Бях се отдал на гнил песимизъм и изведнъж слънце обля нездравото ми отчаяние. Разбрах, че има надежда. Надежда за България. Има си и име. Казва се Мирослав Найденов. Тя е провидяна от широките народни маси, на които благодаря, че запълниха вредното ми незнание.
"Виждаме надежда в лицето на министър Найденов и в този кризисен момент всички ние искаме да положим усилия за спасение на най-ощетените браншове в земеделието", написаха девет земеделски организации. И добавиха: "Призоваваме целия български народ да сме единни и да не се поддаваме на провокации от шепа хора, смучещи хазната". Тази декларация бе разпратена от овцевъди, биволовъди, производители на тютюн, картофи и оранжерийна продукция, когато трактори форсираха върху жълтите павета. Едните - зърнопроизводители, протестираха, другите - колегите им от останалите земеделски браншове, не просто се разграничиха, но и извършиха една дейност, след която, сигурен съм, министър Найденов е изпитал велико душевно и телесно удоволствие.
Може би трябва да говорим за народопсихология.

Разни браншове, разни проблеми, хора и идеали

"Чуй какво ще ти кажа аз тебе: покорна глава сабя не е сече, разбра ли ме? Ние трябва докрай да докажем на султана, че сме кротка вяра, че не сме като ония бунтовници, разбираш ли, като гърчулята... Малко ли добрини сме видели от него най-сетне!... Баш сега му е времето да си мълчим, да си кротуваме" (Алеко Константинов). А може да говорим и просто за заинтересовано началническо натягане. Защото докато Найденов се е радвал на горната декларация, производители на оранжерийни зеленчуци блокираха с каруци пътя между Петрич и Сандански. Те бяха малки хорица, с малки декари,



с магарета вместо трактори,



които никога няма да получат обещаните пари. Отчаяни. Но върнете се по-горе и вижте, че тяхната асоциация също припозна Найденов като надежда.

Гореописаните земеделци не протестираха, защото правителството им обеща повече пари в сравнение с миналата година. И са в правото си да не митингуват. Но лепкавата им сервилност идва в повече. Първо, защото точно те дълги години, включително и при правителството на ГЕРБ, бяха тъпкани, натикани в ъгъла (Найденов призна, че лично е фаворизирал зърнопроизводителите за сметка на други браншове). И второ, защото не всичко на този свят е пари. А точно с пари кабинетът ги насъска срещу зърнопроизводителите, на принципа "разделяй и владей". Когато тракторите тръгнаха към София, бюджетният бос Симеон Дянков няколко пъти каза, че ще вземе парите на протестиращите и ще ги даде на кротките животновъди. Това беше



не просто шантаж, а обида към всички,



които се прехранват с труд, не с целуване на височайшата десница. Но сработи. Земеделците се настроиха един срещу друг, мачканите довчера взеха че написаха декларация в подкрепа на властта. Ами ако утре се наложи да целуват не ръце, а и крака? Вярват ли на това правителство, след като то откровено излъга предизборно зърнопроизводителите? Нека отговорят не редовите стопани, които всекидневно се оплакват от бюрокрация, административен рекет, безхаберие, а съсловните им лидери. Те са призвани да водят браншовете към добро.

ГЕРБ насъска не само съсловията. Раздели хората на бедни и богати, на тарикати и балами, на загрижени за бъдещето на България и лапачи. Същата тактика бе приложена и в БДЖ. Там стачкуващите бяха разделени на съвестни и безотговорни. И в голяма степен елементарната пропаганда успя. ГЕРБ и Бойко Борисов не бива да бъдат мислени, тяхната цел бе да разпръснат протестите и е на път да се случи. Изводите са за земеделците. За обществото въобще, тъй като надцакващата се сервилност е всеобща черта. Хората са различни, бизнесите - също, но най-после трябва да бъде разбрано, че когато говорим за държавна политика, врагът не е във фирмата, завода или на полето. Той стои от двете страни на жълтите павета и сутрин ходи по телевизиите, за да сее лъжи. В общество без памет, като нашето, те лесно се превръщат в надежда.

Нека си послужим с малко памет, пък и с откровенията на Найденов. Сам той театрално се разкая, че зърнопроизводителите досега бяха толерирани. И това е така, те бяха стимулирани да уедряват, окрупняват декари, за да кандидатстват за по-големи субсидии. В редиците на ГЕРБ има доста такива хора, с бентлита и ферарита (по метафорите на класика Борисов). В споразумение с кабинета им бяха обещани предизборно почти два пъти повече средства. Сега същите тези хора, които



действаха според правилата и схемите на правителството,



станаха лоши. Възможно е наистина да получават пари, които не заслужават, да е нужен таван на субсидиите. Но са в правото си да протестират, защото си търсят обещаното, а и правеха това, което ГЕРБ ги насърчаваше.

Няколко думи и за прочутите бентлита и ферарита. От 22 години в България има капитализъм - хубав, лош, капитализъм си е. Ако бентлитата са крадени, точно полицаят на полицаите, батманът на батманите, рицарят на честта и печалния поради саможертвата си образ - Бойко Борисов, трябва да ги хване. Ако пък ей така, принципно си негодува срещу богатите, трябва да кандидатства в социалистическия интернационал. ГЕРБ дясна партия ли беше? А Борисов каква кола кара?

Но във всичко това нямаше принципи. Имаше елементарно настройване на хората, сиренце за мишките. Султанът стана добър герой.