:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 416,250,174
Активни 120
Страници 17,855
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Реквием за аватара

Бойко Ламбовски
Един от феномените на прехода е народното отношение към показните убийства. На мен това отношение ми се струва показател за много неща. То ми направи за пореден път впечатление след застрелването на Боби Цанков. Отношението в медиите варираше от "така не бива" до "очаквахме го". В обикновените разговори обаче - из таксита, кафенета и офиси - беше по-хард - там изобщо не чух съжаление за убития млад човек, а с някаква единодушна монотонност най-различни по професия, пол и възраст люде повтаряха: "не беше читаво момче" и "намери каквото търсеше"...

Това що е - цинизъм? Коравосърдечие? Или тук го има и присъщото, дълбоко скрито в душата ни облекчение пред смъртта на другия, за което говори още Достоевски? Което и при най-издигнатите натури се изразява в трудно признаваната пред самия себе си проста биологична въздишка: "Нали е той, а не аз..."

Може би имат и такъв нюанс коментарите, но в случая ме интересуват две техни по-съществени причини. Те са свързани с правосъдието и обществения морал.

Първото е натрупваното с десетилетия недоверие в органите на реда, които раздават възмездие за престъпленията. Почти всички т. нар. знакови убийства през тези десетилетия бяха извършени срещу хора с прякори. Самият



прякор се превърна в сленгов концентрат,



казващ за убития много с една дума. И все неща, които свикнахме да следват новината и прякора пак с неизменна монотонност: "висящи дела", "наркотици", "крадени коли", "групировки", "свада в нощно заведение", "неуредени сметки"...

Така въпросните убийства масовото съзнание взе да възприема като справедливо възмездие за разбойници, с които силите на обществения ред не могат (и може би и не искат, защото печелят допълнително от това) да се справят. Но ги постига нещо като Божи съд, изразен с фразата - "намери си майстора". Като очевидно вярата, че този "майстор" може да са полицията, прокуратурата и съдът, беше в безнадежден дефицит.

Такава ситуация е разрушителна за институциите и изобщо за властовите центрове в която и да е страна. Без власт никое стадо не може, хеле човешкото. Ако справедливост не раздават тези, които сме назначили, то властта вземат тези, които са по-силни. И раздават справедливост посвоему. По-силни в такава ситуация често се оказват хората с прякорите - те имат и финансовата мощ, и волята да наказват, както и средствата да поддържат реда в рамките на една махала, на един град (че дори на държавата, ако няма здрави политически сили, които да спрат процеса). Може такъв ред да изглежда и уродливичък, но е ред. Хората спонтанно почват да го харесват повече от хаоса преди това (да си спомним Дупница).

Другата причина за привидно жестокосърдечните реакции по отношение на показните убийства съм склонен да намирам в по-сложен обект. Той се нарича обществен морал - с неговите на моменти очаквани, на моменти



изненадващи еволюционни пируети



Като най-контрастни оттенъци на движенията в този сегашен обществен морал си струва да цитираме разговора след убийството на Боби Цанков в едно телевизионно студио. Там журналистът Пунчев в диалог с телевизионните водещи Иван и Андрей ги упрекна в "по-нисък праг на толерантност към престъпниците". Той каза това в отговор на реплика от двамата, че Боби ги разсмивал на бара, тоест въртели се в едни и същи светски кръгове...

Трагичната всъщност фигура на този човек с обаяние и таланти - Боби Цанков, е една от най-характерните емблеми на флуктуациите в морала на прехода. Синът на високопрофесионалната радиоводеща Юлия Цанкова е бил будно десетинагодишно момче, когато пионерската връзка е станала незадължителна. А догматичната героизация на Митко Палаузов и Петимата от Ремса е сменена от спонтанното ново митотворчество - за екшън героите от нощния клуб. Тези, които въртят пачките, живеят ден за ден, пазят ги бодигардове, возят ги S-класа коли, а за тях с малко ирония, повече завист и най-често реквиемен размах пише масовата преса...

Аз не познавах Цанков. Изглеждаше ми от това, което слушах и четях за него, не точно като реална личност, а като проекция на такава. Като виртуална реалност,



като аватар на някой



прехласнат още от юношеските си години от смайващите възможности на живота, живян като комикс... От лекотата, с която можеш да ползваш чара си, за да продаваш въздух, да оцеляваш от атентати и присъди, да се жениш за дознателката си, без да се затрудняваш с тегобите на ретро въпроси, мъчили споменатия по-горе вехт Достоевски от типа на: що е добро и зло и как да преборя второто, най-вече у себе си.

За съжаление не убиват аватар. Убиват момчето, сина, бащата... Никой не заслужава това, особено по такъв начин.

Но съм умерен оптимист за превъплъщенията на изглеждащия ни често призрачен и несъществуващ консенсус, наречен обществен морал. Такова животно има. Ориентира се.

Иначе не си струва - ни мастилото, ни кръвта.
26
6991
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
26
 Видими 
11 Януари 2010 23:52
Дали аз нещо не чета правилно, но според автора убийствата на Андрей Луканов и Емил Кюлев не попадат в неговата категория за знакови. Като няма "крадени коли" и "свада в нощно заведение"...

Не мисля, че е вярно и твърдението, че убиват момчето, сина, бащата. Убиват този, който е предал кръга, който го е считал за свой. А попътно затриват момчето, сина, бащата, защото това са другите страни на предателя. Независимо от толерантностния праг към престъпните групировки, те си имат вътрешен ред, както авторът справедливо пише "Може такъв ред да изглежда и уродливичък, но е ред." Аз може и да не разбирам защо такъв един ред е квалифициран с умалителното "уродливичък", ама хайде да не се заяждам на дребно.

Затова пък ще се заям направо със заглавието - дали наистина авторът счита, че въпросния Боби Цанков за бог слязъл от духовния мир в нашите низки битови сфери? Ако ли е така, защо да се потим наоколо с Достоевски вместо да се втурнем да следваме божествения му пример? Само питам!

Животът живян като комикс не предполага терзания по Достоевски, за това си има други печатни произведения. Героите от комиксите си отиват на последната страница с "Бууум!", но това си е част от жанра.

Да, има такова животно като обществен консенсус, което се ориентира точно по това, за което жали авторът - по мастилото и кръвта. Така че по-малко реквиемем размах може би ще спести някоя и друга капка от двете.
12 Януари 2010 00:01
.
12 Януари 2010 00:35
Уважаеми Boatswain Spyder, много ми хареса това "реално на местността" и напълно съм съгласна, че умира и биологичната единица, но тя именно е била тази, която изначално се се увлякла в играта с огъня в пряк и преносен смисъл. Любители на игри всякъкви, спомнете си Недялко Йорданов с "Искам да се оженя за актриса!"
Само че Недялко Йорданов едва ли е популярен сред групата, към която е искал и принадлежал за известно време героят на тази статия. Може би това е част от отиващото си време, част от новото такова, но поколението, което е отгледано на нездравословната диета състояща се само от комикси и ни капка Достоевски, ще му се наложи да преразгледа менюто. Така де, ако иска да живее по-дълго. Не мисля, че статии героизиращи опасния чар му дават тази възможност. Дай Боже да не съм права и да спадам към категорията на вечно плачещите по образованието и обучението, но нация с подобни герои има героични проблеми за решаване. Нещо като Авгиевите конюшни, например.
12 Януари 2010 00:53
Никой пострадал от така описания с талантите приживе далавери, също не е заслужавал това.
Но това някакси е убягнало в драматизма на убития .. чаровник.
Интересно.
12 Януари 2010 03:53
Това що е - цинизъм? Коравосърдечие?

Не. Просто оправданието на мижитурката и страхливеца пред себе си, че постъпва правилно, като се страхува и и плюе на достойнството си. Моралният му реванш в собствените му очи.
-
Струва ми се обаче, че убийствата на Георги Стоев и Боби Цанков не могат да бъдат поставени в една категория с убийствата на Илия Павлов или Емил Кюлев. Нямат нищо общо и с тези на Крушата, Репата и другата флора и фауна.
-
Убийствата на Георги Стоев и Боби Цанков се убийства заради словото. Заради това, че се опитаха да говорят и пишат с имена и конкретно за престъпността в България. За бабаитските групи, както ги нарече Боби Цанков.
-
А кой от тях двамата какъв е бил е въпрос, който няма общо със смъртта им.
-
Тези две убийства по начина по който бяха извършени - в централни части на София, посред бял ден, в райони с много полиция и с видеонаблюдение, са и демонстрация. Демонстрация на престъпността с която тя заявява пред света - "Ние сме властта в България".
12 Януари 2010 08:41
Брайтман,
много ниска топка, бе човеко!
Убити били заради словото...
Те събратя на Гео Милев ли са?
Хайде сапикасай се, както викаше баба ми. Славословенето на две комплексирани, глуповатички, алчни, определено наивни мюрета е жалко и смешно.
Нито единият, нито другият заслужават да бъдат наречени дори "списвачи". Та и драскачи не са - тук сме такива.
Виж описанията на криминалния свят от Юго и Достоевски /има такива писатели/. Виж Еужен Сю дори. Виж баба Агата, виж Сименон, виж даже Лий Чайлд. Език, стил, образност...И разнообразие на героите. Плюс сюжети, отразяващи човешкия свят - в тъмната му среда.
При тия двамата - сензация, фалшификат, лъжа, простоватички натрупвания на псевдоинтересни /само за либертарианци, домакини и лелките от махленския клюкарски пункт/ тъпни.
Ами ще ги гръмнат, я! Но не за словото - за СКВЕРНОСЛОВИЕТО!
----------------------------------
Блогът на Генек
12 Януари 2010 08:59
Цанков беше лишен от чувство за чест и морал. И заслужаваше дребна присъда - затвор, за мошеничествата си. Не и убийство. Нито Стоев е писател, нито Цанков - борец за правда обаче.
12 Януари 2010 09:14
Сленгов концентрат, това ми хареса, такива станаха тука и демократ, комунист...пазарна икономика, свобода на словото...и на тях "така им се пада"...Нейсе.
12 Януари 2010 10:37
Цанков щеше да бъде същият, дори ако се беше родил преди 30-40 г. Да живееш в свят от измислици и лъжи, да печелиш на чужд гръб, да се правиш на клоун пред богатите и да мамиш бедните - това не са характеристики само на морала в период на преход. Независимо от колебанията в моралността обществото винаги ще определя този начин на живот като престъпен. Цанков не е емблема на нищо, в духовен смисъл той е бил мъртъв много преди физическото си убийство. Няма причина обществото да проявява състрадание и съчувствие към човек, който сам се е поставил извън обществените норми.
12 Януари 2010 10:55
Няма причина обществото да проявява състрадание и съчувствие към човек, който сам се е поставил извън обществените норми.
Много точно казано!
12 Януари 2010 11:25
Това що е - цинизъм? Коравосърдечие?

Не. Пълно безразличие...
12 Януари 2010 11:43
Цанков започнал при агента на ДС Пунчев.
12 Януари 2010 11:43
Истината и някъде мужду "Бони и Клайд" и "Танго и Кеш".
Но докато жизнен модел е "Кръстникът"..какво очаквате?
12 Януари 2010 12:42
Много ми хареса статията на Бойко Ламбовски.
Потребност да се прочете и друга гледна точка
12 Януари 2010 14:39
Убиват момчето, сина, бащата... Никой не заслужава това, особено по такъв начин.
Не, не е така - при разчистване на сметки между мафиотските кланове не се убива момчето, сина, бащата, убива се поредния мафиот. В крайна сметка и пачките с пари си имат своите особености, а една от тях е, че лесно конкурента ти за тези пачки може да те отстреля, както вероятно е и станало, а това мафиотите добре си го знаят и сами доброволно поемат този риск.
12 Януари 2010 15:08
А можеше да изплагиатстваш малко, Лебовски - Реквием за един мръсник.
12 Януари 2010 15:08
Е неможе автор да се гордее с всичките си писания.
Ама дано да няма такива от които да се срамува.
Обикновено не е ли друг дето рони сълзи по погребения на великите?
12 Януари 2010 15:17
Автора ! Виновен е Бермудския триъгълник на корупцията - политици - съд - полиция... и най-вече съдебна система! Та нима Карамански не беше героят на медиите, а Илийката Павлов ни поучаваше от вестниците за тенденциите в световната икономика, а пък Жоро Илиев и досега е кумир за Славата на България - спортистите..!? Отдавна няма Гори и Долу в морала, всичко е една плоска и едноизмерна пихтия, с единствен вектор ПАРИТЕ. Няма среда - всички сме или лузъри, или преуспяли... Амин!
12 Януари 2010 16:07
А на мен ми е страшно! Възприемам тези убийства като предупреждение! "Който не мълчи, ще умре" - законът действа и ме плаши до смърт! Не коментирам писаческите или други способности на двамата /Стоев и Цанков/. Плаша се от хладнокръвния, ненаказан убиец-възложител!
12 Януари 2010 18:59
БЛ мили ,
Споменаваш Майката ??? Доколкото е известно , тази на БЦ няма общо с тези на ВТоплото/МОчите , в техния отрицателен и криминален дори , пример . И става тъй , че посланието ти "смесва" чувствата . Боби Цанков е рожба от чиста проба , на времето , в което живеем - на отчуждаващ се от чувствата ни в него , Морал . Та той се дави във вещите ни , Бойко ...
12 Януари 2010 19:41
Прехода, прехода, прехода, за какъв преход става ако не и за едно слизане към мизерията, към бедността , към корупцията, към тоталното съсипване на морала и на духовните ценности. Безобразията станаха банални, престъпленията и корупцията- начин на живот. Пресата и журналистите безразлични коментатори с език достоен за коя да е селска кръчма. В. Монитор и Новинар, че и другите са пълни с невероятно тъпи заглавия и неща , които биха били срам за всяка държава.
Арестуваха Главата и седемте му гардове
КАРАЛИ СЕ ЗА ЖЕНА, А НЕ ЗА СЕПАРЕ, ОБЯСНИХА ЗАПОЗНАТИ
Заради профукания бюджет на военния университет
Курсанти разквартирувани при мама и тате
ит.н и т. н.

12 Януари 2010 21:08
Да, има обществен морал. Както винаги го е имало и ще го има, докато съществува обществото. Проблемът е в това какво е обществото и какви са доминиращите в неговия морал ценности - терминални и инструментални /първите отразяват към какво се стремят хората в крайна сметка, а вторите - начините за постигането на крайните цели/. Всичко, което става в българското общество през последните 20 години е плод на уродливия стремеж към богатство и власт /терминални ценности/ и на начина на действие за тяхното постигане, който не кореспондира с традиционния морал, отричащ посегателството върху собствеността, достойнството и живота на другите хора. Поради тази причина огромното мнозинство от българите са уплашени, несигурни и дълбоко фрустрирани, което и определя откровеното им злорадство при убийствата на носителите на "новия" морал - различните видове престъпници. Не става дума за цинизъм и коравосърдечие, а за автентично чувство на удовлетворение, че някой от тях наистина си е получил заслуженото. Кой и защо би трябвало да възприема нещата по друг начин? Да, чувството е подобно също на онова облекчение че не са те, което изпитват хората при чуждата смърт /за това чувство всъщност пише Л.Толстой в "Смъртта на Иван Илич"/. Но то е и нещо повече, то е израз на доминацията на нормалното в обществения морал, според което не може всичко да е позволено и че след престъплението неизбежно следва наказание /за което пък е писал Достоевски/.
12 Януари 2010 22:39
Аватарите са около нас. Явлението е Източно- България, Русия и изобщо Азиатската плоча, ако щете. Не случайно Братя Стругацки са го измислили.

На трибуната е Вожда, а долу ръкопляскат неговите аватари. Пляска се 10- 15 минути, който първи спре- 38 статия и адио рио.

Наскоро мина един изключителен аватарски конгрес, годен за анализ и употреба на термина, а Ламбовски кара колело около темата.

13 Януари 2010 01:35
Както твърдеше един грузински Аватар с мустаки: „Жить стало лучше! Жить стало веселей!”
13 Януари 2010 21:45


Редактирано от - moris на 29/6/2011 г/ 00:21:38

17 Януари 2010 13:20
А някой ще напише ли "реквием за бедните"? Те си умират без да ги застрелват и да стават известни с такива "хубави" деяния, като тези на БЦ!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД