:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,890,395
Активни 174
Страници 37,363
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Винаги ще има хора, които да умират от любов или да търсят свободата

Според писателя Галин Никифоров сме доживотни пленници на детството си
Снимка: БГНЕС
В течение на по-малко от месец писателят Галин Никифоров спечели две големи български литературни награди - наградата на фонд "13 века България" за романа "Лятото на неудачниците" и наградата "Елиас Канети" за "Къщата на клоуните". Той има издадени пет романа за последните шест години, доскоро работеше като инженер в хлебопроизводството. Роден е през 1968 г. и живее в Добрич.
- Г-н Никифоров, "Лятото на неудачниците" спечели награда, "Къщата на клоуните" също. Кой от романите си смятате за най-успешен?

-Романите ми са различни, писани са с различен подход, затова ми е много трудно да отговоря. "Фотографът: Obscura Reperta" беше най-труден в техническо отношение и най-зрелищен, отне ми най-много време и сили и чрез него научих доста неща за занаята, "Лятото на неудачниците" пък ме караше през цялото време да се смея, докато го пиша, а "Къщата на клоуните" бе най-зрелият и макар че го писах със сълзи на очи, много го обичам, привързан съм към него по един особен и болезнен начин. Така че наистина не мога да отговоря еднозначно.

- Слоят в България, който чете книги, е тънък, поне така твърдят изследванията. А слоят, който чете книги от български автори, е направо прозирен като цигарена хартийка...Какво ви кара да продължавате?

- Обичам да пиша и ще го правя, докато ми харесва - писането запълва една празнина в мен, която явно не може да бъде запълнена с нищо друго. От друга страна, мисля, че въпреки негативните статистики, напоследък се забелязва повишен интерес към българската проза, особено към романите. Това, че "18% сиво" на Захари Карабашлиев и "Мисия Лондон" на Алек Попов направиха повече от 10 000 тираж, а още пет-шест други - по около 2000-3000, мисля, че е показателно. Когато има добра художествена литература, лесно ще се намерят читатели. Трябва повече вяра и повече обич към писането. Нещата полека-лека си идват на мястото.

- Разбрах, че работите във фирма за производство на хляб...Разкажете.

-18 години работих като инженер-технолог в мелничното производство - до края на юли тази година, и въпреки че бе добре платена, работата никога не е била особено важна за мен. Всеки човек, работил в производство, знае за какво става дума - понякога се чувстваш като капитан на пиратски кораб, където трябва да държиш всички главорези под око. И знаеш, че ако направиш само една грешка, на следващата сутрин ще се намериш обесен на главната мачта. А когато успееш да върнеш кораба в пристанището и всичко да е минало без проблеми, тогава може да дойде адмиралът и да те разжалва пред всички, само защото е препил с ром или сутринта е станал с дървения си крак нагоре...

- Доста образно, всъщност зрелищен образ за труда на наемника...

- Шегата настрана, но там се сблъскваш с много проблеми и с много различни хора и това те променя, прави те по-търпелив, по-силен и по-издръжлив. Не че ти харесва... Но това бе начинът да си вадя хляба, истинската ми страст винаги е била писането. Пишех през почивните дни и сутрин от 5 до 7, но преди около година, когато започнах шестия си роман, който изискваше много повече усилия и концентрация, отговорностите ми във фирмата нараснаха значително. Затова в един момент нито работата ми вървеше, нито писането - трябваше да избера или едното, или другото. Беше труден избор, но накрая реших да напусна и да се занимавам само с писане. Докогато мога...

- Повечето писатели в България, пък и не само писатели, се теглят към София...Или към чужбина. Вие защо си стоите в Добрич?

-Къде е роден писателят или къде пише е само географска подробност. За да пишеш, ти трябва един компютър, една стая и малко спокойствие. И това къде ще е тази стая, няма никакво значение. Аз винаги съм предпочитал тихите места, където можеш да си чуеш мислите и да се съсредоточиш. Добрич е тих и подреден град, близо до морето и това напълно ме устройва. Освен това мисля, че е грешно да мислиш, че ако познаваш повече писатели и критици или живееш в по-голям град, ако даваш повече интервюта и се появяваш по-често в медиите, ще бъдеш по-добър писател. За съжаление, в литературата значение има само писането - ние не сме като певците, чиито гласови възможности могат да бъдат коригирани електронно. Писателят няма къде да се скрие освен зад собственото си писане.

- В някои от книгите си имате ретроспективен подход. Какво цените от живота, който си отиде с предишното общество? Имаше ли нещо ценно?

-За мен онзи свят беше спокойно, тихо и слънчево място. Много рядко съм се сблъсквал с проблемите на онова общество, което всички обвиняват за всичко, затова не мога да му бъда съдник. Моето детство си е мое детство и то бе най-прекрасният период от живота ми. Нямахме телефон, нямахме телевизор, нямахме компютри и интернет, имахме само една раздрънкана жигула, но аз бях щастлив и летата ми бяха като във "Вино от глухарчета" на Рей Бредбъри. Затова никога няма да забравя онова време и онези лета - ние всички сме всъщност доживотни пленници на детството си, то определя целия ни живот след това...

- Имате ли кумири в писането? Български, чужди?

- С годините човек променя вкусовете си - преди харесвах по-атрактивните писатели, но сега харесвам по-задълбочените и тези, които са искрени. Буковски, Чандлър, Джон Ървинг, Уилям Уортън и Джак Керуак са част от тези, които винаги съм обичал и винаги ще чета. През последните години прибавих към тях Кормак Маккарти, Маргарет Мацантини и Чък Поланюк. "По пътя" на Керуак е книгата, която съм препрочитал около двайсетина пъти; тя е моята сбъдната човешка мечта какъв трябва да бъде животът. "Книга на илюзиите" на Пол Остър пък смятам за едно от най-съвършените литературни произведения през последните двайсетина години, а четирилогията на Ъпдайк за Заека - за най-доброто постижение в интелектуален аспект. От българските класици харесвам документалните работи на Богомил Райнов, романите на Павел Вежинов и на Димитър Паунов, а от съвременните автори харесвам прекалено много хора, и то по различни причини, за да мога да ги изброя.

- Литературата като цяло не стана ли нещо не много важно, нещо, което "не показват и телевизиите", щото нали те са мерило на важностите. Защо е така? Писателите ли бъркат някъде, или визията стана диктатор на вниманието ни?

- Литературата е важна за тези, които я обичат. Тя е изкуство като останалите, макар и не толкова атрактивно, колкото театъра, киното и музиката. Това предполага и по-малък интерес към нея, но аз не мисля, че е проблем - в страната около 100 000 души четат и се интересуват от книги, а около 40 000 поне от време на време си и купуват. Освен това не мисля, че телевизиите са напълно индиферентни към литературата - има няколко предавания, които показват книги и канят писатели. Сутрешните блокове на телевизиите също не са напълно безучастни към това какво се пише в България, особено през последните пет-шест години. За съжаление, на литературата й трябваше повече време, за да се отърси от шаблоните и да стане четивна и модерна. Още сме в началото на този процес, но промените се виждат.

- Промените, те не ни ли лишиха от нещо също? Примерно от съдържанието в думи като любов, свобода, морал... Не ви ли изглеждат малко като музейни експонати, леко неудобни са за всекидневна употреба, освен ако някой не мисли как да ни бръкне в джоба, докато ни омайва с тях?

- Не са музейни експонати... Но го казвам повече като писател, отколкото като "социално животно". Винаги ще има хора, които да умират от любов или да търсят свободата. Просто литературата е мястото, където тези "категории" живеят най-добре - и на мен това ми стига. Въпреки че понякога се чувствам като Форест Гъмп.

- Казвате Форест Гъмп... Имате ли други страсти освен писането? Някое увлечение - да сте богат, или политиката? Или пък някоя обикновена страст, примерно жените? Или пък тайна страст - хазарт, колекционерство, много алкохол вечер пред телевизора?

- Консервативен човек съм - когато харесвам нещо или някого, то е завинаги. Много трудно променям навиците си, както и отношението си към повечето неща. Нося винаги удобни обувки и съчетавам лошо дрехите си, особено когато жена ми ме изпусне от поглед. Обичам киното във всичките му форми и съм в състояние по цял ден да гледам филми. Почти винаги стигам до крайности - когато обичам нещо, нямам мярка. Като студент хвърлях всичките си пари за футболни залози и когато веднъж трябваше да стоя гладен цели два дни, разбрах, че съм прекалил, и спрях. Същото беше и с цигарите - не пушех с месеци, после за четири часа издимявах по една кутия. Но вече не е така. Към жените също имам крайно отношение - обичал съм само три, като с третата живея вече двайсет години. Мисля, че жените са по-добрата половина от човечеството - много по-търпеливи, много по-градивни и много по-грижовни са от нас, мъжете. Освен това, както казва Амос Оз - "жените никога не губят вкуса към живота и имат способността да се влюбват дори и на 80 години!..."
Снимка: "Сега"
Ноември 2002 г. Празник на Сухопътни войски на връх Гургулят
37
4943
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
37
 Видими 
04 Ноември 2011 21:08
Удивен съм! И заинтригуван.
Отдавна не бях попадал на толкова непосредствено и искрено звучащ творец. Без превземки, без вечното мрънкане, без показни крайности.
Ще потърся книгите му.
04 Ноември 2011 21:24
Аз пък не. Не харесвам хора които харесват "По пътя" на Керуак.
04 Ноември 2011 21:42
И аз не харесвам "По пътя", Керуак и култа около тях, а и Буковски за чак толкова сериозна литература въобще не го приемам, но - въпрос на вкус.
Това не променя първото ми впечатление от човека.
Ще видим (т.е. видя = прочета).

Редактирано от - Forza NATO на 04/11/2011 г/ 21:43:39

04 Ноември 2011 21:59
Фуражката на баща ми беше със зелена околожка . Утре е Войнишка задушница . Светла памет на предците ...
04 Ноември 2011 22:53
Забранете младия Вертер, искам да се пенсионирам жив.
04 Ноември 2011 22:55
(Персонално до Ръководството) И Лоте във Ваймар, ако може.
05 Ноември 2011 00:26
Васик вицепрезидент на Комарницки! Vivat, уважаеми, !
05 Ноември 2011 00:44
"Мисля, че жените са по-добрата половина от човечеството - много по-търпеливи, много по-градивни и много по-грижовни са от нас, мъжете"
Да. тук авторът е прав. Но не съм съгласен с това, че никога не губят вкуса към живота. Мъжът, с който живеят може да им вгорчи живота така, че да загубят вкус към всичко.
Всяко живо същество си има своята половинка. но малко хора я откриват. Останалите правят компромиси, които им струват скъпо. Пожелавам от сърце на всички млади хора да намерят своята половинка и да си изживеят живота пълноценно.








05 Ноември 2011 04:57
Честно казано и аз съм възхитен. Толкова земен човек, който предлага таланта си по изключително скромен начин. Ще прочета книгите му.
----
И честно казано чета този отдел на Наблюдател от някакво садо-мазохистично чуство на наслада, където изперкали и самозбравили се трегери се вживяват като родени принцове и започват с пУмията по народа - колко сме прости, колко сме елементарни, а как те великите остават неразбрани. Това интервю е различно, този творец е различен.
05 Ноември 2011 05:41
В течение на по-малко от месец писателят Галин Никифоров спечели две големи български литературни награди - наградата на фонд "13 века България" за романа "Лятото на неудачниците" и наградата "Елиас Канети" за "Къщата на клоуните

По полека, апапи. Имах щастието да се наслаждавам на един много титулован и награждаван поет, който списваше ката ден в Новинар. Да, да, за голямото явление Тома Марков иде реч.
Днес там се вихри Калин Терзиев. И той награден в Европа.
Това са награди като на нов бг филм в Улан Батор или Душанбе.
Левчев подава на приятеля си от Франция име на наше бг момче-много талантливо. Сетне му връща жеста.
Калин е награден с евронаграда по предложение от БГ. Ауу, кои ли ще да са го предложили.
Не ми се рови из белъото на бг културна простотия. Но мразя фалша и лъжата. Бг литература до този момент е като всичко останало тук.
Дразни ме нарцисизма и задоволството на тази ярка демонстрация на некадърност, наречена нова и титулована бг литература. След лауреатът Томчо, имаме възможност да се насладим и на лауреата Калин.
Мафията на 40 годишната културна посредственост.

Децата на социализма Поантата не е в годините-а в дивата посредственост. И в мафията.

От българските класици харесвам документалните работи на Богомил Райнов, романите на Павел Вежинов и на Димитър Паунов


На мен този цитат ми стига. Един, дето управлява с Винету под възглавницата и литератори, които са прекарали детството си с мечтата за Емил Боев. На този народ, който избира такива да го управляват, му трябват и такива литератори.

Тц, четете си го.


Редактирано от - Зе Мария на 05/11/2011 г/ 05:57:57

05 Ноември 2011 06:36
Всеки човек, работил в производство, знае за какво става дума - понякога се чувстваш като капитан на пиратски кораб, където трябва да държиш всички главорези под око.
05 Ноември 2011 08:42
"....Писателят няма къде да се скрие освен зад собственото си писане...."!?
Няма по разголена душа от писателската.
05 Ноември 2011 10:29
ИздЪРЖлив, не издРЪЖлив. Правописецо храбрий, помагай.
05 Ноември 2011 10:40
Интервюто беше чудесно, човекът също звучи като такъв, честно казано - заинтригувах се.
Само че литературните му вкусове за мен са, меко казано, озадачаващи. Да препрочетеш 20 пъти По пътя, особено българския превод, е все едно да слушаш Азис 8 часа без прекъсване, извинявам се за плиткото сравнение... Буковски - така и не разбрах как магазинерският му стил на писане не само че се харесва, ами и е придобил култов статус, да се надяваме само в затънтени кътчета на Източна Европа. Форест Гъмп?
Но това не омаловажава всичко останало в интервюто.
05 Ноември 2011 13:58
.
05 Ноември 2011 14:00
Непременно щв намеря, купя и прочета книги от този човек. Като прочетох интервюто с него ми идва на ума нещо подобно, но заменено с България на
"Еще Полска не сгинела".
05 Ноември 2011 14:05
.
05 Ноември 2011 14:35
Биволе, и на мен ми иде да го напиша "издържлив", но литературата казва друго - цитирам две неща, които са ми под ръка:
1. Правописен речник на българския книжовен език, Наука и изкуство, София 1981 - издръжка, издръжлив, издръжливост;
2. Знаете ли българския правопис, Моско Москов, Народна просвета, София 1980, с. 204 - "Особено много се греши при писане на производните думи на глагола държа. Трябва да се имат предвид следните примери:
издръжлив, а не "издържлив"
издръжка, а не "издържка"
поддръжка, а не "поддържка"
поддръжник, а не "поддържник"
Погрешното писане на тези думи с ър се дължи на подвеждането им по глаголите издържам, задържам."
Според поясненията на Москов, въпросните думи (издръжлив, издръжка, поддръжка) се пишат с ръ, за да се избегне натрупването на съгласните ржл-, -ржк-, -ржн- (т.е., неправилно е: издържлив, издържка, поддържник).
На мен лично не ми пречи това натрупване. Интересно ми стана, че само за "издръжлив" имах колебания, докато за другите думи, посочени тук, приемам речника и Москов без колебание...
P.S. На Москов книгата малко олеква от това, че в заглавието е пропусната питанката...
05 Ноември 2011 15:09
Boatswain Spyder,

за второто значение на "визия" можем да благодарим на мутрокултурата...
05 Ноември 2011 15:19
Много на място е второто значение на думата "визия". Като кажеш: "Този човек има визия..." и на галфона всичко му е ясно. Понякога може да породи дори повод за дискусия. Например: "Това правителство няма визия..." Галфонът моментално може да възрази, че всички са облечени в скъпи костюми... Изобщо, повод за съдържателен разговор...
05 Ноември 2011 15:41
Що за "творец" може да харесва едновременно бунтарския "По пътя" на Керуак и социалистическия реализъм!? Като рокаджията Е. Дайнов работещ за Чикагския неолиберализъм. Що за шизофрения?
05 Ноември 2011 16:53
.
05 Ноември 2011 18:29
@Правописец Храбър, моята проверка в правописните речници, които имам, потвърждава казаното от теб. Но пък виж какво показват някои други речници:



Любен Нанов, Български синонимен речник, Наука и изкуство, София, 1958.
стр.365, подДЪРЖник
но
стр.154, изДРЪЖливост



Атанасова Т. и др., Българско-английски речник, Наука и изкуство, София, 1975. ibid. 1980
стр.652, подДЪРЖник
стр.290, изДЪРЖливост



Стефанова Л. и др., Българско-френски речник, Наука и изкуство, София, 1973.
стр.606, ПодДЪРЖник
но
стр.283, изДРЪЖливост
05 Ноември 2011 19:09
В България за правописа и правоговора единствено меродавно е становището на БАН. Точка.
Хора попили малко или много от американския манталитет са учудени защото в Америка няма универсалност за нищо. Мен лично това ме изнервя.
05 Ноември 2011 21:44
.
05 Ноември 2011 21:47
В България за правописа и правоговора единствено меродавно е становището на БАН. Точка.
- ми дайте го бе, другарю... вижте - другарите са дали, каквото имат под ръка... пък от Вас само акъл...
05 Ноември 2011 23:17
Меродавни са само становищата изразени на страниците на Държавен вестник. Този издал речник, онзи издал речник, това са само частни мнения. Стига сте се впрягали за този правопис и правоговор, защото никой никога не е избирал или гласувал за някого да законодателства в тази област.
В конкретния случай- и поддръжка и поддържка са правилни. Важното е да се разбира какво се казва.
06 Ноември 2011 01:42

Важното е да се разбира какво се казва.

06 Ноември 2011 03:35
.
06 Ноември 2011 09:33
Един, дето управлява с Винету под възглавницата и литератори, които са прекарали детството си с мечтата за Емил Боев. На този народ, който избира такива да го управляват, му трябват и такива литератори.
Тц, четете си го.

Зе Мария, Богомил Райнов е писал не само криминални романи. Предполагам, без да съм сигурна, че г-н Никифоров е имал предвид "Пътища за никъде" ("Бялата стая" - шедьовър на българското кино), "Черните лебеди"... Да не забравяме, че Павел Вежинов, освен "Втора рота", е автор и на "Синият залез", "Бариерата"... На ангро не е добре да се раздават наляво и надясно оценки

Редактирано от - SvSophia на 06/11/2011 г/ 09:42:33

06 Ноември 2011 11:37
Приятно съм изненадан, че един писател получава две престижни награди, без преди това да е минал през задължителното лауреатство на конкурса "Южна пролет" И също без да е член на писателската група към ЦС на БПС...

Наистина е дошло хубаво време за българската литература, щом вече на талантите им стига и един компютър в тиха провинция. По-други бяха инженерите- дончоцончевци.
Инак, и аз се поозадачих от изброените образци, но няма да ми попречи още в понеделник да се поразтършувам. В очакване съм за среща със зрял, но романтичен и духовит българин.
06 Ноември 2011 13:29
Абе само писателсци актьори (т.е. карагьозчии) интервюират в тези вестници, чалга-певици и политици и пишмат икономисти с жълто около устата и някой друг подлоголог. Къде са инженери, научни работници ( с примка на шията). То у нас се нацвъкаха хилядо вестника, кой ще произвежда. Ей го на Манрикото само за черпаклии говори.
06 Ноември 2011 13:36
- Какво значи "визия" тук? "Външен вид" ли? Щото на всички други езици, освен на новобългарски (1989-2011) "визия" значи всичко друго, но не и "външен вид".
Визия, означава ВИЖДАНЕ на нещата. И двете думи произлизат от латински. Славянските езици са възприели латинското значениеза "виждам" , за разликата от западните, може би първо в България, защото земята тук е била в Римската империя. Старата славянска дума за "виждам" ще да е ЗРА, от там зрящ, обзор и т.н.
06 Ноември 2011 13:58
г-н маркс, и лекари, които си изкарват папото по чуждестрнаство(още агрономи, архитекти, микробиолози, психолози, учители и дриги от боята)българете не са били никога високи.ниска топка сме.мария зе ще си остане тук неразбран/а.за малко съм си в бг.вчера си купих унгарски разкази.колкото и да се напъвам да съм патриот, не става (европа като висока мисловност остава далечен блян).избирателен съм, подбирам внимателно, стремя се най-доброто.чета първите 20 реда и ако, се бъркам в джоба. в бг газетите, поне това в мрежата(не купувам на хартия) интервютата са под всякаква критика
06 Ноември 2011 15:59
"требе си и правопис, и норми - за нормалните хора... "
Другари,
правописът го дъвчим откак има форум. Някои прекалено го надценяват като мярка за интелигентност. Аз съм забелязал, че форумните корифеи на правописа и правоговора не могат да свържат две думи или да изразят една завършена мисъл в някаква друга област. В същото време форумци, които допускат правописни грешки, за много по-информирани, мислещи, със способности да спорят и да се аргументирата от граматиците. Кои са нормалните?
В английския език е нормално да поискаш да ти спелуват думата, т.е. да ти я кажат буква по буква и никой не се сеща да изкарва другия нискоинтелигентен, защото не знаел как се пише тази дума. В България някакви комплексари-филолози, които от нищо друго не отбират, освен от граматиката, търсят правописни грешки, за да си вдигат самочувствието.
06 Ноември 2011 16:45
.
07 Ноември 2011 18:51
Gozambo
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД