:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,683,823
Активни 115
Страници 17,770
За един ден 1,302,066
Анализ

Особености на политическото номадство в България

Това мирогледно увреждане произведе много партийни строители, но не и държавници
Приближаването на сакралната дата 10 ноември естествено подтиква към размишления за естеството и особеностите на българския преход - как започна, как се разви и докъде стигна? Защото той все още не е завършен. С времето историческият ракурс неизбежно се променя, поради което уж добре познати събития започват да изглеждат различно.

Всичките години на прехода бяха белязани от остър недостиг на просвещение. Имаше нужда от просветени политици, които да правят просветена и консенсусна политика. Нека веднага да припомним класическото определение на Кант за просвещение. "Просвещението е бягство от непълнолетието, което човек сам си е причинил." Иначе казано, това е мъжеството да разгадаваш света чрез опита, да приемаш реалностите, каквито са, разумно да ги променяш и да носиш произтичащите отговорности.

Просвещенският дефицит в българския политически живот е



причина за много от неговите аномалии



Ще споменем само някои. Българската политическа система дълго време не успяваше ясно да се ситуира в оста ляво-дясно. В началото на 90-те десницата беше революционната партия на промяната, докато левицата беше консервативната партия на статуквото. Десница си служеше с лява лексика и с ляво поведение ("Града на истината", паленето на Партийния дом, стачката на 39-имата и т. н.), докато левицата трансформираше своето мегаполитическо влияние в мултиикономика. Около СДС гравитираше пролетариат, а около БСП - индустриалци.

Политическите интерпретатори (политолози, социолози, интелектуалци, медии), които би трябвало да носят факела на просвещението, често влизаха в несвойствената роля на партийни глашатаи. Да припомним само подписките на т. нар. леви и десни интелектуалци.

В началото на 90-те тази обърканост беше донякъде естествена, защото културата (и политическата) се състои от заучени модели на поведение, които се предават по социален път - от поколение на поколение и от човек на човек. Но в рамките на пет години (продължителността на едно университетско образование) пружините на политическата система можеше да бъдат навити и тя да заработи що-годе нормално. Това не стана по причини, които ще опитаме да обясним.

Кои обществени въпроси трябваше да осветли едно просвещенско усилие в хода на прехода? На първо място какво точно е ляво и какво дясно и защо и двете части на политическия спектър (двете бутала на двигателя) са важни за нормалното развитие на обществото? Каква е работата на политиците, на бизнеса, на магистратите, на интелектуалците и на медиите в една просветена демокрация? Кое за какво служи и защо разделението на техния труд (т.е. разделението на властите) е особено важно? След това просвещенският проект трябваше да обясни какво представлява властта, как работи и как всички изброени елементи пряко или косвено са вплетени в нея. Как всяка партия, държавните институции и всеки отделен гражданин са части от едно цяло, за което заедно и поотделно носят отговорност. Вместо това между отделни институции в суматохата на прехода се завързаха инцестни връзки често с криминален привкус. На политическия тезгях бяха разменяни парчета от съдебната срещу парчета от икономическата власт.

Този институционален инцест беше възможен, защото самоукият български политик разбира властта изключително като ресурс, който се консумира и експлоатира, като някаква тайнствена субстанция. Но властта, без да е просто нещо, не е някаква неразгадаема енигма. Властта е отношение между сили (т.е. хора и институции), плетеница, в която, метафорично казано, протича (или не протича) ток и която обвързва (или не обвързва) цялото общество. Когато властта не функционира нормално, когато не може да обвърже цялото общество чрез своите контролиращи и надзираващи функции, то започва да се разпада на отделни групи, които живеят извън политическата система и извън общия дневен ред.



Самоукият политик е нелеп и опасен като самоук електротехник



Просвещенският дефицит е причина за един от най-ярките дефекти на прехода - политическото номадство. Какво трябва да се разбира под политическо номадство?

Явлението не се изчерпва с навика на значителна част от българските политици динамично да променят своите идеологически и партийни обвързаности. Не става дума и за чевръстото престрояване на бивши комунисти под синьото знаме на демокрацията в началото на прехода, нито за по-късни метаморфози на отделни лидери и партии. Това са симптоми, а не причини за болестта. Политическото номадство е мирогледно увреждане. То е обратната страна на просветената и уседнала политика.

Нека обясним двата модела чрез примери. Уседналите земеделски общества създават иригационни съоръжения, пресушават блата, строят пътища и градове, развиват технологии, създават обществени институции, с две думи, създават среда и правят цивилизация. За разлика от тях номадите не създават среда. Те променят средата си чрез преместване, когато обстоятелствата (глад, суша, натиск от други племена) ги принудят. Бързите и безпринципни предизборни коалиции много приличат на сезонната миграция при някои номади скотовъдци. Свободните демократи на Софиянски са типичен пример за политическа миграция - тази партия се създаде, за да придвижи своите членове от безплодните поля на СДС към ново пасбище - НДСВ. Номадският инстинкт беше по-слабо проявен при БСП след краха от 1997 г. (социалдемократите на Ал. Томов и Н. Камов) и по-силен при СДС няколко години по-късно (партиите на Бакърджиев, Бонев, Костов, Софиянски). Иначе казано, политическото номадство произведе много партийни строители, но не и държавници.

Важна характеристика на развитите земеделски цивилизации е разделението на труда. При номадите тя отсъства или е слабо изразена. Там всички заедно пасат животни, преследват елени, заедно мигрират през пролетта, заедно воюват, заедно оцеляват и като цяло живеят в условия на една "заедност". Политическите номади подобно на степните пастирски общества не умеят (и не желаят) да създават ефективни правила и институции. Те се придържат към обичая да решават проблемите "ръчно", както би ги решил племенен вожд. Повечето скандални приватизационни сделки и концесии са пример за това - правени са на тъмно в шатрата на вожда и в нарушение на утвърдени публични правила. При ръчното управление корупцията става политическа норма и се получава така, че магистратите започват да се занимават с политика, мутрите раздават правосъдие и всички поотделно правят икономика. Която по понятни причини е сива. Престъпността е един от плодовете на политическото номадство. Огромното преразпределяне на собственост и ресурси в годините на прехода беше политически процес, в който криминалните контингенти бяха политически инструмент.

Разликата между номадската и просветената политика е като разликата между присвояващо и произвеждащо стопанство. Уседналите земеделски общества забогатяват бавно, но сигурно и харчат разумно. Номадите забогатяват внезапно, харчат разгулно и обедняват внезапно. (Хора като Луджев, Ал. Томов, Кр. Петков, Бакърджиев, Жорж Ганчев, Кошлуков, Севлиевски и десетки други в момента са политически бедняци.)

При просветения и уседнал политик основна ценност е развитието, а



при политическия номад водещо е оцеляването



Единствено волята за оцеляване събра Мозер, Каракачанов и Софиянски в настоящия парламент. Номадският инстинкт превърна земеделския лидер Яне Янев от яростен противник на СДС (пусна им задушлив газ в Пловдив) в негов коалиционен партньор. Подобни примери има в изобилие.

В демокрациите с уседнала и просветена политика хората се доверяват на институции. При номадските общности достоен за доверие е само конкретен човек - бащата, вождът, ханът, царят и пр. Ако за първия тип общество решаваща е ефективността на институциите, при втория решаващи са качествата на лидера. (Самото име на НДСВ издава номадския нагон в зачатието на тази партия.)

В номадските общности професионалният и житейски успех се изгражда чрез придобиване на стада. Те са основен източник на богатство, мярка за обществено положение, източник на власт и ресурс за поддържане на социални отношения. На практика управлението на обществото се изразява в управление на стада и кооптирани към тях хора. За пастирите номади стадата са това, което е земята във феодалните владения на средновековна Европа.

Политическият ресурс на Доган силно напомня за властовия модел при пастирите номади. ДПС е партия, споена от доверие към личности, а не към идеология. Нейните симпатизанти умеят да се мобилизират и да обсаждат избирателни секции, както готи, хуни и вандали са обсаждали римските градове.

В условия на просветена демокрация Доган трудно би могъл да държи своите избиратели в състояние на хронично политическо непълнолетие, а неговият цинизъм (хвърковатите избиратели и обръчът от фирми) би бил наказан с остракизъм. Вместо това той кумува на всяка нова власт.

Политическото номадство е правене на политика в условия на ценностна неустановеност от случайни хора. Това е политика, която не е здраво свързана с определени идеологически и нравствени стандарти, поради което липсват и граници, които да не се прескачат.

В годините на прехода номадският мироглед роди изобилие от партии без ясни идеологически физиономии. Повечето се самоопределяха не чрез това, което са, а чрез онова, което не са (или не искат да бъдат), т.е. по оста "комунизъм-антикомунизъм". Но тя, както стана дума, не съвпада с оста "ляво-дясно".

За изминалите 15 години неестествено много хора влязоха и излязоха от политиката. Изразът "влизам в политиката" е устойчив и изразява действие, извършвано от човек, който дълго време е упражнявал друга професия, но поради невъзможност повече да го прави става политик. У нас професионалните политици са рядкост. Много хора гледат на политиката като на временно занимание. Но просветената и уседнала политика не е временно убежище за професионално непригодни хора.



В политиката човек или влиза трайно, или излиза от нея позорно



Специфичен пример за политическо номадство е и коалиция "Атака". За тази параполитическа формация не може да се каже дали е лява или дясна, но е сигурно, че в нея има много бивши политици от целия спектър. "Атака" прилича на движение на бивши срещу настоящи политици. Изолацията, в която тази формация беше поставена непосредствено след изборите, не изключва вероятността тя да бъде използвана в определени моменти, както стана през лятото при първото гласуване за правителство. Така през XIV век балканските владетели са използвали турски наемници при своите междуособици. Резултатите са известни. Впрочем историческият първообраз на тази формация не е нито в Италия на Мусолини, нито в Хитлерова Германия, а в България от началото на 30-те и се нарича политически кръг "Звено" - факт, който би могъл да хвърли известна светлина върху действителния генезис на това явление.

Проблемът не е само в това, че политическата система позволи част от губещите да бъдат политически оседлани и поведени срещу самата система, а в това, че печелещите от безпросветния преход поради своя номадски мироглед произведоха неестествено много губещи. Никъде по света политиката не е изцяло изтъкана от нравственост и целомъдрие. Тя неизбежно следва някаква икономическа логика, която понякога граничи с криминалната. Но в просветените демокрации се поддържа баланс, който да не позволява радикализиране на обществото. У нас този баланс изглежда опасно нарушен. Преминаването от политическо номадство към уседнала и просветена политика вероятно ще бъде новият рубеж на прехода.
22
2766
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
22
 Видими 
18 Октомври 2005 23:39
Глупости на търкалета
Не им е било ясно лявото и дясното
Да на се обърквали с каква ръка да взимат?
Това че са лъгали и продължават да лъгат геометрията на човешкотото тяло - има леви и десни органи, но зо съжаление и само един мозък.
С това ляво и дясно какво искат различно - да не се богати, да не са на власт за да им е широко на врата.
Но същинската разлика е другата - на какви действия са способни!?
Акоа действат ярко, бързо и напълно -значи са десните
Ако мудно и с теоретически конференции - леви са
Ако на дребно и с висок поразяващ ефект- либерали
Друго нема
19 Октомври 2005 00:07
Смятам , че в България не само не се е появил все още политик , който да отговаря приблизитилно на общоприетите за тази категория критерии, но между политиканствуващите просто има огромен дефицит на най-обикновена човешка почтеност, на морал и на достойнство.Някой който да има подобни качества, освен Андрей Пантев, през последните 16 години не се забелязва!
19 Октомври 2005 00:23
Много съм натъжен от туй, дето трябва да отбележа, но повече от сигурно е, че авторът ще си има вземане-даване със Закона за авторските права /ако такъв все още се прилага у наше село/ или с други думи – ще се наложи да се признае за плагиат – СЪЩИТЕ ТВЪРДЕНИЯ И СТАНОВИЩА вече ги четох у Харалан Александров в 24 Часа!

19 Октомври 2005 00:37
"Политическо номадство" е литературния термин на обикновената....цигания.
19 Октомври 2005 01:17
А всичко е толкоз просто и логично?!?
В България, на 11.11.1989 г. -преди обяд, ПЪРВО се появиха ПАРТИИТЕ, а години след това, та и до днес, се появиха и появяват "ГРУПИТЕ на хора с еднакви икономико-социални интереси" !!!
По Белия Свят става / и е логично!/ тъкмо ОБРАТНОТО!
Което ще рече, че УЧРЕДИТЕЛИТЕ/"родителите"/ на българските партии след 10.11.1989 г. са "изпреварили събитията и НОРМАЛНИЯ ход на Историята"! Поради което са се пръкнали НЕНОРМАЛНИ български партии- сиреч, "Партии на ТАКЪВ ИСКАМ ДА БЪДА!"/естествено, БЕЗ партии на желаещи да бъдат бедни, болни и грозни!/, вместо нормалните "Партии на ТАКЪВ СЪМ!". И то, при положение, че на 11.11.1989г., преди обяд, 99% от българите са били с ЕДНАКЪВ икономико-социален СТАТУС- били са Наемни работници на Държавата-Капиталист- а, значи, с ЕДНАКВИ икономико-социални ИНТЕРЕСИ!!!
Изводът е: Някой/отвън или отвътре?!/ ИЗМИСЛИ и създаде ИЗМИСЛЕНИТЕ партии в България, за да ОСМИСЛИ идващата с тях и след тях Демокрация-ДемоОСРАЦИЯ !!!
КАЗАХ!
19 Октомври 2005 01:56
Политическо номадство?...
Модерно определение на турската дума келепир.
19 Октомври 2005 01:59
Стоянов пита Станишев за царските имоти
в. "Монтор" 18.10.2005
Лидерът на СДС Петър Стоянов ще отправи парламентарно питане към премиера Сергей Станишев - какво става с обещанието на БСП да ревизира царските имоти. Това обяви Стоянов след вчерашното заседание на синьото ръководство.
Лидерът на СДС се зарече да иска от министър-председателя и отговор за всички предизборни обещания на левицата - 20-процентното увеличение на бюджетните заплати, ревизия на договора за магистрала "Тракия" и управленската програма на правителството. Стоянов обяви намеренията си за царските имоти дни след като заместникът му Иван Колчаков отправи приветствие до конгреса на НДСВ.Той допълни, че СДС остава категорично опозиция на сегашното мнозинство.
19 Октомври 2005 02:24

Обидно е бъдещето ни да е в лаптопа на МВФ


Българската мечта е не членство някъде, а силна икономика, заможни хора и работещи институции

Иво Прокопиев, председател на Съюза на работодателите в България за "24 Часа", 18 Окт 2005



В началото на мандата на ново правителство, пред влизане в Европейския съюз, в дни на разклатени финансови пазари, скъп петрол и тотален натиск на азиатски стоки, България трябва да погледне в бъдещето. Има и по-важни приоритети от изборите за кмет на София, пропуснатото сега може би няма да може да бъде компенсирано в бъдеще.

Знаем ли какво искаме?
България стана член на НАТО и вероятно ще стане пълноправен член на ЕС. Сбъдна ли се българската мечта и това ли е тя? Цел или средство са тези членства? Как обществото и бизнесът могат да използват по-голямата сигурност и достъпа до пазари и капитал за собствено развитие и по-високо качество на живот?
България трябва да влезе в ЕС с ясна идея за развитие на своето общество и икономика. С амбицията да бъде лидер в сферите, където има потенциал и сравнителни предимства в засилващата се глобална конкуренция. Може би съдържанието на българската мечта е не членство някъде, а силна икономика, заможни хора и работещи институции. Затова трябва да имаме план за бъдещото си развитие. Трябва да инвестираме в него не защото Европейската комисия го иска, а заради нас самите.

Какъв е българският икономически проект?
Най-просто казано, имаме три неща - талант (хора), природа и географско положение. Индустриите и услугите, които могат да се развиват на тази основа, също са повече от ясни.
Производствата мигрират на Изток - от Америка към Китай, от стара към нова Европа, а потребителите остават на Запад. Това означава потенциал за аутсорсинг на всякакъв вид услуги и индустриални производства от Западна Европа към България. Съответно суровини, които идват, и готова продукция, която се връща към западните пазари. Затова и потенциалът в транспорта и логистиката е огромен. Само за 5 години след концесионирането си румънското пристанищр Констанца стана едно от петте най-големи в Европа и привлича три пъти повече товари от всички български пристанища взети заедно.
През България минават 4 от 8-те стратегически за Европа транспортни коридори. Очаква се те да поемат голяма част от произведената в Азия продукция за европейските потребители. Ние обаче все още не инвестираме нищо в транспортна инфраструктура.
Що се отнася до природата, без нищо специално да е направено, туризмът, недвижимите имоти и строителството са трите свързани сектора, които в момента теглят икономиката напред. Ако се положат специални усилия - например облекчен законодателен режим, по който чужденци да купуват имоти в България, инвестициите биха могли да се удвоят.

Когато се достигне до хората и до икономиката на знанието, неизбежно стигаме до въпроса:
Имаме ли визия за образованието?
Безспорен приоритет на всички възможни политически партии. Тук въпросът като че ли не е само финансов. Дори не е главно финансов. Той е концептуален. Знаем ли как да инвестираме и развиваме човешкия си капитал? Китайски или английски да учат в училищата? Или може би турски и руски? Да мислят или да помнят?
Онразователната система не може да е добра и полезна сама за себе си, тя трябва да е част от голямата идея какво общество и икономика искаме да имаме. Образованието, а не природните ресурси в бъдеще ще създават разликата между нациите. Ако искаме тази разлика да е в наша полза, трябва да сме умни и бързи, и да не пестим ресурси.

Социалното осигуряване, младите и старите
Социалното осигуряване е мястото, където се изявява най-силно конфликтът между поколенията, между пенсионери и работещи. В интерес на всички (особено на младите) е този конфликт да бъде разрешен устойчиво.
Вероятно някои политици имат интерес пенсионерите да мизерстват, за да произвеждат постоянно ирационален вот, но това спъва развитието на държавата.
За разлика от образованието тук става въпрос за пари, много пари. Пенсионната система е дефицитна и й трябва външен ресурс. Единствените два източника могат да бъдат приходите от приватизация и концесии. Затова довършването на процеса на приватизация и концесионирането на големите инфраструктури освен икономически рационално е и социално необходимо. Тези средства трябва да се преобразуват в капитал на първия стълб (Доброволно Обществено Осигуряване) на пенсионната система, само така дългосрочно може да се постигне балансираност на системата и облекчаване на заетите в момента. Има потенциал значителни активи, не по-малко от 5-7 млрд евро, да бъдат приватизирани - основно в енергетиката и някои монополи. Също така почти нищо от летищата, пристанищата, пътищата все още не е дадено на концесия.
Иначе намалението на осигуровкитепрез следващата година е добър ход на правителството, но трябва да е с поне 10 пункта (а не с 5 или 6, както се предлага), за да доведе до рязко изсветляване на сивите доходи и съответно до компенсиране на загубените приходи в бюджета.

Не може да има стратегически разговор без темата кога започва реформата в здравеопазването
Тук като че ли нуждата от радикална промяна е най-голяма, защото неефективността на съществуващата система е най-дразнеща. Ако има сектор, където сивата икономика е най-голяма като процент, със сигурност това е здравеопазването. Системата просто има две части - официална, през здравната каса и паралелна - базирана на неформалните отношения лекар-пациент. Със сигурност българите харчат достатъчно за здравеопазване. Ако официалното и сивото здравеопазване се слеят в една система, плащанията на ръка ще се легализират. Начинът това да стане е чрез създаване на втори частен стълб в здравното осигуряване. Част от държавните активи (болниците) трябва да се приватизират, за да възникне конкуренция, а друга част да останат държавни и както първия стълб на пенсионната система да осигуряват базово медицинско обслужване на всички.

Свърши ли преходът?
Въпросът на въпросите. Преходът може би, но реформите никога няма да свършат. Светът се променя и нуждата от развитие е постоянна. Модерните общества и силни икономики всъщност са водещи в това, че имат капацитет да управляват промяната. Тук е ахилесовата пета на българския преход. Ние стигнахме донякъде не благодарение на собствените си умения и приоритети, а заради наложени отвън дисциплиниращи управленски програми.
Сега сме на път да излезем извън орбитата на МВФ, Световната Банка и комисаря по разширяването на Еврокомисията. Там ни очаква откритият космос на глобалната икономика. Трябва да преминем на собствен ход, да включим собствените си двигатели и да продължим напред. Точно тук е големият проблем - ако двигателите не заработят. С годините на преход България не разви капацитет за автономна икономическа и социална политика. Не написа стратегията си за развитие, не се опита да дефинира своето място в световната икономика.
Добрата новина е, че в страната вече има автентичен предприемачески елит. Това са няколко хиляди бизнес лидери, които успяват и знаят как. Техният успех е успехът на прехода в България, техният потенциал трябва да бъде в основата на българския проект.
Обидно е десетина финансисти от МВФ (всяка година различни между другото) да носят в лаптопите си бъдещето на България. Проблемът не е в тях, проблемът е, че българската страна няма собствена позиция и аргументи. За да ги има, трябва да има ясни отговори на поставените по-горе въпроси.
Нека и политиците да опитат да си отговорят на тях и пак да се върнат към злободневните икономически теми - бюджет 2006, споразумението с МВФ и Пакта за икономическо и социално развитие. Тогава те могат да изглеждат само по един начин.


19 Октомври 2005 05:21
Параграф, здравей! Вчера съм заспал, преди да ти прочета отговора. За Кант си прав, разбира се - включва се. А за другото - аз лично пищях, че много сложно ми обясняваш, това първо, а второ - беше ми любопитно, ще успея ли да те накарам да се включиш майтапите, или само ще те ядосам. За моя най-голяма радост - успях! И това, според мене, е хубаво!
19 Октомври 2005 08:23
Ясен,
19 Октомври 2005 09:18
Параграфе, в демокрацията и в партиите по принцип няма нищо лощо.
Лошото е в българската демоСРация и българските партийки !
В България, в последните 16 години, се създаде извънредно порочен политически модел, който от своя страна не създаде истинска демокрация, нито нормални партии.
Демокрацията, в развитите демократични общества е носител на други ценности, а партиите са носители на истински идеи и на тази база гонят членска маса.
В България това се получи поради създаването на извънредно порочна и уродлива политическа класа, която за разлика в истинските демокрации, обедини политическа с икономическа мощ и стана ОЛИГАРХИЯ.
Това тя извърши с начини на “натрупване на капитали”, които нормалния свят не познава, т.е пладнешки грабеж.
Виновни са комунистите и бившата БКП, но не редовия комунист, а само тази политическа върхушка на тази партия, наречена от мен”луканова номенклатура”, която си подели и сега притежава най-хубавото от България за 1 лев.Тя е управлявала и управлява непрекъснато вече 16 години. Това го няма никъде в западноевропейските развити демокрация, защото в действащите истински демокрации ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ НЕ Е ОБЕДИНЕНА С ИКОНОМИЧЕСКАТА И НЯМА ИКОНОМИЧЕСКА ОСНОВА.




Редактирано от - antiyuppie на 19/10/2005 г/ 10:34:12

19 Октомври 2005 12:12
Започва се с "Анализ" в заглавието. Търсих, търсих, но не го намерих в текста на статията. А всъщност точно от такъв анализ има нужда сега. Как започна прехода, кои сили изплуваха на повърхността, какво стана през командирската диктатура, кой създаде и съответно спечели много от огромната инфлация през 1996-1997 години, как и защо се разви престъпността и корупцията в България, кой и защо разби органите призвани да се борят с престъпността, кой им сложи политически намордник?
Въпроси, въпроси, ....
19 Октомври 2005 12:16
Статията е много хубава.

НДСВ в смисъла на политическото номадство е наистина номадска.

Царят обаче не е номад. По-скоро той бе насилен да стане номад, защото още от 1944 г, България бе превзета от политически номади.

Дългосрочната цел на Царя е уседне, т.е.е да се върне в това уталожено положение, в което е бил той и династията преди антинационалния номадски погром над Царство България.

Следв да очакваме да стабилизира партията си, да й смени смисъла на иницялите и да се оттегли от нея в перспектива.
19 Октомври 2005 12:22
Блазя ни за перспективата...
19 Октомври 2005 13:45
И на мен ми хареса много.
Ако се изключат малките недоразумения с оригиналността и фактът, че сме чели нещо подобно.
Но инак е доста лепо. Дайте повече такива смислени четива.
19 Октомври 2005 16:17
Винаги политическата метафора и словесна еквилибристика е била ефектна, задържала е вниманието на читателя или слушателя- но какво от това? Изказването на общоприети факти и истини е сред арсенала на "Атака" и както посочвате респективно в по- далечното минало на "Звено", но това променя ли нещо по същество или се отразява само в моментните настроения на "електората"? Дали не е по- добре да се поразсъждава вместо за политическото номадство за политическата проституция? Защо за нея ли? Ами защото тя е сред най- древните занаяти, а ние на собствен гръб установихме, че и политиката е занаят, ама не е за всеки и не всеки е в състояние да го научи. Преди 15 години вярно, че се обърка ляво и дясно, общочовешки ценности и голи обещания и нищо незначещи словосъчетания, че интелектуалци се държаха в началото като всесилни гуру- та, а после бяха натикани в нищото и мълчаха и не знаеха къде се намират и какво всъщност правят. Ама това се отнася за интелектуалците и за наивниците от народа... Сега като се огледате нали виждате кои са по върховете, кои дърпат конците и кои са в парламента да ги слушкат и кои управляват. Кои са различните партии и по какво се отличават една от друга дори и след 15 годишен преход? Номадите са хора, които се придвижват от едно място на друго- нашите политици къде се придвижват- никъде. Те просто обикалят в кръг. Затова смятам, че са в публичния дом, защото не излизат от него, а просто обикалят по стаите... Кой и защо да иска промяна? Промяна на какво- да го ограничат в безнаказаността му, в моментното му всесилие, в недосегаемостта му, в безграничната му власт... На кого е нужна промяна и за какво? За народа? За демокрацията? За евроатлантическите ценности? За борбата с тероризма? Освен думи, думи нещо друго да съзирате, а да усещате по джоба или по стомаха си?
19 Октомври 2005 16:54
И от мен поздравления за автора, последната негова статия, която си спомням - "Селянинът и гражданското общество", също остави в мен отлични впечатления, така че авторе, не се притеснявай да се показваш по-често тук!
Поздрави

ПП Редакцията, ако привлечете и Харалан Александров на страниците на вестника - цена няма да имате
19 Октомври 2005 17:28
И на мен статията ми хареса. Само дето този път авторът се е въздържал да употреби думичката "темелен", която, забелязал съм, си му е малко слабост...
19 Октомври 2005 18:17
Няма да цитирам Манхейм Колкото и да пише просто е извън тукашните разбирания
Но ще преразкажа - животът е борба. За надмощието. В тази борба има три положение, отгоре, отдолу и по средата
Левите са тези , които са в момента долу, десните са тези които в същия момент са отгоре, а либералите са по среда - т.е. в движение или отгоре и надолу или обратно в зависимост от биографията и други привходящи фактори
И движението продължава
19 Октомври 2005 18:18
Статията добра, но старичка
Би била полезна преди 12 години, преди 8 може би... Днес тя вече има предимно историческо звучене.
А сега трябва да се говори не за "политически номади" - номадите сменят района на препитание, като го поопоскат, т.е. имат определено равнище на разумно поведение.
Сега вече сме в ерата на ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СКАКАЛЦИ, които не притежават разум и изяждат всичко зелено. И не от днес - тя започна преди повече от 6 години.
И в този случай говоренето вече не помага, обикновено се използват по-силни средства. Г-н Бориславов, наистина ли не виждате какво става наоколо и какви времена идват?
19 Октомври 2005 18:32
Друмниче,
лявото, дясното, либералното - прав си, ама това са категории за ориентация в политическото пространство, населено с политици - т.е. хора.
Пък ние имаме работа с организми, дето действат още на равнището на първата сигнална система, движени само от апетитът. С много големи букви АПЕТИТ.
Как мислиш, след колко поколения ще им се появи втората?
19 Октомври 2005 19:54
ANTIJUPPIE,
/:/ "Параграфе, ...Виновни са комунистите и бившата БКП, но не редовия комунист, а само тази политическа върхушка на тази партия, наречена от мен”луканова номенклатура”, която си подели и сега притежава най-хубавото от България за 1 лев.Тя е управлявала и управлява непрекъснато вече 16 години."
............
И кое / в какво?!/ им е "вината" на комунистите и бившата БКП?! В това, че тъкмо ТЕ станаха "новите капиталисти" ли?! Че кой друг да стане?! И защо да е друг, а НЕ Те?! ТЕ си направиха 10 ноември 1989 г., първо, и, второ- в тях бяха Големите Пари, които трябваше да се превърнат/преобърнат/ от Пари- в КАПИТАЛ!
Освен това, девизът на Партията/БКП/ винаги е бил: "Където Народът- там и ние!". Народът скачаше на митингите , уверено искайки Капитализъм, а Партията им го даде, нали?!
Ерго, НЯМА нищо НЕестествено и НЕлогично в това, че върхушката на БКП и доверените й хора/ченгета, бармани, директори и т.н./ станаха новите капиталисти на Нова България! Друг е въпросът, че други/Мнозинството от Народа!/ останаха ИЗМАМЕНИ в очакванита си! Но винаги така става, когато Очакванията са НЕреални/всички да бъдат капиталисти/, мечтателни / още на другия ден други да ми работят за мен!/ и "андрешковски"/ и първо аз, защото най-заслужавам!/ !!!
ДА, ама НЕ !!!
Песничката ми е:
ПУСТИТЕ МУ КОМУНИСТИ-СТАНАХА КАПИТАЛИСТИ!
А, ПЪК, ПРОЛЕТАРИАТА- ЖИВЕЙ ЖИВОТ КАТ` НА РАЯТА!

КАЗАХ!

Редактирано от - paragraph39 на 19/10/2005 г/ 19:57:33

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД