:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,912,169
Активни 184
Страници 20,265
За един ден 1,302,066
Интервю

За българите свободата е по-важна от равенството

Хората приемат демокрацията като най-добра форма на управление, но не харесват начина, по който тя се развива у нас, казва проф. Георги Фотев
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Георги Фотев
Проф. Георги Фотев е роден на 24 август 1941 г. Председател е на Българската социологическа асоциация. Той е ръководител за България на проект за европейското изследване на ценностите.





- Проф. Фотев, доколко може да се говори за европейски ценности у нас?

- Общият извод, който аз мога да направя, е, че като ценностни ориентации България е категорично казано европейска страна. Нашето членство в ЕС не е случайно.

- Известна е фразата на Алеко Константинов, че сме европейци, ама не дотам. Докъде сме европейци?

- Не смятам, че литературният персонаж Бай Ганьо е актуален. Ние продължаваме по една инерция да си служим с това. Съвсем не искам да кажа, че нямаме проблеми. Когато ценностите се реализират, те се превръщат в блага. Когато те не са реализирани, те са въжделения. Нашият голям проблем е в реализацията на европейските ценности.

Преоценка на ценностите има в целия свят. Тя е доста драматична и можем да говорим за криза на ценностите в процеса на глобализация, в процеса на изграждането на европейския проект. Има и криза на ценностите в българското общество при тази безпрецедентна трансформация, която се извършва в последните две десетилетия. Ние можем да получим всякаква помощ и подкрепа отвън - финансова, ноу хау и др. Ценностите обаче са такава сфера, в която никой друг не може да ни помогне. Те се усвояват с жизнения опит. Единствено ние можем да се справим с въпросите, пред които сме изправени.

Ако обаче желани ценности продължително време не се реализират, настъпва преоценка, която има две форми на проявление. Едната е обезценяване на ценностите. Другата е изоставяне на определени ценности и възприемане на нови.

- В какъв етап е нашето общество?

- Преоценката на ценностите в първия смисъл в българското общество започва много преди промените. Тогава се обезценяват ценности, които са били регламентирани по времето на комунистическия експеримент в България. Сравнително бързо в исторически мащаб българското общество се ориентира към европейските ценности.

- Какво влагате в понятието европейски ценности?

- Това са изпитани ценности. Европа е родината на универсалните права и свободи на човека, на модерната демокрация. Други нейни ценности са солидарността, доверието в институциите и между хората, плурализмът, свободата на инициативата, еманципацията на жените, отношението към различните етнически групи и др. Равенството на всички пред закона също е фундаментална европейска ценност.

Според нашето изследване на въпроса дали демокрацията е най-добрата форма на управление у нас напълно съгласни са 28.9%. Съгласни са 53.9%. Ясно се вижда, че като ценност демокрацията се възприема от повечето българи. 18% обаче не смятат, че демокрацията е по-добра в сравнение с другите форми на управление. Това не е кризисен факт, но не трябва да се подценява. От съществено значение е, че около 90% не са доволни от развитието на демокрацията в нашата страна. Ако тази тенденция не се възпре, може да намалее и делът на онези, които приемат демокрацията по принцип.

Недоверието към институциите и в отношенията между хората у нас също е много високо. Недоверие обаче има и в други общества. На всички ни е правило впечатление как в напредналите демократични общества се подава оставка за дребни неща. Това не се прави по никаква друга причина, освен да не се накърни по някакъв начин тази институция. Там е формирано съзнанието за особена отговорност в зависимост от позицията, в която се намира дадено лице. Защото, както казва Макс Вебер, един от бащите на модерната социология, хората по правило си съставят образ по лошите примери.

Има много притеснителни неща за културата на протеста у нас. Голям дял от българите заявяват, че никога не биха участвали в подписка, което е най-леката форма на изразяване на несъгласие.Това е едно неразвито социално и политическо съзнание. В дъното на това стои разбирането, че конфликтът е нещо вредно. Би трябвало да се разбере, че благодарение на възникването и преодоляването на конфликтите обществото се развива. Това е белег за една апатичност и безсилност. А реализирането на европейските ценности изисква активно общество. Има значение това, което е познато в социалните науки като манталитет. У нас отдавна има опити да се направи характеристика на националния ни манталитет. Този манталитет се променя много бавно. Но не трябва да се фиксираме върху него и да мислим, че това е ключ, който обяснява всичко. Време е да виждаме по-конкретно.

Солидарността у нас е на много ниско ниво. Може би защото при предишния режим тази дума беше станала банална и изпразнена от съдържание.

- Но андрешковщината, солидарността срещу държавата у нас, все още съществува.

- Условията, в които е роден Андрешко, са се променили и би трябвало да видим съвременния свят. Аз съм скептичен в използването на тези персонажи, за да можем да си обясним сега проблема.

- Какво точно се е променило сега в сравнение с тогава?

- Ще се позова пак на данни от изследването. Между свободата и равенството винаги съществува напрежение. Равенството може да води до накърняване на свободата, а свободата може да усили неприемливо неравенство. Значителен процент от пълнолетното население поставя свободата като по-важно нещо от равенството. За 61.5% свободата е по-важна, а за 35.5% е обратното. Ако се върнем по-назад в историята, нещата не са стоели точно така. Това е ресурс. Това не означава, че тези стойности са заковани, тези неща могат да се променят в една или друга посока.

- Каква е логиката според вас - първо трябва да усвоим ценностите, за да ги превърнем в блага, или обратното - първо е постигането на жизнен стандарт, а после на ценностна система?

- Благоденствието в ЕС се получава благодарение на определени ценности и усилия, които трябва да доведат до тяхното реализиране. У нас повечето хора предпочитат материални ценности. Процентът на тези, за които постматериалните ценности, като свободата на медиите например, е важно нещо, е много нисък. В Холандия например свободата на медиите е нещо далеч по-важно. У нас е важно да се разбере, че усвояването на една постматериална ценност стратегически подпомага постигането на материална. Дали да направим първо едното, а после другото, е погрешно мислене. Необходимо е да обръщаме внимание на всички онези ценности, които са пряко отнесени към индивида, както и тези, които са по-далечни. Между тях има връзки и те не могат да се късат.

- Съгласен ли сте с твърдението, че българите прекалено много се оплакват и по-малко работят?

- Аз все повече изпитвам негативно отношение към някакви много генерализирани понятия - българите са такива и прочие. Има различни българи. Какво е общото между тези, за които свободата е по-важна от равенството, и онези, за които демокрацията не е най-добрата форма на управление.

- Факт е обаче, че корупцията в България е на много по-високо ниво, отколкото в други страни от ЕС. Това не се ли дължи и на разлика в ценностите?

- Да, дължи се. Ние мислим, че има някой друг, който ще разреши тези въпроси, защото ние нямаме време да помогнем заради нашите проблеми. Понякога живеем в носталгия и в схеми, в които се отказваме да мислим. Така се създава почва за безнаказаност. Затова трябва да гледаме как ценностите функционират в обществото, къде са блокирани. Ако някой не обърне внимание на една петиция, трябва да се постави под въпрос неговата легитимност. Понякога може мотивите за даден протест да не са обществено приемливи. Но демократичното общество затова е демократично, за да се използват всички възможности за намиране на решения. Както вече казах, у нас има много ниска култура на протест и нежелание за участие в решаването на социален проблем, който е далеч от човека х или у. Има много къс хоризонт на мислене.

- Според вас влизането в ЕС ще повлияе ли положително на нашата обществена ценностна система?

- Вече казах, че от ЕС можем да получим много неща, но нашите ценностни проблеми никой не може да ни ги реши. Ние се променяме. Ние не сме родени като тъмни балкански субекти и дали ще превъзмогнем негативните си черти зависи само от нас. Ще цитирам пак Вебер - понякога трябва да се повярва в невъзможното. Иначе нищо не се променя. Пасивността и апатията на обществото ни се вижда не само от социологическите очи. Нищо не се оправя от само себе си. Необходимо е да осъзнаваме значението на европейските ценности, техните връзки и това, че те си заслужават усилията да бъдат въведени. Трябва да спрем да вярваме, че някаква съдба ни води, че някой ще ни освободи, че някой ще ни реши проблемите от Брюксел и т.н. Апатичността и пасивността са много голям проблем и не водят доникъде. Именно тази апатичност прави нашите европейски ценности по-скоро въжделения.

Не трябва например да се говори за политиците изобщо. Това освобождава много хора, които си мислят, че политиците са виновни, а те са тяхна жертва. Това е много голяма заблуда. Необходимо е изграждане на критична публичност. Това означава абсолютна нетърпимост, категорична, ясно изразена към случаи на злоупотреба. Но не срещу политиката изобщо, а конкретно. Всички критикуват парламента като цяло. Добре, но какво да направим, да го премахнем ли? Разговорът трябва да е по-фокусиран и диференциран. Трябва да можем да отделяме доброто от злото.
27
3816
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
27
 Видими 
24 Март 2009 00:18
от любляна нагоре са европейците, колкото и тъжно да ни е
сто пъти глаголи *реализирам* и нито един път българското, щото не е европейско, щото е грозно
имало опити да се разгадае националния ни манталитет:дрън-дрън бабината:манталитет, нека първо да го преведем на езика си, за да сме наясно за какво е разговорката
имало пасивност и апатия, да, сигурно е така, а че преди това я има селяндурщината и гък не обелваме
24 Март 2009 00:30
Много добре казано!
Професора имах предвид.

Редактирано от - Medovina на 24/3/2009 г/ 01:18:00

24 Март 2009 02:23
Този "професор" е най-тъжното недоразумение попадало на Министерското кресло като Министър на образованието.
Колко си е говорил с него Ф2Ф - знае за каква неадекватност иде реч.
24 Март 2009 02:32
Професоре,
ДемоИЗМАМВАцията-ДемоОГРАБВАцията-ДемоОСР Ацията българска НЯМА нищо общо с европейската и световната Демокрация!
Демокрация е когато Управляваните управляват Управляващите!/Р39/ В България Управляващите са управлявани от други Управляващи/или от Чужбина, или от родни олигарси, мафиоти, "обръчисти", "кръговисти", "съзвездисти" и т.н./, а НЕ са управлявани от управлявания от тях български Народ! Да припомня, че за 20 години "Демокрация", Управляващите НЕ дадоха на Народа си дори и един-единствен Референдум- нито за новата Конституция, нито за НАТО, нито за ЕС, нито за каквото и да било! Отделно, че го оскотиха, омизериха, обезвериха, озвериха...Народа си!


Редактирано от - paragraph39 на 24/3/2009 г/ 09:30:23

24 Март 2009 02:55
Не го помня като министър, но бил автор на лозунга "Времето е наше". Биографията му е достойна: Натиснете тук
Само дето е писал Емил Дюркем не мога да му простя

Редактирано от - Medovina на 24/3/2009 г/ 02:57:29

24 Март 2009 03:48
Аз мисля че е точно обратното - равенството пред закона е това което прави човека да се чувства свободен или още когато си съгласен със даден закон той не ограничава свободата ти и се чувстваш свободен.
24 Март 2009 04:10
Съгласен съм с XGan4ev. А професора .... ... професори много, под път и над път......
24 Март 2009 06:55
По някога чета първо коментарите, после статията (ако заслужава).Браво на X Gan4ev!!!Нямам свободното време на Беронов да слушам Гошо Фотев.
24 Март 2009 08:54
Защо Андрешко , почти винаги се дава за отрицателен пример? Какво лошо е направил? Заебал е един бирник(данъчен)в блатото, ами че там е мястото на всички данъчни!!!!!!
24 Март 2009 09:22
Значи не му давали да следва, пък после му дали да прави аспирантура. Държавна сигурност искала, ама на! Университетът настоял и човекът останал. Браво на университета. Аз го познавам същия университет по-иначе, от други случаи, от случаи в които нямаше направени компромиси. Идва ми на ум случаят на Жерминал Чивиков, който също е професор сега, но трябваше да се изнесе чак в Лайден. Него като студент го изключваха 3 - 4 пъти. Същите. И така и не му дадоха да завърши в НеРеБе-то.
Пък тоя щот бил много умен го оставили и не го изключили! Че и аспирантура! Това на кого? На нас ли? Айде на село!


Редактирано от - Nickolas на 24/3/2009 г/ 09:30:08

24 Март 2009 10:20
Ще цитирам пак Вебер - понякога трябва да се повярва в невъзможното. Иначе нищо не се променя.




Не знам друг народ, който да вярва в невъзможното повече от нас: в светло бъдеще с традиционната пасивност, в помощта отвън, която "ще ни оправи", в нов барак със стари к..ви и т.н.

Вярно, промени има, но не е ясно дали са в насоката, за която говори професора.
24 Март 2009 10:34
"Това са изпитани ценности. Европа е родината на универсалните права и свободи на човека, на модерната демокрация. Други нейни ценности са солидарността, доверието в институциите и между хората, плурализмът, свободата на инициативата, еманципацията на жените, отношението към различните етнически групи и др. Равенството на всички пред закона също е фундаментална европейска ценност."

Браво! Не знаех какви са европейските ценности, но сега вече знам. Професор Фотев ми отвори очите.
Еманципацията на жените е много широко понятие.
Солидарност имахме и при социализма, само че беше социалистическа и на трудещите се.
Плурализъм е нова дума.
Отношението към различните етнически групи е много стара тема.
Универсални права и свободи на човека са общи приказки.
Доверието в институциите и равенство на всички пред закона - това да. Към тези ценности трябва да се стремим и имаме още мнооого да учим.

Войводо, Андрешко е един образ в две проявления - веднъж като селянин-кираджия-данъкоплатец и втори път като издигнал се над своите и станал бирник. Затова говорим за андрешковщина, защото е навсякъде.
24 Март 2009 10:53
Дюркем е, защото е французин - въпреки немската си фамилия Дюркхайм
а Гого Фотев е пич
24 Март 2009 11:03
"Значителен процент от пълнолетното население поставя свободата като по-важно нещо от равенството. За 61.5% свободата е по-важна, а за 35.5% е обратното."

Така е, свободата преди всичко. Свобода да лъжеш, свобода да крадеш, свобода да убиваш, свобода да се развеждаш, колкото пъти пожелаеш.
Че има ли нещо по-хубаво от такава "свобода" в днешно време?!
Откъде накъде ще предпочетеш равенството пред свободата?!
Когато ако има що- годе някакво равенство, ще бъдеш принуден да се съобразяваш с реда и законите на държавата, в която живееш. Ще трябва да си честен, човечен, морален, да помислиш освен за собственото си благополучие и за ближния си. И както е казал Вапцаров "имам ли аз – то значи да има за теб, имаш ли ти – то значи да има безброя”, т.е мечтата на поета е била да има едно наистина справедливо разпределение на благата.
А мечтата на съвремения българин е, да забогатее, да има повече жени, коли и пари от съседа. За него това е свободата.
24 Март 2009 11:08
XGan4ev:
Аз мисля че е точно обратното - равенството пред закона е това което прави човека да се чувства свободен

А Георги Фотев е от онзи тип "учени", дето много говорят, за да не кажат нищо. Просто защото няма какво да кажат...
24 Март 2009 11:30
Демокрация е когато Управляваните управляват Управляващите!/Р39/


Това е добро
24 Март 2009 12:37
Абе този номенклатурчик, как само си извърта задника по посоката на вятъра!
Е заради такива гйотферени не ми се ще да казвам, че съм българин...
24 Март 2009 12:57
СВОБОДАТА е по важна.
24 Март 2009 13:08
А може ли да има свобода, без равенство пред закона?
24 Март 2009 14:04
Струва ми се, че "равенството" се възприема като на всеки "по равно", а не като равен старт, равни права, равни възможности.
Хората се раждат свободни, но не и равни. Един е висок, друг - нисък, трети пък - глупав. Дава им се справедлив и равен старт (на тези, които са в неравностойно положение, се дава подкрепа), после пистолетът гръмва, всички хукват и надбягването започва. Има победители и победени, първенци и изпадащи зад борда. Колкото по-модерно и богато е едно общество, толкова по-голяма подкрепа оказва на изоставащите, но пък не спъва можещите и успяващите.
***
За Андрешко - не знам защо е наистина толкова оплют, той е симпатичен момък, за разлика от бирника, който заплашва: "Съвсем се овълчихте вие, селяците...Камшик за вас, руски камшик!"
***
Друг литературен герой - Бай Ганьо - също е незаслужено облют и е превърнат в изтривалка за националните ни комплекси. А той - Ганьо - е един от нас - говори като нас, действа като нас, мъчи се с всички сили да успее - в случая да пробие на европейския пазар с гюловото масло. Цепи стотинката и яде сухия комат за да не си дава парите на немците (като повечето съвременни българи, озовали се в чужбина с командировъчни пари в джоба). Спътникът му (прототип е самият Алеко) няма ганьовите проблеми - той пътува за удоволствие да разгледа Европа или Америка и очевидно не му е проблем да отседне в хотел, да обядва в ресторан или да даде бакшиш на швейцара.
24 Март 2009 15:06
Тук е реч , за аксеологията на българския социологически феномен , през динамиката на неговата деятелна изява и общуване , в парадигмата на дефинираната като европски тип , съвременна ни ценностна система . Нищо странно в "ината" на Професора , той да бяга от архипредставите ни за себе , през Бай Ганя и Андрешко ... Баста ... И като обяснение и като оправдание за това , което трябва , а не го биваме ... А и очевадна ни е Длъжността , ние по "европски" да се сберем над проблемите си , по-скоро и доколкото , те стоят пред общото ни бъдеще , отколкото пред разпиляното ни в досущ свлачище , настояще време ... А тъкмо и настоящето на общия ни живот , всички се нуждае от силната ни критичната публичност , която днес , не само нямаме и не градим , но и престъпно "партизираме" зад решетките на партийните си канцеларии , кръчмите и домовете си ... Заглавието не подвежда ... Без Свобода и без Равенство никога няма да биваме , без ясното си взаимно доверие и Солидарност , да пазим европската им Мяра , в качеството на общия ни живот ... Днес я нямаме , че и категорично ...

24 Март 2009 16:27
Трябва да спрем да вярваме, че някаква съдба ни води, че някой ще ни освободи, че някой ще ни реши проблемите от Брюксел и т.н. Апатичността и пасивността са много голям проблем и не водят доникъде. Именно тази апатичност прави нашите европейски ценности по-скоро въжделения.

Поздравления за автора
24 Март 2009 16:58
Имаме още много работа / в т.ч. и върху себе си/, за да постигнем свободата. ама тя май идваше най-бързо на върха на меча, а? А ние с "нежните" си революции, дето никой не ги беше и чувал докъде сме? Размиха се понятия, ценности - даже и времето не "е наше", а на тези, които се ориентираха по вятъра на промените и запяха песента на пазарната икономика с пълен глас. Да, ама за чужда сметка! И с нашите пари! Не ми се слуша вече
24 Март 2009 18:00
Подобен въпрос говори повече за задаващия, отколкото може да даде сведения за запитания. А именно, че първият е сбърканяк. Да ме анкетират, какво ценя повече , свободата или равенствто, напомня как излишно общителните гости обичат да питат малките деца - Ти кого обичаш повече, мама или татко? Всеки ден виждаме как има различно правосъдие за беден и богат, и продължаваме да си дрънкаме премъдрости, как равенството пречело на свдобата. Де да имаше равенство! Едното без другото не може. Равенсвото обединява хората и ги право солидарни. И с това - силни.Това е, от което се боят и са се бояли винаги овластените и привилегированите. Ако не можем да им се налагаме, както правят да речем чехите или французите, то е именно защото у нас хората от една черга не се подкрепят взаимно, а предпочитат да се спасяват поединично.
24 Март 2009 19:22
У нас има много къс хоризонт на мислене.


Много точно го е казал авторът. Като гледам, такъв е и на някои, дето са си оставили мнението под интервюто.
24 Март 2009 19:59
Професоре, извинявайте, но срам ме е за вас. Как може да казвате, че бай Ганювщината не е актуална, когато повсеместно сме свидетели на това явление??? " След нас и потоп", нима това не е веруюто на днешните политици??? Което е перифраза на "Солунската митница" .
24 Март 2009 20:52
Бъчваров мили ,
Кучето ми , вече си стори редакцията на тази фраза , в смисъла на " нисък хоризонт " . Първо , няма начин , такъв да не е и къс ... Като е нисък обаче , ще значи , че и сам разбираш разликите ... В "кОмплексна" система влизат ...

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД