:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,925,661
Активни 147
Страници 33,757
За един ден 1,302,066
Клан

Проф. Любомир Андрейчин не станал академик заради македонския език

Известният ни езиковед казвал често: "Искаш ли да вземеш, научи се да даваш"
Когато големият български езиковед Любомир Андрейчин (1910-1975) си отива от този свят, синът му се упреквал, че не е наследил неговата професия. "След смъртта на баща си изпитах страх. Застанах в неговата библиотека, в която има над 20 хиляди тома, сред купища ръкописи, повечето от които са стенографирани, и дълбоко съжалих, че не съм се насочил към езикознанието, за да продължа трудовете му", споделя Димитър Андрейчин, главен асистент в Архитектурния факултет. Неговата съпруга Цветанка и децата им Светослава и Любомир също са архитекти.

Това, разбира се, се оказва временно колебание. Днес синът определя професията си като най-подходяща за него. Пък и писаното слово никак не му е чуждо. Навремето той помагал на баща си в превода на знаменития роман на Хенрих Сенкевич Quo vadis - в частта, в която е описана архитектурата на древния Рим. Сега е написал книга, която скоро ще бъде отпечатана. Казва се "Вертикалният град" и се занимава с



историята на небостъргачите в Ню Йорк



Книгата ще бъде не само за специалисти.

Любовта към езика и словото е генетично заложена в рода, смята архитектът. Дядо му Димитър Андрейчин, на когото е кръстен, имал четирима братя: Андрей, Иван, Стефан и Еким. Всички те били родени в Габрово. Иван Андрейчин (1872-1930) следва литература във Франция и става гимназиален учител по френски език и българска литература. Участва в първото международно сдружение на прогресивните писатели "Кларте", основано от Анри Барбюс през 1919 г. Иван е изключително продуктивен автор. Той е поет, разказвач, литературен критик и теоретик, преводач, предвестник на българския символизъм. В лиричната си поезия наблягал на еротиката, за което левоориентираните творци остро го критикували. Силно раним, Иван Андрейчин не могъл да преглътне обидите им, написал прощално стихотворение и се самоубил.

Другият брат - Стефан, е белетрист - печата предимно детски разкази. Създава в "Прослав", квартал на Пловдив, толстоистка комуна. А между Бургас и Приморско основава селище Ясна поляна.



Стефан праща писма до Толстой



и го кани да посети комуните в България. Именно тази кореспонденция според близките е причина за онова прословуто пътешествие на Лев Толстой към България. Писателят тръгнал да види Стефановите "Прослав" и Ясна поляна, но по пътя заболял и починал, разказват Андрейчини. Стефан умира през 1954 г. в комуната "Прослав" на 96 години. Другите братя - Андрей и Еким, са учители.

Петият брат - Димитър - бащата на бъдещия професор Любомир Андрейчин, завършва лесовъдство и става страстен природозащитник. Заедно със съпругата си Ангелина и с двете си деца Марта и Любомир той кръстосва България надлъж и шир. За 8 години е местен 11 пъти на различни работни места, тъй като тогавашните управници не харесвали педантизма и страстта, с която защитава горите.

Той възпитавал децата си спартански, в дух на пословично трудолюбие и честност. Марта завършва агрономство и се омъжва за ветеринарния лекар Цоньо Минчев. Имат две деца. Дъщеря им Ангелина единствена в рода наследява професията на вуйчо си - става езиковедка.

Бъдещият голям изследовател на българския език по настояване на баща си



трябва да завърши лесовъдство



Любомир дори изкарва първи курс на Лесотехническия с отличие. Тогава застава пред баща си и му казва, че си е взел изпитите, но иска да се посвети на езикознанието. Бащата отстъпва. През 1929 г. младият Андрейчин е вече студент в специалността славянска филология и слуша лекциите на известни професори като Стоян Романски, Стефан Младенов, Любомир Милетич и др., които поставят основите на българското езикознание. През 1931 г. Любомир става стипендиант на Славянския институт в Краковския университет, а по-късно и лектор по български език там. Тогава убеждава и приятеля си Петър Динеков да продължи образованието си в Полша - трябва да минеш през Полша, за да оставиш име, казва му той. Андрейчин е един от първите страстни полонисти у нас.

Завърнал се в България, Любомир се жени за Надежда - учителка по математика от Враца. Тя става и най-преданата му помощничка. Той



работи по 16 часа на ден



- коригира и редактира текстове. А жена му ги преписва на машина. Синът му го помни вечно наведен над ръкописите. "Като малък, когато ме питаха по какво е професор баща ми, отговарях: "По коректури", смее се той. Андрейчин става професор в Катедрата по история на българския език на Софийския университет през 1950 г. През 1957 става директор на Института за български език и остава на поста до смъртта си. На него дължим службата за езикови справки, на която може да позвъни всеки българин и да попита как правилно си пише тази или онази дума. Андрейчин я създава преди 50 г. Той измисля и ръководи и дългогодишното предаване на националното радио "Родна реч".

Проф. Любомир Андрейчин е ревностен защитник на българския език цял живот.

През юни 1951 г. БАН прави научна конференция по въпросите на българския правопис. Изказванията започват и завършват с възхвала на приносите на Сталин за езикознанието, за водещата роля на съветското езикознание и благотворното му влияние върху българското. Андрейчин обаче оспорва доклада на акад. Владимир Георгиев, в който се прокарва тезата, че нашият правопис трябва да се сближава с руския.

Непартийна позиция по македонския език пък



го лишава от титлата академик,



разказва синът му. До 31 декември 1969 г. българските власти признавали официално македонския език. На 1 януари 1970 г. обаче ЦК на БКП нарежда в трудовете на нашите езиковеди да не се споменава изобщо за македонски език. Всички изследвания трябвало да бъдат преработени в съвсем кратки срокове. За това ЦК на БКП държи отговорен професор Андрейчин като директор на Института за български език. Професорът обаче се опънал и обяснил на Венелин Коцев, че това, което е извън българските граници, за нас е изгубено като възможност за влияние."Смятам, че трябва да се държи на това, което е в националните ни граници", казал той.

Ей заради това "прегрешение" според близките му Андрейчин не станал академик. И подходящи държавни отличия не получил.

Основоположникът на съвременната българска описателна граматика, авторът на стотици изследвания, ревностният популяризатор на науката за българския език, носителят на най-високите полски научни отличия е декориран само с орден "Народна република България" III степен.

"Баща ми казваше, че всеки полковник, който навърши 50 години, получава орден "Народна република България" I степен, разказва синът. За неполучените награди обаче според нето големият ни учен не съжалявал. "Искаш ли да вземеш, научи се да даваш", казвал той.
 
Любомир Андрейчин с внука Любомир.
 
Арх. Димитър Андрейчин е главен асистент във ВИАС.
6773
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД