:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 422,088,358
Активни 93
Страници 23,657
За един ден 1,302,066
Истинската история

Неграмотно управление води Византия до тежка криза през XI век

Вдовицата Даниелида на носилка по време на знаменитото й пътуване към Цариград около 867 г. Носят се слухове, че заради интимните й отношения с император Василий I (867-886), след като пристига в столицата е почетена с титлата "императорска майка" (василомитор), а синът й е обявен за протостратор. Макар и вдовица, Даниелида е една от основателките на копринарството в Пелопонес. Рисунка от Мадридския препис на "История" на Йоан Скилица.
Властването на император Василий II (976 - 1025) оставя огромни богатства във византийската хазна, невиждани от времената на император Анастасий I (491-518). Понеже трудно се гради, а лесно се срива съграденото, само половин век по-късно е изгубена почти цяла Мала Азия, от италийските владения не е останало нищо, на Балканите цари анархия. Златното съдържание в номизмите на Никифор III Вотаниат (1078-1081) достига 35.8%, а непосредствено преди монетната реформа на Алексий I Комнин през 1092 г. - дори до 10.6%.

Особено втората половина на византийския ХI в. минава под знака на тежък икономически срив. Символ на това време е хитрият и образован интригант Михаил Псел, който схваща добре създалото се положение и успява да се възползва от него. Псел твърди, че виновници за кризата, чиито корени са изцяло икономически, е огромното прахосничество на столичната аристокрация и излъчваните от нея императори на прага на нормандското и селджукското нашествия. Неслучайно именно от ХI в. са най-скъпите известни средновизантийски строежи. Огромните суми, платени за разкошните мозайки в обителта "Св. Лука" във Фокида (Централна Гърция), "Успение Богородично" на о. Хиос и "Дафни" в Хайдари (днес - в границите на града Атина), вероятно са можели да спасят поне Епир и околностите на Солун от ордите на Робер Гискар. Поради дълбокото отвращение от невежествената икономическа политика, населението на империята "дарява" император Михаил VII Дука (1072-1078) с псевдонима "Парапинак" - от "парапинакион" (мярка за зърнени храни), и е следствие от опита на василевса и неговия министър Никифорица да наложат житен монопол през 1076 г., създавайки невиждана инфлация. Стопанският живот във Византия се оказва дълбоко разстроен, а кризата има значителни политическите последици. Тези събития от края на ХI в. имат своята важна предистория.



* * *

Още от времето на императорите Диоклециан и Константин I не само финансовите дела, но и целокупният стопански живот са зорко наблюдавани и контролирани от държавата главно чрез задължителната организация на различните стопански субекти в сдружения. В такива сдружения членуват дори табулариите (нотариусите) и синигорите (адвокатите). Налице е и ясно изразена йерархизация на сдруженията. Много високо положение имат организациите на юристите. Там се полагат, както и днес, нарочни допълнителни изпити. През ХI в., когато император Константин IХ Мономах основава Юридически факултет, става задължителна дипломата за висше правно образование с период на следване от поне пет години.

Някои от сдруженията имат стратегическо значение за имперската търговия и външнополитическа идеология. Това са производителите на коприна, пурпур и техните производни (кожи или тъкани със злато и/или боядисани с пурпур), както и на заготовки за монети. Началниците на сдруженията, свързани с държавните монополи, са държавни служители с висок ранг, а работилниците им често се намират в границите на Големия дворец.

Подобни предмети, така наречените "забранени", не могат да се изнасят от страната без специален печат и служат главно за ушиване на официалните костюми на императора и на носителите на висши титли, както и за подаръци на чужди владетели. Фактът, че столичният епарх не позволява на Кремонския епископ Лиутпранд да вземе топ пурпурен плат през 60-те години на Х в., е сигурна проява на неуважение към неговия господар, свещения римски император Отон I (962-973).



Значението на императорския текстилен еснаф



е толкова голямо, че според Лъв Дякон (края на Х в.) един претендент за престола се е осланял на подкрепата му, за да постигне целта си. Точно императорските тъкачи са можели да осигурят на кандидат-узурпатора пълен императорски костюм в необходимия момент.

Еснафите са задължени да съсредоточават дейността си на определени места в Цариград. Разполагането на работилниците им зависи от спецификите на тяхната работата. Продавачите на парфюми например е трябвало да разполагат магазините си по протежение на булеварда, започващ от портата "Халки" и водеща към комплексите на Големия дворец. Денонощният аромат на скъпи масла подхожда чудесно на свещения характер на императорската власт. Златарите пък работят на главната улица "Меса", която пресича столичния град от Теодосиевата стена до църквата "Св. София".

Цариград несъмнено разполага със строго регламентиран брой занаятчии. Когато през 766 г. император Константин V решава да възстанови Валентовия акведукт, разрушен при аваро-славянската обсада през 626 г., той е принуден да събере 1000 строители от областите Понт и Азия (в днешна Мала Азия), 200 зидаромазачи от Гърция, 500 майстори на глинени тръби от Егейските острови, които да прибавят силите си към столичните строители.

Работата на еснафите е пряко свързана с цените на недвижимите имоти и на различните продукти. За тези цени, особено през Х в., има доста сведения.

Сведения за по-големи парцели в Цариград дава анонимното съчинение "Разказ за построяването на църквата "Св. София". Макар да се отнася за епохата на император Юстиниан (VI в.), текстът датира от края на IХ или началото на Х в. (Ж. Дагрон, 1985). Според автора ризницата на "Св. София" е била изградена върху парцела с къщата на някаква вдовица, оценен на 85 номизми. Носи се легендата, че тя сипела ругатни срещу императорските служители и твърдяла, че няма да си продаде имота и за 50 литри (3600 номизми). Когато обаче самият Юстиниан дошъл да я моли, тя дарила парцела, което само подчертава още веднъж, че облеченият с власт има значителни лостове за всякакво въздействие.

Много по-скъп бил имотът на евнуха Антиох, който заемал високата длъжност "остиарий", чиято длъжност е да носи дежурства на портата на императорския дворец. Този имот се простирал по целия по-късен атриум на църквата и струвал цели 38 литри (2836 номизми). Антиох също не искал да продава доходното си имение, та се наложило да се прибегне до хитрост. Императорът заповядал на магистъра Стратигий да затвори инатливия собственик в ареста точно в момента, когато се провеждало конното състезание на Хиподрума. Антиох бил запален по надбягванията и изпълнил волята на императора.

Трябва да се подчертае, че нежеланието на остиария Антиох да си продаде имота показва една истинска тенденция във византийското общество. Представителите на висшите класи, които заемат държавни длъжности, още от римско време нямат право да се занимават с търговия. Поради това единственото вложение си оставала покупката на недвижим имот и даването му под наем. Вероятно търсенето е било доста голямо и евнухът не е бил много сигурен, че ще намери за покупка друг такъв изгоден имот.

Законодателството от Х в. дава



известна информация и за цената на земеделските имоти



Тъй като цел на повечето императори от този период е запазването на дребните стопанства, чиито господари подлежат на военна служба (стратиоти), най-много данни има именно за тези земи. Цената им варира от 4 литри (288 номизми) за лековъоръжен стратиот до 12 литри (864 номизми) за т.нар. "клибанати", които напомнят по въоръжение на западните рицари от по-късно време. Имаме данни и за чистия доход от едно по-дребно земеделско стопанство. След като се приспаднат всички данъци, такси и повинности, той варира от 15 до 20 номизми годишно и не е давал възможност за инвестиции и подобрения (А. Христофилопулу, 1998).

Такава възможност са имали само средните и едрите собственици. Класически пример за създаване на крупно предприятие е това на вдовицата Даниелида от Пелопонес, която през 50-те и 60-те години на IХ в. има интимни отношения с бъдещия император Василий I (867-886) и му оказва неоценима помощ за присвояването на трона. В края на Х и през целия ХI в. малките имения, които представляват гръбначният стълб на военната и данъчната система на Византия през най-могъщите й години, постепенно биват изкупувани и окрупнявани.





Както и днес, петролът и желязото имат стратегическо значение



Петрол се добива в Североизточна Мала Азия и Задкавказието. Той е необходима съставка за така наречения "гръцки огън", който често спасява столицата от морски нападения. Метал се добива в Армения и това обяснява факта, че тази отдалечена област е вечната ябълка на раздора със Сасанидска Персия, с арабите и селджуките. Това са типични икономически войни, водени за снабдяване със суровини. Армения има за Византия значението, което приблизително има Индия за Британската империя през ХIХ в. Привличането на арменската аристокрация към Цариград и опитите за нейното грецизиране също напомнят много на политиката на Обединеното кралство спрямо наследниците на високопоставени индийци.

И преди втората половина на ХI в. Византия познава тежки кризи, но винаги предизвикани от извънредни външни обстоятелства. Така според Теофан през 743 г., когато армията на император Константин V блокира окупирания от зет му Артавазд Цариград, в столицата настъпил страшен глад. Модий ечемик (1 модий е равен на 8.7 съвременни литра) струвал 12 номизми, варивата вървели по 19 номизми (!) за модий, а пет литри зехтин (1.6 съвременни литра) или секстарий (около половин литър) вино се купували за по.......... номизма.
26
14827
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
26
 Видими 
29 Септември 2010 21:07
=
29 Септември 2010 21:14
*****
------------------------------------
Блогът на Генек
29 Септември 2010 21:17
***

Цензурирано от nikola_tsanev 29.09.2010 21:17

Редактирано от - nikola_tsanev на 29/9/2010 г/ 21:17:33

29 Септември 2010 21:30
Такова несъедобно вариво отдавна не бях чел! Оттук малко, оттам малко, започваме за кризата през 11–12 век, разхождаме се през вековете като зоопарк и..... в резултат– нищо. Яд ме е за времето което загубих да го прочета!
29 Септември 2010 22:47
Днешното Решение ли чакаш , Валерка ? Не забравяй , че досега имаш разбирателното отношение на песа ми към твоя милост ...
29 Септември 2010 23:11
типични икономически войни, водени за снабдяване със суровини.

То други причини за войни почти няма. От икономически интереси избиват на политически пазарлъци и като не се разберат - война. Всякакви други измишльотини като причина за война - било за светлото комунистическо или демократическо бъдеще или пък за хубавата Елена са смешни историйки за балъци.
30 Септември 2010 02:29
30 Септември 2010 07:32
Представителите на висшите класи, които заемат държавни длъжности, още от римско време нямат право да се занимават с търговия.

No comment!
Цената на виното, което е било истинско, дали не е била по-ниска от сега?
30 Септември 2010 09:04
Трябвало е теорията за цикличността на Кондратиев да се появи по- рано.
30 Септември 2010 09:29
Бе, тоа - Безкесийният - не му ли остана некоя пара у партуфейля?...Да съ откупи?

***
Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>

Редактирано от - Бармалей на 30/9/2010 г/ 09:30:53

30 Септември 2010 09:29
Неграмотно друг път, Х - ХІ век е период за който се смята, че столичната аристокрация е на власт и тя упражнява властта като не държи много сметка за нарастващата власт на динатските фамилии в провинцията - та до тука с аналогиите с днешна България.
А причините за икономическата криза и обезценяването на парите са комплексни - все пак тогавашната финансова система не е толкова развита като днешната и за да имаш огромни разходи е трябвало да имаш и огромни приходи.
виж - Angold, Michael (1997). The Byzantine Empire, 1025-1204. Longman. ISBN 0-582-29468-1
30 Септември 2010 09:34
Некой питаше дали историята е наука.
Да прочете горната дописка и да си отговори.
Особено заразителен е лошият пример.
В случая - момзеновско-холивудският прийом - да тълкуваме миналото от днешни позиции.

Редактирано от - StrikeEagle на 30/9/2010 г/ 10:24:34

30 Септември 2010 09:39
До historian

Значи според вас днес е въможно да имаш разходи без да имаш приходи т.е съвременната цивилизация най-накря е изобретила перпетум-мобилето което е търсила през цалата си история ?!?

30 Септември 2010 09:41
Примерът е близък и очевиден - днешна Гърция.
30 Септември 2010 11:27
Първо, кризата не е свързана само с XI век. Тя тогава започва.
И второ - авторът да беше обърнал внимание на значението на харистикарят и пронията. Именно тези практики водят до свръхконцентрация на средства в столицата и изсмукването им от провинциите, с всички произтичащо от това (стопански, демографски, военни) последствия.
И не на последно място тази криза до голяма степен е породена от политическата нестабилност в Империята и военните поражения, довели до загуба на територии (т. е. ресурси, данъчни приходи, нерентабилни военни разходи) а не е нейно следствие. Е, да - Маркс как всегда прав, но понякога се случва политиката да влияе в по - голяма степен върху икономиката отколкото обратното.
Иначе да беше проблема само с двама - трима слабограмотни императори - с мед да ги намажеш.
30 Септември 2010 12:21
Моите уважения към Георги Острогорски - пронията наистина е изиграла съществена роля в историята на византийската армия, но не мога да приема като по-старата историография, че това е началото на развалата. В частност поне в тоя ранен период те нямат такова отражение върху динамиката на икономическите процеси. Номизмата се обезценява по ред причини, много от които не са политически. Векове наред тя е била една от най-силните валути в света, но навлизането на католическия Запад в средиземноморската икономика и увеличената търговия в Леванта, в много случаи дело на дотогава васалната на Византия Венеция, постепенно подриват силата на византийските пари, които губят доста и бързо от съдържанието на сребро и злато. Парапинак идва от пара пинакион, че монетата е стигала за една четвърт по-малко зърно /и това в момент на недостиг/. Колкото до политическите проблеми, появата на нови врагове по границите като Селджукските турци, това за Византия не е нищо ново. Все пак Византийската реконкиста е съвсем прясна и византийското оръжие наскоро е завоювало най-големите си победи срещу арабския халифат в древните християнски земи на Кападокия, Киликия и Армения.
Та Византия скоро навлиза в нов период на подем, този при Комнините, в които надеждите на българите за възстановяването на царството още остават илюзорни и до времето на следващата политическа криза в края на ХІІ век без реален резултат.
30 Септември 2010 13:04
А и нещо, което показва че хората все са си едни и същи - пара пинакион всъщност означава /не четвъртинка/ - че с една и съща монета в благополучните времена си купувал медимна зърно, един голям чувал, а в кризата един пинакион - една паница. Само че монетата е обезценена, а житото е силно поскъпнало. Какво да се прави хората винаги преценяват нещата по джоба си.
30 Септември 2010 13:45
И на мен с нещо ми напомня съвременна България. Но кой ли трябва да бъде българският Василии II от близкото минало. Страх ме е дори да си помисля.
30 Септември 2010 14:45
Аз първо прегледах последната страница („После”). След това прочетох тази статия. Предварително искам да се извиня на авторите – те са писали, каквото е известно. Но на мен цялата тази история ми прозвуча като фейлетон от наши дни. Като фейлетон може би трябваше да бъде озаглавена не „Неграмотно управление води Византия до тежка криза през XI век”, а „Неграмотно управление доведе България до тежка криза през XXI век”. Просто аналогиите са твърде много и не е смешно, а тъжно.
30 Септември 2010 15:08
Деде мило , в едното Х им е разликата , на заглавията ...
02 Октомври 2010 13:34
Andaril, авторите може би щяха да обърнат внимание на ХАРИСТИКИЯ (НЕ ХАРИСТИКАРИЯ, от гр. "χ α ρ ι σ τ ι κ ή δ ω ρ ε ά , χ α ρ ι σ τ ί κ ι ο ν ", ако този тип отстъпване на земя беше от решаващо значение за ХІ в. Истината е, че човекът, който въвежда широко практиката да се дават по този начин земи на светски лица, е Алексий І Комнин (1081-1118). Дотогава както Македонската династия и императорите около нея, така и толкова обичаните от историчарите "столични императори", избягват да дават икономическа независимост на когото и да било. Никога не ми е било много ясно впрочем, какво "столично" има в династията Дука? Те са също толкова военни аристократи, колкото Комнините.
Също така кризата е породена от невъзможно голям брой фактори - това, което изброяваш (както и това, което изброяват авторите) е само много малка част от тях. Икономическата стагнация в Империята е причинена не само от вътрешни фактори, още по-малко от военни неуспехи. Такива в особено голям мащаб нямат нито Роман ІІІ Аргир, нито двамата Михаиловци, нито двамата Константиновци, нито Исак І Комнин, нито Михаил VІІ Дука. Единственият, който прецаква нещата военно е Роман ІV Диоген и към него Арс Арслан се отнася по-добре отколкото собствената му жена. Битката при Манцикерт (1071 г.) е по-скоро стратегическа недомислица и следствие от историческото развитие тюркските народи, отколкото причина за каквато и да било криза вътре в Империята. Според мен (а и не само, прочети книгата на Каждан и Епсън, която излезе и на български) Византия е обречена от момента, в който на Запад намалява интензитетът на нормандските нашествия, установява се известна политическа стабилност и културна кохерентност и се развива търговията в италийските градове. Положението и тогава не е било особено различно от днешното. Балканите никога не са можели да предоставят достатъчно жизнено пространство за каквото и да било икономическо или друго развитие и поради това са поставяни толкова често на колене от всевъзможни сили.
03 Октомври 2010 09:49
Иродиада, анализът ти започва отлично и завършва зле. Византия е обречена, защото Западът се е развил?! Византийците да не са индианци-ловци, та да залязат така безславно! А колкото до Балканите - нямало място за развитие?! Що така бре? И място има, и природа, и хора. А това че близостта на развити цивилизации не ни е помогнала да се развием достатъчно, е наистина жалко, но е вековен исторически факт.
03 Октомври 2010 10:41
Хисторичарин, сигурно яко лазиш по нервите на учениците си като се има предвид тежкия пубертет, който сега карат.
03 Октомври 2010 13:07
Historian, изводът от анализа ми е очевиден от всяка географска карта. Странно ми е, че никой не се е хванал със сериозен анализ по въпроса. Балканите са способни да функционират сами, колкото и Западна Европа е способна на това в края на ХV в. Гръцките полиси осъзнават тази невъзможност в началото на архаичната епоха и това води до колонизацията. Александър Македонски тръгва срещу Дарий Кодоман не за да отмъсти на Ксеркс, а за да разшири жизненото пространство (извинявам са за хитлеристкия термин, но той също е възникнал при подобни обстоятелства). В рамките на Римската империя Балканите произвеждат главно предмети на лукса, преподаватели по реторика и дълбокомислени философски школи с религиозен оттенък, докато икономическата тежест пада изцяло на "praefectura praetorio per Orientem". Не е приятно да те хранят други, но поне южните ни съседи никога не са имали проблем с това. Тракия е трудна за управление и неподчиняваща се на римското икономическо статукво провинция и неслучайно е превзета чак при Клавдий І.
Невъзможността на Балканите да крепят независима империя личи от самото развитие на Византия. Когато Мала Азия рухва под напора на селджуките, Комнините се принуждават да организират държавата си около европейските владения. 124 години по-късно Константинопол е превзет, а Империята отново се е изместила на Изток. Ласкарисите предпочитат комфорта на обкръжената от турски емирати Никея, отколкото несигурните и неефективни Балкани. За ХІІІ-ХV в. няма какво да говорим. Там думата "независимост" звучи смешно.
Западна Европа се състои от несравнимо по-голямо пространство и от един момент нататък има РЕАЛНА икономическа мощ (производство на блага, не на боядисани кожи и красиви мозайки). Когато тази икономическа мощ се обединява под повече или по-малко устойчива политическа власт, идва време за нова колонизация. Тази колонизация са Кръстоносните походи и Балканите никога не се надигат от удара, който им е нанесен в началото на ХІІІ в.
В търговски план Балканите винаги са били зависими от северния и южния търговски пътища. Те се задръстват в голяма степен през ХІ в. и окончателно през ХІІІ в. Това убива търговията, обезценява монетите и намалява значението на което и да било държавно образувание в региона.
04 Октомври 2010 10:04
В общи линии съм съгласен с Herodiada, макар да ми е странно аджеба какво им е на Балканите та да не са способни на ефективен икономически живот, освен разбира се лошата им обществена организация.
Chreston, за късмет на учениците, не преподавам. Но ако и да съм излязъл от историчарството, то не излиза от мене.
05 Октомври 2010 09:57
Иродиада е права, че Византия започва да запада от момента, в който италиянските градове успяват да се съвземат от арабски, нормански и маджарски набези. Използвайки войните на Византия на Изток, италиянските градове премахват византийския монопол за търговия с Египет и Сирия.
Иначе не съм склонен да подкрепя гранд-обобщение от типа, че другите провинции са хранели Балканите. Очевидно Балканите се оказват привлекателно място за заселване на римски граждани, сред които много занаятчии от провинциите Азия и Сирия от император Траян наетне, когато Тракия, Мизиите и Дакия преживяват бум на урбанизация. Следва да се отчете и фактът, че българските са гранична зона през голямата част от своето битие на Римски и Византийски провинции, което неминуемо дава своето отражемие върху икономическите им традиции.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД