Няма какво да се лъжем, има предостатъчно причини да бъдем разочаровани от "Лов на дребни хищници". През голяма част от екранното си време филмът ни изкушава да го отхвърлим и да го причислим към онези наши творби, за които не щем да си спомняме. Дебютният проект на режисьора и продуцент Цветодар Марков ни подведе още с трейлъра, че иде реч за юношеска история с откъслечни мрачни краски. Вместо това "Ловът" представлява една типична българско-мутренска сага с периферна младежка сюжетна линия. Родните престъпници са нацупени, псуващи и наркоманизирани дегенерати, а тийнейджърите са нахални, невъзпитани и оставени без никакъв родителски надзор. Върховната мечта на юношите е да отидат на море и те са готови на всякаква поразия, за да си осигурят екскурзията.

Филмът губи потресаващо много време да очертае тези иначе стереотипни образи и началото му е мъчително. Историята се движи със скоростта и плавността на наместващи се земни пластове. Песните на "Остава" и стилните филтри, през които е показана София, създават атмосфера, но тя не може да компенсира застиналия сценарий. През повечето време камерата следва сърдит темерут с престъпно минало (в ролята Мариан Вълев, познат от "Граница"), който тъгува по свои някогашни другари. Докато той се шляе безцелно и гледа отчаяно, група младежи кроят планове как да отвлекат котките на леля му. Младите са изиграни от симпатични актьори като Бойко Кръстанов (Дани от "Стъклен дом"), който изтръгва каквото може от невзрачната си роля. А пък Владимир Георгиев ("Пазачът на мъртвите") играе най-интересния персонаж - вглъбен, странен и с проблеми в общуването. Не са пропуснати и задължителните герои на прехода - позамогналата се мутра и криминализираният представител на властта, отиграни с настроение от опитните Христо Шопов и Стефан Мавродиев.

Точно когато зрителят съвсем се уморява от хаотичността и безсмислените постъпки на тези личности, "Лов на дребни хищници" лека-полека се задвижва. Нещата започват да се случват и парченцата от пъзела едно по едно попадат на местата си. Дългото начално натрупване на обстоятелства се разгръща в убедителни и запомнящи се последни минути. Завършеците на сюжетните линии са донякъде неочаквани, но и стаили някаква логика и неизбежност в себе си. Вероятно най-важното е, че те не сервират наготово своите послания, а оставят зрителя с усещане за нещо внушено, но недоизказано.

Тъй че в крайна сметка "Лов на дребни хищници" намира своята пътечка, макар и едва в последните метри. Точно както сме били на път да го намразим, накрая сме на крачка да го заобичаме. Все пак произведение, което носи толкова противоречиви емоции, остава в съзнанието.