:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,955,867
Активни 113
Страници 14,602
За един ден 1,302,066
Писмо от “България” 1

Карнавалът на животните

Резюме:

1. Алчността няма политически цвят; тя е вечна и е в природата човешка. Примерите са безчет; един от тях е от България преди 100 години при построяването на

Софийския университет.

2. Не винете Вашингтон за създаденото впечатление, че подкрепял екзотични екземпляри от

политическата зоология (Хашим Тачи, генерал Нориега, български алчни животни).

Такава подкрепа е временна; тя е заради краткосрочни цели и липса на избор.

Край на резюмето.

Дослушах края на музикалната сюита "Карнавалът на животните" на Камий Сен-Санс, превключих на Българското национално радио и то съобщи, че неговото предаване "Вива ла

музика" пожънало успех на европейския медиен фестивал. Е, как да не се

зарадваш? Пък нека си разправят пишман народопсихолозите, че българинът поначало завиждал на чуждия успех.

После отидох в "Яйцето". Там Иван Бакалов представяше книгата си "В сянката на Борисов". Сам си я издал. Самиздат. Пак се зарадвах. Иван не е от тези, които хвалеха Тодор

Живков, после Симеон, а сега обслужват Борисов. Казах това в разговор в "Яйцето" и ми възразиха:

- Лесно ти е на теб да говориш така, ти пишеш във вестник с опозиционна линия.

Кипнах:

- Линия може да има партиен орган. Един вестникът, ако е вестник, работата му е да няма линия. Той е свободна трибуна на различни мнения. Аз си казвам моето мнение в този разгул

на ... в този ... такова ... в този ... карнавал на животните. Пардон - на стражарите и апашите. Пардон - на гангстерите и полицаите.

Не знам дали ме разбраха събеседниците ми в "Яйцето". "Яйцето" е в приземието на Софийския университет. Отпред се мъдрят статуите на братята Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово. Те дали пари за болница в Галац, за университет в Букурещ, за Българско девическо училище в Солун, за Българска болница в Цариград, за фабрика за вълнени платове в Карлово. Давали пари за освобождението на Македония, за български училища и читалища, за бедни българчета да се изучат в чужбина. През 1896 година купили в София място да се построи университет и дали пари за построяването му, но той бил построен почти 40 години по-късно, понеже ... понеже... "Карнавалът на животните". Камий Сен-Санс тъкмо я бил написал тази сюита. Български роднини, политиканстващи правници и министри далавераджии се полакомили за милионното дарение за университет и дотам докарали работата, че (в тяхна полза) България да се откаже от дарението.

Марсел Планиол и Андре Байс, професори по право, и те парижани като Камий Сен-Санс, се изумили. Как е възможна такава лудост от страна на българското правителство?

Докато се оправят съдебните бакии, забъркани от алчни българи, минали 40 години. Но накрая университетът бил построен, и то много хубаво. Софиянци му викаха Ректората. Рабфаковците му казваха "ректоратора". Рабфак значеше "работнически факултети". Рабфаковците бяха стипендианти. Те влизаха в университета с някаква привилегия, че социалистическа България да има своя вярна класова интелигенция.

Рабфаковците бяха добри деца, бедни и неособено привилегировани; истински привилегированите бяха деца на "отговорни наши другари" и те не следваха в

София, а ги пращаха да следват в Москва, Ленинград и Киев, също в Прага, Варшава и Краков. Същевременно професори с международен престиж бяха заменени с

хора боси научно, но политически предани на режима.

Понеже живееха с мизерни стипендии, рабфаковците не ядяха, а "мензаха" в Mensa Academica, студентския стол с вход откъм Народната библиотека. Там зиме и лете миришеше на кисело зеле. Рабфаковците открадваха и за нас някоя мръвка, донасяха я в джоб, увита в лист от тетрадка или във вестник, понеже още нямаше полиетиленови

торбички, и заедно се гощавахме в "Яйцето", което тогава не беше "Яйцето", а "Салона".

"Ректоратора", както вече казах, е хубава сграда с лампиони и мозайки, непостижими за сегашните архитекти, както и за предишните, които му достроиха две крила. Сегашното

"Яйце" беше гимнастически салон с висилки, успоредки, коне с гривни и гривни

без коне в седемте ниши отсреща, като слизаш по хубавото стълбище. Таванът беше

по-висок от сегашния окачен таван, за да играят студентите волей и баскетбол на

великолепния, макар занемарен дъбов паркет, който отдавна е изкъртен. Само дето

в "Салона" малко вонеше, понеже кабините за душове ги бяха направили на

тоалетни.

Добре се разбирахме с рабфаковците, но те ми направиха мечешка услуга. Наговорили се да ме издигнат за комсомолски секретар на курса, а пък то се съгласувало в градския комитет, където установили, че въобще не съм комсомолец. Нито чавдарче, септемврийче и

пионерче съм бил, понеже във френския колеж нямаше септемврийчета и

комсомолчета. На всичко отгоре аз съм от семейство, национализирано и изселвано от

София. Значи, промъкнал се класов враг. Така за втори път ме изхвърлиха от

тогавашния ИФФ (Историко-филологическия факултет), а пък аз исках да следвам,

не че бях ученолюбив, ами за да изклинча от двегодишния войниклък и следвах

къде ли не, даже в икономическия "Карл Маркс" (сегашния УНСС - Университет за

национално и световно стопанство), и то задочно, работейки, за да не им ходя на

събранията.

Общо взето глупости. Много важно какви дипломи и научни степени имаш. Но не ми харесва и

сегашното, дето всеки управленец може да се накичи с купена диплома. И се

навъдиха какви ли не специалности и специалисти. Това започна още по

"социалистическо" време. Еди-кой си бил доцент по бокс. Ама как така доцент,

щяха да се учудят някогашните ни състезатели и треньори като Замората, Гаврилов и

Ацето. А пък на визитката на сегашния премиер Бойко Борисов пише, че е генерал-лейтенант и доктор на инженерните науки. Олала!, както казват французите. Бах

мааму!, както казваме българите. А пък англичаните казват: Oh, fuck!, и добавят:

Excuse my French.

Аз нищо не мога да кажа. Мога само да добавя, че Евлоги Георгиев освен всички дарения, които изброих по-горе, дарил също на общината в Галац, отделно - за приюти, отделно - за

букурещкото управление на болниците, купил сграда в Солун за тамошната

българска общност. И своите роднини не забравил в завещанието си; осигурил

всичките си братовчеди и братовчедки. Но български министри и юристи подучили

негови роднини да атакуват завещанието в частта му за софийски университет, а

после "ще има и за вас, и за нас".

Евлоги Георгиев не написал в завещанието си какво да изучават българчетата в бъдещия софийски университет, пожелал само в него да се преподават предмети "преимуществено от

положителните науки с приложение към индустрията".

Това да си го навият на пръста навъдилите се напоследък социолози, политолози, културолози, пишман народопсихолози и прочее дървени философи. Също пиараджиите и

рекламаджиите. Сега е още началото на ноември 2011-а, но хотелите в България вече рекламират оферти към студентите да прекарат при тях студентския празник, който е всяка година на 8 декември. Всъщност не е всяка година. Соцрежимът беше забранил студентския празник и когато отново го разреши, студентите го празнуваха с бутилки в ръка и не в

хотели, а в градинката срещу университета. Един подпийнал студент твърде ловко

се покатери на коляното на паметника на Евлоги Георгиев, за да държи реч. Речта

му беше глупава, но по правило няма умни речи (изключение от това правило е

една реч на Стив Джобс пред студенти в Станфорд).

Не помня цялата реч на подпийналия студент. Помня само, че той каза на паметника: "Що си си давал парите за нас, бе? Виж ни какви сме пияни заляни."

Той не каза и дрогирани, понеже - което си е право - при соца нямаше дрога. И СПИН нямаше. За СПИН-а аз съм виновен, че се казва СПИН, това вече съм си го признавал. Казах по телевизията, че се появил Синдром на придобита имунна недостатъчност, вместо на

имунна дефициенция, за да избегна чуждицата дефициенция. И то стана "СПИН"

вместо "СПИД" и после приятелите ми атомни физици ме ругаха, понеже спин значело

някакво въртене на електрона. Те бяха прави, аз - не. Това, което наричаме жизнен опит, е просто сборът от нашите грешки.

Политиката го потвърждава. Нека младите пеят "Гаудеамус игитур" и аз да си слушам сюитата на Сен-Санс "Карнавалът на животните".





Jusautor DI copyright
171
25164
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
171
 Видими 
08 Ноември 2011 19:47
Започва смислено и обнадеждаващо, ама по-нататък пак боза. Връща се тук-там на темата, но ....
Така и не видях връзката с хашим тачи.

И форматът нещо объркан.

Редактирано от - Калки на 08/11/2011 г/ 19:50:46

08 Ноември 2011 19:54
Соцрежимът беше забранил студентския празник

Кога ли ще е било това ? Щото през 60-те се празнуваше. Верно, не като "Св.Климент", а като "студентски празник".
08 Ноември 2011 20:06
Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите.
През 1962 г. празникът на Софийския университет на 8 декември е възстановен

Честването на 8-ми декември започва през 1903 г. по повод на 15-годишния юбилей на единственото тогава в Княжество България Висше училище. Датата става празник на всички студенти в България. Решението за празника е взето от Академичния съвет на Алма матер на 30 ноември 1902 г.
08 Ноември 2011 20:32
Малко объркано, ама всеки може да си намери по нещо. Аз съм доволен, че го начуква на архитектите.
08 Ноември 2011 20:37
Ми не знам. Този път ми прозвуча като - краят на рецептата - в следващия годишник.
08 Ноември 2011 21:18
Живеех тогава много близо до "Студентските общежития". Тези, дето не са вече такива отдавна. През уличката, на ъгъла беше и кръчмето "Капри", където по едно време ходеха разни негърчета и от време на време махалата предизвикваше по някой търкал с неясен краен резултат, защото милицията бдеше и нещата не се задълбочаваха особено.


Отклоних се, а исках да река едно-друго за 8 декември.
На миналия век, шейсетте му години на този празник се характеризираха освен с класическото напиване на "каймакът" на обществото - студенарията и с някое обръщане на редица пейки в тогавашния "Парк на Свободата", бившата (и сегашна) "Борисова градина" или обръщане на кофи за боклук и друга подвижна държавна собственост. По този начин беше показано "дефинитивно", свободолюбието на народното студентство.

Сетне дойдоха седемдесетте години и моя милост пое студентската щафета. Празниците се правеха опити да се организират по комсомолска линия и верните друзя бдяха, понякога (ако не даже постоянно) много по-усърдно от Народната мелиция, пък и бяха по-ранобудни и много, много писмовни. Някои го и отнесоха. Които имаха дръзновението да се набутат в такова "организирано" място.

Ние (тарикатите) се мяркахме там за фасон и се изнизвахме овреме, защото резервацията в съответния ресторант течеше. В последните години се ориентирахме към Витоша - по хижите, или някъде извън София, както и по вили или апартаменти на щастливи колеги, на които родителите бяха някъде аут за 2-3 дена.

Каква, обаче, беше разликата с предишното десетилетие.
Щуротии от сорта на горепосочените много нямаше. И сега се чудя защо ли бяхме по-кротки някак. Хем бяхме едни таквиз по-дългокоси, брадати, по-информирани - зер Бийтълс току що бяха се разделили, излизаха Лед Цепелин, Дийп Пърпъл, Пинк Флойд и т.н. Музиката пробиваше здраво и независимо рестрикциите, имаше някаква информация за това какво става "оттатък". Беше ерата на "сексуалната революция", хипитата бяха в апогея си...

Нещата в осемдесетте се задъниха съвсем, по лични наблюдения. Някак вяло и без особена емоция, следващите академични поколения го честваха този празник... Минаваше като някакъв семинар или реферат...


Едно си остана, обаче. То у нас, какво ли и друго да е!


Пиенето си беше = const.!
08 Ноември 2011 21:45
Преди 20 години, когато ме приеха студент в СУ, ме приеха платена форма на обучение.
Хранех се в мензата, като всяко не богато провинциалистче.
Един ден една колега злобно ми каза, че такива като мен, дето си плащат обучението не трябва да се хранят с евтини купони в мензата.
Мноооооооого ме заболя!
Толкова много ме заболя, че завърших годината с отличен успех и се прехвърлих държавна, безплатна форма на обучение.
И като се почна, все с отличен успех завършвах годините.
А тя остана в групата на четворкаджиите.
Положителният ефект от обидата.
Спомени!
08 Ноември 2011 21:46
Това да си го навият на пръста навъдилите се напоследък социолози, политолози, културолози, пишман народопсихолози и прочее дървени философи. Също пиараджиите и рекламаджиите.

Ъ-ъ-ъ! Грозно...
08 Ноември 2011 21:52
Но не ми харесва и сегашното, дето всеки управленец може да се накичи с купена диплома.
А пък на визитката на сегашния премиер Бойко Борисов пише, че е генерал-лейтенант и доктор на инженерните науки.

Съвсем като в съвременния руски
ВИЦ:
Милиция взяла группу мошенников, продающих дипломы в метро.
"Нам пришлось их отпустить", - заявил доктор экономических наук сержант Иванов.
08 Ноември 2011 21:58
Да, всичко е ясно. Кръвта вода не става.
08 Ноември 2011 22:16
В мензата ходех рядко. Освен ако не паднат тирантите на двойката пред Библиотеката Ходех предимно на цигулките /консерваторията/. Тия там бичеха пържоли на поразия /не знам откъде това месо тогава/. Хапвахме с братя Аргирови. Бяха с едни черни костюмчета от Пловдивската музикална. Аз зубрех висшата първа част и се ошашавих при запознанството с единия /май беше Благовест/ защото бях току що срещнал брат му на входа, а този си дояждаше супата вътре После пивтунехме заедно някъде около М.Дринов...Спомени..
Джимо, много остро !
08 Ноември 2011 22:21
Бате Джимо, благодаря!!!
08 Ноември 2011 22:27
Нещо не ми харесва сий опус... Тъдява празнуваме Архангелов ден - патрон на Божието войнство, небесни закрилници, на полицаи, джандари, душегубци, касапи, колячи и вся остальная .... И вместо да вървим към заклеймяване на мутрокрацията, в писанието се прокрадва 8 декември? Защо такова разминаване? Или "Карнавалът на животните" е непряко подсказване за ... Музиката да свири, за всички по 2 ..... BTW: Празникът на СУ е на 25.11. - Свети Климент, архиепископ Охридский - патронен светия... А 8.12. - какво е???? - 2 дни след Никулден!

08 Ноември 2011 22:27
Един ден една колега злобно ми каза,

Спомени от СУ - "колега няма женски род, колега"
08 Ноември 2011 22:34
Анджък, де. :-)
08 Ноември 2011 22:38
колега няма женски род

Що, бе?
Един колег, една колега.
Това "една колега" вместо "една колежка" се наложи неотдавна, покрай общата чалгаризация на езика.
Изобщо, Бодър карук издава звук, както сполучливо писА едно време Трендафил Акациев, пояснявайки под черта:"Карук - мъжка каруца".
08 Ноември 2011 22:44
Даскал Цеко, този път браво за вица
08 Ноември 2011 22:46
Простотия монументална.
08 Ноември 2011 22:46
А... - не! "Колега" - като във падеж винительный? Колег - колегът? Падеж действительный?? Тез от СУ не бяха хич такива; все бяха говорительный падежом...

08 Ноември 2011 22:47
Айде това ще е пример за братя Диневи да дарят сградата на Бургаският свободен университет , може и кучешки приют да построят .
Поне да разбираха как се оставя Име в историята.
08 Ноември 2011 22:49
tsanev,
Ще положа максимум усилия да заслужа поне още веднъж високата ти оценка!
08 Ноември 2011 22:49
Браво, бате Джимо!
Ето тук един откъс от безсмъртния класик. Всички знаят кой е той:

част осма
Към Alma mater

На Знанието майка - Alma mater,
на силни духове си ти кърмачка!
Ти бе на клади огнени театър,
на адска инквизиция вършачка...
Тук Бруно, Хус, Леон и Кампанела
през мъки непреклонен дух калиха,
Коперник, Галилей, с плеяда цела
безкрайна ни вселена подариха.
И с факел светъл, майко, ти прокуди
от наши ум жестоките заблуди!

До Цар Освободител на площада
издига се величествена сграда.
Колони тамо шест към висината
изпъват стан, нагоре се стремят.
Пред тях, без мисъл някаква в главата,
гиганти двама бронзови седят.
Трицвет (по-често траурният флаг)
развява се над купола метален.
Оттамо враните се карат с грак
и щъркели надават вик прощален.

Като пазач на мисълта свободна
стои до порти честичко стражар.
Море е там стихията народна
и има нужда от блюстител-фар.
В дъга извити стъпала дълбоко
отвеждат към преддверие широко.
Там мрамор-стълби вият се напети,
издигат се към залата кристална,
а тъмни ниши, люстри, парапети
тържественост излъхват триумфална.

И падат от стъклата многоцветни
като килим по мрамора петна,
от мебели и бюстове приветни
повява в зали сънна тишина.
Спокойно до отворените двери
на знанието духове почиват
или клечат на Нотър Дам химери
и дяволски се плезят и присмиват!)
Но в делник няма днешния покой:
гъмжат студенти като пчелен рой

студентки – също!... Дар на младостта,
аз всичко, всичко дал бих на света,
отново да те зърна! Но напразно!
Не победих те, Време безобразно:
петнадесет години веч съм с тях,
но виждам – никак аз не подмладях...
Е, да! И ний сме някога живели,
пияни тамо – по веднъж в година,
на свети Климент през нощта сме пели
и спали сме в Борисова градина...

На “Вола” сме се кланяли и ний,
ала мъже отделно от жени...
Тогаз не бяха тез неща привични,
тълкуваха се криво срам и чест.
Сега и нравите са по-различни,
и модите са, виждам, други днес.
Прическата е странно миловидна,
в очите бляска неподправен плам,
кармин подсилва устните завидно
и всичко казва: въздъхни и сам!

От тез създания наука висша
да искаш е понякога жестоко –
тук май цъфти и свежа пролет диша,
любов е свила тук гнездо дълбоко...
Но стига! По-нататък да вървим,
надеждите са суета и дим...
Героят бе от поста недоволен:
о, как високо би се възвисил
на службата си при полета волен,
да беше титла нова придобил!

“Че днеска кой таланта уважава?
Какво е дарбата ти без патент?
Човека без внимание остава –
по-важно е да има документ...”
Ще кажете – Викенти тук позира!
О, не! И даже сам не подозира,
но на, внезапно в себе си открива
към висшите науки жажда жива...
Чете той статии, брошури разни,
и мисъл някаква го нова блазни.

Към Alma mater се стреми за лаври!
Ала с науката се той не гаври –
науката да цъфне, да вирее,
той само зарад титлата копнее...
По много книги с молив отбелязва
и с ножици внимателно изрязва,
преписва и лепи в тетрадка нова,
и на – хабилитация готова!
Избрал е тема по сюжет висока,
и колкото по-тъмна – по-дълбока!

Каква? Опитайте се да решите!
Каква! За облаците... и мъглите!
За “облаците” той ще ни говори,
да, да! За облаците много ясно!
На воля що се реят низ простори,
ту с дъжд и трясък, ту съвсем безгласно...
Не е ли вярно? Всеки тях ги види,
но ако можеш, хайде улови ги
и на безформеното форма дай,
безсмисления хаос разгадай...

Кажете где ги облаците нема?
На политици в думите, в главите,
на философи в тъмната система,
в модерната поезия, в мечтите,
в живота наш и в нашата поема!
Дали трудът бе труден или лесен,
не знам, но и с несигурна основа
без много труд – какъв успех чудесен!
В “Синедриона” за пресада нова,
на Alma mater с почит бе поднесен...

Прииждат бавно “магите” учени,
по привилегията феодална,
кресла заемат строго подредени,
според чина и степента васална. –
Науката по степени расте:
в началото невръстно е дете,
а после зрее тя и възмъжава
едвам кога главата побелява.
(Ако не стане преди време куха,
а съвестта – за нова мисъл глуха!)

Васалът трябва почит да окаже
при случаи на своя сюзерен,
балтон да му държи, галоши даже
да му подава в сгодния момент.
И отзиви приятни да му пише,
да няма свое мнение, ни глас.
Пред покровителя си да се сниша,
да се стопява малък и в захлас.
Откритие научно ли направи,
патронът трябва с него да се слави.

Закон е туй за крепостник духовен!
(Разправят, руски някакъв чокоин
тъй важно с кръст за храброст се надувал,
а за войната даже и не чувал...
Попитали го как го е спечелил,
от село щом не бил се отделил?
- На моя крепостен мужик се даде!...
- Тогава той е негова награда!
- Така е: ордена получи той,
но селянинът крепостник е мой! )


Та кой с наука днес се занимава?
За нея просто време не остава! –
В легации – вечеря, тук – концерти,
арбитър – там... и сказки, и експерти,
и секретари важни, дипломати,
и за министри вечни кандидати!
По агитации, в процеси скъпи,
с кръжоци и съмишленици тъпи!
Да мислят немците, да се потят,
дорде в главата дойде им умът!

Ала на поста оня се държи,
с посредственици що се обкръжи.
За неговия дребен монумент
бездарникът удобно е подноже –
блага да му оспори за момент,
да грабне лаврите му – той не може.
Но за да имаш отдих и покой,
на царството пред входа здраво стой!
И ключовете дръж в ръце си само:
не влизай и не пущай никой тамо!

Звънецът звънна: тоя знак се дава,
че всеки седнал вече заседава.
Деканът ги на работа подкани.
До него сядат мъдри истукани:
противници професори двоица –
единият с брада, а другият с брадица;
ръце надменно скръстят над гърдите,
през очилата мятат плам с очите
“Доклада, Качуларков, прочетете!”
А той настръхна и зачете...

И както се разгаря плам-стихия,
възпламени се и тоз вития –
напред-назад размахваше ръка
в местата силни тупаше с ръка:
“Е, господа! Какъв е тоя труд?
Какъв е неговият автор луд?
Той мисли вред е скубал като вълна.
И тезата му с плагиат е пълна!”
(Дочу се ехо: “Вярно, плагиат!
Отвред е скубал здраво тоя брат!...”)

“Езикът му не е до тамо чист!”
По някоя си доба се обади
професорът с “брада як пурист”
и в миг от джоба си... извади.
(Но на чуждици той чистач е враг,
за срам остана с чуждо име пак!)
“Револвер ли извади? Was machet er?”
Изтръпна там колегата с брадица
и за отбрана вдигна той десница...
“Не бой се, туй е неговият ер,

с когото иска да вбеси от яд
противника – поддръжника на ят...”
Докладчик втори, с жестове галантни,
яката белоснежна си оправи,
полека сваля жълтите си ганти
и в джоба кърпа розова постави.
“Въпроса тук е много деликатен
и зная аз от опит многократен:
съпругата ми вярна и послушна,
жена, наистина, простодушна –

но тя е с интуиция голема –
ще я сондирам аз по тая тема...”
И кърпичката розова изважда,
страните си ветрее и прохлажда
и ето, цял почервенял от свен,
той сяда от речта си уморен.
(Ала в перото хлъзгав е и лек,
и книги пише тоз хрисим човек
съмнително набъбнали: за слава?
Не! Хонорарът тлъст ги вдъхновява.)

Но стана трети – важен философ,
под вехт балтон (и сам не беше нов!)
и с мания за вожд, че е роден,
а още не настъпва неговия ден!
“Какво да кажа, рече: тая тема
на философска мяза ми система,
тоест на моя вехт балтон! И право,
от кръпки е, ала ушита здраво...
Сега ще кажа: аз не съм страхлив,
еднакво тук съм за и съм против!”

Четвърти бе поет – фантаст учен:
слова горещи – огън, а в душа студен.
От липса на таланти той се ... жали
(а цял живот бедарниците хвали).
Дойде и пети – рошав и сънлив,
с червени пришки по лицето, див.
На патерици чужди се довлече
(макар краката му да бяха здрави).
При входа патерици той остави,
в креслото седна и задъхан рече:

“Какво решихте?” “Чакаме и вас!”
“Ах, моя ревматизъм!... Но тогаз
да взема патериците: уви!
Без тях и мойта мисъл не върви!” Сред смях
той грабна ги и върна се назад:
“Съгласен съм напълно – плагиат!”
И шести се яви – на ръст бе дребен,
любимеца на всички – Серафим.
(Той за науката бе непотребен,
за вишегласие – необходим...)

И седми тук се тихо приближава,
безшумно като котката в нощта.
Лицето му посредственик издава,
но бележит – по свойта грозота –
на Песталоци мяза мисълта му,
една съперница е в туй жена му!
Науката си хубаво владее:
парички да печели той умее –
с едно изкуство той навред се слави:
от десет чужди тома – томче прави!

След него влезе и старецът столетник,
професорът Григорий без наследник!
Двоица водеха го под ръка –
не го държаха слабите крака,
нито умът... (Горко, ако почине,
наука цяла с него ще загине!
По три пъти се буди през нощта
и мисли, и мисли... Грабва той свещта,
писалката ли търси тамо? О, не!
О, не! Той търси нощното гърне...)

Но ето шум се вдигна и бурна свада,
и спорът избухна в таз свещена сграда,
между професори двоица –
един с брада, а другият с брадица.
“Но моля, стойте, господа! Млъкнете!
Не страст, а разум тук ни трябва бистър...
Каква персона той е ни кажете!”
“Приятел на просветния министър!”...
“И с председателя ходи под ръка!”
“Ама така кажете де, така...”

Но влезе в роля Серафим отново
и произнесе вещото си слово.
Той рече: “Вий твърдите, че е крал!
Добре... Приемам, че е той нахал
и че трудът му плагиат е смешен...
Но хайде: нека хвърли камък пръв
връз него оня, който е безгрешен!”
И хитро млъкна той при тез слова,
и всички гузно сведоха глава...

В миг Качулатков перушина сви
(Григорий вече хъркаше заспал!),
а като в римска тога се уви
мислителят в балтона излинял.
Геврекът свит е в джоба неспокойно,
врази си мятат погледи достойно.
Един тревожен само ходи, хлопа,
а оня, гдето за таланти жали,
високо новият бездарник хвали...

Шушукат си в купчинки сбрани тамо,
откъснати слова се чуват само,
а всеки мисли нещо и гадае –
гласът на свойта съвест да узнае.
“Какво сега решавате?” – попита
деканът пак с усмивка дяволита.
И чу от всички кътове ответ:
“Какво? Не ще съмнение: приет!
Едно е ясно, той е патриот:
обича български народ!”

***
08 Ноември 2011 22:50
Джимо явно е написал този материал, за да си лафим под него.
Тегля си аз днес едно късметче с кафето и вътре следната мисъл на Бърнард Шоу: "Демокрацията не може да се издигне над равнището на човешкия материал, от който са направени избиратели. "
Прелиствам по-късничко една христоматия и се зачитам в Ботев -
" Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;"
Срещу глупци неразбрани някой беше написал с молив - народът.
И се замислих.
Човешки материал - глупци неразбрани - народ.
Бърнард Шоу - Ботев - Бат Бойко.
Шоу без Бърнард!

Редактирано от - mercury на 08/11/2011 г/ 22:58:53

08 Ноември 2011 22:54
tsanev,
Ще положа максимум усилия да заслужа поне още веднъж високата ти оценка!


Няма да ти е трудно при по-нови вицове, поне от преди 25 години
08 Ноември 2011 22:59
А, Цанев, както казва моят знаменит колега - няма стари вицове, има стари хора
08 Ноември 2011 23:04
Това, което наричаме жизнен опит, е просто сборът от нашите грешки.

Да-а...
Много грешен ДИ...

____________________________
Не мир дойдох да донеса, а меч…
08 Ноември 2011 23:04
Ето това е новото мото на Еврокомунизма.
От всеки германец според способностите, на всеки грък според потребностите!
08 Ноември 2011 23:08
А, Цанев, както казва моят знаменит колега - няма стари вицове, има стари хора


Напълно възможно, драга Хексе
08 Ноември 2011 23:19

Здравият смисъл - това са онези наши заблуди, които се натрупват до 18 години.
Харесва ми как пише Димитри.[/i]
08 Ноември 2011 23:22
И през началното, прогимназията и гимназията го празнувах 8 ХII.Така се казваше училището ни срещу киното.
08 Ноември 2011 23:24
***

Редактирано от - sybil на 08/11/2011 г/ 23:25:36

08 Ноември 2011 23:30
Какво нещо е навикът!
Няколко месеца след като Тодор Живков е избран за Генерален секретар на ЦК на БКП и председател на МС на НРБ, на студентския празник (очевидно 17 ноември 1954 г.) млада студентка-комсомолка му поднася букет цветя и започва вдъхновено приветствието си:
- Скъпи другарю Червенков, ...
На това място се усеща, следва пълен блокаж и гробна тишина в аулата...
-------------------------
Който от старците във форума е присъствал да доразкаже какво е последвало.
08 Ноември 2011 23:35
Добре де, ще използвам друга дума. Въпросът беше, ако вестинкът няма линия, то хипопотамът има ли задни части и дали въпросната линия е по-слабо изразена от тях?
08 Ноември 2011 23:46



Натиснете тук


09 Ноември 2011 00:27
Евала бай Митре за СПИНа. Ти си прав. Физиците не. Да си прекръстат спина Въртене. И всичко да си дойде на местото
09 Ноември 2011 01:01
Zmeja, Т.Живков от март 1954 е само Първи секретар на ЦК на БКП, а министър-председател става чак през 1962, замествайки Антон Югов. Дори след като В.Червенков сдава поста Генерален секретар на ЦК на БКП през март 1954 (по примера на събитията в Москва след смъртта на Сталин), но остава министър-председател до 1956 ( махнат е след прословутия априлски пленум). Така че през ноември 1954 В.Червенков е продължавал да бъде най-силната политическа фигура в България, тогава още не е имало член за ръководната роля на БКП в тогавашната конституция и Т.Живков е бил на практика втория човек, и така чак до 1962. Между 1956 и 1962 министър-председател е бил Антон Югов, като на практика дели с Т.Живков властта в държавата. Чак след 1962, след отстраняването на А.Югов, Живков се превръща в едноличен властелин.
09 Ноември 2011 05:26
български алчни животни

09 Ноември 2011 06:52
Яйцето си беше физкултурен салон и се риташе мач до изнемога.
После се заминаваше по кримските села за възстановяване.
09 Ноември 2011 07:35
Започва смислено и обнадеждаващо, ама по-нататък пак боза.


А бе, боза, боза, ама...
Не пропускаме да се похвалим, че сме репресирани от народната власт...
09 Ноември 2011 08:07
На всичко отгоре аз съм от семейство, национализирано

Я! Джимо ще го реституират. Бил от национализирано семейство.
То и сега се национализира, ама вече му викат "отчуждаване"! Не че и преди не беше така, ама друго си е да си "национализиран"!
09 Ноември 2011 08:48
Не пропускаме да се похвалим, че сме репресирани от народната власт...

Но не се хвалим с някои други взаимоотношения със същата ...
09 Ноември 2011 09:04
Не винете Вашингтон за създаденото впечатление, че подкрепял екзотични екземпляри от политическата зоология (Хашим Тачи, генерал Нориега, български алчни животни).
Такава подкрепа е временна; тя е заради краткосрочни цели и липса на избор.

Намек нашиот министър-председател-център нападател - и той като Нориега е забъркан в наркотрафика. Вашингтон ги обича такива най-много, защото са послушковци.
Иван не е от тези, които хвалеха Тодор Живков, после Симеон, а сега обслужват Борисов.
Иван Бакалов не обича Тодор Живков, понеже баща му е бил партизанин от Средногорския отряд. При Тодор Живков само бригадата "Чавдар" значеше нещо. Всички други бяха подценявани. Инак той е бил близък със Станишев.
Дослушах края на музикалната сюита "Карнавалът на животните" на Камий Сен-Санс,
Камий Сен-Санс се е дразнел много, че любимото негово произведение на публиката е било имено "Карнавал на животните". И аз не го намирам за много интересно. Инак харесвам много два от концертите му за пиано - 2-рия и 4-тия. Особено 4-тия е много хубав.
Понеже живееха с мизерни стипендии, рабфаковците не ядяха, а "мензаха" в Mensa Academica, студентския стол с вход откъм Народната библиотека.
За 30 ст. през 60-те в мензата се ядеше на обяд 1-во супа, 2-ро ястие и десерт, вечер ястие и десрт, безместните дни бяха два. Тогава се влизаше от вътре.
"Ректоратора", както вече казах, е хубава сграда с лампиони и мозайки, непостижими за сегашните архитекти, както и за предишните, които му достроиха две крила..

Софийският университет преди 1944г. е бил доста неврзчна сгарад в сравенени със сега. Натиснете тук
"Яйце" беше гимнастически салон с висилки, успоредки, коне с гривни и гривни
без коне в седемте ниши отсреща, като слизаш по хубавото стълбище. Таванът беше
И аз съм играл волейбол в него.
Наговорили се да ме издигнат за комсомолски секретар на курса, а пък то се съгласувало в градския комитет, където установили, че въобще не съм комсомолец.

И аз имах същия проблем в Института, решили да ме правят партиец без да ме питат. И като дойде една характеристика от Партийния комитет, след това никакво излизане на Запад. 2-ма бяхме нарочени в Института. Моя роднина също я мъчеха да стане партийка за да остане в провинцията. А на нея баща и съден от Народния съд. Едва се спаси.
Соцрежимът беше забранил студентския празник и когато отново го разреши, студентите го празнуваха с бутилки в ръка
Най-големите изстъпления бяха в годините 1964-65. Тогава пред очите ми вкараха една платформа с декори на Народния театър в езерото Ариана. Бяха изпочипили коли, обърнато варели за боклук. На следващата година бяха композирали един влак готов за пребиране на буйстващи студенти, но студентите се усетиха. От тогава празниците станаха по-културни.
09 Ноември 2011 09:11
Няма да ти е трудно при по-нови вицове, поне от преди 25 години

tsanev,
Напротив, хич няма да ми е лесно. Разчитам криво-ляво на първите 3 от тия 22.
През последните 22 години читавите нови вицове се броят на пръстите на едната ръка. Всички други вицове, появили се през този, да си признаем, не особено светъл период от най-новата история на България, са или тъпи, или несмешни, или просто са прекроени и натаманени стари вицове.
А Хексето, с прямотата на звънтящата си младост, го е казала съвсем на място.
09 Ноември 2011 09:26
- Скъпи другарю Червенков, ...
На това място се усеща,

Една, на времето, много готина жена ми разказа преди много време следния случай. Влиза тя към края на 1945 в кметството на малкото градче (в Германия), където е живяла тогава и вдига дясната ръка: Хайл Х-хх-ха-халлооо.
И се заливаше от смях като го разказваше. И до днес ми е майтап: Ххххх-аллооо! Само че с лявата ръка.
09 Ноември 2011 09:27
днес форумът е досущ тлаката в алтъново.. тракането на ченета само подсказва.. че е минал век и малко
09 Ноември 2011 09:34
Какъв ли е ще да е пътят от репресирано от народната власт семейство до ДС на същата власт , как ли се изминава, и на каква цена...А струвало ли си е?
09 Ноември 2011 09:35
Но не ми харесва и сегашното, дето всеки управленец може да се накичи с купена диплома. А пък на визитката на сегашния премиер Бойко Борисов пише, че е генерал-лейтенант и доктор на инженерните науки.
Боко не може да бъде ДОКТОР на... каквито и да е науки, защото си е прост КАНДИДАТ на.. (т.е. само ДОКТОР или ДОКТОР ПО.. доколкото знам на физкултурните науки).
Так се накичи и наш Сергей 2-ри Египтолог Игнатов с голяма докторска и професорска титла.
09 Ноември 2011 09:43
Какъв ли е ще да е пътят от репресирано от народната власт семейство до ДС на същата власт , как ли се изминава, и на каква цена...А струвало ли си е?
Много прост. Всеки може да бъде повикан и питан за нещо. След това всичко се документира- така се прави във всяка служба от тзои род по света. Така мои колеги за да отидат на Запад на някаква стипендия, трябваше да дадат след това сведения. В повечето случаи това съвсем не бяха от политически или дондоснически характер, а вседения от н аучен характер. В Япония съществуваше същата практика. Даже се говори, че и японските туристи пристигащи от Европа и САЩ също са били длъжни да дават сведения пред тяхните служби. Така се прави икономика и силна държава.
09 Ноември 2011 09:47
Мда, марксе, само че пропускаш обяснение за началната точка на пътя- "репресирано семейство", което придава друг нюанс на проблема, клонящ към драматизъм с елементи на трагизъм.

Редактирано от - Benedicta на 09/11/2011 г/ 09:50:50

09 Ноември 2011 09:51
Всеки може да бъде повикан и питан за нещо. След това всичко се документира- така се прави във всяка служба от тзои род по света.

И така - цели 24 години ?
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД