:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 404,307,381
Активни 198
Страници 28,954
За един ден 1,302,066
Истинската история

Били ли са папагалите в българския герб?

Изображенията върху погребалната дреха на цар Самуил (997-1014) изглежда не са нито владетелски, а още по-малко държавен герб
Изображение на цар Самуил в сцената на сватбата на дъщеря му Мирослава с Ашот, син на солунския стратег Григорий Таронит през 999 г., рисунка на лист 185 от мадридския препис на "История" на Йоан Скилица, ХIII в. В оригинала изображението е много малко, поради което тук е силно увеличено. Вероятно изображението има ясно изразени портретни черти, макар и 2 века след смъртта на царя; Цар Самуил, графична възстановка на антрополога Арис Пулянос по черепа от гроб 3 в базиликата "Св. Ахил", 1969 г.; Цар Самуил, триизмерна възстановка на антрополога Й. Йорданов по отливка от черепа в гроб 3 в базиликата "Св. Ахил", 2008 г.
Прословутият недостиг на извори за историята на средновековна България е повече измислен, или по-точно е все по-малко верен. Особено през втората половина на миналия век се натрупаха масивни количества нови данни - както археологически, така и писмени, за основаването на българската средновековна държава, за нейния възход, а даже и за финалните етапи от развитието й.

Естествено, изворите все ще ни се струват недостатъчни при осветляването на едно или друго събитие, но обективната преценка може да ни покаже едно - средновековната ни история е даже по-добре документирана от средновековната история на други европейски народи. Може писмените сведения за нашата история да са малко едностранчиви, но упоритите археологически търсения значително обогатяват възможностите за справедливо отразяване на историческите процеси, събития и личности. Макар и с малко закъснение, българската средновековна история доби напълно завършен вид през последните 100 години.

Въпреки че повече от 40 години ни делят от едно събитие, което е наистина епохално за българската средновековна история - откриването на владетелските гробове в южния кораб на базиликата "Св. Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро, резултатите от тези проучвания все още не са заели мястото, което им се полага. Както се случва понякога, моментните политически съображения силно надделяват над историческата истина. Рано или късно резултатите от археологическите разкопки на "Св. Ахил" ще бъдат признати повсеместно и ще се радват на точно такава известност, каквато имат днес в България.

През 1964 г. солунският археолог Никола Муцопулос започва разкопки на о. Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро, точно там, където е столицата на България в края на Х и в първите години на ХI в. Може управлението на Самуиловия владетелски род да е краткотрайно (официално от 997 г. до 1018 г. и през 1040-1041 г.), може при това управление България да страда от значителна нестабилност - бурен възход и резки спадове, но не може да се отрече, че българските столици, избирани от владетелите по това време, са разполагани винаги на изключително красиви места. Преспа, Охрид и Острово (http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2010090200040001301) са не само добре защитени природно, но са и в красиви местности, насред езера или по бреговете им.

Няма как цар Самуил да не е избирал внимателно мястото за патриаршеската църква "Св. Ахил", когато през 985 г., след превземането на Лариса, е трябвало да търси ново място за мощите на светеца. Точно огромната новопостроена църква приютява реликвата, за да дава сила на българския владетел и на България.

Пак в тази великолепна църква (Н. Муцопулос, 1989), в южния дял на кораба й, ще е вечното жилище на царя (гроб 3), на сина му цар Гаврил Радомир (1014-1015) и децата му (гроб 1). Останалите два градени гроба в южния дял съдържат може би тленните останки на зет му Иван Владимир, съпруг на Теодора Косара (гроб 2) и на последния владетел на Първото българско царство Иван Владислав (1015-1018) (гроб 4). Пети граден гроб е открит малко по на изток, в хранителницата на църквата, и в нея са намерени мощите на св. Ахил, донесени през 985 г. от Лариса.

Впрочем интерпретацията на съдържанието на градените гробове в южния дял на кораба на базиликата "Св. Ахил" трябва да се разглежда до голяма степен като предположителна. С изключение на гроб 3 всички останали са отваряни и са ограбени далеч в миналото. Провидението е запазило непокътнат, за наша радост, единствено гроба на цар Самуил. Именно това засилва увереността ни, че на о. Свети Ахил се намира единият от двата сигурни гроба на български владетели - на цар Самуил. Също толкова сигурен и гробът на цар Иван Александър (1331-1371) в дворцовата църква "Св. Петка" на Царевец (разкопки на Кр. Миятев). Всички останали гробове на български владетели или са напълно неизвестни, или крайно несигурни, за да не кажем измислени.

Много често и малко произволно една забележителна находка от гроба на цар Самуил се представя като доказателство за един от първите владетелски или даже български държавни гербове. Върху тазовия пояс на скелета в гроб 3 се открива значителна за археологическа находка част от дрехата на погребания там цар Самуил. Парчето тъкан е без съмнение от богата дреха. След консервацията и реставрацията се разчитат части от изтъкан заедно с плата кръгъл медальон с представени в него два папагала. Това откритие дава повод за твърдението, че папагалите са част от владетелски герб.

За герб на целия Самуилов владетелски род папагалите се обявяват, като се посочва най-често писмо на цар Петър Делян до "войнишкия" цар Тихомир от лятото на 1040 г. Летописецът Йоан Скилица ни осведомява за една част от това писмо, в което между другото се споменава една стара поговорка - "Един храст не може да храни две червеношийки", с добавката, че "нито пък една страна процъфтява, ако е управлявана от двама вождове".

Тихомълком, особено в популярната литература, точното название на птицата ("червеношийка", Erithacus rubecula) в поговорката бе заменено от различното "папагал". Така лесно и удобно папагалът се превърна в родов герб. В началото на ХI в. е малко рано за лични гербове дори, за родови не може и дума да става, техният разцвет предстои през следващите векове първо на запад. Що се отнася до държавните гербове, то те ще се появят още по-късно - през ХVIII в. чак.

Всъщност поговорката "Един храст не може да храни две червеношийки" се среща още у лексикографа Хесихий, живял вероятно през V в. и написал един от най-пълните речници на старогръцкия език. Същата поговорка се преповтаря и в другите големи византийски речници - този на патриарх Фотий (от средата на IХ в.), в земеделската енциклопедия "Геопоника", в речника Суда (вероятно от втората половина на Х в.). Някои сведения за символиката на птицата според византийския фолклор дава патриарх Фотий, според когото "червеношийката е птица саможива по характер". Той обяснява поговорката по следния начин: "Поговорката "Един клон не може да храни две червеношийки" се отнася до хората, които се опитват да спечелят много от нещо малко". Вероятно анонимният автор на речника Суда е преписал обяснението на поговорката точно от Фотий.

Във всеки случай съвременните справочници за птици показват колко точен в обясненията си е патриарх Фотий. Червеношийките гнездят между корените на храстите или малко над повърхността на земята. Мъжката червеношийка е с изключително агресивно териториално поведение, тя яростно брани "своя" си храст и атакува всички други мъжки натрапници, но също и всякакви малки птици, които се осмелят да търсят храна около него, дори без видима провокация. Мъжките червеношийки толкова категорично бранят територията си, че средно 10% от натрапниците загиват. Съвременните обяснения на поведенческия модел на червеношийките показва колко безсмислена би била византийската поговорка за тези птици и за храста им, ако заменим "червеношийка" с "папагал".

Вероятно ще е любопитно да предположим и вида на тържествената дреха, в която е погребан цар Самуил, както и защо все пак върху нея има тези прочути медальони с папагали. Първата част на въпроса има лесен отговор. Дрехата, в която е погребан цар Самуил,едва ли се е отличавала от обичайната за погребенията на съвременните му византийски императори. Дворцовият етикет изисква всички те да се погребват в тържествено одеяние, наричано дивитисий (Д. Ф. Беляев, 1913). Изработван от много скъпи, често внасяни от Изток или с източни мотиви редки златотъкани платове, дивитисият е най-тържественото императорско облекло по това време.

Всъщност, че Самуил е погребан в царския си дивитисий, няма съмнение. Наличието на втъкани в плата за дрехата медальони с папагали може да е случаен, чисто украсителен мотив. Във всеки случай може да се обсъжда някакво символно значение на птиците от тържественото царско облекло само при наличието на нови данни, които да наложат такова обсъждане. Само дрехата на владетеля не е достатъчна, при пълна липса на други сведения, за да се разглеждат папагалите като владетелски символ. Това наистина е възможно, но символ, а не герб, при откриването на допълнителни писмени или археологически находки.
Илюстрации: автора
Гробът на цар Самуил при откриването му през 1969 г. Запазените части от дивитисия (тържествената дреха, с която е бил облечен царят при погребението си) са оградени и се виждат добре върху дясната част на тазовия пояс. Тъканта е от памук, следи от коприна, златни и сребърни нишки.
 Папагали в кръгъл медальон, графична възстановка на изображението от плата върху дясната половина на тазовия пояс на скелета в гроб 3 (гроб на цар Самуил (997-1014) в южния дял на кораба на базиликата "Св. Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро, начало на ХI в.
55
18894
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
55
 Видими 
11 Май 2011 19:56
Eeeй, Петрински се завърна...... Това ще даде повод на уикипедийните папагали да го подгонят с всевъзможни д***ъци и писъци........

Редактирано от - sybil на 11/5/2011 г/ 20:12:01

11 Май 2011 20:00
A възстановката на лика на Самуил е повече от абсурдна! Ами той прилича повече на самовлюбен и доволен от себе си неадертал, отколкото на човек, чието сърце се е поболяло от гледката на ослепените негови българи... Доколкото ми е известно научният работник, чието дело е той, е голям специалист в америка, което донякъде обяснява нещата!?..
11 Май 2011 20:30
и друга възстановка: (снимка: натиснете тук) пак на Йордан Йорданов - само че плешив.

Натиснете тук
11 Май 2011 20:33
.
11 Май 2011 20:42
В колажа на Петрински да не е възстановката на Герасимов?

27 февруари 2007 | 13:05 | Агенция "Фокус"

Москва. Българският цар Самуил е в Москва – тази вест звучи абсурдно, освен ако не се уточни, че става дума за възстановка на образа на българския владетел, направена в средата на 80-те години на миналия век в известната Лаборатория за антропологична реконструкция, основана от Михаил Герасимов, съобщи кореспондентът на БНР от руската столица Чавдар Стефанов.
Има няколко версии с българска и гръцка следа как перфектна отливка от черепа на цар Самуил е попаднала в средата на 80-те години в Москва. Главното за мен е, че експертите в световно-известната лаборатория са убедени:
“Черепът е на българския цар Самуил. Той е национален герой на България, опитал се да възстанови българската държавност и да обедини всички български земи срещу византийското владичество”, подчертава сегашната ръководителка на Лабораторията Татяна Балуева.
Отдавна бях чул за череп на някакъв български цар в Москва, но опитите ми за издирване бяха безуспешни. Все пак накрая късметът ми се усмихна и попаднах в Лабораторията, която се оказа по московските мерки “в съседство” с кореспондентския пункт на БНР. Странно усещане изпитва човек от стотиците очи, които гледат от поставените на рафтове възстановени образи. Най-после съзирам и цар Самуил. Татяна Балуева казва:
“Твърде изящен череп, добре изнесен нос с открити очни орбити, характерно за южните европеиди. Фин човек в напреднала възраст. Закон за нас е да извършваме реконструкция като избягваме емоциите, защото главното е да изобразим антропологичния тип. Защото, когато започнем да наслагваме определени емоции, изкривява се точността на възстановката.
Въпреки това лицето на цар Самуил вдъхва определени чувства. Научих, че автор на реконструкцията е Галина Лебединская. Дама в напреднала възраст, но с бистър ум.
11 Май 2011 20:45
Да... в триптиха е въстановката на Герасимов: Натиснете тук
11 Май 2011 20:51
"Възстановяването" на лица по черепи е толкова точно,
колкото Орфей е негър в холивудската боза,
а брат Пит е Ахил в друга боза,
и колкото римляните са имали кавалерия във всички бози.
И т.н. мошеничества на тема.
11 Май 2011 21:00
Не'ам претенции да знам и коментирам кое пиле чий герб е, но горещо препоръчвам всекиму разходката до Мала Преспа - о-в Свети Ахил, с. Герман с не по-малко интересната си средновековна църква, природата и прекрасните планини, за съжаление напоени с ужасно много близка нам кръв, птиците (живите, не хералдическите) и въобще - за всекиго, дори и незаинтересованите от историята - по нещо.
А оттам на един хвърлей е и албанската част от езерото с о-в Мали Град.
Красота, красота и неизбежната тъга...
11 Май 2011 21:31
Г-н Петрински
11 Май 2011 22:30
A кога ще го погребваме по християнски? И къде е тялото?
11 Май 2011 23:20
Не виждам връзката между заглавието и съдържанието. За съжаление в последно време статиите в тази рубрика стават все повече отбиване на номера. А си спомняме статиите в началото, като например за покръстването.
-
Явно липсва вдъхновението. Бих препоръчал на автора да зачепка базови теми на интерпретацията. Най-малкото, че 99 % от читателите (и не само) възприемат историята през призмата на осъвременени, клиширани и схематични представи за нещата.
За вдъхновение може да му послужат например "Книга за българите" на Петър Мутафчиев и "Социално-психологическите типове в българската история" на Николай Генчев.
11 Май 2011 23:38
За папагали в герба не знам, но попивателни (папагалът все пак е интелигентен) в обществения живот и медиите - колкото искаш. Попиват безрезервно квото чуят/недочуят отвън и го пропагандират безсрамно. Пример - под предишната статия на същия автор. Преспапиета. Па даже се барат на начетени.
12 Май 2011 00:20
Макар и да се срещат в югоизточна Азия, папагалите са били непознати в Европа до откриването на Америка, няколко века след Самуил.
12 Май 2011 01:48
След като евреи се възкачват на българският престол замествайки славните прабългарски родове - съответно и лъвът в герба е изместен от всякаква перушата фазанария.
Съдбата на държавата е предрешена. Жалко.
12 Май 2011 01:54
Значи Овидий тука е писал елегия за смъртта на неизвестно нему животно? Брей, какъв ясновид е бил тоз Овид!
12 Май 2011 03:40
Красива е тази част от България , наистина !!
Невероятно красива !!
12 Май 2011 04:05
Във връзка с царските гробове и нали казах, че чета с голямо закъснение "Баудолино", се сетих за мощите, дето уважаваният иначе проф. Попконстантинов намери с Божо Д. миналото лято на острова. Г-н Петрински ни разказа за различните (11?) глави на св. Йоан Кръстител, тази тема явно е стара като света. В "Баудолино" първо става дума за две различни глави на светеца, сетне се появява и цяла фабрика за негови глави, в златоковани мощехранителници. Един любознателен арменски княз е изработил седем парчета за алъш-вериш.

Не вярвам, многопросветеният проф. Попконстантинов да не е чел "Баудолино", нали Умберто Еко му идва на крака в Равна и я нарече "уникална езикова лаборатория от 10 век"?‌
12 Май 2011 07:39
Били ли са импресионистите зъболекари?
12 Май 2011 08:22
ИВАН ПЕТРИНСКИ
12 Май 2011 08:57
Елините дали осигуряват постоянен достъп до острова?!!
12 Май 2011 09:01
Самуил или Самюел , последно !!??
Кое е правилното !?
Давид или Дейвид !!??
Ами Арон !!??
Все звучни български имена на царе !!??
За Мойсей няма смисъл да коментираме - изконно българско име !!
12 Май 2011 09:37
Папагалииииии, папагалиииии : папа гали, папа гали
Нещо като камила под камила, камила под камила, камила под камила - трябва да се изговаря бързо и на висок глас.
Г-н Петрински, хапчетата ...
12 Май 2011 09:42
и колкото римляните са имали кавалерия във всички бози.


Ама после дошли прабългарите и запознали източните римляни с коня, гадните ромеи го взели, а на българите останала само конската опашка. Но след три века тя вече съвсем се проскубала и вмирисала, та юдео-християните взели да се кичат с фазанария и папагалия.
А сега да поздравим Петрински, че ни занимава с неща, с които е доста по-наясно, а не с читалищни беседи по националния въпрос.
12 Май 2011 09:48
Страйк, а конническото съсловие какво е яхало, камили ли?
12 Май 2011 10:09
(ДНК), че неандерталците са оставили гени у нас - хомо сапиенсите


.... и то до такава степен, че бидейки предполагаемо лузърите и оставяйки все пак гени, техните наследници, също по предположения, са тия, които не се справят с живота и живеят на социални помощи или без помощи, къкъвто случаи имам с двама приятели в България. Доста смело разсъждение на (мисля) датски учени. Но иначе схващането е, че има повече учени неандерталолози, отколкото неандерталци. Но пък и обратното е извинение: Аз ги мислех за некадърници, пък те били неандерталци!
12 Май 2011 10:15
Аз ги мислех за некадърници, пък те били неандерталци!

Не, те били учени от висшата раса!
12 Май 2011 10:17
"Възстановяването" на лица по черепи е толкова точно,
колкото Орфей е негър в холивудската боза,
а брат Пит е Ахил в друга боза,


Какъв ти е проблемът с Ахил, представен от Брад Пит - избръснатите гърди?
12 Май 2011 10:50
Тая статия на Петрински доста разумна. За жалост, често става единичен артифакт да бъде тълкуван напълно произволно.
Подобен е проблемът с испилон с две харти "IYI", който неусетно някак стана символ на Тангра или герб на рода Дуло в историографските и параисториографските писания и започна свой живот като емблема на някои националистически организации.
12 Май 2011 10:52
Впрочем интерпретацията на съдържанието на градените гробове в южния дял на кораба на базиликата "Св. Ахил" трябва да се разглежда до голяма степен като предположителна. С изключение на гроб 3 всички останали са отваряни и са ограбени далеч в миналото. Провидението е запазило непокътнат, за наша радост, единствено гроба на цар Самуил. Именно това засилва увереността ни, че на о. Свети Ахил се намира единият от двата сигурни гроба на български владетели - на цар Самуил.


Логика струи отвсякъде.
12 Май 2011 11:10
Иначе заглавието на статията е гениялно. Поздравление за Петрински или редакцията! Защото дори и папагалите да не са били в герба на старата българска държава, те спокойно могат да станат част от него в НАСТОЯЩАТА ! Това поне ще бъде честно и ще отговаря напълно на истината, която показва, че понастоящем все по-голяма степен от българския новопръкнал се интелектуален елит не е в състояние или напълно отказва да развива и използва самостоятелното човешко мислене и все повече се оставя на въздействието на външни влияния и заучени мисловни форми, най-често взаимствани от европейския съюз - най-големия унищожител на оригиналното мислене. Така този елит все повече се пръвръща в един Папагал, достоен за ГЕРБ, а за негова компания и симетрия може да се добави и един европейски Папагал (неговите внушения идват от друга посока). Ето как се стигна до пророческия замисъл на тази древна емблема, която всъщност се е отнасяла до състоянието на настоящата българска държава. Поклон пред гения на Самуила!..... Постепенно тази емблема ще се превърне и в емблема на ЕС, което е неизбежно при положение, че живеем в свят без граници.....за полетите на папагалите!
12 Май 2011 11:20
стига с тия глупости/ мислете за бъдещето си/ имате ли го/ търсите ли го/ рабоите ли за него/ оставете некрофилите и тунеядците да рупат вкаменелости
12 Май 2011 11:36
бонго-бонго
StrikeEagle И на мен не ми стана много ясно това с конницата...?
12 Май 2011 12:02
voivodata,
проблем с достъпа до Св. Ахил няма - паркираш край острова, отиваш пешки по понтонния мост, който го свързва постоянно със сушата, и разглеждаш всичко. Можеш дори да спиш там. Има семеен хотел на острова, който го държи местен славяноезичен гръкомакедонец и съпругата му - македонска македонка от Кочани, чиито гозби няма да те разочароват.
Хората са готини и гостоприемни - и на острова, и в околностите. При условията на задължителната за района преценка на ситуацията и кореспондента, можеш спокойно да си говориш на българо-македоно-славяногръцки.
Надписът пред самата Самуилова базилика си обяснява съвсем коректно на гръцки и английски, че това е еди-що-си на българския цар Самуил, а незнайна ръка със скопски почерк е изпълнила дълга си към Букефал, зачерквайки думата "български" в английския текст.
Има и други старини на острова, както и прекрасни гледки в изобилие.
Препоръчвам горещо!
12 Май 2011 12:04
Toва с конницата си беше обикновен капан, Рогати....за папагали.
12 Май 2011 12:43
Турист се озовава в отдалечено село. Вижда няколко дядовци да седят на една пейка и ги пита: Извинявайте, има ли тука някакви местни забележителности? Дядовците мълчат, след малко един казва: А бе, имаше една. Ама наскоро се ожени.
12 Май 2011 13:29
Папагалът като хералдически символ (popinjay) се свързва с мъдрост, знание, добри съвети и пророчески дарби. Заедно с това е посредник с отвъдното и бъдното. Това е, защото папагалът има дарбата да "говори". Папагалите на гербовете в Средновековието имат обичайно подкрепяща функция. Интересното в този герб е, че точно там, където трябва да бъде неговият фокус - основната идея, изразена със символ - намираме една абстрактна геометрична форма, образувана от крилата на папагалите като огледална симетрия.
Ако сравним с доминиращата хералдиката в тези времена византийска символика - тази на двойката орли, грифони или двуглавия имперски орел - там е мястото на владетеля, на хероя. Има едно много разпространено и силно изображение във византийското изкуство - мотивът на мита за Александър, който се издига в небето, носен от два орела, които храни с парче месо. Архетипът е свързан с тази част от мита, в която се говори, че когато месото е свършило, Александър е отразъл от плътта си, за да храни орлите. Архетип, който ни насочва към жертвата, която дължи владетеля, за да обезпечи материалния и духовния възход - и за себе си, и за държавата, и за народа. Жертвата подхранва силата, чрез живота си владетелят заслужава небесното царство, към което го отнасят орлите. Животът на владетеля е стеза.
В случая с герба на Самуил папагалите сякаш разтварят портите към бъдното и в по-широк смисъл - от и към отвъдното. Така това, което е било и това, което ще бъде, се съчетават в това, което е. Отново идеята за стезата. Но тук стезата е показана като неопределеност. Тя няма форма. Форма ще и придаде изборът и изборите, които владетелят прави непрекъснато.
12 Май 2011 14:33
Да, H., много интересни забележителности крият тракийските недра и тепърва те ще има да се разкриват.. Тези, които обичат да поглеждат малко по-дълбоко в нещата, нека отбележат няколко интересни подробности в изображението на папагалите на Самуил. Първо, те надали представляват обикновени копия на тези птици от земния свят, още повече, че както е показал колегата по-долу, по онова време те не са били познати в Европа, а по-скоро са образи на една друга, скрита действителност. (Това впрочем се отнася до повечето древни изображения. Едва с настъпването на епохата на Папагалите (горе-долу края на Ренесанса), която достига своя връх в наши дни, започват безсмислено да се копират едно към едно предмети от околната среда. Но абстракционизмът унищожи дори това иначе нелишено от майсторство и красота човешко дело..) Та, ако човек се загледа, ще отбележи наличието на две симетрично разположени маймунски глави зад краката на птиците (на нивото на колената!). Ясно се вижда, че те не представляват част от тялото на птиците, а са допълнение към него. Маймуната е едно от изображенията, използвани за означаване на това, което библията нарича най-общо дявол. Има много изображения на дяволски глави на мястото на капачките на колената на фигури, показващи известната близост между тях. Именно преодоляването на тези сили загатват античните наколенници с изображение на човешка глава. Същото е загатнато при папагалите.
12 Май 2011 14:57
Другото, което исках да отбележа, вече го е забелязъл Фирмин. Поздравления! То е очевидно. А именно тази геометрична фигура, която се образува от сключените криле на папагалите. (Тя е била широко разпространена и разбирана в нейната същност по онова време, за разлика от значението, което й влагат тези, които я обсебиха преди точно 100 години.) Трябва да призная, че много красиво се е получила, дори е най-красивата, което съм виждал. Тя просветлява вътрешното пространство на фигурата, сякаш слизайки отгоре. Ако използвам думите на Фирмин, тя символизира просветленото вътрешното пространство на Хероя. Той е добивал власт над определен вид сили, които са произлизали отдолу и бидейки пречистени са достигали сърцето. Издигането на тези сили отдолу е загатнато с клона, на който са стъпили папагалите, който може да бъде нарисуван и в средата между папагалите. Той се състои от 8 стъпки, толкова колкото са и листенцата на цветето в средата/сърцето на птиците. Наистина обикновено процесите, които опитах да загатна, са символизирани от птици като орел или паун, но това с папагала е уникално. Лесно е от орел да се превърнеш във феникс, но да сториш това от нивото на Папагала, това вече е майсторство!..

Редактирано от - orfei-edin mesten на 12/5/2011 г/ 15:01:35

12 Май 2011 15:09
orfei-edin mesten,
И все пак папагалите са били познати в Европа. Дори преди Средновековието. Това са африкански папагали, които египтяните са държали, а от тях, навярно, тази мода са прихванали и римляните.
Съгласен съм с теб, че в този герб могат да се открият интересни неща. Аз бих се върнал към това, че така, както ни е представен (не съм видял снимки на оригинала), двете негови части са свои огледални копия. Този огледален ефект ме насочва към мисълта, че изображението на папагала е елемент от друг, по-сложен герб, който е изведен от него буквално чрез огледално изображение. Плоскостта на огледалото, от една страна е "изрязала" елемента от протообраза, а от друга - допълнила го е с огледалното му изображение до този вид, в който не се представя.
В тази връзка и в контекста на символиката на хералдиката можем да търсим причините в две насоки - запазена е чрез пренесения елемент връзката с протообраза, но от него е скрито това, за чието изобразяване основанието е отпаднало. Същевременно, отпадналото не е заменено с друг символ, а вместо това в центъра (фокуса) на герба е оставено естествено създалата се с огледалния образ геометрична форма (подобна на мандала от Изтока). Нещо повече, позициите на птиците са така ориентирани, че с поза и посока на погледа им да подчертаят този композиционен и геометричен център. Ясен знак, че там е имало нещо, което сега отсъства, но мястото му е там и се пази. Ако човек се вгледа в този център, не след дълго го обзема желание да "разтвори" двете части на герба, подобно завеса, зад която е скрита тайна. Дори това желание да е оптична илюзия и да не води до никъде, то остава си открит въпросът защо, макар и стилизирани, формите по периферията на герба са конкретни, реалистични и разпознаваеми, докато неговият център (към който те ни насочват) е така рязко различен с абстрактността си.
12 Май 2011 16:02
Нещо повече, позициите на птиците са така ориентирани, че с поза и посока на погледа им да подчертаят този композиционен и геометричен център.
Фирмин, с това съм напълно съгласен. Фигурите са така направени, че да насочат вниманието към пространството на техния център. Аз съм се опитал да загатна каква е фигурата там, но явно не се разбира. Ясно се вижда, че там има един стилизиран триъгълник/пирамида, с подобие на прословутото око в средата. Това е древен символ на откъсналите се след пречистване от низшото, долнопробното, или най-общо казано земното, творчески, божествени сили. Въобще птиците от физическия свят са най-близо до този образ и за това те често се използват. Орелът най-вече....символ, откраднат от американските папагали.
А за познаването на папагалите съм съгласен, не споря. Познати са били в Египет и другаде...
12 Май 2011 16:08
Къде пък ги видяхте тия две маймунски глави? Нищо подобно не виждам.
Обаче виждам в центъра на герба надпис "СЕГА".
Я обяснете той какво означава...
12 Май 2011 18:44
То и цар Иван Александър е стъпил върху килимче (или подиум) с извезан двуглав орел. (снимка: натиснете тук) фрагмент: (снимка: натиснете тук)
Пък следващия четвъртък за разнищим и орловата хипотеза за гербовете на българските царе. Защото започва още от Георги Тертер през Шишмановците
12 Май 2011 19:11
Фирмин, Орфей!
12 Май 2011 20:15
Истинската история на Римската империя е почната от Теодор Момзен
и до сега я донатъкъламяват.
Какво можем да очакваме от хора, които обесняват, че
"пентера" е кораб с ПЕТ РЕДА гребла
въпреки непреодолимите закони на математиката, физиката, химията и биологията.
Можем да очакваме само римски ВВС,
ако не ги преварят прабългарските аероплани....
P.S. Напоследъка неистинските историци поставят под въпрос съществуването на септерите, както ние поставихме под въпрос участието на Т-34-85 в Курската битка. Ма нас ще ни забравят.
13 Май 2011 00:52
Eнчо, в средновековните изображения, а да не говорим за преди тях.., няма нищо случайно. На никой по онова време не би му дошло наум да прави копия на външни, случайни предмети, особено на папагали. Те са плод на визията на посветените религиозни водачи, които безпогрешно са предавали форма на факти, свързани със света, често наричан просто отвъден. Такива водачи е имало особено много преди Христос, а след него тези, които Той уж упълномощил официално, са повели безмилостна война за тяхното изкореняване. Справка - нашите хора, богомилите, макар че те по определени причини, които не ми се разискват сега, сами са се изкоренили от земите и съзнанието на хората. Та, от тези велики личности днес са останали само символи като този. Символи, ознаменуващи тяхната победа над силите, които днес се проявяват във все нова и нова, лъскава вече форма на скотщината, днес облечена в европейски костюми по разни световни институции. В древността е било по-друго и по-лесно. Скотщината е била по-лесно разпознаваема, очевидна, за разлика от днес, когато е прикрита и дори издигната в култ. Образно се изразявам, за да не ставам досаден. Днес всичко е обърнато с главата надолу, колкото и стряскащо да звучи. Едно от най-успешните изображения на скотщината е това на маймуната. Именно тя днес разиграва целия свят, приела формата на САЩ. Това го казвам за тези, които се чудят откъде иде това странно и двойнствено поведение на много от представителите на тази 'велика' страна. Велика в маймунджулъците си!
13 Май 2011 01:11
Firmin, в симетрията на птиците няма нищо случайно. Същата се вижда и при орлите на Geo, както и на други места. Тя изобразява факта, че за достигането на целта на посвещението, кандидатът е трябвало да се справи не с едно, а с две препятствия, двама противници. Библията също прави разграничение между тях, наричайки ги Сатана и Дявол. Това са две различни същности, изкушаващи човека от две страни. Този факт е загатнат на много места като двете змии, които Херкулес като дете удушва, двете копия, които носят много от тракийските войни, двете глави на някои от тракийските хероси, двуострите брадви на посветените, раздвоените на две опашки на сасанидските изображения и т.н. От преодоляването на тази двуяка опасност произлиза симетрията в изображенията. (Едно от най-красивите изображения в това отношение е от Казанлъшката 'гробница', където готовият за посвещение кандидат държи в ръka укротените красиви коне, които имат толкова одушевени погледи, символизиращи определени сили в неговата душа, които той е преодолял под ръководството на посветените си учители). Тя не е просто красива декорация, за каквато се счита нес, а отражение на една действителност, макар и позабравена от някои. (снимка: натиснете тук)

Редактирано от - orfei-edin mesten на 13/5/2011 г/ 01:14:15

14 Май 2011 01:30
Сатана и Дявол. Това са две различни същности, изкушаващи човека от две страни. Този факт е загатнат на много места като двете змии, които Херкулес като дете удушва, двете копия,


ъхъ ... точно така ще да е ... Старски и Хъч , също влизат в тази серия ....
14 Май 2011 04:50
Аха, в четвъртъка на Омразата днес сме на вълна хералдики и препброяването на кочегарите за седмицата е в ход. Я чакай да пусна една бомба в ВЦ-то
То, папагалите че не са били в българския герб е ясно. Може да са били в македонския. Но това изобщо не ме касае.
Ние папагали си имаме бол-натурални
14 Май 2011 22:52
Не е лошо това Старски и Хъч, Бонго...за идиоти. Все пак в САЩ е пълно с такива и по някакъв начин те трябва да се забавляват, заглавичкват и държат в глупашки захлас. Иначе могат да започнат да мислят, което вече си е опасност.. Гледай все пак 'Идиокрация', мисля, че се казваше филма. Аз го подценявах, както голяма част от американските филми напоследък, но бях много приятно изненадан. Нещата, колкото и невероятно да изглежда, отиват точно в тази посока. В САЩ на първо място, разбира се. Тези, които все повече се отпускат по 'течението', каквото и да означава това, неминуемо ще се озоват в това състояние. Външно засега подобна тенденция сякаш не се забелязва, но някои са я забелязали. Моите почитания! Въпрос на избор все пак. В САЩ вече са избрали. Тук, понеже сме малко встрани - в никакъв случай не назад - изборът тепърва предстои. Приспивните песни на американските и ЕС сирени са много успивни и сладки, но все пак има хора, подготвени за техните песни. Хора, свикнали и на други песни, отеквали по нашите земи в древността. Надявам се да можем да разчитаме на тях. Все пак трябва да има и алтернатива. През средновековието е имало.. Само Крали Марко още малко да го поразклати - меча имам предвид - и..... всичко ще си дойде на мястото. От където е текло, пак ще тече! А от САЩ не е известно някога нещо да е текло. Нема и да текне, Бонго.
14 Май 2011 23:29
Бонгич, ето ти ако те интересува едно великолепно финикийско изображение на маймуната с точно посочване на мястото, където тя се изявява. Ако й се позволи, естествено, иначе мястото й е долу в краката, както при пауните. Също и други 3 подобни. Маймуната е сравнително рядко използван образ за илюстриране на проявленията на едното от двете зла, които засегнах. Но за сметка на това много силен и точно показващ стила на неговата изява, наподобяващ маймуна. Тук във форума доста никове ми напомнят подобно поведение, но айде да не изброявам, че ще ме фризира Сибилата... Американците имат гледам подобно поведение - двоен стандарт го наричат, затваряне на едното око, на другото, на двете едновременно пред истината, пълното й проспиване, осмиване, обръщане на опаки и въобще каквото можеш да си представиш в това отношение. Надявам се тяхната администрация да е наясно със същността на едно подобно поведение и да го контролира, а ако е, пожелавам им никога да не го забравят. Защото първоначално изглежда забавно, после се увличаш и накрая забравяш какъв си бил преди.
(снимка: натиснете тук)

Редактирано от - orfei-edin mesten на 18/5/2011 г/ 11:04:23

... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД