"Подслон" идва на екран с толкова награди и суперлативи, в това число и от родния "София филм фест" - за пръв път там бива награден български филм, - че зрителят се наточва за нещо изключително. Е, не е. На "Подслон" лесно може да бъде предсказан слаб боксофис, защото филмът е драма, а не комедия, камерен, а не масов; а освен това няма масирана рекламна кампания на стойност един филмов бюджет. Но това не значи, че той не заслужава внимание.

34-годишният Драго Шолев е интересен случай. Роден в Русе, приет анимация в НАТФИЗ, той работи неуморно във време, когато дори опитни и известни режисьори пъшкат по липсата на средства и възможности. Неговата кариера показва, че когато има желание, има и начин: засега биографията му - освен множество реклами и клипове - включва 10 (!) филма, сред които игрално, документално и анимационно кино. Печелил е конкурса на Jameson за късометражни филми, а през 2009 г. Светльо Витков го кани да заснеме първото българско "рокюментари" - филма "Сега и завинаги", документиращ съвместния концерт на "Контрол", "Ревю" и "Хиподил". Междувременно НФЦ не го допуска да се състезава за субсидия в категория "дебют". Въпреки това Шолев печели държавна подкрепа за филма си "Подслон". Освен това му помагат "Ню Бояна" и БНТ.

Когато гледах филма, не знаех, че негов съсценарист е румънецът Разван Радулеску, работил над сценариите на комшийските шедьоври "4 месеца, 3 седмици и 2 дни" и "Смъртта на господин Лазареску", но някои елементи във филма на Драго подозрително ми напомниха за тях. Това, разбира се, не е недостатък - румънското кино има ясно разпознаваема физиономия и можем много да се учим от него.

Историята в 88-минутния "Подслон" се развива практически в реално време. 12-годишният Радостин е изчезнал след купон, майката реве, а бащата се връща от състезание с отбора си по водна топка. Докато родителите докладват в полицията, Радо ги очаква вкъщи заедно със своите приятели пънкари. Изненадата е пълна, когато двете поколения, напълно лишени от разбиране и знание за другия, се събират на една маса. Петльовият гребен и мечтите за анархия срещу чехлите, ракийката и кьопоолуто. Тук можем да отбележим най-дългия кадър в българското кино - 9 минути. Изобщо филмът на Шолев и оператора му Крум Родригес е изграден от протяжни кадри, които подсилват усещането за застой и безнадеждност.

Филмът е много "прибран" и опростен. Сниман е на 3 локации, целта му очевидно не е била да смайва с визуални решения или мащаб. Той се концентрира върху думите и заряда във взаимоотношенията. Темата за пропастта между поколенията, разбира се, е банална, както не са нови и кадрите на панелен квартал, кухня с мушамяна покривка на квадрати и холна гарнитура. Шолев обаче всячески се е опитал да се пази от дидактика и обобщения - и в повечето случаи е успял. Самият режисьор, който не се разделя с каскета си, е имал младежко увлечение по пънка - и в интервюта признава, че за малко не е избягал от къщи и кривнал от пътя.

"Подслон" дава вид на малко недовършена история, но има култови попадения. Например сцените, в които бащата сменя трите си "униформени" анцуга - за работа, "официален" и домашен. Чудесна роля като майката прави позабравената Янина Кашева ("Всичко е любов"). В ролите на пънкарите са две истински момичета с татуировки и пиърсинг - Силвия Герина като Къртни и Ирена Христоскова - изненадващ избор за ролята на момчето Тенкса. На този фон по-неубедителни са бащата - театралният актьор Цветан Даскалов (никой не може да ме убеди, че треньор от "Люлин" говори литературен български по телефона!), и 12-годишният Калоян Сирийски.

Честен, различен, средно успешен филм, който не се прави на по-куул или по-значим, отколкото е.