:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 416,250,323
Активни 107
Страници 18,004
За един ден 1,302,066
МЕДИИ

"Макдоналдс" днес или надежда за утре

Ралица Ковачева
Каква е границата на човешката издръжливост? На търпението да правиш нещата както трябва, пък те да стават както щат? На нуждата да осмислиш живота си по собствените си критерии, въпреки че те очевидно се разминават с тези на мнозинството, от което зависиш - все пак сме демокрация! Каква е причината да упорстваш да бъдеш себе си, да отстояваш идеалите си, ако и да са наивни на фона на действителността. Поне на действителността такава, каквато ти я вменяват правителството, медиите, хората в трамвая или в университета.

Когато бях на 18, си отговарях на тези въпроси с доволна доза конформизъм: не може, ако всички смятат иначе, аз да съм права. И направих множество усилия да се нагодя към системата. Работех на 3 места, бях шерп на хора, решени на всяка цена да пробият в професията, но на чужд гръб; за да си позволя лукса да правя новини в телевизия, през уикендите работех халтура; убеждавах се упорито, че висшият пилотаж в журналистиката е да те канят на задгранични визити на президента и да водиш новини.

Стана ясно, че тъй като никога не съм можела да казвам "не мога" и да печеля покровители, няма да пробия в този бизнес. Оттеглих се, родих децата си и смятах, че съм направила правилния избор. Когато за първи път се появих на телевизионния екран, при това напълно случайно, си казах, че всички, които ме критикуват, са прави, защото знаят повече и разбират повече. И година и половина работих по 18 часа, за да докажа, че са прави. Е, не успях. Отказах се. За втори път. След това отново се върнах, за кратко.

Кратко, кратко, колко да е кратко? Колкото да разбера, че винаги съм била права, само че не съм си вярвала. Била съм права, че човек трябва да дава винаги най-доброто от себе си не заради другите, а заради себе си. Да иска максималното, за да има винаги какво още да иска. Да бъде честен със себе си, за да бъде честен и с публиката си. Години наред се питах защо избрах журналистиката за професия. Отговорът винаги е бил един и същ: защото искам да променя света. Защото вярвам, че хората може и да не могат да бъдат добри, но могат да бъдат мислещи, целеустремени, съзидателни същества. Защото ако всеки един от нас е недоволен от нещо,



заедно можем да сме критични



И да достигнем критичната маса, която е двигател на промените.

Днес на 33 години често пъти съм склонна да приема това за наивизъм, който, макар и да е трогателен, е непрактичен и непродуктивен. И да си внуша, че действителността е друга и иска от мен други отговорности и друго поведение. По-зряло, по-прагматично. И въпреки това всеки път, когато трябва да взема решение относно бъдещето си, аз отново си спомням голямата цел - да променя света. Сега, когато за трети път в живота си избирам между това да бъда журналист и да бъда каквото и да е друго, въпросът има съвсем цинично измерение - да говоря определени неща, да спазвам определена политика и срещу това да получавам определена (сигурна) заплата. Това е, което правят-вярват-убеждават ме всички. Това е, което би направила една зряла жена и една отговорна майка. И все пак, гложди ме нещо... и все пак, нали щях да променям света? Какво да дам на децата си - "Макдоналдс" сега или примера да продължат, да не спират, защото утре ще е по-добре? Да, може би никой не е променил света, като е писателствал. Може би не е намалил температурата на Земята, не е свалил престъпна власт, не е спасил човешки живот. Но ако е дал на някого повод да помисли, да се развълнува, да се почувства част от някаква идея, различна от насъщното тук и сега... Не е ли това достатъчен аргумент за всеки от нас, пишещите, обществено ангажираните, да продължи да го прави



със свободна и чиста съвест



Защото иначе ще замлъкнем, ще караме по инерция, ще спрем да мислим и да чувстваме кое е добро и зло.

За това ни трябват провокатори. С които дали сме или не сме съгласни, няма значение. Трябва да има хора, които да хвърлят камъни в блатото. За да има движение. Докато има движение, има живот. А животът е достатъчна причина човек да се постарае. Защото, както пише в една умна книга, всичко, което си струва да се направи, си струва да се направи добре.
37
6872
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
37
 Видими 
12 Януари 2010 00:19
Поздравления, Ралица. Никой не е казвал, че ще е лесно. Ако обаче останеш честен към себе си и аудиторията си, може пък и да промениш света. Като този човек, вечна му памет! Успех!
12 Януари 2010 00:33
Аз пък нищо не разбрах.
Струва ми се че написаното има потенциал, но в сегашния си вид е фрагментирано и неясно.
Може би статията има повече смисъл за аудиторията познаваща авторката, но тези които не са следили нейната кариера сигурно са в неведние за какво става дума поне в половината текст.

Редактирано от - Oraсle на 12/1/2010 г/ 00:41:04

12 Януари 2010 01:00
Що така си спомям за "Новите Дрехи на Царя"?!
12 Януари 2010 01:06
Трябва да има хора, които да хвърлят камъни в блатото. За да има движение.


Аз, понеже съм гледал повечко американски сериали, си мисля, че ако поне 1 на 1000 от тези, дето някой ги е настъпил по мазола, вземат нещата в свои ръце, както Ленин повелява , червената буржоазия ще започне да намалява със сериозни темпове

И като резултат, на мястото на блатото ще стане райска градина. Или поне Швейцария на Балканите.
12 Януари 2010 01:44
Много ме весели таз "Жена на ЗЗ".
Цялата българска преса отколе се натиска за Big Mac . Защото, ха са ти спрели рекламата и платената "публицистика", ха вестникът ти потънал хероически. Като "Титаник".
12 Януари 2010 01:51
Ралица Ковачева:Години наред се питах защо избрах журналистиката за професия. Отговорът винаги е бил един и същ: защото искам да променя света.


Да промениш света е трудно, да си журналист - лесно. Просто блондинките не променят света, както и с моторетка не можеш да теглиш влак, така че разочарованията ще продължават.
Ралица Ковачева:Когато бях на 18, си отговарях на тези въпроси с доволна доза конформизъм: не може, ако всички смятат иначе, аз да съм права. И направих множество усилия да се нагодя към системата.
Почва се от там, да слушаш другите и да се съобразяваш със себе си, ако успееш да го правиш, постепенно започваш да променяш себе си, и чак когато станеш по-добър от света, можеш да очакваш той да те забележи - не като шут, а като човек. А за да го промениш него, трябва да си и по-силен, не само да го накараш да се заинтересува от тебе, ами и да можеш да го ошамариш, ако не слуша внимателно, иначе няма да доживееш да те разбере, а ако те разбере, значи си му говорил глупости, ясни за всеки. Колкото и да си добър журналист, ако си и много сериозен, можеш най-много да се издигнеш от шут до слуга, когото не шамаросват за развлечение, а ползват за работа.
12 Януари 2010 02:17
Хич да не ти пука...Тия - които се "хранят с макдоналси" оставят след себе си само обществени тоалетни
P.S. А съмненията са за душата това, което е високата температура за болният организъм - естествена животоспасяваща реакция...


***
Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
12 Януари 2010 02:43
То е хубаво да промениш света, булка, но към какво? Не виждам идеята ти как трябва да изглежда. Не съм чул и за теб да си хвърляла камъни в блатото. Добре ще е първо да ни напомниш кога и как.
12 Януари 2010 05:12
ееее секи ден не се става на 33 ама това не е повод за епитафи. Пък и не са те разпнали на кръста (с фатален край), но затова си помъдряла доста!
12 Януари 2010 05:20
На авторката затова че се опитва да мисли.
В статията тя си мисли че засяга едно нещо, докато според мен са две неща.
Първото е да сме вярни на себе си:
дава винаги най-доброто от себе си не заради другите, а заради себе си. ...Да бъде честен със себе си, за да бъде честен и с публиката си.
Второто е какви цели си поставяме:
защото искам да променя света.
Ако целта (световна промяна) е обвързана със вътрешната същност (не заради другите а заради себе си) то тогава авторката би осъзнала че няма място за хамлето-подобния въпрос - Макдоналдс или баничка с кисело мляко. Ако такава обвръзка няма (между същност и цел) то до утре ще си приказваме кое е по-по и кое е по-не по. А в действителност, при необвързаност и двете са и по и не по, в зависимост от къде ги поглеждаме.

Редактирано от - плямпало на 12/1/2010 г/ 05:33:23

12 Януари 2010 06:58
Ха, опитвала да мисли... Ннне-не, по-опасно - съмнява се! Не се съмнявай, Ралице! Натиснете тук

Ето го и финала: "In my class you will learn to think for yourselves again, you will learn to savor words and language. No matter what anybody tells you, words and ideas can change the world."

12 Януари 2010 08:48
Ами късно се е сетила.
На 33 Христос е бил вече разпнат.
-------------------------------
Блогът на Генек
12 Януари 2010 08:52
Хем скромно, хем от сърце!
12 Януари 2010 09:03
никога не съм можела да казвам "не мога"

12 Януари 2010 09:16
Това е като: "Никога не казвай никога!"
12 Януари 2010 09:17
Кратко, кратко, колко да е кратко?

Извън темата - някой знае ли със сигурност произхода на този лаф - в общия му вид, разбира се, не точно с "кратко"?

_______________________
Блогът на Манрико
12 Януари 2010 09:51
Как е възможно човек да живее почтено, ако всички останали са непочтени?
12 Януари 2010 10:14
Има думи, има думи-куршуми, има и куршуми*
Човек пораства когато разбере че:
1. Думите служат основно за произвеждане на вятър (57% от посланието при директна комуникация е body language), поради което света не може да бъде променен с думи;
2. Думите-куршуми, макар и по-ефективни са надценявани (то хубаво е да изокаш знаменитите думи "Ние никога няма да се предадем", ама е добре по същото време да се претопят месинговите ключалки и огради, че да има за куршуми);
3. Колкото и думи и думи-куршуми да се изговорят от трибуната, напишат с кръв от враг върху кожа на предател; изчегъртат върху каменна колона със вражи зъб и т.н., в крайна сметка ако ще се променя света, работата опира до куршумите.
В този ред на мисли две съображения:
[/quote]че ако поне 1 на 1000 от тези, дето някой ги е настъпил по мазола, вземат нещата в свои ръце, както Ленин повелява

а) Колегата гошо е прав, но си трябват и подходящи стимули - два кубика дърва за чифт уши от црвен чорбаджия или поне да се възстанови хубавата традиция от времето на Римската империя - проскрипциите.
б) Редакцията - политиката ви да слагате снимката на авторката действа разконцетриращо, требеше да четем текста втори път...
* - проектили на чист български, пардон за турцизма.
12 Януари 2010 10:38
Момиче,
Видно е, че можеш да пишеш сладкодумно и четимо, но от това, което си написала липсва точно "камъкът хвърлен в блатото".
Хвърли камък в блатото! С удоволствие ще те подкрепя /прочета/!
А 33 не са чак толкова много - след още 10-20 ще разбереш.
И още веднъж: Можеш да пишеш! Пиши! И с повече камъни .
12 Януари 2010 11:41
Ралица, моите уважения! БРАВО !!!!!
12 Януари 2010 12:51
Винаги съм се чудила, защо телевизиите са пълни с лица като напр. Лора Крумова, Милен Цветков, Никито Кънчев и т.н. подобни на тях безкрайно жълти и плоски, безидейни и елементарни, но в същото време кресливи и арогантни. Статията до голяма степен обяснява защо.......
12 Януари 2010 12:58
Ами тя не ти е показала камъка, че да го видиш.
Направо говори за кръгчетата по водата.
Който може да ги види ги вижда.

И двете май са вярни, Ралица.
Илюзия е, че "се работи за обществото". Това е соц клише.
Мислещият, търсещ човек работи върху себе си. Развива себе си. И в този процес неизбежно стига до тази своя част, която участва във формирането на цялото, общото.
Защото то, общото, не е нещо друго освен динамичният сбор от активните съзнания.
Ние сме социални същества и нищо не можем да постигнем в самота.
Необходим ни е диалог.
Чрез който катерим стълбата на развитието.
Днес някой ще ти каже нещо отварящо очи, утре ти връщаш жеста със своя принос мисъл, която е откровение за някого, като така влагаш своят отпечатък в 'общото', и така.
12 Януари 2010 13:07
„Била съм права, че човек трябва да дава винаги най-доброто от себе си не заради другите, а заради себе си.”
Права си, Ралице. Всяко създание е уникално, а има непреодолима граница между съществата, даже между най-близките. Общото между нас е трансцедентно – Божията искрица у всеки. И да искаме, не можем да даваме заради другиго, винаги даваме заради себе си, всъщност заради Него. Оттук произлиза основният ни дълг да даваме най-доброто от себе си. Някои го разбираме и се подчиняваме, други още не са го разбрали, а трети го разбират, но не Му се подчиняват... още. Не нам судить
„И въпреки това всеки път, когато трябва да взема решение относно бъдещето си, аз отново си спомням голямата цел - да променя света.”
Променянето на света не е максимализъм, а другата страна на Божията повеля да даваме най-доброто от себе си. За да дадем изобщо нещо, трябва да го направим с цялата си страст. Иначе няма да достигне и да промени... макар и с малко... Божия огън, в който живеем и когото наричаме „свят”. Няма да сме дали
12 Януари 2010 13:18
Шашнат съм! Будалка ли ни тая, що ли? Щяла да промени света. То човек собствените си деца не може да възпита, най- малко защото всичко извън семейството влияе. Вкл. телевизията, с просташкото поведение на много от водещите и откровените цинизми.
12 Януари 2010 13:41
Много висок емоционален градус. Но госпожа авторката трябва да знае, че това което много добре е преживяла, описала и анализирала е част от един свят, който не иска да бъде променен. И тежко на този който тръгва с брадвата на думите да променя. Промяната на света идва от всеки един от нас вътрешно сиреч промяна в нас самите. До колко сме станали хора и сме заслужили благосклонността на стомилионната еволюция. Всичко останало е програма, съдба, карма и колкото и да се напъваме на екрана (примерно) ще бъдат едни, а разсъждаващите ще бъдат други.
Естествено, че в България в момента има хора с такъв капацитет по екраните, че се срамувам да ги гледам. В малко страни това може да се случи.
Но все пак по-добре е че си го споделила в тази форма, отколкото да го таиш в себе си.
12 Януари 2010 14:06
Не е истина...
Нерде Макдоналдс, нерде журналистиката, която променя света...
Още една подобна покъртителна статия и няма да имам никакви съмнения, че кончината на РеТВ е била най-логичното нещо на света!
12 Януари 2010 15:17
По правилния въпрос е Макдоналдс днес или Ритц утре.
Така и отговора изглежда по естествен
12 Януари 2010 15:21
Този път ще избегна употребата на имена, но ще дам точни рецепта за това как НЕ трябва да се прави телевизия.
Дръжте се яко, защото става въпрос за Ню Йорк град, намира се в САЩ и е построен върху острови (за любознателната младеж във форума )
Значи, имам един УСАняшки познат - Брайън Уейс - чиито книги са доста популярни и в България, тъй като авторът е практикуващ психотерапевт и парапсихолог, доказал на живо РЕИНКАРНАЦИЯТА чрез аблационна хипноза и дълбока хипнотехника, където ВСЕКИ човек си спомня минали реинкарнации (МРАЗЯ окултизма и другите щуротии!!!).
Същият този Брайън Уейс /Weiss/ гледайки нашата БГ телевизия в САЩ (преди доста време, Канал 25, ) ми каза: "Не разбирам български, но като следя вашата телевизия, начинът на представяне на новините, "сценичното излъчване", маниерите и цялостната структура на предаваниято ми става тъжно за вашата държава, като цяло."
12 Януари 2010 16:07
Това не е първият материал от Вас, който чета госпожо Ковачева. Първият път бях приятно изненадан и го написах под статията /не че има значение/. Сега пак не че има значение ми се ще да Ви напиша няколко о/без/куражаващи думи при все че съзнавам - те ще са доста безсмислени... все пак...
Пътя който сте избрали е пътя на самотника. Никой няма да дойде и да Ви потупа по рамото - във всички случаи не по начина който ще ви стопли. Всички знаци по този път сочат на обратно - натам от където сте дошли. И спътници няма да имате - всички срещи ще са с хората, които се връщат обратно - изтощени и обезверени - и набързичко и сконфузено ще ви казват, че пътя не води до никъде, че път нататък няма... и ще бързат обратно.
Кой знае? За някои компромисите със собствената съвест са равностойни на самоубийство, за други - те са ежедневие. Трети съвсем не могат да разберат какво е това - те просто нямат съвест. Проблемът е, че съдът на вашата собствена съвест не е най-страшният. Все си мисля, че по-страшно е когато собствените Ви деца започнат да Ви съдят. Младостта е безмилостна.
Както казваше една поговорка - "Пътнико, пътища няма. Пътищата се правят с ходене". Да направим пътека тогава... светът ще е друг нали? С една пътека повече?
12 Януари 2010 16:16
Е, и Бетовен (БетХовен) има 10 симфонии, от които се интерпретират САМО няколко, не за това че някой мрази Бетовен, а поради факта, че другите просто никой не иска да слуша - от диригент и музикални изпълнители до публика и критика.
В литературата и журналистиката също има пикове и низини, както и в живота на всеки човек.
Значи, или читаЮщата публика е станала много взискателна, или авторите от ден на ден не могат да задоволяват търсенето на читателя.
Колкото и парадоксално да звучи, щатския официоз "Дъ Ню Йорк Таймз" не щади финансови средства за сондиране и "маркетингово проучване" по отношение ТЪРСЕНЕТО сред читателите с цел да сервира ТОЧНО онова, от което се нуждаят.
УСАняците във форума могат да ви кажат за съботно-неделния брой на Ню Йорк Таймз, който излиза "една-педя-дебел".
12 Януари 2010 16:59
Шпионин и аз имам същото усещане. Съвсем сериозно говоря. На всичко отгоре разбирам и български. Този автор не съм го чел, но ще го погледна явно има екстрасензорни способности.
12 Януари 2010 17:12
Я, Ралице,
Като гледам коментарите под есето ти - май хвърли едно камъче.
12 Януари 2010 18:09
Нещо се опитваш да кажеш. И нещо се правиш на много помъдряла. Но честно - нищо не казваш. Подредила си синтактически правилно сто изречения. И? Каква е поантата? Чети си статиите преди да ги публикуваш. Ще помогне да се оттървеш от баластта. Губи се смисълът на текста. И така. Успех!
12 Януари 2010 18:26
Антибиотик, мисля че не е нужно специално на Вас да давам подобни отправки, но понеже днес съм на работа и няма какво да правя прочетох ВСИЧКО от блогът на Ралица и ви го сервирам в детайли, като не забравяте да кликнете долу и върху отправката "стари публикации".
Блогът на Ралица Ковачева , чак тогава един читател може да има пълното виждане за цялостното творчество на един автор, въпреки че някои неща не са вписани в блога.
12 Януари 2010 19:19
Интересен поглед, Бозаров и определено съответства на едната от темите в есе, което започва с думите "Каква е границата на човешката издръжливост?". Темата за безднадежния и тъжен път на самотника. Но доминиращата тема и авторският извод е за това, че спасяваме себе си, борейки се за промяна на света. Че целта ни, в крайна сметка трябва да бъде тази, а не 3-тата кола и 33-я чифт обувки. Че предаваме нещо много висше и непреходно, ако спрем да се борим.
12 Януари 2010 19:49
Лянча, и аз съм чел "Дневници"-те на Макс Фриш, а също и творенията на Франц Кафка и докато на втория може да се разчита, без да съм пристрастен към еврейството, то по отношение на швейцарския архитект трябва да се внимава.
Стартирал в опита си за самопознание, Макс Фриш не веднъж ни въвежда в неговия объркан вътрешен свят, в който критичната настървеност на субекта се мъчи да анализира настървено БЕЗпричинния Аз /Его/, плагиатствайки на воля от неоплатоника Фернанд Брюнер и неумело компилирайки с мислите на Фридрих Ницше на един свят от имагинерна несъстоятелнос, която избива и във финала на том 2 на Дневниците, където Фриш явно не успява да разкодира коловозите на "Какво съм аз?", но успява да уточни Да пишеш, значи да четеш себе си.
12 Януари 2010 20:41
Останах в недоумение. За жалба за младост е рано, за сърдит млад човек - късно. Тичане по брега под остър ъгъл с течението?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД