:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,215,201
Активни 62
Страници 5,905
За един ден 1,302,066
Позиция

На калпав политик законът му е крив

Конфликтите на интереси – образ и подобие (почти по Радичков)
Александър Маринов
През последната година темата за конфликтите на интереси в държавното управление се превърна в моден шлагер на българския публичен живот. Изговори се и се изписа много, може би доста повече, отколкото бе необходимо. Практически стореното обаче е в духа на народната поговорка "Напънала се планината и родила мишка". Не е нужно да си голям специалист, за да видиш, че в последния си вариант т.нар. Закон за предотвратяване и разкриване на конфликти на интереси всъщност е нормативен акт за поощряването и прикриването на такива. Този резултат е закономерен и е



продукт на взривоопасната смес от невежество и алчност



на българския политически елит.

Полезно е да припомним, че всичко започна по знаменитото определение на Иван Хаджийски за "българската работа" - като начинание непремислено, тръгнало зле организирано и обречено да завърши със скандал. След като в продължение на месеци в разгара на огромния скандал около пътния фонд управляващите се опитваха да замажат аферата, лавината от евросанкции ги принуди да се разбързат. Така само за три (!) дни бе разработен и внесен в Министерския съвет проектозакон за конфликтите на интереси. Както можеше да се очаква, мишлето се оказа недоносче и с тежки малформации. Бившият председател на Народното събрание и настоящ депутат от НДСВ Огнян Герджиков, който при гласуването се въздържа, дори заяви, че е "несериозно такъв законопроект да бъде написан само за три дни", и че ако наистина е така, "фактът е позорен".

Дори послушното парламентарно мнозинство не можа да преглътне творението на правителствения законотворчески гений. При разглеждането на проекта в парламентарните комисии редица депутати от различни политически сили го определиха като "слаб" и набързо скалъпен, с цел не да решава проблемите, а да демонстрира пред Европейската комисия наличие на политическа воля за справяне с корупцията по върховете на властта. Стана известно, че и Консултативният съвет по законодателството към Народното събрание е изразил "силно критично становище" към законопроекта. Въпреки това законът бе приет, и то с напора на тези, които днес полагат най-големи усилия да го кастрират. Дискусиите в парламента обаче откроиха по-сериозен проблем - този път българският политически елит не просто се зае да изработи калпаво колело, а реши на всяка цена да изобрети квадратно колело. Иначе казано,



закон, чиято роля бе никога да не заработи



Една от видимите причини бе, че проблематиката на конфликтите на интереси е непозната и недостатъчно разбрана (или користно интерпретирана) у нас, не е правилно осмислена информацията относно водещия опит в Европа и света. В полза на правителствения законопроект бе изтъкнато, че той бил почти дословно преписан от аналогични закони в Литва и Латвия. Като оставим настрана рисковете от законотворческото плагиатство, странно е защо за обект на преписването е взета практика на страни, които, меко казано, не се смятат за еталон в областта на управлението на конфликтите на интереси.

Непознаването на световната теория и практика достигна фрапиращи размери, чиито последици, уви, не остават в сферата на любознателността. Христоматиен пример за това бе възложената от Министерството на държавната администрация и административната реформа обществена поръчка за разработване на "система от индикатори за измерване на конфликти на интереси" на стойност над половин милион лева. Това бе случай, в който невежеството на взелите решението е възможно най-безобидното обяснение. Защо?

Първо, конфликтите на интереси не се "измерват", а констатират и диагностицират. Това го знае всеки студент по публична администрация. Конфликтът на интереси или го има (в т.ч. като потенциал), или го няма.

Второ, в света има наложила се терминология - разработени са и се прилагат различни системи за управление на конфликтите на интереси в публичния сектор. Никой вече не плаща за разработване просто на индикатори, защото не е достатъчно да констатираш, трябва да знаеш как и да можеш да третираш явлението по подходящ начин. Разбира се, възможно е тази задача да е предвидена за следваща обществена поръчка, но това е все едно Министерството на транспорта да се раздели на Министерство на отиването и Министерство на връщането.

Трето, което е най-фрапиращо - Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е разработила цялостен "Пакет от инструменти за управление на конфликтите на интереси", който е



напълно достъпен и безплатен.



Всички развити страни са разработили своите механизми за третиране на конфликтите на интереси на базата на този базисен инструментариум. Единственото, което бе необходимо, е адаптиране на системата към българските институционални и нормативни условия, но това е задача, която съвсем спокойно можеше да бъде свършена от компетентните специализирани звена на Министерството на администрацията. Вместо това, чрез обществена поръчка дариха половин милион лева на частна фирма (не е известно какъв опит има тя в сферата на публичното управление и администрацията), за да "разработи" нещо, което или ще е прекопирано от "колелото" на ОИСР, или още по-лошо - ще е изобретяване на поредното квадратно колело.

Всъщност практиката на повечето развити страни по света показва, че специалните закони за конфликтите на интереси са изолирано явление. Причината не е в подценяването на проблема, а в избора на най-ефективните средства за решаването му. Доказано е, че със закон могат да бъдат въведени само най-общи рамки, а понякога това се прави и с други инструменти. Основната тежест при управлението на конфликтите на интереси се поставя на нивото на отделната институция и причината за това е много ясна. Всяка отделна структура на държавното управление и администрацията се отличава със специфично ниво на риск от конфликти на интереси и с характерно тяхно съдържание. Затова е съвсем логично, например, в митниците да работи една система, в системата на здравеопазването - друга, а в образованието - трета. Важно е тези институционални системи да се управляват от хора вътре в институцията, които обаче да са достатъчно автономни по отношение на нейните ръководители и в същото време да са овластени да взимат решения в дадената област.

Приетият от парламента закон



страда от един дълбок порок



- той е издържан изцяло в репресивен дух, който предпоставя злонамереност при явлението конфликт на интереси. Това е много неправилно и безнадеждно остаряло разбиране на конфликта на интереси. Конфликтът на интереси е ситуация, при която има опасност да се стигне до вредни за обществото и за служителя последици, но основната цел на системата за управление на тези конфликти е именно да се избегне това развитие.

Например няма никаква пречка депутатите да упражняват преподавателска или друга свободна професия. Важно е само да декларират интересите си и да не участват при взимане на решения (приемане на закони), които ги облагодетелстват. Не е редно депутат, който е преподавател в Софийския университет, да вземе участие при обсъждане и гласуване (в комисия и в пленарна зала) на законопроект за Софийския университет (какъвто бе предложен преди време). Същото важи и за оживено дискутираната забрана за участие на публични личности в ръководство на различни неправителствени организации, училищни настоятелства и други граждански организации. Настина е кощунство с принципите на гражданското общество 70% от властимащите да се намърдат в ръководствата на НПО-та, но да се въведе еднозначно ограничение в тази област е вид забрана на практикуване на дейност или професия, което е противоконституционно.

Няма съмнение, че най-голям интензитет на конфликти на интереси има в изпълнителната власт, поради което във всички напреднали страни на тази управленска сфера се отделя особено внимание. Именно тук обаче се натъкваме на най-големия проблем -



липсва политическа воля за признаване на нарушенията



и отстраняването им, което изначално постави под съмнение истинските намерения за приемането на закона. За изминалите четири години партиите и лидерите от управляващото мнозинство имаха достатъчно възможности да докажат на практика загрижеността си за ограничаване на конфликтите на интереси. Не друг, а министър-председателят Станишев нарече скандала в пътния фонд "неясна морална материя" и отказа да вземе практическо отношение, въпреки че "Етичният кодекс на лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт" му даваше правото (и дори го задължаваше!) да предприеме мерки в подобна ситуация. И то да го стори с ясни мотиви, а не както наскоро обясни пред едно британско издание, че одиозни персони като Овчаров, Петков, Нинова, Пеевски (първите трима партийно реабилитирани, а последният възстановен на държавен пост) са напуснали властта "поради слухове и подозрения". Като капак на всичко, героят на първия голям публичен скандал за конфликт на интереси - Николай Цонев (тогава в качеството му на шеф на Изпълнителна агенция "Социални дейности" към МО), бе "награден" с поста министър на отбраната.

Една от големите язви на българската демокрация е, че у нас политиците си измиват ръцете със закона. Те отказват да поемат своята политическа отговорност, нямат мъжество да вземат необходимите трудни политически решения и затова казват: "Съжаляваме, но законите са лоши и ни пречат." У нас се подхранва илюзията, че законите, действайки автоматично, като че ли без участието на хората, могат да снемат политическата и моралната отговорност от участниците във властта. Точно това бе скритият замисъл на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликти на интереси - той се мислеше като спасение на политиците от необходимостта да взимат решение в конкретните случаи според тяхната тежест и специфика.
13
3494
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
31 Март 2009 01:28
на мен пък ми са види, че станиша смислено ги реди
ма нале съм забравил, че народът е казал - не го слушай какво приказва, ами го гледай какво върши
та взех, че са здрависах с него..
31 Март 2009 04:53
Е , изми ли си после кунката?Зер по-после... като се поразсееш след срещата може да се барнеш някъде...Пък то прихваща
31 Март 2009 07:37
"......продукт на взривоопасната смес от невежество и алчност на българския политически елит..." - Това е. Повече какво да се каже !?
31 Март 2009 07:52
Необходимо е уточнение, къде точно има конфлик на интереси?Обективно, конфликтът не е от днес, а от няколко десетилетия, другото е, че то е пълнокръвен продукт на първото и не на последно, защо е това политически , очевидно мотивирано мълчание по въпроса?
31 Март 2009 10:40
Сашо Маринов -
31 Март 2009 11:00
, въпреки че малко ми намирисва на "Крадеца вика: "Дръжте крадеца"". Довчерашен активист-социалист с висок пост в партийната иерархия изведнаж се изпъва срещу решенията на своите??? Такива мнения, макар и изключително професионални, верни и точни, винаги имат малко блудкав привкус. А иначе всичко е точно - поредният закон за пред външния контрол, обличащ изцяло корупционните практики в бяла премяна. А останалата част от залата? Сещате се, нали?
31 Март 2009 11:32
А, ама Сашо Маринов жив ли бил?! И какво се запали по конфликтите на интереси? Свършиха ли пияните банкери с просоциалистическа ориентация за кандидат-кметови и пр.?
31 Март 2009 13:29
Боянова, права си по принцип, макар че всеки има право да се осъзнае и дори да се покае! Друг въпрос е, че при "другарите" май никога не се случват такива катарзисни случки. Не съм сведущ във вътрешните боричкания из кармазъ-партията, но си спомням, че тоя май в последните години няколко пъти настъпва котето по опашката?! Та, това внезапно просветление да не би да е резултат от някой партийно-другарски ритник по задника?! Я по-добре да питаме ония матросовци на соц-идеята, дето обикновено пъплят много активно из форума!

31 Март 2009 14:45
Уважаеми съпишещи, политическата дейност на Ал. Маринов приключи преди поне 10 години. Хайде да не съдим човека за грехове с такава давност. От години не съм чувал нищо за него, свързано с политически или икономически интереси. Като преподавател мога от първа ръка да кажа, че е свестен и отворен към чуждото мнение.

Поздрави!
31 Март 2009 16:48
Благодаря за информацията, Червено! И добре дошъл в говорилнята (т.е parla-мента) на Сега! Дано червеното ти е само любим цвят, а не и любим политически уклон! Лично аз нямам нищо против никакъв цвят (освен кафяво-черния!), но с управлението на Триглавата ламя червеното дотолкова стана противно, че го приемам само от цветята и от червеното вино! А, пардон! И от бельото на секси-дамите!
31 Март 2009 17:22
Где потерялся зтот молодой Володя Улянов?
Човек има право да се развива. Ще го видим. Нямам нищо против момчето, но утакова ли се - край. Да не се окаже Сашо Томов 2.
31 Март 2009 18:26
Вярно дето..... законите нямат кой знае кво обще с морала на политиците!

Но пък..... що гласувате за такива?

Що не протестирате като видите как се гаврят с вас ?

Шаренобоядисаните ви мозъци ли пречат да стоплите кво ви сторват? Или просто...медийната мъгла ви ошашявя ???

Не смеете дори за....Азис да гласувате, ами чакате ....екскурзианти и мангали пиячи на бира да ви ...изберат политическите лидери!!!
После.... законите ви били виновни !!!
31 Март 2009 18:28
Коментарът е неправилно озаглавен дори!

Би трябвало някой да напише коментар озаглавен:

На калпав избирател.... законите са му виновни !!!

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД