:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 389,431,134
Активни 143
Страници 16,743
За един ден 1,302,066
Интервю

Валентин Карабашев: Имаме нужда от нестандартни мерки

Сегашното правителство прилича на кабинета "Беров" по това, че не се влияе от парламентарната група, казва бившият вицепремиер
Снимка: Александър Михайлов
-----------------------------------------------

С разлика от почти 9 години двама млади икономисти, родени през 9 години, завършили един и същ университет, станаха вицепремиери, отговарящи за икономиката, в две правителства, между които анализаторите често търсят паралели.

Роденият през 1960 г. в София Валентин Карабашев е завършил международни икономически отношения в Икономическия университет в Будапеща и стана вицепремиер на 33 години в правителството на проф. Любен Беров, съставено с мандата на ДПС.

Роденият през 1969 г. във Варна Николай Василев е получил първата си бакалавърска степен - по икономика и мениджмънт, в Икономическия университет в Будапеща и стана вицепремиер на 32 години в кабинета на Симеон Сакскобургготски, подкрепян от ДПС.

Преди да влезе в изпълнителната власт, Карабашев бе депутат от СДС в 36-ото народно събрание. Той подаде оставка като вицепремиер през пролетта на юни 1994 г. След 2 години създаде приватизационния фонд "Златен лев". Сега ръководи едноименния инвестиционен фонд.

-----------------------------------------------



- Г-н Карабашев, липсва ли ви политиката?

- В първите години ми липсваше, има някаква тръпка. Но сега вече - не.

- Защо? Защото е мръсно занятие или пък много ангажиращо?

- Не бих използвал израза мръсно занятие. За много ангажиращо - разбира се. Особено в изпълнителната власт е много ангажиращо и много отговорно. Мръсното е, че дори действително да си вършиш работата, както трябва, да си честен, некорумпиран и т. н., трудно можеш да постигнеш благодарност. Общо взето, според мен политиката е неблагодарна работа за един нормален човек.

- А нормалният българин предпочита да коментира политиката на маса.

- Всички българи се интересуват под някаква форма от политика, още повече че тя ги засяга. Не правя изключение. За бизнеса за съжаление тя е все още доста важна. А в много страни по света връзката между политиката и бизнеса е доста по-хлабава. Разбира се, и там има значение какви са законите, какви са конкретните решения на правителството за икономическата политика... У нас поради неукрепналостта на пазарната икономика, а и може би поради някакви чисто български причини тази връзка между политика и бизнес е много по-тясна. Но продължавам да твърдя, както и преди, че не е редно да се занимаваш едновременно с бизнес и с политика.

- Как гледате на младите в днешното правителство - със завист, със съчувствие?

- Не изпитвам завист, но не изпитвам и съчувствие. Просто интерес. Не само към тях, но и към всички други, които досега са седели в креслото, в което аз съм седял в Министерския съвет или в Министерството на търговията.

- Намирате ли някаква прилика между кабинета "Беров" и сегашния кабинет?

- Някакъв паралел може да се направи. Според мен най-голямата прилика е, че няма много тясна зависимост между правителството и депутатите, които го подкрепят. Подобна беше ситуацията и по наше време. Някой ще каже: не е така - сега си има ясна парламентарна група. Но имам чувството, без да съм вътре в нещата, че става като при нас. Тогава имаше група, състояща се от няколко подгрупи, която подкрепяше правителството, но в същото време нямаше възможност много директно (както беше при правителствата на БСП и на СДС) да влияе върху работата му. Сега, макар и да има формално парламентарна група, тя като че ли няма пряка възможност да влияе.

- Това невинаги е лошо.

- Плюсовете са, че правителството може да осъществява по-независима политика, без да пита за всяко нещо парламентарната група. Имам чувството, че така се води в момента политиката на кабинета. Минусът е, че не е ясно дали в някакъв кризисен момент ще има подкрепа за някои непопулярни мерки. Засега правителството получава подкрепа, но ще видим как ще се развият нещата.

При нашето правителство например имаше, ако не бъркам, 7 вота на недоверие, винаги неуспешни. Но в един момент, включително и във връзка с приватизацията, когато трябваше да има политическа подкрепа и воля да се осъществи реална реформа, тя липсваше и общо взето, нещата завършиха не особено добре. Не знам дали не е възможно да се случи така и сега.

- Някога се определяхте за правителство на приватизацията. Сегашният екип заяви, че ще приключи приватизацията. Не се получи и в двата случая.

- Е, във втория случай още предстои да се види. Но в нашия не се получи и това е факт. Някои неща, разбира се, се направиха, стартира приватизацията, имаше сделки, но всичко беше далеч от това, което би трябвало да се постигне. Това беше и причината да си подам оставката.

В момента също не личи, че в приватизацията и развитието на капиталовите пазари е постигнато кой знае какво от гледна точка на обещанията, които бяха давани. За съжаление.

Все пак тепърва тръгва новият закон за приватизацията, с който стартират няколко големи сделки. Така че няма да има оправдания за липса на добра нормативна уредба.

Мисля, че привършването на приватизацията не е в момента най-важната цел. За мен най-важното би било вече да е приключена приватизацията, а усилията да се насочат за стимулиране на ръст на икономиката.

- Вечната българска надежда, която все не се сбъдва.

- По времето на Иван Костов официално беше декларирано, че приоритет N1 е финансовата стабилизация. Наистина имаше нужда от това след 1996 г. Но не може безкрайно в една икономика приоритет да е стабилизацията и да няма ръст. Особено при изключително ниските нива на производство, на БВП - и на глава от населението, и като цяло. На страната са нужни много сериозни ръстове в икономиката, за да постигнем и по-добро жизнено равнище, и целта за влизане в ЕС.

Та през тези 7-8 месеца от дейността на правителството аз лично не забелязвам сериозни мерки, които да подпомагат растежа в икономиката.

- Т. е. все се готвим за скок, а коленете ни омекват все повече.

- На България просто са й нужни по-нестандартни мерки. Стандартните са ясни - намаляване на данъците, някаква парична политика, която също да стимулира (макар че ние не можем да я имаме, защото сме във валутен борд), разходи за инфраструктура и по линия на бюджетни сфери - това го пише във всеки учебник. Но те трудно ще помогнат на България. Тук трябват много нестандартни и смели мерки, каквито не виждам да се предприемат.

- Какви конкретно?

- Намаляване на данък печалба от 20 на 15% не е смела стъпка, която ще предизвика интереса на чуждестранните инвеститори. Трябва да се сравняваме, да речем, с Кипър.

- Да станем офшорна зона ли?

- Тази идея много пъти е споделяна, главно от икономисти, не толкова от политици, и отхвърляна по много причини. Но някаква форма, близка до офшорните зони, с изключителни данъчни преференции просто е необходима. Това ще помогне другите рискове на българската икономика да бъдат компенсирани с нещо, което да предизвика интереса на инвеститорите.

От НДСВ говореха за много смели стъпки в данъчната област, които изобщо не бяха изпълнени. Кога ще се изпълнят, не знам. Отложиха ги, а не мисля, че има чак толкова много време за отлагане.

- Може ли да се търси и друга аналогия. По ваше време имаше Г-13, сега има бизнесклуб "Възраждане". Наистина ли т. нар. бизнеселит присъства непрекъснато в държавата и определя политиката - невинаги в най-добрата посока?

- Мисля си, че приликите са по-скоро външни. Самата икономика е такава, че се съмнявам, че вече би могла някаква група от предприемачи благодарение на свои по-добри контакти с правителството да постигне кой знае колко по-изгодни позиции. Между 1993 и 2002 г. силно нарасна частният сектор, той е доминиращ, има значително повече чуждестранни инвестиции. Трудно би могла приятелска фирма на кабинета да постигне нещо особено.

Винаги, и това не е само в България, си има предимство, ако бизнесът има добри контакти с управлението. Стремежът е естествен. Но не бих придал кой знае какво значение на клуб "Възраждане", на създаването на Съвета за икономически растеж. Подобни неща са правени и по-рано. Има полза от контактите в добрия смисъл на думата за обмяна на мнения между бизнеса и правителството, но не мисля, че би трябвало те да се институционализират по този начин.

- Някога ви определяха като идеолог на масовата приватизация. Наскоро сегашният вицепремиер я нарече голяма измама. Какво мислите днес?

- Бих ви поправил за определението "идеолог на масовата приватизация". Аз съм един от авторите и представих в пленарна зала първия закон за приватизация, който действаше досега, макар и поправян многократно. Идеологията на този закон е, че основна трябва да е пазарната приватизация. Че не трябва да има преференции. Облекченията за работниците бяха сравнително дребно нещо, много по-късно се появиха преференциите за РМД. До идеята за масовата приватизация се стигна, след като се видя, че при състоянието на страната, интереса на чуждите инвеститори и т. н. за съжаление пазарната приватизация не може да гарантира достатъчно голяма скорост на процеса. И двата метода имат своето място, своите предимства и недостатъци.

Колкото до измамата, не бих казал. Това са общи приказки на човек, който не е анализирал нещата. Ако говорим за първата вълна на масовата приватизация, тя според мен има повече положителни страни. А втора вълна почти нямаше, това бе имитация. Основната цел на първата вълна бе изпълнена. 1100 предприятия бяха включени, от тях около 700 станаха мажоритарно частна собственост, в около 300 се появи частна собственост. По-голямата част от тези предприятия в момента нито са фалирали, нито са затворени. Има случаи на лошо управление, на източване, но това не е свързано с метода на приватизация, а с характера на собствениците.

Правителството на Жан Виденов, а и някои от приватизационните фондове с чисто рекламна цел пропагандираха, че отделният човек, като стане акционер, можел да забогатее. Е, всеки, като направи сметки, ще види, че това имущество, което бе приватизирано, колкото и добре да се управлява, не може да доведе до забогатяването на 3,5 млн. отделни участници.

Друг е въпросът естествено бивши приватизационни фондове каква политика са водили, дали са плащали дивиденти, в момента дали струват нещо техните акции. Аз мога да коментирам само за нас - ние точно сме изпълнили ангажиментите, които сме поели през 1996 г. Плащали сме през всичките години дивидент, абсолютно добър по отношение на инвестицията, която е направил отделният човек. С промяната и на законовата уредба възможността да се плаща висок дивидент отпадна и от 2 години създадохме акционерно дружество от отворен тип - единственото в България в момента, а и в обозримото бъдеще, което непрекъснато и емитира, и изкупува обратно своите акции. При това цената е определена не на база на търсенето и предлагането, защото би била много ниска, а на база на нетната стойност на активите на дружеството. Тази цена се смята 2 пъти в седмицата, може да види на борсата и всеки от нашите акционери, ако поиска, може в рамките на 10 дни да си получи парите от акциите. Доходът от едно акционерно дружество идва от 2 неща - да получавате дивидент или да можете да си продадете акциите по добра цена.

- Но в България няма реален пазар.

- Това е големият проблем. Аз искрено очаквах, че поне ще се положат конкретни усилия - няколко колеги в правителството, които са на ключови позиции, са се занимавали точно с тази работа.

- Е, сега продават дълг.

- Това е друга история, от която може да се спечели, но няма да спечели българският капиталов пазар.

Не познавам отблизо конкретните текстове на споразуменията с двете банки, които ще правят суапа. Но това, което знам, ме навежда на мисълта, че усилията са в положителна посока.

- Имате ли прогноза как ще се развива икономиката?

- Трудно се правят точни прогнози. Мисля, че в икономиката в кратко- и средносрочен план кой знае какво няма да се случи.

- Нито лошо, нито добро?

- Нито лошо, нито добро. Лошото, което може да се случи, е да имаме краткосрочни проблеми с обслужването на външния дълг. Мисля и се надявам, че правителството ще успее, защото другото би било катастрофа, да подсигури стабилността на платежния баланс.

А в реалната икономика някакъв лек ръст ще има, и то не защото кой знае какво е направено, а защото има такава тенденция от 2 години насам.

В по-дългосрочен план виждам 2 много сериозни проблема, виждат ги всички икономисти. Първият е огромният и продължаващ да се задълбочава дефицит на търговския баланс, който не може да не доведе до сериозна криза в по-дългосрочен план. Не можеш непрекъснато да внасяш повече, отколкото изнасяш, и това да не доведе до рухване на валутния борд. Краткосрочно това се компенсира с други инструменти на платежния баланс, включително и с приходи от приватизацията, но дългосрочно няма да може. Там може да има проблеми, но те няма да се проявят в близките 1-2 години, така че не могат да застрашат това правителство.

Вторият сериозен проблем е сравнително високата инфлация, висока в сравнение с инфлацията в страните, към чиято валута сме привързани - Европейския съюз. Не може дългосрочно в България да има годишна инфлация от 5-8%, а в ЕС - 1,5%, и непрекъснато валутният курс да е един и същ спрямо еврото. Всеки, който разбира от икономика, знае, че това може да трае година, 2, 3, но след това ще се появи сериозен проблем, който ще избие нанякъде.

Така че може да има много големи проблеми в средносрочен план. Е, не знам кое точно правителство ще се сблъска с тях.

Колкото до социалното напрежение и жизненото равнище, наистина там нещата стоят доста зле, но те не са били много по-добре и през предходните години. Така че едва ли от тази посока ще се появи силно дестабилизиращ за правителството фактор.
 
Валентин Карабашев
2588
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД