по-добра позиция.

- Защо според вас книгите не се превръщат в събития?

- Причините са две. Първата е липсата на медиен интерес. Дори една книга сама по себе си да е събитие, то медиите няма да го отразят. А няма да го отразят, защото няма да го разберат, а няма да го разберат, защото не се интересуват. България е една провинциална страна, в която хората все още смятат, че е много важно да се занимаваш с политика. Докато в по-старите капиталистически страни, както би трябвало да се наричат демокрациите, това е някак смешно вече. Така че медиите са съсредоточили целия си интерес върху политическото и всичко извън него е маргинално. Това се дължи донякъде на един вече остарял рефлекс. "Политическото" беше интересно през 90-те години; тогава, така да се каже, се сложи този медиен стил, който работи и до днес.

Втората причина книгите да не се превръщат в събития е ниският интерес на публиката към каквито и да било изкуства. Нека си го кажем направо - българската публика няма културни интереси. Нашата култура е култура на бедността, тя е култура на малък, дълго време слугувал народ, поради което същият този народ се интересува главно от цената на салама. В момента може да напишете гениална книга и тя да мине незабелязано. Има нещо много показателно във факта, че дори и в годините, които днес се признават за периода на разцвет на родната литература - от Освобождението до Първата световна война, също е имало минимален интерес към българската книга. Например "Островът на блажените" на Пенчо Славейков е продаден в 270 екземпляра - произведение, което сега е класика. За да се създаде интерес, той иска известни исторически корени. Трудно ще ги намерите в страна, която не е преживяла Ренесанс, не е преживяла Просвещение и никога не е разбрала, че е добре да бъдеш свободен.

- Кой, къде и на какъв принцип класифицира това, което днес се случва в литературата?

- Никой, никъде и на никакъв принцип. Процесите просто си текат, случват се различни явления, най-вероятно тези неща ще бъдат оценени и поставени по местата им след 20-30 години. Тогава ще е ясно кое колко струва. Вижте, днес ние във всички области сме жертва на либерално-демократическа пропаганда. В Англия например никога не е имало илюзии, че простолюдието си е простолюдие. В България по силата на два фактора - единият е социализмът, който като идеология на работническо-селската класа внушаваше, че обикновеният човек има особена ценност; и другият - демократичната революция от края на 80-те и началото на 90-те. Тя все още е близко и нейните химери са актуални. А именно, че народът е зрял и може да взема верни решения, че той има висока стойност и е суверен. Разбира се, както и никъде другаде по света, народът не е суверен. Държавите се управляват от тесни елити, които използват демокрацията като средство да се легитимират. Същото става и в България. Разликата е, че тук не е ясно, че всичко това е измама и културно говорене, а наистина се вярва в него. Вярва се, че ти трябва да осведомиш обикновения човек за някаква литературна стойност и той ще реагира. Не, няма. Нито пък ще я оцени. Защото не е за него.

- Защо тогава, след като този труд не се изплаща, всеки втори нашенец стихоплетства?

- По същата причина, поради която толкова много хора водят блогове в интернет - желанието да се изразяваш. Това е и причината, поради която големите социални мрежи - сайтовете за общуване, имат такъв успех, хората искат някой да слуша какво говорят или да чете каквото пишат. Заниманието с литература е много непрактично в целия свят. Капитализмът не е създаден от писателите и художниците, а от търговците. А те слабо се интересуват от изкуство. Изкуството е излишна, луксозна стока, от която или малко се печели, или рискът е голям. Всичко това го казвам най-вече като предупреждение към хората, които нямат талант. Ако обаче човек усеща таланта в себе си, не бива да изпуска перото, защото ще бъде нещастен. Да потиснеш дарбата си, за да станеш адвокат или брокер, е трагедия. И тя ще бъде много по-мъчителна от съзнанието, че си недооценен.
99
6567
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
99
 Видими 
14 Март 2009 00:59
Тъжни неща казва автора, особено във втората половина на интервюто, защото в голяма степен са вярни. Мисля (по памет), Петко Славейков беше казал преди доста години: "Просвета, просвета !" (ако бъркам, моля за извинение. Но в товачалгаджийско време, малко са тези, които не се предават и търсят начини това блато на пошлостта и безвкисицата да не ги погълнат. А непросвтеният и много по-лесно се манипулира и поддава на демагогията на тези, които го управляват.
14 Март 2009 01:58
/:/ "...Вижте, днес ние във всички области сме жертва на либерално-демократическа пропаганда. ... Разбира се, както и никъде другаде по света, народът не е суверен. Държавите се управляват от тесни елити, които използват демокрацията като средство да се легитимират. Същото става и в България. Разликата е, че тук не е ясно, че всичко това е измама и културно говорене, а наистина се вярва в него..."
..................................
NO COMMENT!/засега!/
14 Март 2009 02:03
Непросветеният се поддавал по лесно. Колега, прочети "Критика на Просвещението", книгата е излязла през 1944г. в САЩ и през 50 -те в Европа. Най страшните действия на човечеството идват точно от просветените - тоталитаризъм, насилие, атеизъм, расизъм и чувство за превъзходство, всесилие на науката, антропоцентризъм и т.н.
14 Март 2009 03:12
Един от казаните в българския ад се казва Култура и явно е отреден за някакви много гадни грехове. Напоследък от катрана там се подават едни незоконородени потомци на Луи XIV и се вземат напълно насериозно. Абе, пишурки, ако пишете само един за друг, кой ще ви чете, след като никой от вас не признава останалите?
14 Март 2009 05:54

Нека си го кажем направо - българската публика няма културни интереси


Тоз човек явно не е идвал в БИАД, Син Сити или Планета клуб! Ела бе човек да видиш как се харчи културата тук. Ела да видиш с каква тръпка се чакат новите парчета на Преслава... Недей така обижда. Ама ха!



____________________________
Спортът е опиум за народите!
14 Март 2009 05:55
Ако обаче човек усеща таланта в себе си, не бива да изпуска перото, защото ще бъде нещастен. Аха , приятелю , а ти от каква позиция твърдиш това?Откъде разбра че си талант , нежели ти не изпускаш перото, държиш го здраво и си щастлив.Айде със здраве...
14 Март 2009 06:34
"Нека си го кажем направо - българската публика няма културни интереси"

Горното е точно толкова вярно, колкото това - нека си го кажем направо-най-мързеливите и/или кухи лейки следваха българска/руска фиология през 80-те.

"Трудно ще ги намерите в страна, която не е преживяла Ренесанс, не е преживяла Просвещение и никога не е разбрала, че е добре да бъдеш свободен"

А вие лично преживяхте ли ги тези епохи?
Част ли сте от тази страна или сте единствения "просветен"?
14 Март 2009 06:50
С горното си мнение не съм искал и не искам да засегна всички следвали българска/руска фиология през 80-те.
14 Март 2009 07:11
Всяка нация е приживяла Рененсанс. Може да била включена в друга държавност , но е преживяла това , което настоящата държава е преживяла...Така че извинения няма...Толко можем , те това е ....

Редактирано от - ivo kunchev на 14/3/2009 г/ 07:15:20

14 Март 2009 08:13
- Най-полезен, за да се поддържате в езикова форма, е, както вече казах, преводът. Той обаче гълта усилия и време. Имате по-малко свободно време за своите неща - това е цената. Така че по-добра алтернатива е преподавателската дейност, защото осигурява достатъчно време за писане. Журналистиката е един от най-лошите варианти, тъй като хората в медиите са доста заети, принудени са да пишат много бързо, нивото на езика, който се търси в пресата, е по-ниско. То никога не може да разгърне езиковите качества, които има авторът, а точно обратното - той трябва умишлено да ги потиска. Даже хората, които работят нещо, което няма нищо общо с употребата на езика, са в по-добра позиция.


По-точно от това - здраве!

14 Март 2009 08:48
И тоз обиден на народа си.
Отдолу му пригласят "Колко сме прости!".
14 Март 2009 09:18
Види човек такава самоизява на един писател, и после някак си не му се чете този същи писател...
А бе - некултурен народ сме си, салам ни дай на нас, да си го обмисляме !!!
14 Март 2009 09:31
И умни ли сме?
В рубриката "Чужбина" нашенци рипат срещу германката от български произход. Тук срещу друг писател, нашенец.
Поздравления от мен за писателя! Такава е истината. Към казаното от него ще добавя следното. В Америка страшно се цени героизма. Всяка геройска постъпка се разтръбява така, че всеки да научи кой е героя и за какво. Наскоро обявиха за герой пилота, приземил самолет в реката. Обявяват герои за всякаква доблестна постъпка. Хората стават много известни, ценени, хора на почит. В България трябва да си умрял, за да ти признаят нещо. Не просто няма да ти оценят книгата. От завист ще ти стъжнят живота. Реакцията на простолюдието няма какво да се коментира. проблемът е, че интелигенцията ни е боклучава.
Авторът е оптимист, като говори за някакви перспективи след 20-30 години. След 30 години проблемът може да е ромската култура.
14 Март 2009 09:42
Част от коментарите са доста показателни и са пряко доказателство за правотата на автора. БЪЛГАРИНЪТ Е ПРОСТ! И това е факт. Както е факт и това, че се срамува да го признае и скача на всеки, който се осмели да го заяви публично. Браво на автора!
14 Март 2009 10:23
Уффф...Аман от недооценени елитаристи...

...Разбира се, както и никъде другаде по света, народът не е суверен. Държавите се управляват от тесни елити, които използват демокрацията като средство да се легитимират. Същото става и в България. Разликата е, че тук не е ясно, че всичко това е измама и културно говорене, а наистина се вярва в него. Вярва се, че ти трябва да осведомиш обикновения човек за някаква литературна стойност и той ще реагира. Не, няма. Нито пък ще я оцени. Защото не е за него...
аФтуре*, афтуреее*...кат' не пишеш за обикновеният човек щото не може да оцени някаква литературна стойност, що цивриш на всеослушание, че тиражът слаб, парите малко и народа проЗД ???
P.S. От уикито:
Елитаризъм е идеология, противопоставяща се на егалитаризма.
Тя възниква в началото на 20 век в Италия и се развива по идеите на Макиавели за държавното управление.

Съгласно елитаризма, обществото са елити, а народът - биомаса. Италианският елитаризъм става идеологична база на италианския фашизъм, което го отличава от германския фашизъм. Елитаризмът се отрича от демократичното общество, в което всеки има свое право на глас и право на развитие.

От гледна точка на социологията елитаризмът е форма на социална дискриминация, проявяваща се в развитието на малка група хора, за сметка на болшинството (народа).
P.P.S* автора на книгата




_____________________________________ _________________________________________


Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>

Редактирано от - Бармалей на 14/3/2009 г/ 10:38:39

14 Март 2009 10:26
Докторе,
това за българската и руска филология изобщо не е вярно. Повярвай, лично не ме засяга. Но, обърни внимание, завършилите нямат кой знае каква перспектива. Най често стават даскали и се занимават с хулиганчетата във всеопрощаващото българско училище, което гарантира дипломирането. По скоро са идеалисти и натам ги влече сърцето.... Бъди по отговорен с гилотината!
П.П. "Директорът ме кара да пиша дипломи на едни циганета, които не съм виждала дори" - проплака пред мен българска учителка.
14 Март 2009 10:44
Покрай "Голямото четене" взе да смърди, май.
"Чете ли таз книга, не съм, ами прочети я, на мен ми хареса, ами прочетох я ама на мен не ми хареса, ти нямаш вкус, а ти имаш бръмбари в главата, ти си анархист, а ти пък си заблудена овца..."
И т.н. и прочее...
Насилственото налагане на естетични "Модели на мислене", нали знаете как се нарича, а?
14 Март 2009 11:00
българското е една мозъчна катастрофа
14 Март 2009 11:11
Много приятно, рядко сладкодумно интервю с г-н Русков и го прочетох с удоволствие.
Казаните от него неща ми се струват верни, но от гледната точка на пишещия човек, търсещ признанието едновременно на литературно-критическите елити и на широката публика. Но г-н Русков звучи като достатъчно мъдър човек и трябва да знае, че такова обединяване не може да има (или поне не в момента на появата на литературния продукт). Така че горчивината в стила на "народът прост" ми се струва малко неуместна.
14 Март 2009 11:37
На калпавия писател - читателите му пречат. Ех, добре че има lib.ru, не мога да си представя какво щеше да е без него...


"В момента може да напишете гениална книга и тя да мине незабелязано."


Това от личен опит ли?..
14 Март 2009 12:04
Плачеш ли, преводачо? Звучиш като да се оплакваш.
Не ти блазоствам, налага ти се да пишеш за днешния ни елит. Какъвто елита, такива списвачите му.
Де да беше се родил Америката, щяха да видят те.

14 Март 2009 12:05
Това "голямото четене" ми прилича на "голямото плюскане" (имаше такъв филм с Марчело Мастрояни и Мишел Пиколи, ако не се лъжа с режисьор Марко Ферари). А "голямото плюскане", ми прилича на "ГОЛЯМОТО СРАНЕ". Ей такива декадентски мисли ми се въртят в главата, когато от ТВ екрана ми показват как неистово чете нашего брата.
14 Март 2009 13:44
Нека си го кажем направо - българската публика няма културни интереси.

Айде, и на този народът (публиката) му пречи.
Българската публика, а и не само българската, набедений писателю, се интересува от нещо, което разбира.

....понеже една голяма част от "Джобната енциклопедия" е нефикционална, тя трудно съжителства с фикционалната част под определен формат.

А що е то НЕФИКЦИОНАЛНА и ФИКЦИОНАЛНА аз не разбирам. А, предполагам и голамана част от "неграмотната" българска публика. Така де, може би защото нямаме КУЛТУРНИ интереси. Или требе се кае Халтурни?
Прости хора, кво да правиш.
14 Март 2009 13:45
- За читателя не е важно, но е важно за комисиите, които дават награди за романи.

Т.е. дреме му на писателя за читатела. Он си сака наградите!
А Парарафа пак го е ударил на пропаганда.

Редактирано от - Федя на 14/3/2009 г/ 13:50:48

14 Март 2009 13:49
Нашата култура е култура на бедността

Виж с това съм съгласен. И знаете ли защо?
Защото много голяма част от хората, които претендират да я правят , са духовно бедни.
Пример - Милен Русков
14 Март 2009 14:19
Аман от неразбрани гении....народа му бил прост. Абе байно, я ела в една стара капиталистическа държава да видиш за кви културни интереси става въпрос, да видиш колко книги имат местните в къщи....Не говорим тука за касиерката от супермаркета, за хора вишисти говорим. Българинът чете байно и дава пари и за книги, и за театър. Пък ти ако си бездарен и не те купуват, вземи напиши едно памфлетче за това колко сме прости българите като оная смотла от Германия - ще те наградят, и нещо ще изкараш.
14 Март 2009 16:04
Е нищо ново под родното слънце - народът ни нямал интерес към книгите, щото на младия драскач не му четат и купуват творбата.
Нямали сме Просвещение, нямали сме свобода и демокрация и затова твореца, видите ли остава неразбран и се жалва по стандартния за това ред.
Ще прощавате, ама не само у нас - никъде по света няма такъв масов читател, който да налита на Достоевски, Капоти и пр. Масовият читател чете халтура. Това какво ще рече - че навсякъде мнозинството е от хора прости и без културни интереси ли?
Въпрос на избор и възможности. Или правиш елитарно изкуство за шепа избрани ценители, или масова продукция с комерсиални характеристики.
А има и трети вариант - мислиш се, че правиш първото пък то не става и за второто. Щото толкова си можеш. И тогава всички са ти виновни.
14 Март 2009 16:52
Решил си да ставаш Писател?
Ами убу!
Пиши!
Но само ако имаш какво да кажеш на четящите.
Иначе язък за хартията...
14 Март 2009 18:00
То вече куцо и сакато прописа, и писател се назова. Сигурно спонсорът на издадените книги на плачещия автор е от най-културните българи, които със сигурност са преживяли и Ренесанс, и туй онуй още. Културата, писателю набедени е явление елитарно по своята същност. Така че ако разчиташ но 100 000 тираж на 30-те си страници с претенции за роман - кофти народ си уцелил. Не ще да те признае приживе, а? Поне създай повече наследници, та да се гордее родът ти с теб след време - и това е нещо, хич немалко.
14 Март 2009 18:40
С горното си мнение не съм искал и не искам да засегна всички следвали българска/руска фиология през 80-те.


Споко, пич - засягаш само себе си!
Съболезования за комплексите ти, засвидетелствани в комплексарския ти пост
14 Март 2009 18:48
Не съм чел Русков, няма и да го чета и не мога да съдя. Като мине време, както при Солженицин и Пастернак, тогава. Без гаранция - не!

Ако в интервюто имаше 1 молекула хумор, щях да посегна, може би, и без обективни гаранти.




14 Март 2009 19:09
От първите въпроси стана ясно - полуграмотен комплексар.
Видиш ли, роман е това, дето има над еди си колко знака???
Е, след подобна тъпанарщина, погълната отнейде като пате горещи ла*на - какво да му чета?
Колко лош бил народът, че не го четял? Днес се отбих на съботна разходка до една книжарница. Областен град, обяд. Не останах секунда сам, ами и двама-трима не бяхме. Стоях около половин час. Влизаха хора - стари, млади, деца, купуваха. За тоя "знаменит романист" не пита никой. То и аз, дето ужким ровя из литературата, досега не бях чувал за наличието му на белия свят. Не е било кой знае каква загуба, ама четенето на скудоумията му е. И не само на време.
14 Март 2009 19:53
Прав е автора, но става въпрос за ДУХОВНА БЕДНОСТ на "писаните" за интелектуалци ! Ще препостна тук нещо, което е всъщност по въпроса ...........

Понятието Бай-Ганю е вкарано в подсъзнанието на българина с помощтта на нихилистично-настроени "български?" интелектуалци!
В много литератури по света има книги с подобни "дебелооки" и нахални национални герои, но никъде не се е превърнало това в.....НАЦИОНАЛЕН СИНДРОМ на смачканото самоуважение!
Ето и в тази тема се преплитат подобни "синдромни" симптоми!
Чудя се за доброто като цяло у нас ли се говори, или се прави "списък с оплаквания от ....общочовешките слабости" - приписвани като "единствено български" ???
Мисля си че нещата са по-прости! Ако сам не се уважаваш, никой няма да те уважава !!!

Иначе в историята на което и да е племе и народ има "срамни страници" и срамни постъпки. Което не им пречи (на другите де) да говорят за хубавото ВЪПРЕКИ ЛОШОТО !!
У нас всичко е станало НАОПАКИ!
И ако нещо положително се случи.... излизат гадните "Да, ама не" .... с припомняния за това или онова..... жалко и срамно! ....Щото САМО БЪЛГАРИ могат да са толкова елементарни...национални предатели или корумпирани лумпени ???


Да, ама не ! -дами и господа !


Само в БГ националното предателство и интелектуалните машинации са издигнати в ранг на...... Български генетичен дефект ... и едва ли не в СЪДБОВНА ПРОКОБА !!!



Как ли щяха да се чувстват евреите в Израел, ако все им се напомняше за Юда, за безпройните предали родни градове и страни през две хилядната им история след...Юда само ?


Как щяха да се чувстват американците ако обръщаха внимание на ....основателните упреци на другите в ...арогантност и корупции и предателства ?


Как щяха да се чувстват Французите, акосе им се натякваше че влязоха в числото на "победителите" на Хитлер, след като бяха с правителството на Виши, дето се възползва от Хитлеровите закони, за да изтреби циганите и евреите си ? Пък и срамни страници като геноциди над катарите... над Валоа....
Но сега... има ли по гласовити от ...френските хвалипръцковски петли ?



Основния наш проблем, дами и господа е .... че не смеем да се обикнем КАКВИТО СМЕ! ... и въпреки негативните нещица! )различни от нас винаги ще има, но ако не ни обединява едно ....простичко национално САМОУВАЖЕНИЕ и гордост....ВСЕ ЩЕ СМЕ ЗА ПОДИГРАВКА НА ДРУГИТЕ !!!


И дето не смеем да наречем предателството - предателство.... Дори думички като НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ и ....даване под съд за национално продажничество, са станали.... старомодни и несъществуващи !!!
За да приключа, и за тия които наистина искат да разберат, ще прикача един цитат от едно изследване....написано в чужбина !!! :



Кои сме ние? Откъде идваме? Защо сме точно такива, а не някакви други? Какво означава да си човек? Дали сме способни, ако се наложи, да се променим из основи, или мъртвите ръце на нашите забравени прадеди ни водят неотклонно в някаква посока, без значение дали за добро или лошо, и това е извън контрола ни? Можем ли да променим характера си? Можем ли да подобрим обществата си? Можем ли да оставим на децата си един свят, който да е по-добър от този, който ние сме получили в наследство? Можем ли да ги освободим от демоните, които ни преследват и които са присъщи на нашата цивилизация? В дългосрочен план, дали сме достатъчно мъдри, за да знаем - какви промени са необходими? Можем ли да си поверим собственото си бъдеще?
Много дълбокомислени люде се страхуват, че нашите проблеми са станали твърде големи за нас, и че ние - по причини, които се коренят в сърцето на човешката природа - сме неспособни да се справим с тях. Те смятат, че сме загубили пътя си, че господстващите политически и религиозни идеологии не са в състояние да променят злокобната посока, към която са се отправили човешките дела. Напротив - благодарение на своята скованост и некомпетентност, както и на неизбежната развала на властта - именно тези учения са подпомогнали процесите, за които говорим. Вярно ли е това, и ако да, то какво можем да направим по въпроса?
В опитите си да разбере, кои сме всъщност, всяка човешка култура е изобретила свой собствен набор от митове. Противоречията вътре в нас са приписвани на борбата между две съперничещи си, но равностойни божества; или на един несъвършен Създател; или, колкото и да е парадоксално, на конфликта между един разбунтувал се ангел и на Всемогъщия; или на още по-неравната борба между едно всесилно същество и непокорните човеци. Освен това винаги е имало и такива, които са твърдели, че боговете нямат нищо общо с цялата работа. Един от тях, Нанрей Кобори, покойният игумен на Храма на Сияйния Дракон - будистко светилище в Киото - ни е оставил следните думи:
Бог е човешко творение. И поради това Божествената природа е една плитка загадка. Човешката природа е дълбоката загадка.



Бог да пази "читавия материал в Родината ни" !
14 Март 2009 19:55
"На калпавия писател- читателите му пречат." Край на цитата.
Писателят не говори за читатели. Говори за нечитатели. За хора, които не четат. За хора, които нямат културни интереси. За класика от Пенчо Славейков, продадена в 270 екземпляра, за хора, които се интересуват само от цената на салама, за медии и журналисти, които не се интересуват от култура, за страна в която Ренесансът още не е настъпил.
Тук се изсипват камари хули срещу писателя, а още не се е появил форумец, който да го е чел. Това потвърждава тезата на писателя за безкултурието на българския народ и неговия полуинтелигентен елит.
Ще се спра на една фраза от интервюто- "Капитализмът не е създаден от писателите и художниците, а от търговците".
В България убедено се повтарят догми от масовата култура, че пазарът е този, който ще определя ценностите в културата и изкуството. В учебниците по история на изкуствата още в първа глава се описва ролята на патрона /спонсора/. Това, че в момента човечеството се радва на велики произведения и творби от велики майстори, не се дължи на пазара, а на патрони, на държавници, които са спонсорирали изкуствата. Патрони, които са поръчвали, издържали, поддържали, оценявали, създавали условия на хора с творчески заложби да се изявят. Пазарното мислене така навлезе в живота, че се счита за грешно държавата да спонсорира културата и изкуството. Забравя се, че именно кралете, феодалите, диктаторите и всякакви държавници са патроните, по чието време са се създали недостижими шедьоври. Защо днес държавата да не може да бъде патрон? Защо пазарът? Та пазарът създава основно субкултура, масова култура, по-точно създава безкултурие. За сериозни произведения пазар няма. Пазар има само за чалга.
Най-голямата грешка в момента е да се търси пазар, та дори и сред сред някакъв български културен елит. За културата и изкуството търсете спонсори, патрони, търсете държавата, както това се е правело през цялата човешка история! Изобщо не се занимавайте с търсене на пазари, със създаване на пазари, не разчитайте на пазари. Пазарът е само за масовата култура, за простотията. Върнете се обратно към историята на изкуствата и покажете на домораслите пазарници, че пазарът е за сирене, краставици и домати, не за изкуство! В българската образователна система трябва да има място, заплата за всеки творец, без да е завършил специално образование. Да се даде парче хляб на творците, за да не се налага да си докарват жизнения минимум в сроителството и да се използват за възпитанието на младото поколение. Да се увеличат държавните поръчки и да им се даде възможност да творят! Ако има и частни спонсори, добре дошло!
14 Март 2009 20:01
Иначе, господин авторе,

Кой ти каза че българинът е прост.... защото не си купува простотиите на нихилисти и графомани ???

Знай, че от цял свят....в България най-много се чете ! И е най-висок броя на "коректно образованите" !!!

И не си мисли! (Ти и твоите "пишещи събратя), че като наричате бялото ...черно... някой ще ви сматя за наистина ТИТАНИ на мисълта !!!

Българина страда от....многото фаршификации и манипулации по книги, медии, че и по политическите ви митинги също !

Но...Българинът вече се събужда, да знаеш !
14 Март 2009 20:02
Като гледам, Милен Русков, както и българската немкиня от другата страница, е хвърлил парцал у дупката и турския кенеф се запушил, прелял и осмърдял орталъка......
14 Март 2009 20:04
В бързината пак съм тракнал няколко печатни грешки!

но това пък ще позволи на автора (ако чете кво мислят за него), да си каже че... с неграмотни не иска да спори !!!
14 Март 2009 20:05
Въй!
'Ми давайте го насам др.Писател бе!
Както си беше преди 20 години - за да си купиш нещо от Р.Ралин, задължително си плащахме комплекта книжки, вкл. и с "Ръководство за оператор на млеконадойна единица"!
14 Март 2009 20:06
Лека нощ на форумците !

И кураж в четенето на "интелектуални бисери" !

Не му казвайте обаче, че знаете дори и да четете! Да не се ....препрочете, и да си ...посипе с пепел главата
14 Март 2009 20:14
...вкл. и с "Ръководство за оператор на млеконадойна единица"! ...

Вий - по-младото поколение си бяхте добре... При нас ръководствата бяха за "биологична единица" - Нямаше как да знаем дали млечна крава ще ни се падне, или селският бик

_____________________________________ _________________________________________


Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
14 Март 2009 20:20
Тук се изсипват камари хули срещу писателя, а още не се е появил форумец, който да го е чел.




Това че никой не го е чел , също показва че не е нещо стойностно. А това момче сигурно мечтае за онова време , когато "писател" беше нещо като длъжност, и ги издаваха даже и никой да не ги четеше.
14 Март 2009 21:39
Нека си го кажем направо - българската публика няма културни интереси. Нашата култура е култура на бедността, тя е култура на малък, дълго време слугувал народ, поради което същият този народ се интересува главно от цената на салама.

Доста сурово твърдение, но близко до истината. Като цяло интервюто с Милен Русков е интересно тъкмо поради това, че той самият е противоречива личност и говор ипротиворечиви неща. С някои от тях, например приказките как не трябва народът да управлява, съм радикално несъгласен. Но ето вижте, когато имаш насреща си интелигентен и образован човек, който не се изказва елементарно, дори да си радикално несъгласен, пак ти е интересно и не се ядосваш.
А за липсата на културни интереси може да послужи като пример една кратка анкета: колко от вас, форумци, са чели двата романа на Милен Русков
14 Март 2009 21:44
Тюх, избързах да си задам въпроса, преди да прочета мненията... То става ясно Е, каква по-красноречива илюстрация на казаното в инетрвюто от това, което е казано под него
Не е проблем, ако не си чувал името на Милен Русков и не си го чел. Обаче ако на основание, че ТИ не си го чувал, твърдиш, че ТОЙ не е писател, проблемът е сериозен и познайте в чий телевизор
14 Март 2009 22:12
Руританец, уважавам името ти. Само дано не си The Prisoner of Zenda.

За нечетенето имам да ти споделя нещо лично: на години съм, когато не мога да си позволя да чета български автор без сериозна препоръка от проверени хора, на които имам доверие.


Не мога да понеса повече разочарования. Слаба нервна система.
14 Март 2009 22:12
Руританец,
аз нямам проблем, че не съм чел тоя. Неговият проблем е изкрещян - защо никой не го е чел?
Валери отговори на питането ти.
Другаде писах - не е нужно да пробваш едно...така де, за да разбереш, че е. Стигат ти миризмата и вида.
И кратка история за такъв "писател".
Бил в някакво село. Представил се в кръчмата. Един човек казал: "Хм! Вазов знам, Елин Пелин съм чел, Йовков го харесвам, ама тебе?" И отсякъл: "Няма такъв писател".
Та - няма ли го в народното съзнание, няма такъв писател.
Литературата и сексът са занимания самотни само при едни типове.
14 Март 2009 22:13
Как можем да знаем, дали написаното от него има стойност, след като не сме го чели?
Ще се върна отново към пазара. Масовата култура показва, че не най-стойностните неща са най-продавани.
Една нация, която не е оставена на доизживяване като българската, ще намери начини да поддържа националната култура и изкуство. Първо и задължително условие е творците да могат да преживяват от творчеството си, да гледат семейства и да имат жизнения минимум, без това да има връзка със стойността на творчеството им. Това трябва да го осигури държавата или поне да го организира. Оттам нататък да се мисли за материални и морални награди и признания за принос и стойност в творбите им. А стойностното творчество по никакъв начин не е зависимо от материалния стимул. Там действат други механизми. За писателите, например, да наблюдават живота, да забележат и отразят интересни истории, сцени от живота, герои. В момента в България това е много трудно, защото животът не дава кой знае какъв материал за размисъл. Писателят вижда пред себе си само едни крави, едни преживни животни, мучащи, извадени като от калъп, видиотени, оскотяли хора, елементарни до безобразие. То няма нито нещо забележително, нито интересно, нито поучително. С две думи, не е лесно на българския писател да си изсмуква от пръстите истории.
Художниците също са затруднени. Нарисували са всичките стари къщи от всички възможни точки за наблюдение. Животни няма за рисуване, ни диви, ни питомни, изтребиха ги ловци и бракониери и най-вече ликвидатори от СДС. Не им се рисуват мъже-мокани и жени- облечени и с маниери на проститутка от американски филм.
И това е животът, гледан отвън. Истинската апатия сред творците настъпва, когато народонаселението започне да си отваря устата.
14 Март 2009 23:36
>>><<<
Ми няа колтура ф тъзи стърна щот чувешкя матрял се изнел исцело нау запат и тукана сме артисали се фторо качаство мако дапраш
15 Март 2009 00:48
Тъутъл,
Чукча писатель, не читатель-да?
15 Март 2009 05:50
Интервюто ми хареса и бих си направил труда да прочета нещо от автора.Някои май са се засегнали много надълбоко.
15 Март 2009 07:00
Хайде сега, и ние знаем да гу'орим много...

И макар да е вярно, че бедите на моето “посвещаване” в Лондон бяха пуснали корени толкова дълбоко в самото ми тяло, че по-късно бързо израснаха и разцъфтяха наново и се превърнаха в тежка сянка, която помрачи по-късните ми години, все пак тези вторични атаки на страданието бяха посрещнати с една по-калена твърдост, с ресурсите на един по-зрял интелект, и бяха дълбоко облекчени от съчувствието на хората около мен.


Те това е превод на български. Ами аз трябва като ДИ да съм изчел 2 вагона книги, за да не забравя началото на изречението. По добре 100 грама салам да изям.

Често, когато съм потиснат от тревоги, които изискват цялото ми търпение и ме карат да съжалявам, че М. не е до мен, за да ми даде своята опора, че съм отделен от нея от 300 мили и протежението на три пусти месеца, поглеждам към улиците, които водят на север от Оксфорд Стрийт, под светлината на луната, и си спомням своите младежки премеждия; но мислейки си за М., която съм оставил сама в една къща в същата онази долина, към която моето сърце се обърна в слепотата си преди деветнайсет години, готов съм да допусна, че макар и слепи и разпилени от ветровете на следващите години, подбудите на сърцето ми може да са били насочени към едно по-далечно време и могат да бъдат оправдани, ако бъдат видени от друга гледна точка.


To и преводач да си, когато отвсякъде бичи яка чалга, а ти превеждаш Томас де Куинси, иска се да помислиш колко хора биха искали да четат преведеното. И ако се окажат по-малко от коментаторите на порязания от ЕС Станишев, просто изрежи си дълбоко ноктите, измий си ръцете и потропай на вратата на първата колбасарница, по ще си полезен на хората.
Без извинения!



Редактирано от - Гн Фотон на 15/3/2009 г/ 07:07:08

... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД