:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 395,215,943
Активни 153
Страници 34,240
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Морето, начин на употреба

Цвети Вълнарова по улица "Граф Игнатиев" - много печална. Влачи торба речници и гневна оглежда сергиите с плодове. "Виждаш ли - съска - грозде, грозде и пак грозде, няма връщане." Цвети ненавижда гроздето, защото то "затваряло" лятото. Появи ли се гроздето - край на ваканцията, на плажа, на следобедната "маргарита" и другарското барбекю в къмпинга. Арапя беше адресът на нейното лято и тя правеше всевъзможни комбинации, уреждаше отпуски с някакви магии и успяваше да прекара сезона там. Връщаше се с нейния марков тен "бирена бутилка" и почти веднага изпадаше в лека, безвредна меланхолия - животът далече от морето за нея нямаше стойност. Гроздето беше ненавистният знак, че есента е на вратата и тя го мразеше от сърце - дори като алкохол. И ето сега: този плод е на пазара едва ли не от юни, самата тя от години не летува така разточително, както преди, а лошото чувство е непокътнато, довежда я до ярост - място не може да си намери. Предлагам й, като не понася грозде, да я черпя смокини, но тя ме поглежда свирепо - смокинята и тя "затваря" лятото, не е предпочитан плод. Ех, Цвети, Цвети, млечна царевица не се осмелявам дори да ти спомена. Пече я жената на две крачки, каква миризма, каква съблазън - като в сън от детството. Но и тя е знак от есента, не искам да те гневя повече. Довиждане и нека да е лято...

Цял ден, докато срещна сина на Радко Стоилов, си мисля за Цвети - за нейния унес, за смешния,



суеверен порив да задържи лятото и морето



Кой с ръка на сърцето ще твърди, че са му чужди? Макар че и там времето не спира, макар и край морето животът ни все тъй да изтича...

В една неделна утрин Добруджата избълва на плажа в Албена множество от трудещи се, дошли и те да закачат нещо от курорта в почивния ден. Да се "топнат", с една дума. Настанаха тупурдия и веселба, гръмнаха транзистори, на линията с водата мъже и жени се кикотеха като при гъделичкане. Някаква добруджанка остана да плете под чадъра: бяха й възложили да "пази" децата. Задача почти инквизиционна, защото й носеше само мъки. Тя ту караше с добро, ту ги насърчаваше да си играят на пясъка, ту ги строяваше, ту тичаше да ги вади от водата. Но нищо не се получаваше, дечурлигата се изтръгваха от ръцете й и бягаха към вълните. Накрая пазачката отпусна ръце, предаде се. Последната й примирена, почти плачлива заплаха беше: "Мислете му, ако се удавите!"

Знаменателна приказка увисна във въздуха, дето се казва, завинаги...



Много се смяхме тогава -



простодушната закана развесели плажа.

Толкова години вече, а като се срещнем хора от компанията, все някой ще подхвърли: "мислете му..." Но като погледнеш, отдолу, под голата буквалност, особено в "морето на живота" - всичко си е точно така: мисли му, ако се оставиш да потънеш, ако вълните те залеят. "Изплувах", "ще изплувам" - това са думи от последните години. Когато усетихме дълбината под себе си - защото преди на нашия бряг просто беше плитко.

И, вече извън логиката на есенния ден, на пресечката с "Раковски" се сблъсквам с Мишо, порасналото Радково момче, толкова пораснало, че чак останало без коса. Но като на истински американец това му отива, процъфтяващият му изглед не се накърнява. Радва се на тази почти невъзможна среща, настоява да ме черпи кафе. Мислел да ми се обади, но не сварил досега: една отпуска, за какво по-напред. Осем години не си е идвал в България. Не можел да си го позволи, просто трябвало да се напрегне, за да не потъне. И сега вече "изплувал", струва си да се живее.

Мишо замина скоро след смъртта на баща си, дори дипломата от университета не дочака да си вземе, после му я изпращахме в неговата Аризона. Същата Цвети му бе давала уроци по английски, жалко, че сега се разминаха на косъм.



Този английски му беше най-ценният багаж.



И: сам на света, все едно му беше къде ще си търси късмета. Сега разказва, че голямата му грижа тогава била да настани някъде смешния Радков кокер-шпаньол. Оставил го на една братовчедка и сега, трудно е за вярване, кучето го познало. Толкова се зарадвали и двамата, че настоящата стопанка бурно изревнувала, изплашила се, че Мишо ще си го отведе, а и той наистина си го помислил.

И такива още неща ми разказва Мишо, както и други - за живота си в Америка. Обиколил няколко щата, сега е на север, на половин час от канадската граница. Жена му е словачка, синът му е Ричард - в Щатите е немислимо да го кръстиш Радомир.

Ето го значи Мишо, който израсна "под масата" в нашите кухни и ни веселеше с неподражаеми въпроси. Мишо, който се страхуваше от водата и единствен от децата в компанията сам се пазеше на плажа. Влязъл е в дълбокото и е заплувал. Защото в този наш живот само това помага.

Мислете му, ако се удавите...
156
4258
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
156
 Видими 
02 Октомври 2009 01:00
.....синът му е Ричард - в Щатите е немислимо да го кръстиш Радомир.
Що разпространяваш тез заблуди бе Калине ?
Можел е да го кръсти както си иска.
Виж им президента как са го кръстили още преди половин век. Не е Брандън ами е Барак.
02 Октомври 2009 01:49
Точно така, Воци! Миналата година на един съученик му се роди дъщеря, живее от 1995-та в Щатите, женен е за българка. Кръстиха я Росица. Една друга позната роди миналия месец, омъжена е за американец, по-точно, афроамериканец (!) . Дъщеричката им е Дамяна. От тез по български имена - здраве му кажи.
02 Октомври 2009 01:51
Ако е в Рочестър, жалко - доста грозен град, че и много студено през зимата... Но, всъщност, основното е, че е "изплувал", а не - къде точно (в коя част на "морето" ) го е строил.

Сега ще скокнат антиемигрантските форумни левенти, че у нас също хич не е лесно да "изплуваш" при мутрокрациятa, и ще са прави, но само частично: "плуването" в чуждо море и стартирайки от нула си иска яко ду-е и твърди топки, защото никой не те е калесал, т.е. иска ти се или не, трябва сам да си намериш място на плажа и "да му мислиш, ако се удавиш". Да си носиш кръста, който сам си поел, и да не мрънкаш. Иначе давенето ти е почти сигурно.

Редактирано от - Mars Attack на 02/10/2009 г/ 01:53:08

02 Октомври 2009 02:13
и в България може да изплуваш, в случая става въпрос с какви хора ще се срещнеш в живота, някои заминават за САЩ, Европа, други остават, но това не е проблем.......когато дойде лятото и тези тука (България) и другите (САЩ -например) започват да пътуват - това е!!!!


През 2004 прекарах няколко седмици на село, после ми се наложи 2005 , 2006 и 2007 да стоя в столицата, въпреки че са 60 километра - нямаш време да отидеш, налага се да работиш друго и другаде....

а пък на Арапя не съм ходил от 1992 година, всеки прекарва лятото където му е приятно.....не на всеки му се ходи на море. Може би заради това когато дойде есента и гроздето узрее не съжалявам, а си го купувам.......
02 Октомври 2009 03:48
Воци, може да го кръстиш Радомир, но после ще му викат( в Америка) Рейдомър.Имам приятелче тук, казва се Калин.18 години е през океана.Ами Келин и това е.Въпреки, че по-близките американци се научиха да казват Калин.Ама само близките.

Редактирано от - ivo kunchev на 02/10/2009 г/ 04:51:56

02 Октомври 2009 05:06
Нека да разгледаме тези няколко изречения. "Арапя беше адресът на нейното лято и тя правеше всевъзможни комбинации, уреждаше отпуски с някакви магии и успяваше да прекара сезона там. Връщаше се с нейния марков тен "бирена бутилка" и почти веднага изпадаше в лека, безвредна меланхолия - животът далече от морето за нея нямаше стойност."
Ако не си финансово яко обезпечен(тука не говориме как точно), просто няма начин, да си си изкарваш сезона в Арапя, и после да зимуваш в София.Няма как - зимуването е доста по-дъго от летуването.Именно поради тази причина на другарката и е се стъжнило през последните няколко години.Няма Арапя за цял сезон.Има клечене в София и дъвчене на кисело грозде.Това е то - който квото си постеле на това ще легне...
02 Октомври 2009 05:13
Да допълня: който го бива и без туй, ще го бива...

Редактирано от - ivo kunchev на 02/10/2009 г/ 05:15:48

02 Октомври 2009 05:37
Няма нищо непроменимо в живота на човека.Дето казват :оплел си си кошничката, постлал си си легълцето и всичко е наред.Хубаво е да се радва човек на това с което разполага, но по-важното е да е готов да посрещне и нещастията и изпитанията с които живота пресреща нещастното малко човече и го мачка без да се интересува от неговото "издигнато" или "ниско" социално положение... Няма вечна "АРАПЯ", както и вечно гето, разбира се ...

Редактирано от - ivo kunchev на 02/10/2009 г/ 05:46:25

02 Октомври 2009 05:45
Всъщност заглавието на есето е "Животът - начин на употрба".
Ка лине
02 Октомври 2009 05:49
Та това си е чиста похвала на глупостта и парвенющината, емигрирала и неемигрирала!!! Донков, Донков, ти ли си наивен или нас смяташ за такива? Бездарно на фона на добрите ти куплети за песни.
02 Октомври 2009 06:05
Може да си "богат" с малко, и "беден" с много...А иначе - локвата, която ние прескачаме е море за мравката...Всичко зависи от мерните единици на ценностната ни система Тъй, че плувайте - всеки в своето си море И да се молим за "попътен вятър"

_____________________________________ _________________________________________


Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
02 Октомври 2009 06:11
Бармалей, в подкрепа на твоето ще цитирам Волтер за пореден път " И всеки един да си гледа и работи по градината".
Това е то...
02 Октомври 2009 06:43
Аз, като български американец, живеещ в САЩ, а не американски българин живеещ в България , както един милион турци живеещи в България се наричат" Български турци", искам да заявя:Роден съм в България и тя завинаги остава в сърцето ми. Като гражданин на САЩ, аз съм длъжен да се придържам към законите на държавата в която пребивавам.Не мисля, че правото на глас, за хората живеещи постоянно в чужбина е добро решение.
02 Октомври 2009 07:05
Пояснение: Турчин живеещ с българско гражданство: Турчин - български гражданин
Българин живеещ с американско гражданство:Българин - американски гражданин.Това е то...Проста работа...
02 Октомври 2009 07:10
Освен това не е много трудно да се разбере кой колко време е извън страната...Айде холън...
02 Октомври 2009 07:22
Бъгарин с турско гражданство - Турски гражданин без право на глас в България

Редактирано от - ivo kunchev на 02/10/2009 г/ 07:24:48

02 Октомври 2009 07:33
Таа вечер Кънчеффф е у стихията си... .
02 Октомври 2009 07:39
Знам, че си ценител.Аферим!!
02 Октомври 2009 07:40
Богат е този, на който му стига това, което има.
02 Октомври 2009 08:05
Другарката е била от художествено-творческата интелигенция ! Някои от тях си уреждаха "творчески" командировки и отпуски я на Арапя , я на Варвара , я на някоя почивна станция на Министерството на просветата и културата по морето . Те на тия станции учители-просветители не пускаха , ама "творци" - дал Бог ! Та можеше цяло лято да изкара на морето и цяла зима на Боровец или друг зимен курорт - не ги плачи Иво !
02 Октомври 2009 08:16
най-щастливо е сухото дупе, което свинско не яде
02 Октомври 2009 08:16
Ех, Анастси...Така е ! Ама, лаком е човека.И завистлив.И злобен.И убива за удоволствие, прикривайки го с думи :Така трябваше!!" Въпреки, че убийството не е било необходимото за нахранване на него или на семейството му.Просто такъв е човека.Такъв е експеримента...
02 Октомври 2009 08:34
"Другарката е била от художествено-творческата интелигенция ! Някои от тях си уреждаха "творчески" командировки и отпуски я на Арапя , я на Варвара."
Тъй де, да си дойдем на думата...
02 Октомври 2009 09:24
Мишо, който се страхувал да влезе в морето, се гмурнал в дълбокото и заплувал. А сега "спасителите от плажа" кибичат на крайбрежните скали и се кефят на виковете ва давещите си.
02 Октомври 2009 09:44
Добро, но толкова тъжно...все да "мислим"...кога ще живеем?!
02 Октомври 2009 09:51
Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се!
Илф и Петров
02 Октомври 2009 10:05
И аз съм малко като другарката от разказа. Важното е да е лято и толкова! Опадалите пожълтели листа и голите клони за мене са тъжна гледка. Ама било красиво, разноцветно, игра на багри, не знам какво си... Подтискащо и депресиращо.
Зелена пролет с предчувствие за горещо лято и дълги дни и после самото лято! Е за това се подготвям още от сега.
02 Октомври 2009 10:21
Ако е в Рочестър, жалко - доста грозен град, че и много студено през зимата...

Кой Рочестър?
В Минесота или в Ню Йорк?
02 Октомври 2009 10:21
Круела, тази година лятото пак ли в сряда беше?
02 Октомври 2009 10:29
Мархаба, Ловки !

Този около Ню Йорк - минах на път от Торонто за Ню Йорк, не ми хареса. Другия не го пзнавам, до Минесота не съм стигал. Същото и с Бъфало...
02 Октомври 2009 10:36
Здрасти Марсе,
няма значение, той и оня в Минесота е грозен и студен...
Клиниката Мейо е там.
02 Октомври 2009 10:39
Абе не помня точно кой ден беше.
Това лято не можах да мръдна наникъде, така ми се стекоха обстоятелствата. Което беше много жалко, наистина.
02 Октомври 2009 11:10
Дали морето е само солена вода, подводни течения и водорасли, в случая де...

Редактирано от - Бай Джон на 02/10/2009 г/ 11:11:57

02 Октомври 2009 11:37
Ловки,


Това е една от причините да си продължа по пътя за "старата" Европа и не остана отвъд океана (не основна, разбира се, има и много други) ...
02 Октомври 2009 12:08
Афроамериканец
Плевенски софиянец
Страхил Божикравов
Апропо, как се произнася на английски. Баси.
02 Октомври 2009 12:14
Ангел Ангелов (Ачо Джендема)

«ВОДНО КОЛЕЛО»

Хей, каса бира!
Водно колело!
Хей, първа бира!
Водно колело!
----
Пляс-пляс педалите,
Пляс-пляс педалите,
Водно колело!
----
Пляс-пляс педалите,
Пляс-пляс педалите,
Водно колело!
----
Ето ги русалките,
пляскат със опашките,
Водно колело!
----
Не били русалките,
Най били руснаците,
Водно колело!
----
Пляс-пляс педалите,
Пляс-пляс педалите,
Водно колело!
----
Пляс-пляс педалите,
Пляс-пляс педалите,
Водно колело!
----
Само да внимаваме -
Да не се удавиме,
Водно колело!
----
И да се удавиме -
Няма да се даваме,
Водно колело!
----
Пляс-пляс педалите,
Пляс-пляс педалите,
Водно колело!
----
Пляс-пляс педалите,
Пляс-пляс педалите,
Водно колело!
Натиснете тук
Натиснете тук

Редактирано от - Даскал Цеко на 02/10/2009 г/ 12:24:57

02 Октомври 2009 12:19
Куплет от текст за естрадна песен (60-те години):

Морето е море и в него има риба.
Шубидаба шубидиба ...


Редактирано от - Даскал Цеко на 02/10/2009 г/ 13:29:10

02 Октомври 2009 12:32
Та в резюме:

Само да внимаваме -
Да не се удавиме,
Водно колело!

И да се удавиме –
Няма да се даваме,
Водно колело!
02 Октомври 2009 12:50
Морето само жвите обича,
а мъртвите изхвърля на брега...

Христо Фотев
02 Октомври 2009 12:51
Или пък това
Натиснете тук
02 Октомври 2009 12:53
Дано Донков не чете коментарите под този материал, че ще се откаже да пише, а ще бъде жалко.
за автора.
02 Октомври 2009 13:21
Хамер, пазача на зоопарка хвърля във вивариума парче месо или кокал и не го интересува, какво става вътре. Колкото и забавно да е всичко случващо се до оглозгването на продукта и обитателите.
02 Октомври 2009 13:34
Момчета, що така мрачно, бе?!
Есето на Донков е чудесно, и това е литературно-медицински факт.
Останалото е непредсказуем продукт на форумната самодейност.
02 Октомври 2009 14:08
Щото, Даскале, есента дойде, захладнява вече, трябва пак да слагаме зимните гуми, да слагаме и зелето, да слагаме пуловери, шапки и палта, да сложим и някой други лев настрана за отпуската догодина...
02 Октомври 2009 14:16
Нали Божем сте атеисти ...ква'й тъз вяра у утершния ден? Да не говорим за налято

_____________________________________ _________________________________________


Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
02 Октомври 2009 14:27
Как е хубаво животът да бъде разказван от Калин Донков, нали?
02 Октомври 2009 14:30
Мирке,

Докато Калин Донков ни разказва живота (което е хубаво), други ни разказват играта (което е лошо).
02 Октомври 2009 14:43
...Трети преди време пробута адаптиран вариант на "1001 нощ", озаглавен "800 дни", а неотдавна се появи и още по-адаптирана версия - "100 гратисни дни".
Изобщо, "Хиляда и една нощ - в съкратени срокове!".
И "Да постигнем за 101 нощи това, което други народи, при други условия, са постигнали за 1001!"

Редактирано от - Даскал Цеко на 02/10/2009 г/ 14:48:33

02 Октомври 2009 15:14
БГ интелигентското лято - фалшива ракия, отрупани с накълцан шпек и пресолено сирене, замушамени маси, пълни с боклук и миризми храсталаци, празни брътвежи до зори
Романтикааааа
02 Октомври 2009 17:17
Не знам кой с каква интелигенция е пил менте ракия и е ял накълцан шпек и пресолено сирене, но ние навремето ходехме на северното Черноморие - в Каварна и Крапец. Имахме приятел от тоя край, археолог и изкусен разказвач на старовремски масали и лакардии, събирахме се вечерно време в дома му - старинна потъмняла къща с голяма стряха и чардаци, с низии от яркочервени чушки и букети от дъхави билки, с плочник и дълбок кладенец. Сядахме на двора, на широка дървена маса под старата зарзала, ракията беше домашна, върла, отлежала, изстудена в кладенеца, зеленчуците бяха току-що откъснати от градината зад къщата, рибата беше прясна, направо от морето (а ако само замезвахме с риба, тогава беше чаталкуйрук, марка "насоли ме и ме забрави", нощите бяха опияняващо свежи, като Божията благодат, а звездите - много по-едри, много по-щури, много по-златни, квадратни и невероятни, отколкото на прочутата картина на Ван Гог "Café de Nuit". Зареден с такива благини, човек по някое време почваше да вижда как от храсталаците му махат приветливо и закачливо музи, диви и самодиви в бяла премяна.

Редактирано от - Даскал Цеко на 02/10/2009 г/ 17:25:50

... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД