Заглавието е точно в стила на филма. Въпреки че в "Love.net" няма истински експлицитно съдържание (каквото и да говорят за трейлъра със секссцените), филмът на Илиян Джевелеков се бухва в пазарната конюнктура по линията на най-малкото съпротивление. Нимфетки по гащи пред уебкамера. Звучи чалга. Евфемизми валят. Драматургия на нивото на "Стъклен дом". Романтични развръзки в стил "небето в очите ти". Ачик реклами на Sony, Nescafe и торти "Неделя". Страхотните цици на неописуемо красивата Диляна Попова. Актьорска игра на нивото на училищния драмкръжок. Не, дори там са по-органични. А филмът е за връзките по интернет, за свалките, за неангажиращия секс и за разминаванията. Тема за чудо и приказ. Вярно, в 4-5-годишния производствен процес дейтинг сайтовете бяха заместени от Facebook, но кой ти гледа фактологията. Важното е, че не се е получило.

Филмът заявява амбиции да е новият български боксофис шампион. Да задмине "Тилт", че и "Мисия Лондон", ако може. Но не е и наполовина добър колкото тях, нито е добър колкото "Стъпки в пясъка" (който поради по-тихата си камерна история и напълно безмълвната си рекламна кампания остана доста зад шампионите). Тъкмо се зарадвахме, че българското кино, макар и плахо, пристъпва напред, в правилната посока. "Love.net" е греда.

Той има по-големи амбиции, отколкото постижения. Сценарият, подписан от трима, прави опит да е антологичен. Събира четири истории, обобщени, след като екипът получава 7000 мейла от абонати на elmaz.com, и ги навързва с малко художествена измислица. Въвежда куп герои от разни поколения, класа, пол, занятие. Сбира апетитен за лайфстайл пресата актьорски екип, включващ Христо Шопов, Койна Русева, Захари Бахаров, манекенката Диляна Попова. Джон Лоутън и Мик Бокс от "Юрая Хийп" - пеят и дрънкат на кухарки, все едно зрителят е на джулай в Каварна. Нимфетката е 16-годишната Лора Чешмеджиева. Нарочно пропуснах Лилия Маравиля. Тя единствена от изброените играе на ниво. В този филм се е издънила дори Диана Добрева, просто забележително.

Главната вина е на режисьора, чийто екранен опит се изчерпва с рекламни спотове и участие в продуцентското трио на "Дзифт". Ама там поне бяха наели професионалист - Явор Гърдев. Този път професионалната работа е само на оператора Емил Христов. Във визуално отношение има някои добри попадения. Достойнствата на "Love.net" се приключват с това, че не е умозрителен (главен проблем на българското кино от 90-те например) и не раздава присъди.

Обаче там, дето няма режисьор, няма и филм. Сценарият, хаотичен в първия един час, по някое време се окопитва и с напредването на паралелните развръзки виждаме няколко по-убедителни сцени, както и няколко лафчета. 3-4 самотни лафчета за почти 2 часа, и всичките в устата на Бахаров, който си доразвива ролята на Молеца от "Дзифт". По-голямата част от историите, героите и гледки обаче остават в насипно състояние.

"Love.net" крещи от всеки свой кадър, от англоезичното си заглавие, от двуезичните си начални и финални надписи - искам на международния пазар! Може. Ама на онзи пазар, в който на публиката се показват светещи надписи "Laugh" и "Applause", за да знае къде да ръкопляска и къде да се смее.