:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 402,270,556
Активни 50
Страници 4,141
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Свещта, отново

Когато някой ти се обади по телефона - значи ти се е обадил. Напоследък все така става, та някои читатели-свързочници почнаха да разсъждават възможно ли е все на тебе някой да ти телефонира, от кое място и по кое време това е реално, а в кои случаи - измислица. Поставя се под съмнението и съществуването на телефонни грешки. Читателят не е виновен: предадена едно към едно, реалността най-често изглежда просто скалъпена. Животът не е длъжен нищо да доказва и обикновено кара през просото. Докато измисленият текст, известно е, трябва да бъде желязно мотивиран и писателят се старае за това. Той привлича доказателства за достоверност, дори когато пише фантастика. А в документалните страници един телефонен разговор може да бъде доказан май единствено с... разпечатка. Може пък това да е файдата от закона, който се задава - ще осигури разпечатки...
Е, така или иначе, Велчо Милушев ми телефонира. Прочел в интернет колонката от миналия петък. И си спомнил за свещта. Но това няма нищо общо с тоталитарната криза в електроснабдяването.

Свещта без малко да се окаже жизненоопределяща

за Велчо в един приповдигнат период от съдбата му. Беше дизайнер на опаковки и, като се свърши хляба в занаята, намисли да отвори малко артистично кафене. Хем като галерия, ама дискретна, без претенции, хем за хубава музика и разтуха. И за срещи, според допълнението на засмяната му и работна жена Тинка. Какви срещи - ясно какви.
Изпрати ми ги Коко Ексеров да им помогна за име на заведението. Решил, че съм майстор на заглавия и само аз ще свърша работата. В една по-предишна възраст заглавията наистина сами се явяваха и обикновено изненадваха и мен. (Днес, както сами забелязвате, семплите заглавия ми допадат повече.) Така, изневиделица, дойде и името за кафенето: "При свещта". Имаше и други идеи, но "При свещта" просто залепна, както се изрази Велчо. Има някакви енергии в него - разчете го той. И го измисли до края: висока свещ ще гори денонощно там,

един жив пламък променя света наоколо.

Двамата с Тинка откупиха името на търг, за да не почват с вересии. Тя спечели и аз почерпих с откупката: две бири и едно капучино. Като за онова време, добре продадох авторски права.
От тези мечтания нищо не излезе. Помещението, което наеха на една китна уличка в центъра, се оказа със спорна собственост, наемът беше душмански, общинари, санитари и пожарникари рекетираха зверски, появиха се и рекетьори-професионалисти- тогава се разхождаха с бухалки. Аз изпуснах края на тази сага, а краят се оказа такъв: семейство Милушеви с куфарите и децата от години живеят в Испания, позвъняването беше от Кадис. Там двойката отново прави опаковки: Велчо е пак дизайнер, а Тинка работи в печатницата. И сега се развълнували заради свещта, или от спомена за онези планове и надежди, от онзи сън за някакво друго, огряно от пламъчето бъдеще. Поръчаха ми да проверя какво е станало с дюкяна, заради който всъщност се прокудиха, ей така, от любопитство. Нямаше какво да проверявам - всеки ден минавам от там. Продават дрехи на килограм. От Европа. Очарованието на свещта бе останало само в душите им. Но нали за това говорим: че

има образи, които никога не си тръгват от нас.

През студентството ми тайно четяхме Пастернак. "Доктор Живаго" ми се видя бавен, някак витиеват и претрупан. Щях да го оставя по средата, ако не беше забранен в Съветския съюз. По онова време се увличахме по американците. Хемингуей, Стайнбек, Селинджър - виждаха ни се несравними. Или пък просто "Доктор Живаго" бе друг роман, за друга... възраст. Но ми се струваше невъзможно да е от същия поет, който бе написал магическото стихотворение за свещта. "Зимняя ночь" - в цялото обилие на руска поезия, която кой знае защо в масата си ми се струваше монотонна, лесно, а понякога и безпричинно написана, тези куплети ми изглеждаха извънземни, отвъд линията на съвършенството, сияйни в неразбиваемата си простота. Стихотворението е изстрадано и изпято през 1946 година, съвсем в глухата переделкинска зима, насред грохналата от войната Русия и в него предпазливо потрепва един живот, който сякаш размишлява дали да продължи. И как.

"Свеча горела на столе.
Свеча горела."

Мисля, че тази свещ преобрази сенчестите пространства на не една съдба, освети застояли и огрубели пластове, извика дълбока тръпка в хиляди души . Една московска поетеса ми подари калиграфски препис на стихотворението - бил съм могъл да си го поставя в рамка. Оказа се, че в Русия такива преписи се разпространявали масово - да се купи книга на поета след скандала с Нобеловия комитет просто било невъзможно. Е, в България се намираха - разпространяваха ги по невнимание.
Отмина време. Това стихотворение го чувах да го пеят - на най-различна музика. Звучеше зад кадър в не един филм. "Преекспонираха" го без жал и съвест. Дори това не разми и не разпръсна онази енергия, с която Свещта омагьосва - а може би и зарежда? - и новия век.
Много свещи, впрочем, се люлеят в поезията. И в българската също. Мисля си, както има антологии за любовта, за морето, за дъжда - какво ще стане, ако се състави една и за свещта. Дали няма да се получи доста добре "заредена" книжка?
Въртим се около енергиите, а - който си спомня, знае - миналия петък всичко почна от банално спиране на тока. Пак енергия. Но от друга енергетика. И за да не въздишаме повече, ще ви разкажа една... карикатура. От неизвестен автор.
На екрана на един телевизор се мъдри човек със свещ в ръка. "Драги зрители - казва човекът, - поради спиране на електрическия ток, ще продължим предаването си на свещ."
Абсурдно нали?
Но какво лошо има да опитаме!
42
4905
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
42
 Видими 
14 Януари 2010 23:20
14 Януари 2010 23:33
Зимна нощ


Вилня по цялата земя,

навред снежеше.

Свещта гореше у дома,

свещта гореше.



Мушици както се роят

край лампа лятос —

така напираше снегът

отвън, в стъклата.



Стъклото в зимната тъма

от скреж цъфтеше.

Свещта гореше у дома,

свещта гореше.



Бе в сенки целият таван

сред тъмнината.

И крак до крак, и длан до длан

съдба — в съдбата.



Пантофки падаха в нощта,

в среднощна доба

и сълзи ронеше свещта

по твойта роба.



Мъглата дрипави валма

навред кълбеше.

Свещта гореше у дома,

свещта гореше.



В миг пламъкът се олюля.

И рой съблазни

извиха ангелски крила

кръстообразно.



Бе февруари, сняг димя

и все тъй беше:

свещта гореше у дома,

свещта гореше.


Борис Пастернак


Превод Кирил Кадийски



14 Януари 2010 23:40
Натиснете тук
15 Януари 2010 00:33
Борис Пастернак

ЗИМНЯЯ НОЧЬ

Мело, мело по всей земле
Во все пределы.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.

Как летом роем мошкара
Летит на пламя,
Слетались хлопья со двора
К оконной раме.

Метель лепила на стекле
Кружки и стрелы.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.

На озаренный потолок
Ложились тени,
Скрещенья рук, скрещенья ног,
Судьбы скрещенья.

И падали два башмачка
Со стуком на пол.
И воск слезами с ночника
На платье капал.

И все терялось в снежной мгле
Седой и белой.
Свеча горела на столе,
Свеча горела.

На свечку дуло из угла,
И жар соблазна
Вздымал, как ангел, два крыла
Крестообразно.

Мело весь месяц в феврале,
И то и дело
Свеча горела на столе,
Свеча горела.

1946
15 Януари 2010 03:08
Candles, Chris Rea
Поздрав за автора и всички добри хора.
И аз обичам свещите, морето.А ако има и антология за свещта това би ме радвало.
Стихове при изгрев или залез, море и музика.

Натиснете тук
15 Януари 2010 08:01
Засегнал се е авторът...А напразно!
И миналото, и това...не знам какво: есе, преживяване, просто човешки разказ...Та и двете си заслужават -
А "Доктор Живаго" и аз не приех. Доста тромаво и претенциозно. Е, политически отхвърлено, значи интересно.
Но така е с доста прехвалени книги. "Фашизмът", да речем.
Което, разбира се, е въпрос на личен вкус. Но ми е интересно - от ония, дето се бутаха след 89-а да си вземат "забранени" книги - колко са ги прочели?
И колко са приели, че това е забранена класика - високо стояща над "разрешената".
------------------------------
Блогът на Генек

15 Януари 2010 08:03
Да, свешта, чийто огън се стремиш да запазиш от вятъра на Задушница.Когато на времето питах една баба, защо палим свещи за умрелите, тя ми отговори кратко и ясно-Да им е вИдено.
15 Януари 2010 09:34
генек, чудесно си го казал!
15 Януари 2010 10:05
изневиделица, дойде и името за кафенето: "При свещта"

Това име не е най- подходящото, защото акцентира върху свещта и означава, че тя е цел, а не предмет, около който хората могат да се съберат и да почувстват вълшебната атмосфера на живия огън. Името " Край свещта" носи друго послание, което слага акцент на онова, което се случва около свещта и на онези, които са край нея, което според мен е по-важното.
За свещта запалена в храм казват , че е връзката на човека с отвъдния свят и Бога, чрез нейното пламъче човекът казва " ето аз съм тук с вяра , надежда и молба- виж ме ти, който си там горе..."А свещта на масата ни събира така, както е било през хилядолетията- на тиха приказка и човешка близост- без телевизия и компютър-новите атрибути на дистанцираното общуване и самотата. Свещта на масата привлича човешката топлина.
15 Януари 2010 10:08
Книгата "Доктор Живаго" не ми е останало време да я прочета. Но вчера гледах филма с Омар Шариф. Впечатляващ е.
15 Януари 2010 10:11
Благодаря, г-н Донков, за настроението и чувството... Благодаря ви, приятели от форума... Днес няма да пиша за Желева, за Барозу, за ББ, за СС, за ИК и други подобни двубуквия... А довечера ще отворя томчето на Цветаева...
15 Януари 2010 10:19
Под тази статия не може да се влиза във форума.
15 Януари 2010 10:31
Същото забелязах и аз.
Мнения могат да се дават само през вестника.
15 Януари 2010 10:35
Отново хубаво!
А аз си спомних за "Сгорая плачут свечи"...
Поздрав към Гибински!

Исп.: Аркадий Северный

Дождь притаился за окном,
Туман поссорился с дождем,
И беспробудный вечер,
И беспробудный вечер,
О чём-то дальнем, неземном,
О чём-то близком и родном,
Сгорая, плачут свечи.

Казалось, плакать не о чём -
Мы, в общем, грамотно живём,
Но иногда под вечер,
Но иногда под вечер
Ты вдруг садишься за рояль,
Снимаешь с клавишей вуаль
И зажигаешь свечи.

И свечи плачут для людей,
Кто тише плачет, тот сильней,
И утереть горячих слёз
Они не успевают.
И очень важно для меня,
Что не боится воск огня,-
Что свечи плачут для меня,
Свечи плачут.

Дождь притаился за окном,
Туман поссорился с дождем,
И беспробудный вечер,
И беспробудный вечер,
О чём-то дальнем, неземном,
О чём-то близком и родном,
Сгорая, плачут свечи. Target=_Blank id=url>Натиснете тук
Натиснете тук
15 Януари 2010 10:55
Какъв хубав превод на стихотворението!
15 Януари 2010 11:12
15 Януари 2010 12:17
Книгата "Доктор Живаго" не ми е останало време да я прочета.

Читатель, точно от теб не го очаквах...
15 Януари 2010 12:30
Сгорая плачут свечи Шуфутинский Михаил
Осенней ночью за окном
Туман поссорился с дождём,
И в беспробудный вечер,
И в беспробудный вечер
О чём-то дальнем, неземном,
О чём-то близком и родном
Сгорая, плачут свечи,
Сгорая, плачут свечи.
О чём-то дальнем, неземном,
О чём-то близком и родном
Сгорая, плачут свечи,
Сгорая, плачут свечи.

Казалось, плакать им о чём?
Мы, в общем, праведно живём.
Но иногда под вечер,
Но иногда под вечер
Мы вдруг садимся за рояль,
Снимаем с клавишей вуаль
И зажигаем свечи,
И зажигаем свечи...
Мы вдруг садимся за рояль,
Снимаем с клавишей вуаль
И зажигаем свечи...
И зажигаем свечи...


А свечи плачут за людей,
То тише плачут, то сильней,
И позабыть волшебных дней
Они не могут, свечи.
И очень важно для меня,
Что не боится воск огня.
И за тебя, и за меня,
Сгорая, плачут свечи.
И очень важно для меня,
Что не боится воск огня.
И за тебя, и за меня,
Сгорая, плачут свечи.
15 Януари 2010 12:48
Хубаво, нежен полъх в една сурова зима. Зимата на душите. Те и кокичетата са замръзнали - нямат намерение да се подават... Може би някога, пак?

Кой ли знае? А до тогава ще ги търсим другаде - било в Испания, Канада или Австралия..

Но не и тук.

Ледена епоха.
15 Януари 2010 13:14
...и в него предпазливо потрепва един живот, който сякаш размишлява дали да продължи. И как.

15 Януари 2010 13:22
енчо,
Ами съжалявам и за себе си и за Вас! Но времето ми не е било само за мен! Но хубавото е, че поне не съм писатель. Простете на един читатель, че не е изряден в четенето!
15 Януари 2010 14:35
отново един тюрлюгювеч
защо трябва да сме безмозъчни за да наречем това -творчество?
15 Януари 2010 14:45
Още нещо за свещта (в друг контекст, но според мен - пак добро):
Натиснете тук

Авторът - верен на себе си (което не е малко !) -
15 Януари 2010 15:04
Кое, бе, готин? Това на Калин Донков, ли? Ми той е скромен човек доколкото разбирам и не претендира да наричат писаното от него както и да е. Наричай си го както щеш, може и имамбаялдъ. Рубричката се казва "нерви и утехи", а не "Великите шедьоври на Несравнимия Донков". Калине
15 Януари 2010 18:37
Жалко, че "темата Желева" отклони вниманието на колегите от статията на Донков ... заслужаваше повече от страна на форума (според мен).
15 Януари 2010 19:51
А "Доктор Живаго" и аз не приех. Доста тромаво и претенциозно.

И аз така. Същото се случи и с "Майсторът и Маргарита". Някой да ми обясни защо се прехласват по нея толкова?... Започвах я три пъти, но така и не можах да стигна до края. Прекратих с опитите. А за руската поезия- наистина изключителни шедьоври. Като тези, които колегите вече посочиха. Без да фетишизираме свещта, тя все пак носи много смисли. Не свещта, а светлината е божествена. Всеки път, когато запалваме свещ сякаш казваме: Да бъде светлина! И биде. Свещта в храма е символична жертва пред Бог, който не иска кървави жертвоприношения, а само цветя и свещи. Аз обожавам свещите, особено ароматните, мириса на тамян- също. Така сетивата помагат на душата да се въздигне- гледайки, слушайки, вдишвайки. Благодаря на всички за доставеното удоволствие! Г-н Донков, прегръщам Ви!
15 Януари 2010 20:06
предадена едно към едно, реалността най-често изглежда просто скалъпена
15 Януари 2010 20:46
Фрида, на вкус и цвет, товарищи нет /не съм сигурна в падежите/. И на мен Др.Живаго не ми е най-любима, а пък Булгаков, помня, когато за първи път я четох, ми аз я четох почти цяла нощ, без да я оставя. Въпрос на предпочитания.
15 Януари 2010 22:18
Преди всичко, за есето на Калин Майстора -
"Майсторът и Маргарита". Някой да ми обясни защо се прехласват по нея толкова?

Фрида,
Не може да ти се обясни, докато САМА не го усетиш и проумееш. Не е въпрос нито на вкус, нито на снобизъм.
Ако не можеш да разбереш този роман, значи не можеш да разбереш пълноценно какво е
- религия
- комунизъм
- абсурд
- човещина
- величие на духа
и много други неща.
Има една книга на руски за символите, семиотиката и кодирания език на Булгаков в този върховен роман, мярнах я в един каталог, докато я поръчам се разграби, сега се опитвам да си я набавя. Бедна ти е фантазията какво съкровище е скрито в "Майстора и маргарита". От мен съвет - преди да направиш още един опит да прочетеш романа от кора да кора, почети малко критична литература за него на руски. Щом се възхищаваш от шедьоврите на руската поезия, не виждам причини да те затруднява прозата. Опитай, ше си ми благодарна.
Бъди здрава.
15 Януари 2010 22:57
Даскале,


Щом един роман така силно е репресиран и дълго неиздаван от ком. режим, той просто няма как да не е добър, а този пък е просто гениален ! Трябва да се чете на руски, иначе се губи много от очарованието му.
15 Януари 2010 23:18
Марсиански, мараба!
То литературата най-добре е да се чете в оригинал, а не в превод, ама човек няма как да знае всички езици.
Кстати, о Майсторах и Маргаритах - в интернета попаднах и прочетох два различни превода на романа на английски. Единият не струва, но другият е изненадващо добър. Друг е въпросът колко могат да го проумеят читателите от братските англоезични страни.
16 Януари 2010 17:51
"Майсторът и Маргарита", на майстора БЪлгаков, е една от най-магичните книги, които съм чел!
Изключително оригинално величие е да поднесеш висша езотерика в роман и с дълбоко чувство за хумор при това...
Лично за мен от тази книга получих ключово познание за епохалното събитие - саможертвата на Христос. Също и от Кво вадис и Копието на съдбата.
16 Януари 2010 19:00
Ха, ха, господин Донков ме четял, пък и се обиждал, пък отгоре на това и опровержение спретнал цяло. Ама моля Ви се, авторе, че така съм покрусил душата Ви, не съм искал Аз за Вас и Вашия Талант изцяло положително, таковата ...

И казвате, трагедия било, че несъстоялото се Ваше кръчме-кръщелниче от магазин било наследено. Упс, ентшулдиген зи битте, то било арт-такова, "и за срещи ... според Тинка ... ясно какви". Пак се изчервих заради себе си и примитивизма си, ето на
16 Януари 2010 20:49
нее той е скромен и не чете той само писател..
"майстор" тук даже го титулуват..те и един бояджия таковата с фамилия Шикългрубер -художник му казваха пък то...

защо ли не носят на критика? не към тях самите а към производството?
17 Януари 2010 09:46
На екрана на един телевизор се мъдри човек със свещ в ръка. "Драги зрители - казва човекът, - поради спиране на електрическия ток, ще продължим предаването си на свещ."

Това са ситуации на т.н. "почуквания на духа", по Дон Хуан...
Прочее, с това Донков показва нови измерения на майсторството си...
усет за висшите енергии.
Даже го казва.
Въртим се около енергиите

17 Януари 2010 19:12
реалиста, поне се информирай за кастанеда качествено и така наречения "дон хуан"...

добрият роман ни казва Истината за героят си лошията истината за авторът си
а за свеща..-никому ненужни псевдо откровения за $..
когато" изсмукваш" действителността от пръстите си остават само петна по съвестта ти..
Чувството на класова принадлежност е психическа характеристика. Затова чувството на принадлежност към по-висша класа е психическо отклонение
18 Януари 2010 20:36
С моя Енженерен и много преди това лиричен и поетичен и прозаичен мозък се удивлявам на познанията които може да се добият в този и други форуми! Жалкото е , че не съм наясно как да вляза в разговор с приятели! Когато следвах взех изпит ЕИТ без да съм виждал ЖИВ компютър, ама знаех какво е- бейсик, алгол, кобол, фортран, паскал и так дальше! Удивлявам се на познанията на някои- не на всички- форумници!
19 Януари 2010 16:42

Фрида,
Не може да ти се обясни, докато САМА не го усетиш и проумееш. Не е въпрос нито на вкус, нито на снобизъм.
Ако не можеш да разбереш този роман, значи не можеш да разбереш пълноценно какво е
- религия
- комунизъм
- абсурд
- човещина
- величие на духа
и много други неща.
[/quote]

Хмм,
Даскале, с цялото ми уважение, но всичко това разбрах много отдавна от Тенгиз Абуладзе и неговия филм "Покаяние". От Булгаков разбрах, че маи си пада по сатанизма и това никак не ми хареса. Някои пък смятат, че това било "магичност". Разни хора, нали така. [/quote]
19 Януари 2010 16:54
Който търси "магика" да погледне към Маркес или Лаура Ескивел, Кастанеда...
20 Януари 2010 01:27
да кажеш , че тук написаното е майсторство все едно да кажеш че б.б е държавник- вярно има и такива мазохисти които си го харесват колкото и да ги оножда..
чувствителността е белег за чувства но когато имитираш за пари е демокрация..
12 Февруари 2010 18:17
Много моля, намерете превода на стихотворението на Пастернак от Андрей Германов!
13 Февруари 2010 13:56
Превод от Андрей Германов
Метеше зима над света,
навред метеше.
И свещ гореше във нощта,
и свещ гореше.

И както лете трепкащ рой
край светлината
снежинки трепкаха безброй
покрай стъклата.

Върху им в ледени цветя
студът цъфтеше
и свещ гореше във нощта,
и свещ гореше.

И сенки мятаха крила
върху стените...
В едно преплетени тела,
в едно съдбите.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД