:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,683,483
Активни 118
Страници 17,430
За един ден 1,302,066
Репортаж

"Винария" 2002 - старите вина в нов амбалаж

Златните ритони и многобройните медали не носят пазарно послание
Снимка: Ясен Бориславов
Вероятно много от посетителите на десетото издание на международното изложение "Винария" 2002, което завърши в неделя, са останали с противоречиви впечатления за състоянието на бранша у нас. Въпреки че организаторите отчетоха увеличен брой на участниците (301 фирми, с 13 повече от м. г.), настроението в трите палати на Пловдивския панаир беше по-вяло от друг път. Много от мощните винпроми, които в минали години правеха пищни щандове, сега се бяха приютили в съвсем скромни павилиони, а част от техните служители, които по принцип на такова място трябва сърдечно и приветливо да общуват с потенциални клиенти и партньори, гледаха кисело, сякаш същия ден са получили лека гастритна криза. Разбира се, имаше и изключения, от които вее известен оптимизъм. Най-атрактивен беше павилионът на винарната от с. Памидово. Стотиците бутилки и яркочервените барети на момичетата, които разливаха вината и подробно разказваха за тях, постоянно привличаха посетители.



Сигурно е, че някои ще потърсят тези вина и в магазините



Но подобно оживление цареше само на още 5-6 от щандовете. Винпром "Свищов" представи няколко нови продукта, сред които изпъкваше "Розе каберне совиньон" 2001. Жалко е, че не го продаваха. Край палатата на "Дамяница" се точеше върволица от простодушни консуматори и задълбочени ценители. Всеки намираше както своето вино, така и отговор на всякакви въпроси от винарско естество. Винарната представи новото вино "Редарк" 2000, плътно и много богато мерло, произведено по френска технология, което през май ще излезе на пазара в най-високия ценови пояс, както и нови реколти от познати марки като "No mans land" 99 и "Uniqato" 2000. Към непретенциозната публика е ориентирана новата марка "Дека си мацо" (бяло и червено). В палатата на "Бойар истейтс" също беше оживено, а търговци, ресторантьори и познавачи много съсредоточено опитваха десетината вина от реколта 2001.

Изглежда, все още не е станало докрай ясно, че виното е в много голяма степен интелектуален продукт. Преди да се произведе, то трябва да се измисли. За големите винпроми това усилие изглежда невъзможно или трудно, но на "Винария" 2002 се представиха и нови малки изби ("Букет Телиш" от с. Телиш, Плевенско, кооперация "Нов живот" и винарна "Тодоров" от с. Брестовица, Пловдивско) с много добри вина, които вероятно в бъдеще ще градят един по-привлекателен образ на България в бранша.

Той все още изглежда разкъсван между високопарни и нищо незначещи приказки ("вековни традиции", "славата на старите майстори" и т. н.) и мрачни констатации за свити продажби в Западна Европа и на други претенциозни пазари. Както всяка година, стана дума и за отсъстващата национална винена реклама. Вярно е, че България почти не я прави, но и този проблем е много деликатен. Една от причините за свиването на продажбите на Запад през последните няколко години беше излизането на вина с ниско качество на ниски цени. Националната реклама за такива продукти на силно конкурентен и платежоспособен пазар, където виното е знак на престиж и самоуважение, може да се окаже чисто самоубийство. Такава реклама би помогнала на потребителите да разберат, че виното не струва и те никога повече няма да посегнат към него. Явно преди рекламата винарите трябва да постигнат консенсус по въпроса за



качеството с марка "България"



"Никак не страдам от това, че моят мавруд не получи златен ритон", коментира Иван Тодоров, собственик на малка и много модерна изба в с. Брестовица, която миналата есен направи първите си вина. Той е доволен, че е договорил цена от 3 долара за бутилка в Австрия, докато някои щедро награждавани вина трудно се продават над 1 долар. И тази година раздаването на наградите беше обект на противоречиви коментари. За някои специалисти критериите на дегустационните комисии изглеждат подозрителни или остарели. Поради което два от най-сериозните производители - "Бойар Истейтс" и "Дамяница", не изпратиха проби за конкурса. От година на година става все по-неясно какво послание към потребителя носят златните ритони, медалите и дипломите. Наградените проби често не са пазарни продукти. Излиза, че се награждават по-скоро винпроми, а не вина. Изглежда, отличията носят някакъв престиж, но главно в затворената общност на българските енолози. В конкурса т. г. участваха около една четвърт от всички български винопроизводители, което означава, че извън дългия списък на наградените може да се открият не по-лоши, а вероятно и по-хубави вина.



Новото на "Винария 2002" беше в областта на амбалажа



Много фирми показваха технологично оборудване за bag in box опаковки - картонени кутии от 3, 5 и 10 л с кранчета, в които виното се предпазва от окисляване и са удобни за транспортиране. Десетина изби предлагаха продукти в такива опаковки, но докато "Букет Телиш" налива в тях добрите си вина, други опитват чрез атрактивния амбалаж да си разширят пазара в ниската ценова категория.

Някои бъдещи тенденции в бранша могат да се анализират чрез чуждото представителство. Традиционно силни в технологичното оборудване фирми от Германия и Италия, както всяка година, бяха в Пловдив, за да търсят нови клиенти. Но Германия явно не схваща България единствено като пазар за винарско оборудване. "През последните десет години у нас делът на червените вина е нараснал от 8% до 51% от общата консумация", обясни г-н Рехнагел, експерт по българо-германска програма за експорт на вино. Според него България може да намери място на този пазар в нишата на качествените вина, стига да въведе законодателните и качествените стандарти на ЕС. В момента българските вина държат около 1,3% от немския пазар, което ги прави практически незабележими с просто око. Има изгледи това да се промени, тъй като от две години е в действие българо-германска програма за развитие на лозарството и винарството, в която са включени и пет изби.

За втора година в Пловдив се представиха и френски пепиниери. "Тук съм сега, за да бъда наистина на българския пазар след десет години", обясни Жан-Пол Жироду, производител на сортови лозички от Южна Франция.

Той не очаква от първото си появяване в Пловдив сериозни бизнесрезултати, но признава, че пазарът на Запад в неговата област вече е силно ограничен, подходящите за лозя площи отдавна са заети и бъдещето е в други страни. Същите мотиви явно бяха довели и другите френски пепиниеристи. Предстои българските лозари и винари да преценят доколко въпреки по-високата си цена френските лозички може да се окажат печеливша инвестиция.

Тъй като никой не е пророк в своята родина, формулата за излизане на България от лозаро-винарската криза беше посочена от французин. "Знам, че не харесвате думата кооперация, но трябва да намерите такава форма на сдружение между лозари и винари, при която печалбите на всички да са обвързани с продажбата на крайния продукт", обясни на хубав български г-н Еме Галера от фирма "Адиг", която от няколко години работи в Пловдив. Само така би се избягнало традиционното есенно надлъгване между лозарите и винпромите - една вредна битка, от която доскоро печалбите оставаха за посредници с неясни капитали.
 
"Винария" 2002
 
Местни пепиниеристи успяха да пласират повече лозички от френските си колеги.
 
През 2000 г. в България са били изпити 48 млн. литра твърд алкохол. Ракиджийските казани традиционно се радваха на специално внимание и на "Винария" 2002.
3654
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД