:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 404,440,671
Активни 63
Страници 6,877
За един ден 1,302,066
Клан

Археологията на рода Бешевлиеви

Бащата Веселин е ученият, разчел надписа на Омуртаговата колона, а синът Боян е сред създателите на историческата география у нас
Снимки: Николай Дончев
Прадядото Кръстьо бил кундурджия в с. Бешевлие (Пет къщи). Но на село носят опинци, не кундури. И той заминал за Шумен, където се намирал голям османски гарнизон. Лека-полека, от името на селото, започнали да му викат Бешевлията. Синът му Иван Бешевлиев се изучва за даскал, а след Освобождението става и областен управител на Белоградчик във вече свободна България. А неговият син, Веселин Бешевлиев, е изпратен с държавна стипендия от тогавашното Министерство на просветата от разорената след Първата световна война страна да учи в Германия - в Йена и Вюрцбург - класическа филология и археология.

Впоследствие се разбира, че държавата ненапразно е инвестирала в него.Той й се отплаща, като става световноизвестен учен.

-----

Боян Бешевлиев продължава щафетата на предците си - все хора на науката - и става един от първите ни специалисти по историческа география на Балканите. Неговият син - кръстен на дядо си Веселин, в момента се е захванал с ремонт на джиесеми и други електронни апаратури. Затова надеждата на Боян Бешевлиев някой да продължи научна кариера в рода сега е във внука, петгодишния Никола. Ето как в рамките на няколко поколения, в тази "археология на рода"



се оглежда съдбата на цяла България



и на промените, настъпили за век и нещо у нас.

Смъртта през 1992 г. заварва световноизвестния български учен Веселин Бешевлиев като най-стария по възраст (92 г.) и с най-дълъг стаж член на БАН. 51 години той остава член-кореспондент, но не е предложен за академик. Кандидатурата му за академик е издигната едва година преди смъртта му, през 1991 г. , споделя синът му Боян Бешевлиев. Мудността и нежеланието на институциите и естественият ход на живота предотвратиха академичната титла за може би един от най-достойните нейни носители. "Академията трудно ще изличи това петно от името си", пише в некролог по повод смъртта му.



Човекът, владеещ седем стари и нови езици



на когото дължим разчитането на Мадарския надпис, на надписа на Омуртаговата колона в църквата "Св. 40 мъченици" и на още около 150 първобългарски надписа, е бил от стария тип учени, припомня си неговият син. Немски възпитаник и истински работохолик, той най-ценял прецизността в науката.

"Историята се базира преди всичко на извори, иначе се превръща в митология", казвал той на сина си. "Историята няма експериментален характер, не може да се изследва в лаборатория." Казвал още: "Истината е като огромна изронена мозайка. Ние сме тези, които камъче по камъче възстановяваме картината на миналите исторически времена."

"Внимавай, не вдигай шум, баща ти работи", припомня си Боян, шептящия, но силен глас на майка му Софка, когато насочва прожектора на спомена към ранното си детство.

Веселин Бешевлиев си почивал с разходки и класическа музика. Сред най-верните му другари в разходките били писателите Димитър Талев и Емилиян Станев, колегата му, проф. Иван Дуйчев, акад. Петър Динеков и др.

Бешевлиев и Дуйчев са уволнени от Софийския университет след Деветосептемврийския преврат. Под редакцията на проф. Вера Мутафчиева излезе сборника "Българската историческа наука. Документи и дискусии. 1944-1950 г." Вътре са отразени перипетиите на историческата наука, която, като важна идеологическа дисциплина, буквално е разгромена от "народната власт". Вътре всичко е описано подробно, съобразно наличните документи. Под номер 5 от октомври 1944 г. фигурира "Предложение за уволнение на преподаватели, обвинени във фашистка дейност". Тук личат имената на професорите Богдан Филов (по това време вече разстрелян), на Иван Дуйчев, на Михаил Арнаудов, на Веселин Бешевлиев. "На 44 г., извънреден професор по класическа филология и виден и явен агент на хитлеризма в университета с устното си печатно слово", пише в документа. Скоро уволнението става факт.

Следват 5 години без работа. Веселин Бешевлиев изхранва семейството си с преводи от произведения на старогръцки език. Името му стои на титулната страница на "Прикованият Прометей" от Есхил, "Цар Едип" от Софокъл, комедията "Облаци" от Аристофан.

Сетне тогавашният председател на БАН Тодор Павлов го вика и го кани да се върне на научна работа в Университета, но той отказва. Така става професор към Археологическия институт и музей, като продължава заниманията си с антична история и първобългарските паметници. Обаче



без право на преподавателска дейност



Боян Бешевлиев расте сред огромна и скъпа библиотека, дарена сега на Център "Иван Дуйчев". Контактът му с тези безценни издания, включително и географски карти, както и самият дух на дома, стават определящи за избора му на професионален път. Първата карта, която хваща в ръка, е "Карта на България с прилежащите неи държави", в мащаб 1: 420 000, издадена от Хр. Г. Данов през 1892 г. в Пловдив. Тя принадлежала на дядото, околийския управител, и е с дарствен надпис от самия книгоиздател. "По нея са се водили военните действия през Балканската война", говори с любов за нея, преди да я сгъне внимателно, Боян Бешевлиев.

Боян завършва география в Софийския университет и подобно на баща си е изпратен на специализация в Германия от Института по балканистика към БАН. Времената сега са малко по-други. "Германията" е бившата ГДР, специализацията е на разменни начала и е половин година - в Берлин, Лайпциг и Дрезден.

Когато се завръща в България, е поканен от Народната библиотека за консултант, какъвто продължава да е и досега. Тя разполага с прекрасен отдел с карти и графики, създаден преди всичко благодарение на дарението на инженер Любен Божков, директор на железниците преди 9 септември. Благодарение на инициативността на Боян Бешевлиев се създава и специалността историческа география в България. Той е първият преподавател по тази специалност в Търновския и Шуменския университет.

"Старите карти са пълноценни исторически документи", търпеливо обяснява Боян Бешевлиев. Той самият по време на свои пребивавания в чуждестранни университети и хранилища е открил поне дузина



със значение за родната и балканската историография



Сред тях например е създадената от Франц Ксавер Пеячевич карта на България и част от Балканите. Този Пеячевич е потомък на онези Пеячевичи, които участват през 1688 г. в Чипровското въстание. След неуспеха му избягват в Австрийската империя. Католикът Франц Ксавер Пеячевич е и първият българин професор, преподавател по катехизис и по латински в Загреб, в Линц и другаде. През 1797 г., малко след смъртта му, излиза книга в градчето Калоча, днес в Унгария, с отпечатаната вътре карта. Именно на тази карта попада у Бешевлиев. В нея, още в края на 18 век, името България е отпечатано два пъти, вторият път под надписа Македония. За изданието съобщават първо сърбите, във връзка с възникнал спор за границите на диоцезите между тях и католическата църква - без да обърнат внимание на тази подробност в картата.

През 2002 г. Боян Бешевлиев със свои средства поставя паметна плоча в чест на баща си на улицата пред дома му. "За съжаление, от БАН уж обещаха, но не направиха нищо", споделя той.

"Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда", гласи известният Омуртагов надпис отпреди повече от 1000 години. Наистина, старите надписи остават. Както и името на хората, които са ги разчели.
 
Член-кореспондент Веселин Бешевлиев
 
Рисунка на Веселин Бешевлиев от Александър Божинов.

Надписът на Омуртаговата колона в Търново

КАН СЮБИГИ ОМОРТАГ, ОБИТАВАЙКИ В СВОЯ СТАР ДОМ, НАПРАВИ ПРЕСЛАВЕН ДОМ НА ДУНАВА И ПО СРЕДАТА НА ДВАТА ВСЕСЛАВНИ ДОМА, КАТО ИЗМЕРИ (РАЗСТОЯНИЕТО), НАПРАВИ НА СРЕДАТА МОГИЛА И ОТ СРЕДАТА НА ТАЗИ МОГИЛА ДО СТАРИЯ МИ ДВОРЕЦ ИМА 20 000 РАЗТЕГА И ДО ДУНАВА ИМА 20 000 РАЗТЕГА. САМАТА МОГИЛА Е ВСЕСЛАВНА И СЛЕД КАТО ИЗМЕРИХА ЗЕМЯТА, НАПРАВИХ ТОЗИ НАДПИС. ЧОВЕК И ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ, УМИРА И ДРУГ СЕ РАЖДА. НЕКА РОДЕНИЯТ ПО-КЪСНО, КАТО ГЛЕДА ТОЗИ НАДПИС, ДА СИ СПОМНЯ ЗА ОНОГОВА, КОЙТО ГО Е НАПРАВИЛ. А ИМЕТО НА АРХОНТА Е ОМОРТАГ КАН СЮБИГИ. НЕКА БОГ ДА ГО УДОСТОИ ДА ПРЕЖИВЕЕ СТО ГОДИНИ.

"Първобългарски надписи", Веселин Бешевлиев, София, 1979 г., БАН.



*Колоната (изработена от тъмен сиенит, вис. 4 м) се намира в гр. Велико Търново в средновековната църква "Св. Четирдесет Мъченици".
2
5854
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
27 Октомври 2005 09:38
Статията е много интерсно поднесена. Дава размисъл на младите, които са малко отдалечени от родната история.

смокса
25 Май 2010 12:11
Моля да не изкривявате историята - Боян Бешевлиев НЕ е създател, и дори не е сред създателите на историческата география и картография - ако трбява да бъдем честни, то като такъв в днешната историческа наука това е Петър Коледаров - тихичко отстранен от активен научен живот от тогавашната управляваща върхушка в историческата наука. Той имаше един ученик - Красимира Гагова, която написа дисертация по политическа география на средните векове, и с това нейните занимания по историческа география завършиха. Тошо Спиридонов, също негов ученик от ВТУ, се насочи към историческата география и картография на античността, а Б. Бешевлиев е географ по образование, но няма докторска степен.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД