:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 388,412,586
Активни 242
Страници 1,697
За един ден 1,302,066

Добър или лош, луд или не, Фердинанд заслужава да си го погребем

Царските кости в Кобург биха могли да измъкнат България от страсбургския капан на внука му Симеон
Ясен Бориславов
Дали е възможно да има някаква тайнствена връзка между съдебните дела, които цар Симеон II възнамерява да води срещу България в Страсбург, и неочаквано обявената през септември чрез омбудсмана Гиньо Ганев инициатива да се погребат костите на цар Фердинанд в България по повод 150-годишнината от неговото рождение през февруари 2011 г.? Вероятно любителите на тънките политически игри вече размишляват на тази тема. И двата сюжета интригуват със своето неясно развитие, както и с вероятността да предизвикат ситуации, от които страната трудно би излязла без загуба на достойнство.

През юли стана известно, че Симеон възнамерява да съди България заради накърнено право на собственост относно имоти, върху които през декември 2009 парламентът наложи мораториум до приемането на специален закон за царската реституция. Според авторитетни юристи царят има сериозни шансове за успех в Страсбург, защото, след като държавата веднъж е отстъпила права на собственост, без значение разумно или не, тя няма как отново да ги отнема. От друга страна, ако внимателно бъдат изложени обстоятелствата около царската реституция, не е изключено съдът да погледне и с други очи. Ключ към сагата с царските имоти е решение на Конституционния съд (№12 от 4 юни 1998 г.), с което беше обявен за противоконституционен Законът за одържавяване на имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници от 1947 г. От това решение, както някои от подписалите го конституционни съдии по-късно признават, не произтичат автоматично реституционни последици, но това не е попречило на кметове и областни управители да прехвърлят собствеността на царя и неговата сестра. Съществено е, че това става, докато царят е министър-председател, т.е. на върха на изпълнителната власт, която му реституира имотите. Само дворецът "Врана" е върнат по-рано. Така



царската реституция изглежда по-скоро като приватизация,





осъществена със спорна процедура. За съда в Страсбург вероятно би изглеждало странно, че българският Конституционен съд, създаден по силата на конституцията от 1991 г., се произнася за противоконституционността на закон с еднократно действие от 1947 г. и с отдавна настъпили правни последици. Освен това решението на КС е трудно обяснимо изключение от обичайната му практика да не се произнася по еднократни законодателни актове, приети преди новата конституция. Поради което по същото време, поканен да се произнесе относно противоконституционността на Закона за референдума от 1946 г., КС отказа да го направи.

Правото, колкото и дразнещо това да звучи, е по условие политически конюнктурно. То представлява нормативен обков на политическите реалности. Поради което, ако КС се беше произнесъл за Закона за референдума, неговото решение би имало стойността на едно мнение по исторически въпрос. То няма как да възстанови монархията. Същата стойност има и Решение №12, независимо че по-късно държавната администрация го е интерпретирала по желания от Симеон начин. Може да се спори дали това е направено поради предумишлена глупост или от простодушна некадърност.

На практика КС се е оказал заплетен в интрига, чиято нишка отвежда към една среща между царя и Георги Марков в Лондон през лятото на 1997 г. Тогава между двамата е било договорено да се интервенира по темата за царските имоти чрез КС, за да се заобиколи парламентът. За каузата после е привлечен и главният прокурор Татарчев, който сезира КС. На тази тема през годините е писано много, но който се интересува, може да си опресни подробностите в статията на Мирела Веселинова "За човешките права на един (бивш) Цар" (сп. "Правен свят", кн. 6, 2010).





Около т.нар. царска реституция съществуват въпроси



без лесни и еднозначни отговори.

Каква част от реституираните имоти са лична собственост на цар Фердинанд и неговите наследници и каква част са собственост на монархическия институт като фундамент на тогавашната държавна конструкция? Частна организация (нещо като еднолична фирма) ли е Интендантството на цивилната листа на българския монарх, както упорито твърди агитката на Симеон, неясно защо предвождана от доскорошния омбудсман на републиката, или държавна институция, макар и със специфични функции? Симеон и неговата сестра ли са единствените наследници на вече реституираните имоти и на онези, за които претендират, или има и други, както личи от посоченото решение на КС, в което като заинтересовани страни по делото са споменати още петима техни братовчеди? Доколко е приемливо (правно и политически) един равноправен български гражданин, за какъвто Симеон II (поне привидно) се счита, да черпи имуществени права от своите предци, които обаче не са били обикновени граждани, а "свещени и неприкосновени" особи по силата на Търновската конституция и тъкмо тази институционализирана специфичност на техните персони е източник на значителна част от имотите, за които царят и неговата сестра днес претендират? Може ли царски дворец да се реституира със същата мотивация, с която се реституира бакалница? Възможно ли е през XXI век тайнството на кръвта и родството да поражда гражданско-правни последици по начина, по който това е ставало през XVIII век? И най-после за реституция ли става въпрос или за пълзяща реставрация?

Защитавайки държавния интерес в Страсбург, днешните български власти ще трябва да обяснят всичко това и същевременно да признаят, че не друг, а Конституционният съд, най-високата съдебна инстанция, е допуснал грешка, която парламентът чрез мораториум се опитва да поправи. Това никак няма да укрепи авторитета на българската държава и особено на нейната съдебна система. Опасенията са, че съдът в Страсбург би могъл да отсъди: "Кьорав карти не играе", макар и в по-благопристойна юридическа форма.

Царската реституция е динена кора, с която всички политически сили взаимно се пързалят вече повече от десет години. За да е по-интересно, през септември се появи още една царска динена кора - погребението на Фердинанд. Поднесе я дежурният "инициативен комитет от интелектуалци", предвождан, неясно защо, от Гиньо Ганев в качеството му на омбудсман на републиката. Изобщо българският "интелектуалец" през последните 20 години заприлича на санитарен терлик в болница - всеки го обува и изува както си поиска. Естествено, инициативата веднага породи обществена полемика, която вероятно ще се ожесточава. Никак не е трудно да се очертаят тезите, които двете спорещи страни ще защитават. Цар Фердинанд е злокобна личност, наложила политическия разврат като норма в обществения живот на България, лицемер, подлец, авантюрист, циник, проиграл националните въжделения на българския народ, страстно ненавиждащ своите поданици, виновник за две национални катастрофи и т.н. Това е едната теза.

От архивите и историческите монографии към медиите вероятно



ще потекат отдавна известни факти от битието на монарха



- славни и недостойни, любопитно-пикантни и наивно-умилителни или отблъскващо грозни и дори зловещи, някои преувеличени, други не. Няма как да не бъде припомнено, че цар Фердинанд е задкулисният, но същински екзекутор на Стефан Стамболов, комуто той лично дължи короната и укрепването си на престола, а България - своето възходящо политическо развитие за един продължителен исторически период. Вероятно ще се припомни как през 1913 г. той е настоявал Великите сили да му подарят остров Самотраки като лична собственост, което е накарало европейската дипломация (не за първи път) сериозно да се замисли за душевното здраве на българския цар. Противниците на идеята за царско погребение едва ли ще спестят многобройните гешефти и афери на двореца, както и разказите за нетипичните за държавен глава (особено на Балканите) сексуални предпочитания на цар Фердинанд. Несъмнено полемиката отново ще пробуди интерес към неговите фамозни "Съвети към сина" - един от най-изящните литературни паметници на цинизма може би не само в България. Този жив и многопластов автопортрет, считан от някои за фалшификат, тъй като не е открит оригиналният ръкопис (впрочем по тази логика твърде много исторически извори би трябвало да се изхвърлят от научно обращение), има неудобството да представя един образ, който лесно може да се състави от достатъчно много други документи, чиято автентичност не буди съмнения.

"Най-голямото качество на характера, познанието за човека, тотално му липсва", пише за Фердинанд австрийският посланик в София Фон Буриан до външния министър граф Калноки през 1898 г. и добавя: "Ще можем да разчитаме само на българите, но не на принц Фердинанд. Него ще трябва само да поддържаме и да пазим от самия него." По-нататък става дума за "незрялата капризност, лошо формиран характер и истерични хрумвания" на принца. Ето и една оценка, произнесена от френския министър Барту през 1928 г. "Няма в Европа, даже в Германия, владетел като него, който е турял в служба на своята болна амбиция една по-пресметната студенина, едно по-двусмислено вероломство и едно по-извратено коварство. Този изроден Бурбон не е всъщност освен един сарайски азиатец." "През целия си живот грешеше поради един излишък от евтин макиавелизъм", пише италианският външен министър граф Сфорца.

Заради своя инфантилен романтизъм, съчетан с една комична претенция за величие, "носоватият Фердинанд", както го нарича един от неговите братовчеди, през първите години от своето царуване е постоянен типаж в западната хумористична преса. Иронично се отнасят към него и мнозина от царстващите му родственици. Кралица Виктория в писмо до Солзбъри го нарича "млад и глупав братовчед, ...изнежен, ексцентричен и женствен". За Вилхелм II той е "суетен палячо", а император Александър III, научавайки за неговата княжеска кандидатура, казал: "La candidature est aussi ridicule que le personage."

Най-често той е бил укоряван и подиграван заради неумението да разграничава своята личност от държавата. На прага на XX век неговият антикварен "луичетиринайсетизъм", както сполучливо го определя германският историк Йоахим фон Кьонигсльов ("Фердинанд Български", С. 1998), е изглеждал съвършено нелеп в очите на европейската дипломация, а по-късно се оказва и печален за България. В дипломатическите донесения на Буриан е описано как веднъж Фердинанд направил истерична сцена пред Министерския съвет. След като излязъл, министрите погледнали недоумяващо към Стамболов и в погледите им се четяло: "Той е побъркан!". На което Стамболов с горчива ирония отвърнал: "Щеше ли да стане наш княз, ако беше нормален?". Изглежда той наистина е имал нужда от терапевтични грижи, но вместо това съдбата му е поднесла царска корона. Монархията, както твърди Морис Дрюон, е "лотария на хромозомите" и от тази лотария България е изтеглила късата клечка. Няма как една вестникарска статия да побере нелепостите на едно 31-годишно царуване, поради което нека спрем дотук.



Застъпниците за погребването



на Фердинанд в България също имат своите аргументи.

Могат да обясняват как той е бил ловък политик, хитър, високо образован, знаещ езици, имал е всеобхватна памет и широки познания по история и други научни области, както и тесни интереси в ентомологията, ботаниката и орнитологията, създател на Природонаучния музей, софийския зоопарк, ботаническата градина и още някои научни учреждения и прекрасни паркове, придали европейски облик на българската столица. Бил е също така отворен за прогреса в техниката, познавач и голям приятел на железопътното дело, оригинален събеседник и импровизатор, голям природолюбител и страстен пътешественик. Не е трудно да се състави един портрет на цар Фердинанд като европеизатор и цивилизатор. За него има твърде много благоприятни описания, особено от хора, отдалечени от политиката. Може би най-справедливо го е оценил генерал Христофор Хесапчиев в своите спомени. Нарича го "велик в дребното и малък в голямото".

Добър или лош, луд или не, той е бил наш цар и може би трябва да си го погребем.

Той е част от българската история с нейните тъмни и светли страни. Обмислена с такт и чувство за мярка, погребалната церемония би показала зрелостта на българското общество, способността му да гледа на себе се и своята история с трезво и дистанцирано око, да се помири с миналото и да гледа напред. Фердинанд може да бъде погребан в България и това да изглежда като мъдро и модерно политическо решение. Може да бъде погребан в България и това да изглежда глупаво, нелепо и дори скандално. България може да откаже погребението и това да изглежда глупаво. Може да го откаже и това да изглежда разумно. Това е лукава политическа игра, заредена с деликатни внушения и последици. Каквото и да се направи, трябва да е ясно защо се прави и какво ще се постигне. Както, подхвърляйки на съдия Георги Марков горещия имотен картоф, Симеон сигурно е знаел какво ще постигне.

Дори и да няма връзка между жалбата на Симеон в Страсбург и инициативата за погребването на дядо му в България, тя може да се създаде и да роди ценни политически плодове. Има възможност република България и цар Симеон II да излязат с чест от заплетената ситуация, в която взаимно са се поставили. Ако Негово величество ограничи имотните си претенции до степен, в която те да не изглеждат чрезмерно алчни и въпросът се уреди извън съда, България би могла да не препятства погребването на цар Фердинанд на българска земя и да изпълни ритуала с благоразумна почтителност. Това би било една красива развръзка, от която Симеон би спечелил много престиж, т.е. голям политически капитал, приложим в бъдеще, а България би излязла от конфузната ситуация, в която сама се е поставила. За съжаление подобно развитие на политически сюжет изглежда по-вероятно в приказките и сапунените сериали, а не в живота.

"Ние сме като сапунен сериал", пошегува се преди години принц Чарлз, запитан как монархическият институт оцелява в съвременния свят. Българската действителност се вписва в тази шега, но по-скоро чрез мелодраматизма на произвежданите политически сюжети и без да достига до happy end.

Ако Симеон все пак приеме подобен вариант, това ще придаде по-достоверен звук на заявките за безкористна служба на отечеството, с които той се върна в България и през 2001 г. стана министър-председател. Ако не го направи, ще остави за себе си спомена за богат и същевременно евтин човек. Голям в дребното и малък в голямото, какъвто е бил и неговият дядо.
Снимка: Велислав Николов
Ако Симеон приеме да оттегли иска си от Страсбург срещу погребение на дядо му, това ще придаде по-достоверен звук на заявките за безкористна служба на отечеството, с които той се върна в България и през 2001 г. стана министър-председател. Ако не го направи, ще остави за себе си спомена за богат и същевременно евтин човек. Голям в дребното и малък в голямото, какъвто е бил и неговият дядо.
Снимка: lostbulgaria.com
Велико Търново, цар Фердинанд и правителството на Александър Малинов след обявяването на Независимостта на Царство България на 22 септември 1908 г.
Снимка: Велислав Николов
Ако се състои политическа сделка, тя ще бъде уговорена между Симеон и сегашния премиер Бойко Борисов. На снимката - преди една година двамата честваха 120 годишнината на Природонаучния музей, открит от цар Фердинанд.
331
10014
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
331
 Видими 
08 Октомври 2010 20:06
Да отбележим - рекетът на Крадлив дедо взе да дава резултат. И в това число - искането за реабилитацията на фамилията престъпници, донесли само беди на България.
Демагогията е още в заглавието - "добър или лош..." Къде е доброто? Без него щяха да бъдат построени някои сгради. Но без него нямаше да легнат в земята толкова българи.
По логиката "ама той е бил наш цар" - германците би трябвало да погребат тържествено Хитлер. Все пак той е бил канцлер и фюрер 12 години?
Изобщюо - приемам статията като проба за настроенията сред обществото и давам моя отговор на питането:
----------------------------------------- --------
Блогът на Генек
08 Октомври 2010 20:08



Ние не сме дораснали Фердинанд
да бъде погребан в България.
Трябва да минат още 50 години,
за да ценим историята си.
В Страсбург ще бъде осъдена
не България, а политиката на
сегашните въшлювци, които ни
управляват, и това не може да
има никаква връзка с евентуално
погребение на Фердинанд.


08 Октомври 2010 20:15
Нищо.
08 Октомври 2010 20:24
Референдум. И за реституцията, и за погребението. Моето мнение е: изгоненият приживе да бъде погребан там, където е умрял. А "царските имоти" - те не могат да бъдат царски на територията на една република. Дворецът Врана е строен с пари от държавния бюджет и е редно да е държавен. Един въпрос към тези, които знаят - каква собственост имат Хабсбургите в Австрия и Бурбоните във Франция?
08 Октомври 2010 20:30
Изобщо не се чувствам в никакъв капан.И не се чувствам виновен, че държавата е попаднала в някакъв капан.От което следва, че не желая да плащам както глоби от Страсбург, така и масрафа за некви закъснели погребения.И честно казано-не виждам никва връзка между погребението на един хахавел, станал по случаиност некъв монарх и като такъв е*ал мамата на България и некакъв издухал дребен мошеник, по случаиност станал министър и осребрил тази си длъжност перфектно.
08 Октомври 2010 20:33
водопроводчик- .Е тва са теми за референдум.Тъкмо ще се отприщи народната енергия и ББ ще изкара спокоино зимата.
08 Октомври 2010 20:41
Швейцарците правят референдуми и за по-незначителни неща, например минаретата на джамиите и им дреме на грижата на омбудсмана дали ББ ще изкара зимата. А ако (не)погребението на Ф ще провали бутането на ББ, тогава по-добре въобще да не го бутаме.
08 Октомври 2010 20:47
Обмислена с такт и чувство за мярка, погребалната церемония би показала зрелостта на българското общество, способността му да гледа на себе се и своята история с трезво и дистанцирано око, да се помири с миналото и да гледа напред


Ех, Ясене... Ти вярваш ли си?
08 Октомври 2010 20:52
Болшинството от народа има нужда от помирение с топлофикация и енергоразпространителните дружества.А погребението е маловажно и си е точно за референдум.А горите на Симо са си за съда.Ама нито едното нито другото ще стане.
08 Октомври 2010 20:53
Абе, само да попитам- Фердинанд още ли не е погребан та след толкоз години са се сетили??? Че той още ли е жив! Циркаджии!!!
08 Октомври 2010 20:55
... заявките за безкористна служба на отечеството...
Е това е гвоздея - Нали това заяви Симеон в ОНОВА интервю от Мадрид...
... да не изглеждат чрезмерно алчни ...
Алчността, алчността е проблемът... Къщата в Баня и някаква къща в София биха били напълно достатъчни. Като за всеки нормален българин.

Редактирано от - borony на 08/10/2010 г/ 20:59:17

08 Октомври 2010 20:56
Много разтоварващо ми деиства темата, ама сега ще доиде Сибила и ни отиде сладката раздумка по дяволите.
08 Октомври 2010 21:09
Да беше само тя...Ами цялата сюрия неосъществени царедворци, вирнали глави към нормалните хора и задници към дъртия крадец...
----------------------------------------
Блогът на Генек
08 Октомври 2010 21:11
Само за протокола - колко убити, осакатени, разорени и побъркани ни донесе проститутската династия на Кобургите... че то и само наркоманското хазартно мошениче Мони - втори, не ни ли докара набързо ковчези на българи, изкормени за вечната слава на Америка!?!?! Друга тема са икономическите грабежи на шайката му. Па и затова гъзоцункащите веднага го уредиха с гори, дворци, земи и...върхове!!
Машаллах, българино, пък не питай "кой ли те в таз робска люлка люлее"!?!!
08 Октомври 2010 21:12
Не бе, идеята е за държавно погребение. Да правят квото искат. За мене тая работа е: Бог да го прости и нищо повече. Нищо, щото става дума за погребение, иначе бих написал друго.
08 Октомври 2010 21:12
Всъщност защо "да си го погребем" ? Погребението е човешки и семеен акт. А не на обществото. Да СИ го погребе внук му. Че то синът му не го е направил.
Дали е погребан там или тук не е решаващо, въпросът е с какво е останал в паметта на народа.
Нали помните Пушкин... "Я паметник воздвиг себя...."
От Фердинандово време ще останат паметниците на загиналите български войници във войните... а не неговата надгробна плоча.

Редактирано от - borony на 09/10/2010 г/ 19:49:04

08 Октомври 2010 21:14
Ех, скъпа Сибила...
(Да не се бърка със Сибил!)
И ти се съюзяваш с тия хора?
08 Октомври 2010 21:20
Вероятно ще се припомни как през 1913 г. той е настоявал Великите сили да му подарят остров Самотраки като лична собственост

Авторът може би бърка.Спомням си нещо, че е врънкал Народното събрание за подаръка.
08 Октомври 2010 21:31
Държавно, я -с гвардеиска рота.Същата, дето открива паметника на летците, бомбардирали столицата на сина му.И тва-по времето, когато на власт е бодигардът на внука му, които беше в коалиция с наследниците на тези, които премахнаха монархията.Същият бодигард, които беше направен генерал от внукът му, пазеше преди това Янко-борецът срещу монархо-фашизма.Е няма такава сапунка.
08 Октомври 2010 21:40
Все пак е осъществил един акт, който е повдигнал националното достойнство и самочувствие на българите - обявяването на независимостта.
Така че, според мен, можем да го погребем тук - по деликатен начин.
Особено ако това ще спести проблеми на страната!
Идеята на автора е много интересна!
08 Октомври 2010 21:42
Какъв цар Симеон ІІ , бе! Пък и страната "трудно би била излязла без загуба на достойнство" от един международен съд. Айде бе! Демек омилостивете Величественото Нищожество и за да не се излага България "дайте да му върнеме на мискинина ограбеното". Само липсва надпис ("Платена публикация"
-------------------
Добре, че още не е поискал "Борисовата градина". Щом е Борисова значи е на баща му.
08 Октомври 2010 21:50
lilliola, пък Симо работи за приемането ни в ЕС, тва е един достоен акт и може да разчита и него тука, такованка....тва не беше много християнско изказване, ама се изпуснах.
08 Октомври 2010 21:51
Борисовата няма да му я даде Борисов, щот си е негова.
08 Октомври 2010 21:53
За деликатната работа ще трябват деликатни хора - Лильола ще помогне.
08 Октомври 2010 21:54
lilliola, верно, как си представяш едно деликатно погребение?
08 Октомври 2010 21:59
С последващо възкресение и разобличаване на магията.
08 Октомври 2010 22:00
НЕ си представям едно деликатно погребение (не претендирам да съм специалист по всичко), но съм наясно относно историческата значимост на обявяването на независимостта, осъществено най-вече от Фердинанд - доколкото си спомням, това е осъществено в много сложна обстановка и без подкрепа от тогавашните български политици.
Така че намирам идеята на автора за приемлива!
08 Октомври 2010 22:03
На смъртния одър пита адютанта си ген. П. Ганчев: „Кога заминаваме за България?" Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан в любимата му България, и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква "Св. Августин" в Кобург, редом до майка си и баща си.

Бог да прости Царя Фердинанд и да даде мир на душата му, та да се изпълни и последното му желание.
08 Октомври 2010 22:13
Ало, Не се унасяйте в розови сънища и шумолене на кринолини...Оттатък при паметника -сте билюк акъна патриоти, а тук сте навалица от ***** Какъф "цар" каква жалба за милост?...Ми съберете волни пожертвувания у каскета...Откупете плановете от Женята-бомбардера, и му сторете мавзолей - насред борисовата градина - след като си платите, както ви съветва Четириглавия...



***
Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
08 Октомври 2010 22:17
След абдикирането, на Фердинанд повече не е било разрешено да стъпи в България. От сина му.
08 Октомври 2010 22:20
Бармалей,
Мавзолеят на Г.Димитров можеше отлично да свърши раота, но липсата на перспективно мислене у СДС, лиши царистите от тази възможност.
08 Октомври 2010 22:20
Е, връщането му ще е съъъ...всем символично - няма шанс да оживее.
08 Октомври 2010 22:23
Фрейзър много добре е описал в "Златната клонка" подобен начин на първобитно мислене: Да отмъстим на костите на врага.
08 Октомври 2010 22:26
150-годишнината от рождението на Цар Фердинанд събира в инициативен комитет историци, учени и общественици
22 май 2010 | 12:54 | Агенция "Фокус"
Начало / Мнение
На 26 февруари 2011 г. се навършват 150 години от рождението на основателя на Българската царска династия – Цар Фердинанд І (1861-1948). По този повод в София е създаден Национален инициативен комитет, съставен от изтъкнати историци и общественици, за отбелязване на тази годишнина.
В книжарниците в София вече е в продажба албум „Цар Фердинанд Български – Верност и Постоянство”, с автор преподавателя в СУ „Св. Климент Охридски” Ивайло Шалафов, който изследва и публикува студии в областта на историята на Третото българско царство, църковната история и дипломация. Това е третата книга на същия автор от поредица за Царското семейство.
08 Октомври 2010 22:27
Историците проф. Андрей Пантев, проф. Георги Бакалов и акад. Георги Марков подчертават, че личността на българския владетел трябва да бъде обективно представяна - с грешките, но и с огромния принос на царя за развитието на България като европейска държава през 31 години на управление. "Ще започна с една универсална фраза - един републиканец, който с удоволствие ходи в Двореца", заявява историкът проф. Андрей Пантев, депутат от Коалиция за България. Не от сега всичко се обяснява с идеология и конюнктура, особено, когато става дума за личности и династии. Какво беше България, когато идва Фердинанд – една страна завладяна от скепсис, независимо от Съединението и победата в Сръбско-българска война. Съмнявали са се дали България може да има дори добри стрелочници и учители, а камо ли дипломати и министри. Но Фердинанд се осмелява да основе династия, а затова се иска дързост, смелост, посочи професорът. Животът му е изпълнен с възходи и провали. Винаги обвиняван след Първата световна война, като се забравя, че той е имал своя звезден миг до 1912 г., началото на Балканската война, когато има невероятен възход на България. Това е времето, когато със самочувствие размахват пелерини българските офицери по улиците на София и след време геройски ще се сражават. По това време нито един балкански монарх не е посрещан така, както цар Фердинанд в Европа – като равен с равни, припомня Пантев. И винаги, както и потомците му е знаел, че тя България е единствена, заключава проф. Андрей Пантев. Личността на цар Фердинанд е твърде комплицирана и противоречива, но става дума за истината, което е разкрито в книгата, смята проф. Георги Бакалов, председател на Държавна агенция "Архиви". Той е личността, която с амбицията си довежда до край независимостта на България през 1908 година. Той е владетелят, който превръща България от Османска бедна провинция в европейска държава, категоричен е авторитетният историк.
08 Октомври 2010 22:30

Че какво им е на костите на Фердинанд? В абсолютен покой, в храм край дома му, при близките. Какво още??


08 Октомври 2010 22:31
.
08 Октомври 2010 22:32


Та с кои да не се съюзявам, Сократе?

Аз по принцип не влизам в съюзи, единак съм, но притежавайки извънредно силно чувство за справедливост, не мога да не забележа, че като че ли повече откъм тяхната страна струи повече мъдрост, толерантност и желание за обектвност, що става въпрос за Царските въпроси и защита на правдата.

И Дърева и Марков и Пантев и... и....Божидар Димитров дори.
08 Октомври 2010 22:35
Шломо, авторът не казва, че "трябва да уредим костите на Фердинанд"!
08 Октомври 2010 22:38
Лильоче, с Фрейзър разговарям, пиле. Не с теб.

08 Октомври 2010 22:39

Тоя път във вестника като че ли са се опитали да ни представят една по-балансирана статия, но всъщност е заблуда.

Тезата на автора е: абе лош е, ама да го погребем тук заради една хитра сделка -

ние си го приемаме и погребваме тук според последното му желание, внук му не ни съди в Страсбург.

В това има нещо дълбоко непочтено и грозно.

Последният дом на Фердинанд, Цар на българите, трябва да бъде в България, независимо от всякакви сметки.

В Пловдив, в католическата църква, почива неговата съпруга и майка на Цар Борис - Мария Луиза.

Време им е да се съберат.


Редактирано от - Сибила на 08/10/2010 г/ 22:41:51

08 Октомври 2010 22:40
Референдум е обявил България за република, т.е. държава без царски имоти.
08 Октомври 2010 22:44
Цар Фердинанд е злокобна личност, наложила политическия разврат като норма в обществения живот на България, лицемер, подлец, авантюрист, циник, проиграл националните въжделения на българския народ, страстно ненавиждащ своите поданици, виновник за две национални катастрофи и т.н. Това е едната теза.


Цар Фердинанд какъвто и да е изпълнява в политиката трудната задача оставена му в наследстто от виновниците на най-голямата национална катастрофа в най-новата ни история: т.н. "Априлско въстание", чиято цел е в пълно противоречие с дотогава ужким пропагандираната идея "да се освободим сами, за да не ни пороби друг" планира въстанието да бъде с максимум жертви от българска стрна, изпрати на заколение въстаниците и семйствата им след като "апостолите" са ги лъгали систематично за това как турците планирали да ги колят за Великден, как сърбите и русите само чакали да се вдигнем за да дойдели на помощ, и т.н. преднамерени лъжи, последвани от принудително подпалване на селата на въстаналите от "гения" Гаврил Хлътев - един от многото авторитарни и волунтаристични изнасилвачи в най-новата ни история.
В епоха, когато на всички революционери (начиная от Раковски, през Левски и Ботев) е ясно, че от сърби, румънци и гърци нищо хубаво не можем да очакваме, че Русия си има свои съвсем други планове, че Великите Сили в Европа не ги интересува съдбата ни, да обявиш въстание с цел да бъдат заклани максимум от сънародниците ти за да се намесят именно Русия и Европа да те освободят, и да оставиш цялата инициатива на вече ясните будещи хищници на България, при положение на извоювана пет години по-рано културна автономия с възможност за мирно разширение на областите под контрол на Екзархията е исторически идиотизъм.

Следствията на тази стратегическа катастрофа са:

1) Безвъзвратно разкъсване на 5 парчета на българското етническо пространство. Северна Добруджа, населена в 90% с българи и блокираща достъпа на Влашко до Черно море е дадена по Сан Стефанския договор на Румъния за компенсация, че Русия взема Бесарабия (с чужда пита помен); Сърбия за това, че не пречи получава Тимошко и Моравско. Това е по Санстефанския договор (не по Берлинския)

2) Намесването на Русия в ролята на освободителка дава основание на Запада да ни разпокъса допълнително в Берлин, правейки задачата за обединението почти невъзможна. Трагедията е толкова голяма, че при научаването на новината избраниците на Учредителното събрание обсъждат и възможността да се върне старото положение - под турска власт но единни. Скоро си дават сметка, че това никой няма да го допусне - Добруджа и Моравско са пропилени безвъзвратно.

3) Придобивките на Сърбия и Румъния за наша сметка ги засилва и им дава мерак да се обогатят допълнително за наша сметка, както и става. Младата разпокъсана държава е заобиколена от всички страни с врагове, всеки от които планира да се разшири за наша сметка. Това е стратегичени възможно най-лошата ситуация, която е била много добре известна на всеки национално отговорен патриот до "освобождението" - считай "разпокъсването". Само че пишман политиканите от букурещките кръчми, нито си имат хабер от голямата политика, нито пък се и интересуват от това. За сметка на това са силни в оплщването на всеки който не мисли като тях.
В тази ситуация политическото уравнение което следва да решат политиците на "освободена" България е с толкова много неизвестни, че отнапред е ясно, че колкото по се напредва към постигане на обединението на това, което е безтоговорно разпокъсано, толкова по-голямо ще се съпротивлението. И ако Съединението на Княжеството с Румелия минава относително леко, последващите стъпки няма как да са толкоз леки. Най-малкото защото в съдбините ни са включени задължително и Великите сили, които се интересуват от Баланса на силите и на последно место от правата на народите.

4) Провалите в Балканската война, въпреки надеждите в обратното са породени от надеждата в гаранцията на Русия, която не сработва и са свързани и с прекомерната подкрепа на Запада за Гърция и Сърбия с цел запазване на балансс на силите и запазване на страгически контрол над Беломорието чрез подкрепа за Гърция.
Амбициите на Фердинанд не са по-малки от амбициите на Гаврил Хлътев (снабден с полски паспорт на името на Бенковски), но са доста по-реалистични. Понеже България е заобиколена от вси страни с псевдосъюзници и в същност доста амбициозни агресори, Майка България е принудена да се бие за двете си деца (Беломорието и Македония), след като е отписала Северна Добруджа и Тимошко-Моравско заобиколена от четири явни и неявни противници. Аз не бих пожелал на никой да изпада в подобна ситуация.
Т.н. националреволюционери обаче никога не са мислили на това ниво, щото никога не са имали стратегически поглед над Българския въпрос, което става ясно след извоюването на Екзархията.

5) Т.е. априлско въстание освен че даде ножа (с който ужким авантюристът, а възможно и руски агент, Гаврил Хлътев пробол Отоманската Империя) в ръцете на душманите български да ни разфасоват, докара до там, щото клането над българите християни да е основно от страна на българи мохамедани. Доведе и до това, разбралите за манипулацията от страна на "апостолите" да предават "апостолите".
Това е вътрешна схизма с последици, чиито горчиви плодове ще ядем и в бъдеще.

6) С тази недомислица "национал революционерите" хвърлиха насилствемно съдбините български в ръцете на Русия и Европа, което пртеопределя и че Князът Български няма да е българим, ами каквото позволят другите. Така, че няма какво да се сърдим какъв бил Батенберг и съответно Фердинанд, при положение, че виновниците на съсипването на България и смаляването й с поне 1/3 спрямо територията на Екзархията са величани като национали икони и някакви светии, каквито далеч не са.

Ако приемаме апрлиското въстание за голямо постижерние и гениално дело на националния дух, нека бъдема така добри да приемем всички следствия, които тази априлска катастрофа докара на България. Още повече че всички тези печални следствия са били предвидени преди това кърваво вариете, устроено от възпалените мозъци на революционните комити.

7) Априлското въстание заложи тотално погрешно виждане, философия и методи за постигане на политически цели: лъжа, демагогия, презрение спрямо сънародника "в името" на сънародника, готовност той да бъде жертван в недомислени акции, тайнствени конспирации и отказ от публичност в решаването на национални дела, авторитарност и тираничност, заиграване с простолюдието и плиткоумно театралничене. Тези са характеристиките на всички по-сетнешни заговорници и превратаджии, повечето от които се борят и за чиста и свята република, или комунизъм и всички от които са готови да се продадат на чужда сила за да си наложат визията за България, жертвайки с готовност други българи. Пак оттогава тръгва и презрението мъм улегнали интелектуалци и хора със съвест. Личен пример са дали и Ботве, и Левски и Захари Стоянов. Това презрение към интелигенцията е национална прокоба, узаконена от тези "герои".
Ако в началото на XIX век борците за народни правдини отъжсествяват българин с честност, почтеност и с християнско благоразумие и добродетели, авантюристите от тайните масонски комитети не се свенят от кражби в името на народа, от очистване на сънародници в името на народа, от презрение към хрситиянските добродетели на народа, култ към насилието и болезнена самомнителност и авторитарност. Цялата чудовищност и братоубийство, което после се разразява сред ВМРО-тата, сред българското общество, при установяването на "Народната" Власт и масовото заколение на сънародници и изграден елит, унищожаването на Третото Царство и замяната му с просъветски концлагер е в корените си следствие на филосфията, по която бе организирано и проведено априлското въстание.

Много от грешките, които се допускат от Фердинанд и българските политици са резултат и от прекалено силния натиск върху него от страна на ВМРО, когато терорът над българите от страна на сърби и гърци надминава всякакви ужаси, които са преживени по турско време и по априлското въстание (когато пък са и целта на организаторите на въстанието).

Фердинанд и политиците около него са правили и грешки, но ако възхваляваме априлци като гениални, нямаме никакво морално основание да бъдем толкоз невротични спрямо Фердинанд и наследниците му. Той поне донесе цивилизованост и европейски дух, способства за създаването на силна армия, индустрия и научна общност и се би достойно за защита на пожертваните от "национал"революционерите деца на Майка България и освобождението на българите под чужда тирания.
Всички тези национални богатства бяха безразсъдно пропилени от всевъзможни бъдещи борци за прогрес, интернационали и какви ли не революционни безумства и иделогически перверзии.

Що се отнася до прословутите имоти на династията на Кобургите, и фамозните гори на Царя в Рила, не е лошо авторът на статията да провери колко хиляди декара е придобил Стамболов (авторът на "Не щеме ний богатства, не щеме ний пари, искаме свобода, с човешки правдини" за времето от 1878 до смъртта си в 1895 г. Някъде бях чел че успял да спести от закуски къде 18 000 дка.


Така, че нека погребем Фердинанд в България, страната, която е искал да разшири до естествените й етнически предели, които загубихме след 1876 г. благодарение на възхваляваните до небесата революционери за невинно изпратените на заколение сънародници с цел предаване на съдбините български в чъжди ръце.

Историята е достатъчно нееднозначна и сложна и всеки народ си заслужава съдбата.
Но ако не може да се поучи от собствените си грешки - може и да изчезне от картата на света.
08 Октомври 2010 22:45
Хубу, де.
Нека Джеймс Фрейзър да ти отговори!
08 Октомври 2010 22:45
Нека се съберат во веки веков и никога повече да не се занимаваме с тая работа. Но ако планират церемонии и фанфари - аз съм против.
08 Октомври 2010 22:47
От известно време само с глупости се занимават Щото не им идва в главата какво да правят със сериозните проблеми. Аз между другото два пъти съм ходил в Кобург, ама не можах да разбера дали се води в Бавария или е другаде, защото фамилията е Заксен Кобург Гота. През 1920 се присъединява към областта Франкония на Бавария. Той е след град Банберг. Фамилията Кобург Гота имат много стабилен замък наречен Feste. Натиснете тук. Тази фамилия е дала много монарси на Европа.
08 Октомври 2010 22:50
Гле'й ти...Начи за фукс мое...А за Тато не мое...Нцъ..нцъ..нцъ...Де гиди правоверни кумунисти и борци за народно добруване...

***
Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме>
08 Октомври 2010 22:52
Suus ossa sileo in pacis.


08 Октомври 2010 22:54
Ако още навремето погребението на Фердинанд в България беше политически уместно, тялото му щеше да бъде пренесено и погребано. Е, след като дори синът му е сметнал такова действие за неприемливо защо сега трябва да се променя статуквото.
Нека Фердинанд си почива в мир там, където е погребан.
08 Октомври 2010 22:55
Щото Ф-противоречива личност, пък Тато-праволинеен и еднозначен.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД