|
- Ако последователите на Сократ - циниците, се пренесат в днешна София, какво биха ни казали?
- Диоген например би казал нещо от рода на: "Аз бях сложил моята бъчва в Помпеума и там виждах само красиви тела и духове (не че ги обичах), а сега какво виждам!" или "Дали вярвам в Бога? Вероятно да, след като смятам тези тук за Богоненавистни".
Но не е лесно да си представим "пренасянето" - циниците едва ли биха се чувствали добре на софийските площади. Античното схващане за държавата е "Държавата - това съм аз", хората са били едно цяло, всички граждани са се познавали, културният живот е бил колективно дело. А днешна София не е нито полис, нито метрополия, тя е едно поселище, събрало хора отвсякъде, говорещи на различни диалекти.
-------------------
Цинизмът винаги възниква в преходно време, избуява в периоди на огромен срив на ценности - било то реални или псевдо. Той е самозащитна реакция на обществото срещу колизията на промените. Античният цинизъм се ражда, когато полисът е в криза и се задава онова, което днес наричаме глобализация.
---------------
- Как нашето преходно време провокира цинизма?
- Забелязахте ли кога се развихри попфолкът у нас? При управлението на Беров, наричано още период на безвремието. Точно тогава попфолкът, който си е казване на мръсни неща по един псевдофолклорен начин, зазвуча отвсякъде. При Костов позатихна. А кога избуя рапът? Сега, през последните месеци. Както казват анализаторите - рапът победи фолка. Явно пак идва безвремие, което обаче сега ще е много по-жестоко. Защото това, което е вътре в теб, те кара вече да крещиш. Попфолк певците звучаха далеч по-меко, по-поносимо някак бе първото безвремие. Рападжиите са като кучета - лаят всеки, който мине, най-много джафкат по непознатите кучета - софийските рападжии срещу пловдивските и пр.
И не забелязахте ли, че вицовете пак избуяха? Толкова много нови вицове чух през последния месец! А какво да кажем за самоцелната голота в съвременния български театър.
- Кога един политик става циник?
----------------
- Много е точно, като се каже, че един политик е действал цинично - като политик той няма право да се отнася цинично към хората, които са го избрали, няма право да променя линията си. Цинизъм е, когато президентът или премиерът са казали нещо и всички граждани са ги чули, след това подчинените им чиновници да обясняват какво точно са били искали да кажат.
---------------
- Бихте ли припомнили някой мъдър съвет от античността.
- На храма на Аполон в Делфи пише две неща: първо - "Познай себе си". Към всичко друго можеш да се отнасяш цинично, не и към себе си. И второ - "Нищо прекомерно" - и самото познание на себе си не трябва да е прекомерно, иначе се случва това, което Софокъл изобразява в "Едип цар" - стигаш до оная мъдрост, когато ставаш слепецът-скитник-мъдрец.