Книгата "Лора от сутрин до вечер" беше приятна изненада. Тя излезе преди 7 години, а авторът й не беше професионален писател. Беше дебют на Димитър Коцев-Шошо, режисьор на "Другата България" и вече несъществуващите награди на ММ, бивш преводач и бивш готвач.

Днес по екраните излиза филмът "Лора от сутрин до вечер". Той също е приятна изненада, а режисьорът му е също дебютант в снимането на кино. Казва се... Димитър Коцев-Шошо. Комай най-топлата му връзка с това изкуство досега е била роднинска - син е на актьора Константин Коцев.

Не знам колко хора в България и София прекарват (и най-вече завършват) дните си по начина, за който разказва Шошо - и съответно ще се припознаят в героите и случките - но при мен беше именно така в продължение на доста години. Така че тази история е и моя. Да го кажем направо: това е първият български филм за поколението, към което принадлежа. "Лора от сутрин до вечер" съвсем очевидно не е киношедьовър, но е лек, непретенциозен, младежки, градски и искрен филм, с много чувство за хумор. Без никакви тежки наследства от соца, костюмирани баби от пограничните села и философски драматизации. Можело, значи.

Освен това е заснет с бюджет от 10 000 лева (!), след като НФЦ и БНТ последователно му отказват субсидия - сюжетът не ги развълнувал. Как да ги развълнува - това са същите, които дават финансиране на Иван Ничев и сие. Дали има в комисиите човек под 50 г.?

В "Лора от сутрин до вечер" няма да видите никой от братята Бахарови или която и да е от витизчийските примадони на новото българско кино и театър. В главната роля е също дебютантка - певицата Милена Николова, или Миленита, която до голяма степен е сполучлив избор. Тя самата се доближава до битието и душевността на героинята, а освен това е изключително чаровна и с незабравими сини очи. Вярно, най-убедителна е в моментите, в които няма реплики. Но това важи главно за началото на филма - постепенно влиза в час. В другите главни роли са всъщност професионални актьори, но не от онези от кориците - Христо Петков като Гладкия и Ива Гочева като Силвия са страхотни, също и Радена Вълканова в триминутната роля на Шефката. Оглеждайте се за появата на писателя Радослав Парушев като намусен сервитьор - това е най-смешната сцена в българското кино от "Оркестър без име" насам.

Историята на Шошо е хубава приказка, с лека алюзия към "Алиса". В една пиянска нощ Лора се среща със "зарчетата на щастието". Те са шест. На следващата сутрин тя е с махмурлук на важна бизнес среща, цепва си главата в стол, а две от зарчетата пристигат в плик за нея - и веднага започва да я преследва мистериозен мъж. До следващата нощ съдбата на зарчетата и героите е разрешена. Но чак след дълга серия перипетии из града и баровете му. София в "Лора от сутрин до вечер" е значително по-приветлива и чаровна от тази в "Love.net" например, където меракът беше да се представи лъскава и префърцунена. Тъкмо тази липса на претенция е в състояние да тушира почти всеки недостатък на "Лора". Той е съвременен, без да притежава кухата и меркантилна приповдигнатост на лайфстайл списание. Освен това е много кратък, безгрижно развлекателен, с динамично действие, няколко много яки лафа и чудесен саундтрак. Свой диск с музика навремето имаше и книгата, но тъй като 7 години не са малко, днес създателите на "Лора от сутрин до вечер" са записали нови, различни песни.

Филмът неизбежно ще бъде сравняван с "Източни пиеси". Това са двете български продукции за момента, заснети без държавна подкрепа, от млади режисьори, с младежки екип и история. Знаем какво стана с филма на Калев - премиера в Кан, възторжени фестивални изяви в Япония и другаде, никакъв боксофис. "Източни пиеси" е по-изискан, но също по-тежък и забит като тематика филм (българската публика не копнее за драми, показа го не само този път). Камен Калев, все пак, е завършил киноучилище във Франция. "Лора" със сигурност няма да иде в Кан. Но и няма защо да ни е срам от него. Трябва да има повече български филми "за хората", жанрови, без големи кошници, които да забавляват. А между тях ще се промъкват и по едно-две сериозни и качествени заглавия. Както става навсякъде по света.