:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 410,946,810
Активни 114
Страници 7,646
За един ден 1,302,066
ГЕОПОЛИТИКА

Революцията в Египет - заплаха или възможност

Страната е изправена пред четири сценария, като всеки от тях е глобален и засяга интересите на големите играчи в световната политика
Снимка: EPA/БГНЕС
От това как ще се развие революцията в Египет зависят много неща в световен мащаб.
Какво ще се случи с египетската революция изобщо не е ясно. Това, че тя се случи, не е изненада. Хосни Мубарак е президент повече от четвърт век, още от убийството на Ануар Садат. Той е стар и болен. Никой не очаква да живее дълго, а неговият явен план да бъде заменен от сина си Гамал вече не може да се осъществи, въпреки че допреди година е бил възможен. Няма египтянин, който да иска планът на Мубарак за наследяването на властта да бъде реализиран - освен най-близкото му обкръжение. Провалът на Мубарак да осъществи надеждно сдаване на властта вещае нестабилност след смъртта му. Но има хора, които смятат, че трябва да се действа, преди Мубарак да си е отишъл от този свят. Въпросът е



кои са тези хора и какво искат те



Каква е историята на режима? През 1952 г. полковник Гамал Абдел Насър организира военен преврат, който свали египетската монархия и премахна британското влияние в Египет. Насър сформира правителство, базирано върху военната сила като основен фактор за стабилизирането и напредъка на Египет. Революцията му беше светска и социалистическа. Това беше доминиран от военните режим, залагащ на силно държавно участие в икономиката. Ануар Садат смени Насър след смъртта му, а Хосни Мубарак смени Садат след убийството му. И двамата са от средите на армията, какъвто бе и Насър. И макар външната им политика да се различаваше от тази на Насър, режимът оставаше непокътнат.

Исканията за оставката на Мубарак идваха от различни среди, включително от представители на самия режим - по-специално от военните. Те възприемаха като заплаха за режима нежеланието на Мубарак да им позволи да диктуват смяната на властта. За някои от тях протестите представляват едновременно и заплаха, и възможност. Очевидно е, че демонстрациите може да излязат от контрол и да съборят режима. От друга страна, протестите може да накарат Мубарак да подаде оставка, за да бъде заменен примерно от Омар Сюлейман, ръководителя на разузнаването, който бе назначен от Мубарак за вицепрезидент. По този начин режимът ще бъде спасен. Не може да се каже, че военните подстрекават протестиращите, но някои от тях може да разглеждат демонстрациите като възможност.

Това може да има значение заради дълбоката разединеност на демонстрантите, които са далеч от способността да организират масово движение - подобно на онова, което свали иранския шах през 1979 г. Нещо по-важно - протестиращите са обединени в противопоставянето си на Мубарак като личност и на режима. Но от там нататък опозицията е дълбоко разделена.

Западните медии представят бунта като искане за либерална демокрация от западен вид. Мнозина участници със сигурност искат това. Не е ясно обаче дали масово се включват египетските селяни, работници и търговци. Техните интереси са свързани много повече със състоянието на египетската икономика, която по принцип е либерална. Както бе в Иран през 2009 г., демократичната революция не може да успее без по-широка подкрепа.

Другият елемент на бунта е организацията "Мюсюлмански братя". Сред повечето наблюдатели битува мнението, че в момента те вече не са радикално движение и са твърде слаби, за да влияят върху революцията. Това може и да е така, но не е сигурно. "Мюсюлманските братя" имат много клетки, които бяха замрели при усмирилия ги режим на Мубарак.



Не е ясно кой ще изплува, ако режимът падне



Не е ясно дали те са по-слаби от демократично настроените демонстранти. Грешка е да се окачествява предпазливостта на "Мюсюлмански братя" като слабост. Другото обяснение за поведението им е, че не разкриват истинските си възгледи и изчакват благоприятния момент при смяната на властта. "Мюсюлмански братя" има по-голям потенциал за влияние върху масите в Египет в сравнение с прозападните демонстранти или с наложилия се като лидер Мохамед ел Барадей, бивш ръководител на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ).

Налице е, разбира се, обичайната дискусия



каква е гледната точка на американския президент,



какво мислят европейците или иранците. Несъмнено всички те имат мнение и дори планове. Но е безсмислено да моделираме политическата динамика в Египет от гледна точка на САЩ или Иран и е глупост да се смята, че ставащото в Египет е плод на техни заговори. Много хора са обезпокоени от събития там, много хора казват всякакви неща и дори харчат пари за шпиони и "Туитър". По този начин може да се въздейства върху режима в Египет, но революцията не зависи от това, което казват ЕС или Иран.

Възможни са четири сценария. Първият е режимът да оцелее. Мубарак ще може да стабилизира обстановката или по-вероятно друг високопоставен армейски представител да го смени след достоен интервал за сдаване на властта. Друга възможност в рамките на варианта за оцеляване на режима е преврат, извършен от полковници. Вторият сценарий е демонстрантите да предизвикат избори, които да бъдат спечелени от Ел Барадей или някой като него, а Египет да отхвърли модела на Насър за силна държава и да тръгне по пътя на демокрацията. Третият сценарий е демонстрации да доведат до избори, които обаче да бъдат спечелени от "Мюсюлмански братя" и страната да се насочи към ислямисткия модел на развитие. Четвъртият сценарий е Египет да затъне в политически хаос.



Най-вероятният вариант са избори



като последица от политическата безизходица, при които перспективният кандидат няма да бъде избран за президент. Ако трябва да избирам, бих заложил на стабилизиращ се режим и оставка на Мубарак заради политическата му слабост и разединението на протестиращите. Но това е гадаене, а не прогноза.

Някои от тези сценарии са от значение за света. За ислямистите перспективата за радикализирането на Египет представлява нова възможност. За Иран подобен развой ще бъде по-малко желан. В момента Иран е възникващ център на радикалния ислям и той няма да приветства конкуренция от Египет.



За САЩ един ислямски Египет би бил стратегическа катастрофа



Египет е център на влияние в арабския свят. Това ще промени не само движещата сила в този свят, това ще преобърне американската стратегия в района, която е в сила от арабско-израелската война през 1973 г. Решението на Ануар Садат да се откаже от съюза с Москва и да формира съюз със САЩ подкопа съветските позиции в Средиземноморието и Арабския свят и засили неимоверно много позициите на САЩ. Подкрепата на египетското разузнаване след 11 септември 2001 г. изигра решаваща роля в блокирането и подкопаването на терористичната мрежа "Ал Кайда". Ако Египет бе прекратил това сътрудничество или се бе превърнал във враг, американската стратегия щеше да понесе тежък удар.



Големият губещ ще бъде Израел



Националната му сигурност се базира на договора с Египет, подписан от премиера Менахем Бегин (договорът е подписан през 1978 г. в Кемп Дейвид, от египетска страна подписът бе сложен от Ануар Садат - бел. ред). Демилитаризирането на Синайския полуостров не само защитаваше южния фронт, но и означаваше да не се поставя под въпрос оцеляването на Израел. Ако Египет анулира Кемп-Дейвидските споразумения и с течение на времето реконструира и засили армията си, Израел ще бъде застрашен, както в периода отпреди споразуменията.

Така че има сценарий, който потенциално ще засили радикалния ислямизъм, като в същото време САЩ, Израел и дори Иран ще изпаднат в неблагоприятно положение - по различни причини. Този сценарий ще стане факт при две условия. Първо, ако "Мюсюлмански братя" се превърне в доминираща политическа сила в Египет. Второ, ако се радикализира повече, отколкото са в момента, според мнението на повечето наблюдатели.





А геополитическата картина ще остане непроменена



Тя ще остане същата и ако военният режим задържи властта - с изключение на един вариант. Ако режимът реши, че непопулярността му може да бъде притъпена с повече антизападна и антиизраелска политика - с други думи, ако реши да играе с ислямската карта. Колкото и да е трудно да си представим, но може да има съюз с "Мюсюлмански братя", за да се стабилизира режимът. В този свят стават и странни неща.

Политическата обстановка в Египет оставя дълбок отпечатък върху международната политика. Това не трябва да изненадва. Когато при Насър Египет бе просъветски, светът бе много по-различен от това, което е бил преди Насър. Когато Садат преобърна външната си политика, промени се и светът. С всяка промяна във външната политика на Садат се променяше и светът. Египет е една от държавите, чиято вътрешна политика засяга не само неговите граждани.
86
4454
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
86
 Видими 
31 Януари 2011 20:15
Ако привържениците на деа малко вероятен.

А това като как да се чете?
31 Януари 2011 20:20
Рогати, това и аз не го разбрах.
Иначе анализът е добър като за първоначално запознаване с темата, но на сайтовете на "Гардиън" и "Ал Джазира" можете да прочетете доста по-интересни и добре написани материали.
Изглежда, че самият Мубарак се готви за постепенно оттегляне, сдавайки властта на Омар Сюлейман. За тази цел обаче трябва протестите първо да спрат - защото ако Мубарак се оттегли, преди да са спрели, това ще е поражение не само за него, а за целия му режим, и оттам нататък Сюлейман няма да успее да се закрепи, дори с подкрепата на армията.
Обаче протестите изглежда нямат никакво намерение да спират. Напротив, утре се очакват един милион души по улиците.
Самият Сюлейман, според малкото, което се знае за него, със сигурност предпочита да играе в сянка, отколкото да управлява пряко държавата.
По-вероятно ми се вижда до края на седмицата режимът да рухне, вероятно с малко помощ от армията. Да се надяваме, че ще стане без повече кръвопролития. За случилото се преди уикенда е отговорен единствено режимът на Мубарак.
Оттам нататък голямата въпросителна дали ще успеят да организират демократични избори и кой ще ги спечели. Освен Ел Барадей и Мюсюлманските братя, има и други опозиционни лидери, да не говорим, че и в момента на улиците се раждат такива.
Ъпдейт какво ново в Египет - Натиснете тук

---
Блогът на Руританец - Ruritania Press
31 Януари 2011 20:24
Интересни детайли забелязва репортерът на "Икономист" в Кайро: тайните служби на режима започват да си горят архивите... Показателно.
Натиснете тук

---
Блогът на Руританец - Ruritania Press
31 Януари 2011 20:57
Абе, по-добре шефа на разузнаването да поеме временно страната- чува петела, винаги е с един ход напред, ще намери компромис между интересите на Израел, САЩ и вътрешната опозиция, ще парира вкякави крайни мюсюлмански братя и братовчеди. Иначе току виж им изсипали някой лаик като нашия ФД или в търапаната се изсули някой фундаменталист- утичат. Мобарата все пак е играч- печели време, пусна затворниците - създаде допълнителен хаос, неутрализира младите офицери в аскера, вероятно ще пусне командосите в действие .
31 Януари 2011 21:00
Въпросът е, Univers, какво означава "временно". Сюлейман е известен като човек, който действително се справя с въпросите на сигурността. Темата за методите му е отделна. Не е корумпиран, но е жесток. И едва ли някой ще му повярва, че ще организира честни и свободни избори.

---
Блогът на Руританец - Ruritania Press
31 Януари 2011 21:02
И още един въпрос: ако Сюлейман остане да прави изборите, какво става междувременно с всички политически затворници? Включително прибраните в последните няколко дни?
Междувременно армията е излязла с изявление, че няма да употребява сила срещу протестиращите.

---
Блогът на Руританец - Ruritania Press
31 Януари 2011 21:30
Руританец, Сюлейман не е поставен там, за да прави избори. Има кой да ги прави. Задачата му е да постигне компромиса, и най-вече да пречисти картотеката на спецслужбите / нужно е все пак малко време/ и договори с Израел и САЩ отстъплението на Мобарата. Ситуацията в Тунис е съвсем различна от Египет. Независимо , че поводът е един същ- младите искат шанс, а външно нещата изглеждат подобни.
31 Януари 2011 21:32
Накратко - Революция , но градивна ...
31 Януари 2011 21:37
Виж, на мен ми е ясно, че при срутването на един такъв режим трябва доста неща да се направят, за да омекотят падането. И че повечето от тях са свързани със службите, с границата с Израел и с ислямистите. Обикновено обаче хората, които разбират от тези неща, не разбират от свободни избори. Или си ги разбират по свой начин.
Освен това, поради ината на Мубарак, нетърпението да се махне целият режим, веднага, е много силно. И колкото повече се закучват, толкова повече ще расте...

---
Блогът на Руританец - Ruritania Press
31 Януари 2011 21:48
Общо взето в арабския свят свободни избори трудно се организират. В тези общества, в повече от другите, са силни родовите и племенни връзки, религиозната принадлежност в нейния нюанс на основната - исляма / процента християни е малък - може би с изключение на Ливан / , клановите формирования , които са сложна палитра дори от различни вероизповедания. Египет е ключа към арабския свят, интересите силни и затова процесите са трудно контролируеми. Може би друга такава държава е Сирия. Но там вече се намесва друг елемент- руското влияние, и играта би била друга.
31 Януари 2011 21:53
От бруталността на един хегемон може да ги спаси само друг хегемон.
Като такъв, обаче, може да се прояви единствено исляма.
Това обяснява поддръжката за сегашния режим от всички антиислямисти.
Към доминиране над исляма вече знаем че могат да вървят единствено диктатори.
Затова нобеловият лауреат действително е единствения им шанс на египтяните.

31 Януари 2011 21:57
Със сигурност няма да е лесно. Но да отричаме а приори възможността за демокрация в ислямска страна, е интелектуална леност с опасни последствия за милиони хора. В крайна сметка, никъде демокрацията не е съществувала изначално, а се е оформила в някакъв конкретен исторически момент.
Например, кога преди 1989 е имало демокрация където и да било в Източна Европа, с единственото изключение на Чехословакия между 1920 и 1938? Ще ми отговориш, предполагам, че сега в по-голямата част от Източна Европа имаме дефектна демокрация, но тия неща не стават за три дни.

---
Блогът на Руританец - Ruritania Press
31 Януари 2011 21:58
поддръжката за сегашния режим от всички антиислямисти.

Е това пък как го измисли, Езопе, направо изби рибата. Да разбирам, значи, че всички тия десетки хиляди хора по улиците в Египет - които не са ислямисти - всъщност подкрепят режима. Явно целият свят нещо се беше объркал досега.
А горният ми коментар е към Универс.

---
Блогът на Руританец - Ruritania Press

Редактирано от - Руританец на 31/1/2011 г/ 22:00:54

31 Януари 2011 22:14
наложилия се като лидер Мохамед ел Барадей

Одесса мамма!
31 Януари 2011 22:27
Революцията в Египет - заплаха или възможност

Два пътя имат - един като Иран и един като Ирак, и двата са еднакво зле.
31 Януари 2011 23:33
Тунис...
Египет...
Съвпадение.
Добави ли се трета страна - няма да е съвпадение.
01 Февруари 2011 00:00
Кадафито е вече над 40 години на власт. Легенда. Ако му се заклати трона, сигурен съм че много българи ще ликуват.
Не изключвам възможността Иран да има пръст в тези размирици в Египет. Вече се опитаха да направят подобно нещо в Йемен - въоръжават и подстрекават бунтовниците от Северен Йемен.
Египет отдавна е като трън в окото на аятоласите. Хем голям, хем на стратегическо място, хем сунитско-светски режим, хем въоръжаван и подкрепян от САЩ. Ако Иран се сдобие с бомбата, СА и Египет се спрягат като следващите кандидати за такава. В СА трудно ще пробият, защото саудитците мразят персите в червата и държат народа изкъсо. А и американското присъствие е много силно. В Египет на този фон, хватката на Мубарак е доста хлабава, а ислямските братя и братовчеди го подпецват тихичко от доста време.
01 Февруари 2011 02:00
Проблемът Е че във всички страни с по 30-40 г. диктатура всичко читаво е изтребено, забегнало или хитро си кротува . Организирана опозиция или нема или е тип БЗНС.
Срутването на режима дава воля на единствените що-годе организирани групи - бандити , престъпници и мошеници. Следва дълъг период на нестабилност и разруха.
Това поне сме го изпитали на гърбовете си, не сме го чели в нАучни трудове на брадати интеуектуауци.
01 Февруари 2011 02:05
Вуци, не те знам на колко си..години, ама като ти чета словосъчетанията, явно първите 7(седем), някъде си ги опущил из пътищата световни.
01 Февруари 2011 03:38
Що така бе Олди, кое от това което е написал Воци не си съгласен?
Светулката е права че ако падне Мубарак има два варянта Иран или Ирак. Въпреки че, като че ли там няма напрежение между суни и шиити. Динаине ти си по осведомен по въпроса със суните и шиитите, кажи какво мислиш по въпроса.
01 Февруари 2011 04:12
OLDFART, твоето мнение е без значение.
01 Февруари 2011 04:56
Спокойно, богоизбраните разпоредиха- да се подкрепя режимът на Мубарак.
Сега ще четем само подобни статии, ще се търси под вола теле, само и само да се откаже правото на египетския народ сам да определя съдбата си. От днес чуваме какво ли не- не били сигурни, че египтяните ще направят истинска демокрация, може да напвравят фалшива и след половин година отново диктатура. петролът щял да се вдигне 6-8 долара за галон. Ислямистите щяли да вземат властта и да ни обявят религиозна война. Маса глупости. Цялата работа е, че се проваля ционисткия проект. Малко преди тези събития излезе информация, че палестинския президент Махму Абас бил готов да изпълни всичките искания на Израел и по този начин да предаде изцяло палестинската кауза. Арабите побесняха. Не казвам, че това е катализаторът на събитията.
В момента във всички арабски страни хората протестират и се заформята демократични революции. Обамата вижда, че нещата са необратими и играе сложна игра. От една страна не иска САЩ да са на грешната страна на историята, от друга не иска да изоставя мубарак, защото онзи е бил вярен толкова години, а и всички останали диктатори в арабските страни са под напрежение и очакват да видят американската благодарност. А и успехът на демократичната революция в Египет автоматично означава успех и във всички останали арабски страни. А това означава край на ционисткия библейски проект. Затова ционистите сега вадят теорията, че никоя революция не е била успешна, ако диктаторът не се спира пред никакви жертви и насилия. На Мубарак вече хич не му е до власт, но вероятно е изнудван. Нали някой трябва да го приеме някъде. Ще го държат там или дзокато положението стане неудържимо, или докато намерят приемлив за ционистите вариант.
Това, което го лансира авторът, вероятно евреин, трябва да се провери, че имало 4-ри варианта, това не е вярно. Вариантът е един и той е падане на режима и насрочване на демократични избори.
Ама, изменяла се геополитическата карта!!! Какво да направим, като слугуваме на ционистите и сме станали заложници на тяхната кауза?
01 Февруари 2011 04:58
Започва голямото замазване !!
А нещата може би са по-леки отколкото изглеждат !!
Американците измислиха ново оръжие на което нищо не може да бъде противопоставено - социалните мрежи !!
И въпроса кой има полза има само един отговор !!
Между другото от тази година по Северния Път няма да има лед !!
Настъпва и голямо разместване в транспорта !!
Да се готви Туркие !! Ислям отвсякъде !! Радикален !!
01 Февруари 2011 05:10
Ачи , схемата е непълна. Нема го Костов.
01 Февруари 2011 06:54
Gozambo, ако под богоизбраните имаш предвид Обамата и ЕС, съвсем не разправят това, което ти казваш, а напротив - втвърдяват тона към Хоснито. Май ще си ходи.

---
Блогът на Руританец - Ruritania Press
01 Февруари 2011 07:28
Руританец,
има само един богоизбран народ. От Израел разпоредиха. Ако искаш да знаеш какво става, чети израелската преса.
На сцената са трима играчи. Египетският народ, Обама и ционистите. Американската политика спрямо събитията в Египет непрекъснато криволичи и това е вследствие напъните на ционистите да повлияят в посока Америка да подкрепи диктатора или същия режим, без диктатора. В Израел са изключително притеснени. И с право. В един израелски вестник чета. Египет има 650 000 армия, 60 бойни бригади, 3500 танка и 600 бойни самолета, екипирана и обучена от американците армия. Какъв военен отговор може да даде Израел на подобна армия и то само на египетския фронт, защото израелците са притеснени, че ще трябва да дават отговор и на ливански, сирийски, йордански, палестински фронтове. И дори тук не става въпрос за реална война, а за създаване на израелска армия, която да се разположи срещу съответните заплахи. Това, според израелците, ще коства страшно много пари и ще изисква много повече хора.
Мисля, че отиде коня в ряката, но кой им е крив, да са постигнали мир със съседите. След като амбициите им са непремерени, не е изключено да провалят държавата си. Евреите трябва да се сърдят на ортодоксалните равини, които постоянно ги бутат към постигане на невъзможни цели.
01 Февруари 2011 07:36
Бъдещите отношения Египет-Израел ще зависят от начина, по който се извърши революцията. колкото всичко мине мирно и тихо и без проблеми от страна на САЩ и Израел, толкова са по-големи шансовете да се запази мирния договор. Колкото повече се ожесточава обстановката и Израел държи на проваления диктатор, толкова по-зле за отношенията. вероятно ще се наложи и Израел да направи отстъпки от плановете си и да започне да решава палестинския проблем.
01 Февруари 2011 07:45
Всичко се развива според сценария.
Цена фьючерсов на нефть в Лондоне превысила $100

Цена мартовских фьючерсов на североморскую нефтяную смесь марки Brent Crude Oil в понедельник на лондонской бирже IСE (по итогам торгов повысилась на $1, 59.

Таким образом, ее цена составила $101, 01 за баррель. Это - максимальная цена на нефть с сентября 2008 года.

Повышение цены произошло на фоне беспорядков в Египте, которые продолжаются уже в течение недели. «Газета.Ru»
01 Февруари 2011 07:59
Евгений Примаков: Вопросы проснувшихся пирамид
01 Февруари 2011 08:21
Gozambo,
От Израел, казваш, разпоредили. Все се чудя, ако Израел е толкова силен да се разпорежда както си иска в съседните държави, защо все е застрашен от тях

---
Блогът на Руританец - Ruritania Press
01 Февруари 2011 08:41
Ако не е застрашен - няма да има основания да се разпорежда. Превантивно.
Питай неуспелите кандидат евреи.
------------------------------- -----------
Блогът на Генек
01 Февруари 2011 09:15
Друга ми е мисълта, генек. Ако е толкоз силен да се разпорежда, как пък още не се е справил с тия заплахи. Като започнат да ми говорят за страхотните сили на ционистите, все такива въпроси си задавам.

---
Блогът на Руританец - Ruritania Press
01 Февруари 2011 09:36
Интересите на "богоизбранците" и американците тук се разминават (далеч не само тук!). Режимите в Тунис, Йемен, Судан, Египет и дори в Албания и Саудиарабия станаха нахронизми, макар да бяха и да са свързани с Вашингтон. Особено Мубарак и тунизиецът. Същевременно масовите нагласи в тези страни станаха критично противсни на управниците си, метежите предстояха. В такива случаи властимащите в САЩ бързат да ги предизвикат, за да могат да управляват конфликтите. Моделът е наречен "Цветни революции" проработен е в бивши соцстрани. Обаче тогава бяха силни и имаха голямо влияние върху умовете на широки слоеве от населението, а сваляните режими бяха непопулярни или умишлено се държаха като такива, за да угодят на Вашингтон и да запазят възможности за по-късно. Виждаме го в Бг, в Украйна, в Румъния.
САЩ ускорено слабеят обаче. В Северна Африка и Арабския полуостров съществува реалната възможност да получат иранския вариант, на с "Мюсюлмански братя", вместо аятолласи. Затова "богоизбранците" треперят и в САЩ, и в Израел. Но каквото има да става, ще стане. Ние не печелим и в двата случая.
01 Февруари 2011 09:43
Пореден жален вопъл на тема "Ах, нещата не вървят както ни се иска!" и "Защо проспахме тая работа?". Плюс натрапчиво споменаване на "Мюсюлманските братя" и изреждане на дежурните сценарии. Стереотипно и банално. Идеи нямаме, бензин също.
01 Февруари 2011 10:19
Едно обаче е сигурно - процеса е необратим и мъчително дълъг във Сирия ще отнеме повече от 20-тина години , за Турция не ми се мисли !!
01 Февруари 2011 10:43
Слабичка статия.
Събитията в Египет не са нещо случайно и стихийно възникнало. Те са резултат на многогодишна подготовка и въпроса е "Кой дърпа конците?" Възможностите са две - САЩ или "Мюсюлманските братя", но и в двата случая най-вероятния "победител" ще са ислямистите и Египет ще се върне десетилетия назад в развитието си. Има и още една възможност - Израел да нападне отново арабите и най-вече Египет, което няма как да не стабилизира обстановката в самия Египет и на власт за дълго време да се установи някой - Мубарак или някой от военните.
01 Февруари 2011 10:45
за да излезе толкова народ на улицата е необходимо както натрупана омраза към управлението така и поне минимум организираност на процеса. вероятността от класическо домино е над 90%. Щях да заложа на отървали се като Мароко, Сирия и Йордания, но факта, че първата брънка беше Тунис, доста светска и относително прилична в социално отношение държава ме разколебаваа. Бил съм там и за разлика от Египет мизерията и бедността е в порядъци по-малка. Изпреварващите ходове на йорданския крал и на Б.Асад са показателни, но не е ясно дали не е закъсняла. Общото в тези страни е огромния процент млади хора без перспектива спрямо останалите възрастови групи и силната ислямизация в последните 15 години. Младият безимотен човек е най-доброто оръжие, щото му е гореща кръвта и няма какво да губи - ни жена, ни дюкян, ни стока, ни камили. А единствената политическа реплика на диктаторите от типа на Мубарак и бен али са ислямистите. останалото са опити за намаляване на щетите. Барадей е напълно неспособен да управлява египетската гмеж. Очаквам ненадейно изгряване на поредното поколение сатрапи, произхождащи от ислямистките кръгове.
01 Февруари 2011 10:57
Бравос Гмуций !! Соц. лагера се гътна сега е време на друг лагер да изгрее !!
Мюсулманския !! И пак да падне една борба , нали ме разбираш , безпощадна , на живот и смърт !! Тези китайци и индийци колко много долари имат за харчене !!
01 Февруари 2011 10:59
Сократ, хич не е съвпадение. И без трета страна си личи.
Да видим оттук - нататък какво има да става.
01 Февруари 2011 11:02
Когато чета "египетска гмеж", "тъпи харабели" и подобни, винаги се сещам за триумфалните репортажи, изобразяващи Симеон, гордо разхождащ се между тълпи подскачащи циганчета.
01 Февруари 2011 11:04
Аз друго си мисля - забравете тези глупости за въстаналия народ, дето никой не мож го спре да направи революция.
Почне ли армията да стреля на месо и да гази с танковете, дотам.
А за да не започне, вариантите са два.
Диктаторът не издава такава заповед.
Диктаторът издава такава заповед, но...армията не се подчинява. И дори да не премине на страната на бунтовниците, не ги възпрепядства (в по - голямата си част).
Е, има и трети ("румънски" вариант. В данданията се прави преврат, който покрай улучните размирици минава за въстание. Еуфория, мятат се капи във въздуха, народът победи и пр. а новата власт обещава скорошни честни избори, демократизация и реки от мед и масло. После какво става, е друга бира.
Но както казах, ще видим.
01 Февруари 2011 11:08
Руританец
кога преди 1989 е имало демокрация където и да било в Източна Европа, с единственото изключение на Чехословакия между 1920 и 1938? Ще ми отговориш, предполагам, че сега в по-голямата част от Източна Европа имаме дефектна демокрация, но тия неща не стават за три дни.

А за колко??? И въобще стават ли" тия неща". Къде и в колко страни от около 200. И те молим за разяснение - що е демокрация ? Това което видяхме - анархия, кражби - от свои, кражби от чужди, кражби от свои в комбина със чужди... за катализатор на крадливите процеси - разграждане на държавата от всякъде - а магическата дума, маскировката, знамето на анархията и това държавата де стане разграден двор бе - "демокрация".
01 Февруари 2011 11:10
Ангеле,
Аз от години вече се боя от това: 2013 година - новата 1917, само че на ислямска основа.
Да почакаме още две тодини и ще видим.
01 Февруари 2011 11:15
Руританец
Gozambo, ако под богоизбраните имаш предвид Обамата и ЕС, съвсем не разправят това, което ти казваш, а напротив - втвърдяват тона към Хоснито. Май ще си ходи.

А на негово място ще турят техен човек ... и ще повярва някой че му го втвърдяват ...тона
01 Февруари 2011 11:18
Руританец
Все се чудя, ако Израел е толкова силен да се разпорежда както си иска в съседните държави, защо все е застрашен от тях

За маскировка, бе, Рури - за заблуда на такива като тебе
01 Февруари 2011 11:28
..новата 1917, само че на ислямска основа..

А Ислямски Интернационал ще има ли, или да?
Винаги съм се чудил защо интелигентни на вид хора повтарят с папагалско упоение пропагандни баналности. Разбирам, че е необходим Враг, който да бъде посочен с пръст, но не разбирам какво им е лошото на Зелените човечета, че да се изобретява друг?
01 Февруари 2011 11:29
Поморийски
каквото има да става, ще стане. Ние не печелим и в двата случая.

Кой знае, Поморийски, кой знае... може пък да се поразхлаби смъртоносната хватка в която е обхванат света чрез т.н. англо-американски (и хазарски) проект описан в Бог и златото от Уолтър Р.Мий
01 Февруари 2011 11:38
Обикновенно, революцията се прави от широките народни маси на страната на които има и части от армията.
Армията също се състои от народонаселение, което също може да въстане.
Засега процесите са непредсказуеми. Египет е огромна по население държава и процесите могат само да се наблюдават и анализизрат, но не и да се контролират.
Както в Иран. Отначало има либерални тенденции през 1979 г. Хомейни използва
гениалната формула на Ленин за "полезните идиоти" - либерали, капиталисти и тем подобни.
Отначало има некви лица като Базарган , Бадри Саади, но те са изпозлвани и след това неутрализирани и революцията помита всичко.
Как ще е в Египет е трудно да се каже, все пак там са араби. Те са неорганизирани, немат лидер и въобще бардак. А революция се прави от железни лидери със стоманена воля. Триумф на волята е нужен!
01 Февруари 2011 11:38
Руританец,
постояннат заплаха е бизнес мероприятие - зарди нея постоянно се изсипват пари за евреите.
Затова - перманентно! Ужас! Ще изтребят хубавите господари на гоите!
01 Февруари 2011 11:42
Caravaqqio
Винаги съм се чудил защо интелигентни на вид хора повтарят с папагалско упоение пропагандни баналности

Не бързай да даваш оценки, Кара, те и около 1917 имаше такива дет не им се вярваше - ама белята ВОСР стана... и мероприятието бе обезпечено финансово от вън... Така че по-леко с оценките - ши поживейм - ши видим
В средата на 1989 минавало ли ти е на ум за вихръра в края на 1989 из Източна Европа...
Велика Френска, Велика октомврийска, Източно-европейски, Оранджеви разни и камара други - от превратчета до революцийки из целия свят - хората и те гледат и се учат, бе... па може и учителите да надминат

Редактирано от - Гладиатор на 01/2/2011 г/ 11:48:50

... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД