:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,284,700
Активни 157
Страници 31,342
За един ден 1,302,066
Истинската история

Къде е погребан цар Петър Делян?

Време е Острово да заеме своето място сред старите български столици
Средновековният град Острово е столица на България от лятото на 1040 г. до лятото на 1041 г. На острова в средата на езерото е разположен владетелският замък. Неравностите на незастроената земна повърхност и цветът на тревата по източния бряг на езерото са сигурно указание, че тук могат да се търсят жилищните квартали. Въздушните снимки се използват с любезното съдействие на Тео Атанасиади от www.airphotos.gr.
(Продължение от миналия четвъртък)
Както наскоро ни бе мъдро посочено от един министър без министерство, за да се издигне някой, трима-четирима трябва да бъдат смачкани. Точно така се случва буквално след срещата между двамата "войнишки" царе - Петър Делян и Тихомир, през лятото на 1040 г. Тъй като "един храст не храни два папагала [червеношийки], нито пък една страна процъфтява, ако е управлявана от двама вождове" (из писмо на Петър Делян до Тихомир, според Йоан Скилица), двамата вземат разумното решение на трона на възобновена България да остане Петър Делян. Йоан Скилица и с мъничко съчувствие ни съобщава, че войниците "веднага грабнали камъни и убили нещастния Тихомир, който само като насън бил поел властта и я загубил заедно с живота си".

Мислите за възкръсващата България отнемат цялото време на царя

Изпратени са значителни войски за освобождаване на българските земи. На юг потегля Антим, който разбива византийците при Тива. Скоро към България са присъединени всички земи чак до Коринтския провлак, както и голяма част от Епир. "Така нареченият Кавхан" освобождава крепостите на запад и югозапад, включително и Дирахиум (днешния Драч). По пътя на войските, изпратени от Петър Делян, цели области, населени предимно с българи, вдигат въстания за освобождението си от Византия, а хиляди се присъединяват към победните български воини.
Царят с основните си сили се насочва към Солун, където по същото време е византийският император Михаил IV. По пътя към българската войска се присъединява Мануил Ивац от императорската свита заедно с обоза, включително и императорската шатра, изоставен при бягството на византийците.
Вероятно още през август 1040 г. цар Петър Делян установява своята столица в Острово, северозападно от Солун, "на три часа път" западно от античната Едеса, която околното българско население нарича Воден.

Последвалите събития са отдавна и широко известни

Пристигането на Алусиан, син на цар Иван Владислав (1015-1018) и внук на Самуиловия брат Арон, провалът му под Солун, ослепяването на цар Петър Делян от втория му братовчед. Алусиановото вероломство винаги ще ни кара да се питаме предател ли е винаги синът на предателя.
Три основни извора за смъртта на цар Петър Делян съобщават различно време и място за събитието. Най-рано Българската апокрифна летопис (БАЛ) почти веднага след събитията съобщава, че царят "бе посечен от другоплеменник" в битката при Острово през лятото на 1041 г. В скандинавските саги за подвизите на Харолд Хардрад, чийто отряд от 500 тежковъоръжени варяги участва в битката на страната на император Михаил IV, също се твърди, че Харолд "на бял кон" разсича с дългия си меч слепия цар Петър Делян, който в последния миг прогледнал, за да бъде свидетел на поражението си.
Двата ранни извора за битката при Острово ни даваха значителни надежди, че гробът на цар Петър Делян ще може да се търси около кратковременната българска столица или направо на о. Св. Пантелеймон. Уви, Йоан Скилица, който е двайсетинагодишен при тези събития, подробно описва пленяването на българския цар и отвеждането му в Цариград. Там следите на Петър Делян се губят, а гробът му едва ли някога ще бъде открит.

* * *

Писмените извори, с които разполагаме, налагат извода за установяването на столицата на възобновена България в Острово. От края на август-септември 1040 г. чак до лятото на следващата година няма никакви сведения, че Петър Делян напуска града по каквато и да е причина. Тук пристига братовчед му Алусиан през септември 1040 г., тук пак Алусиан се връща след военните си неуспехи, тук се разиграва братоубийствената сцена с ослепяването на Петър Делян, тук на слепия цар е отрязан носът, преди да бъде отведен в Солун след поражението.
Острово има великолепно разположение на север-северозападния бряг на Островското езеро. От всички страни е ограден като с крепостна стена от високи хълмове. Със сигурност владетелската резиденция е разположена на островчето, което през ХIХ-ХХ в. един-два пъти е наречено "Свети Пантелеймон". Днес същото това островче е всъщност полуостров, защото след строителството на 2 водноелектрически централи равнището на водата в езерото е спаднала силно.
Сигурни сведения от средата на ХIХ в. насам показват, че и преди строителството на ВЕЦ-овете равнището на водата в езерото се колебае. Във важното си историко-археологическо съчинение "Очерк за пътуването по Европейска Турция" забележителният руски учен Виктор Григорович разказва, че през юли 1845 г. развалините от владетелския замък на о. Свети Пантелеймон едва се подават от водата. Григорович изобщо не споменава никакъв остров, който при неговото посещение очевидно е под равнището на водата в езерото. "Честният и умен" българин, у когото пътешественикът преспива в Острово, му съобщава две важни, макар и легендарни, сведения - местните българи наричат развалините в езерото "Кралската кула" и освен това, знаят, че в миналото техният градец е именуван често "Кючук Станбул" (Малкият Цариград). Очевидно първото сведение е далечен спомен за цар Петър Делян, чиято резиденция е изглежда именно на о. Свети Пантелеймон, а второто - за краткия столичен период на Острово.
Малко по-късно, през 1861 г., Джорджина М. Макензи и Аделина П. Ърби от далечна Англия, обикалящи заради топлия климат из Балканите, минават и през Острово. Подробните си впечатления отразяват в "Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция". Обширното произведение в две части е пълно с непрекъснатите им оплаквания от условията за пътуване из Османската империя - ту им духа от счупените прозорци в странноприемниците, ту заптиетата и прислугата проявяват "неподчинение", ту им искат твърде много пари. Наред с това обаче в пътеписа си пътешественичките навсякъде говорят с изключителна топлота към славянските народи под османски гнет. Двете женици видели вече не само острова, когото наричат "живописен", но и с новопостроена джамия на него.
Снимки от ХХ в., вероятно в зависимост от сезона, ни показват островчето Свети Пантелеймон ту в цялата му хубост сред езерните води, ту едва подаващ се, ту съвсем потопен заедно с развалините върху него.
Съвременни заснемания от малък спортен самолет дават отлична представа за съвременното състояние. Видимо на източния бряг на езерото, както може би и на мястото на днешното село, ще трябва да се търсят жилищните квартали на средновековния град. Развалините на средновековния владетелски замък, който е с капковидна форма, както личи от спътниковите снимки, са съхранени в значителна степен. Достъпът по суша до бившия(?) остров е вече целогодишен, което би улеснило бъдещото му проучване, както и отсъствието на ново строителство и обработваеми площи върху голямата част от средновековните жилищни квартали.
Едно е сигурно - Острово вече не бива да бъде пропускан при изброяване на старите български столици, както и цар Петър Делян ще е винаги в списъка на българските средновековни владетели.

Извори
"И след това излезе друг цар на име Гаган, а прозвището му беше Оделян [Петър Делян], много красив. И този прие българското и гръцкото царство. И погуби в Кумида два града, които бяха оттатък морето. И създаде три града на българската земя: 1. Червен; 2. Несебър; 3. Щип. И там царува 28 години, и бе посечен от другоплеменник на Овче поле."
Из Българската апокрифна летопис, средата на ХI в.
Превод на Ив. Дуйчев

"Алусиан . . . измъкнал се тайно [септември 1040 г.] от всички и избягал в Острово, където тогава станувал Делян с цялата си войска . . . Изглежда, че той [Делян] разделил с него царската си власт и като му дал 40-хилядна войска, изпратил го да обсажда Солун . . .
Когато след поражението [при Солун] Делян и Алусиан се събрали [очевидно в Острово], те започнали да се съмняват един в друг: последният, понеже се срамувал от поражението, а първият понеже подозирал измяна. Те почнали да злоумишляват помежду си и да дебнат удобния случай. И тъй Алусиан приготвил обяд с няколко свои хора и поканил Делян на угощението. Когато главата на Делян се размътила от пиене, той го хванал и го ослепил, без изобщо българите да разберат нещо от случилото се. После избягал при императора в Мосинопол [днешната Гюмюрджина]. Императорът го пратил в Цариград при [Йоан] Орфанотрофа, след като го повишил в звание магистър, а самият той като се вдигнал от Мосинопол, отишъл в Солун. Оттам преминал и навлязъл в България, заловил Делян и го изпратил в Солун, а сам отишъл във вътрешността на страната. Защото Мануил Ивац бил издигнал дървена преграда при Прилеп, като смятал да възпре императорската войска да напредва и да завземе вътрешността. Но императорът дошъл там светкавично бързо, разрушил дървената стена, разпръснал отряда на българите и заловил Ивац. И като уредил всичко в България и поставил стратези на темите, той се върнал в столицата, водейки със себе си Делян и Ивац."
Из "История" на Йоан Скилица, втората половина на ХI в.
Превод на В. Тъпкова-Заимова
 Мястото на битката между войските на цар Петър Делян и на император Михаил IV от лятото на 1041 г. трябва да е било на равното поле с форма на хиподрум точно отвъд хълмовете, ограждащи града Острово от североизток. Само тук от цялата хълмиста околност е можело да се използват ефективно българските "много железни колесници, снабдени с колела".
 Владетелският замък на о. Свети Пантелеймон в Островското езеро има капковидна форма, както се вижда добре на спътниковата снимка. Горе - силует на острова (днес поради спад на водното равнище - почти винаги полуостров) и на развалините върху него, съвременно състояние.
25
18371
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
25
 Видими 
01 Септември 2010 20:30
И на тази статия не разбрах заглавието. Хем въпрос, хем има готов отговор.
[/quote]двамата вземат разумното решение на трона на възобновена България да остане Петър Делян.

Позволявам си да се усъмня, че Тихомир е бил толкова наивен, че взема "разумно" решение да се фактически самоубие.
Разиграна е интригата с наследството, ясно, че е предпочетен синът на Гаврил Радомир.
Което пък обяснява, според мен, ослепяването на Петър Делян.
Надали има организирано предателство. И е твърде елементарно да се съчинява теория на конспирацията - специално изпратеният Алусиан /също син на цар!/ да действа като диверсант.
Просто май и той е разбрал какви ги крои за него Петър Делян /два папагала и т.н./ и го е изпреварил. След което е отишъл там, където е щял да бъде приет и обгрижен.
Частта за Острово и изследванията е интересна. Защо ли не беше оставена само тя?
--------------------------------
Блогът на Генек
01 Септември 2010 20:40
Много добре авторе, но да ни обясните какво е БАЛ, МАЛ и т.н. Много неща могат да се измислят с термина апокриф или сканди манди и пак да бъдете прав, а може и седнал. Папагалщини.
01 Септември 2010 20:47
Обяснено е:


Българската апокрифна летопис (БАЛ)


01 Септември 2010 20:53
Петрински е взел под внимание забележката ми (и очакването) от миналия четвъртък, че не трябва да да остави в някое кьоше въпроса с двубоя: "Делян -Тихомир"... Два папагала... или две червеношийки (два царя) не могат да царуват върху един храст (царство). Редно е единият да се раздели с претенцията си (главата си).
01 Септември 2010 20:53
Ей, я, по-кротко. Темата е интересна.
01 Септември 2010 21:16
цар Гаган = Петър Делян ??? Доста смело интерпретиране Петрински... доста смело...
---
Че то като се е тръгнало: Гаган = Каган = Хаган = гагаузи ...
01 Септември 2010 21:39
Клишета, клишета:
"... Мислите за възкръсващата България отнемат цялото време на царя .
Изпратени са значителни войски за освобождаване на българските земи..."
----
Дали тези мисли (според Петрински) или мислите как да получи (и задържи) полагаемото му се по кръвна линия наследство са били движещата се сила при Петър Делян? И дали изпратените войски са били "за освобождение" или поемане на стратегическата инициатива в тази война за наследството?
---
Не би следвало да слагаме като мотив за определено поведение днешни критерии за същото... Ако го беше рекъл Божидар Димитров - щеше да е повече подхождащо на неговия стил. Ама като усещам, че те са антиподи - май нещо ми се губи в картинката.
01 Септември 2010 21:42
Къде е погребан цар Петър Делян?

Да не е в Созопол?
02 Септември 2010 00:01
........... нито пък една страна процъфтява, ако е управлявана от двама вождове"
Недей така че ще те налазят откъм Русия.
02 Септември 2010 00:06
Да сме имАли замък в далеч по-доле от Търновград , а той под вода да си стои ? Пфу... Не че е до яд , ама се замислям над вражи твърдения , че по земите ни не се е бивала , в българска държава . Ама и обратното го има - дето са минали чалмите , гробищата ни дори , са предълбали . Баф и аман . Вече вярвам на археологията и се замисляМ , в крайморски тракауец . Разгеле , в тази седмица и ще се броим ...
02 Септември 2010 03:24
Ама, нали знаете! България е единствената страна дето граничи със свои територии.
02 Септември 2010 07:44
...Къде е погребан цар Петър Делян?

Да не е в Созопол?...

Като дадеш от деветстотинте К и на мен - ще ти кажа

***
Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
02 Септември 2010 12:47
Районът на Островското езеро си заслужава да бъде посетен от всеки българин с интерес към историята - на западния му бряг се намира с. Пътеле, където през 1902 г. загива легендарният войвода Марко Лерински, а на север - с. Чеган, станало известно през Първата световна ("Ломци на Чеган".
Чеган днес е нещо като Ковачевица и Лещен - със запазени стари къщи и т.н.
Целият район дълго време е бил опора на ВМРО и "комитаджийството", вкл. след попадането в Гърция и по време на Втората световна, когато остава в администрираната от германците зона.
Въобще - историческите забележителности в по-широк периметър просто не могат да се изброят, а природната хубост на тази езерна част на Беломорска Македония е безспорна!
02 Септември 2010 13:21
Слабият интерес на форума иде да покаже, че тая част не е добре балансирана. Географско-историческият момент с въпросът за гроба - става, но историята на въстанието е много бегла и проблемът за водача остава не много изяснен.
Значи излиза че народът въстанал за свобода, ама водачите му не се разбрали кой да е първият и накрая императорът - този средновековен Путин и Барозу на едно място /да вляза малко в тона на Петрински - ще ме извинява/, спечелил.
02 Септември 2010 15:39
Пропуснато е да се обясни, че езерото сега се казва "Вегоритида", селото - "Арнисса". На около 50 км ЮИ‌ от Битоля, 30 км източно от Лерин (Флорина). Може да се разгледа на гуглето, но няма никакви означения. Община Пела.
02 Септември 2010 16:05
Въпрос на патриотизъм и на най-елементарно самоуважение е да наричаме географските обекти само с българските им имена. Как ги наричат гърците не е наша работа. Чехите в това отношение са страхотни.
02 Септември 2010 16:37
Чичо Фичо, ъпдейтвай си гугъл земя и си има достатъчно означения. И на български.
02 Септември 2010 19:02
Малко съм смутен от усилията на този цар да освобождава исконните български земи в Тесалия и около Коринт
02 Септември 2010 19:10
Хубаво, ама кат не може да се намери на Гугля като "Острово", не е зле да се пробва с "Вегоритида" и "Арнисса". Създайте български статии на Уикимапия с бълг. имена. Влезте и в английските статии и добавете бълг. имена. В бълг. Уикипедия ги има всичките. Аз нямам толкова време, гледам само моя краеведски интерес.

Очаквам подкрепа от Хрестон за самотната ми баталия в Теми на форумци за преименуване на Ямбол с Дъбилин, Кюстендил - Велбъжд, Кършияка - Отсрещника, Капана - Клопката, Небет тепе - Стражица, Таксим тепе - Разделна (могила), Сахат тепе/Данов хълм - Часовна (могила), Бунарджика/Хълма на освободителите - Изворника и пр.
02 Септември 2010 19:43
Чичо, абсолютно и тотално съм привърженик на пълната българизация на селищните имена в България. Неоходими са промени също за Кюстендил-Велбъжд, Пазарджик, Симитли, Мусала и т. н.
Според мен са виновни и недообразовани журналисти от медии с тъпи началници, които редовно пишат Хаинбоаз вместо Проход на републиката. Особено отвратително е, когато не се пишат българските имена на местностите, заливите и полуостровите по морето, а непрекъснато се употребяват гръцките и турските такива. Гнъсна история . . .
Разбира се, че ще вляза в Теми на форумците.
02 Септември 2010 20:01
Морските карти от Буюк дере и Румели бурун в нагоре от Цариград са английски , с турски имена на точките . Може да има издания с булгаристански имена , но ме съмнява , щото системата е доволно в консервативна ...
02 Септември 2010 20:05
Признавам, че не съм наясно с тая Уикимапия. Не виждам проблем първо да се пусне в нормалния Гугъл, да се прочете в Уикипедия за Острово, и после да се прави каквото и да е другаде.
06 Септември 2010 20:12
Forza ама има ли кой да чете
07 Септември 2010 23:06
аз чета, щом питаш....
12 Май 2011 15:30
Не само гръцки и турски имена на градове, села и местности се употребяват...Вместо съгласие с "добре" казваме модерното "о, кей", вместо българската дума "циганин" вече с нескрито достойство употребяваме циганските думи "ром, ромка, роми, ромчета"...Все от много акъл и патриотизъм....
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД