:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,992,107
Активни 106
Страници 25,100
За един ден 1,302,066
Предсказания

Сменяме стари социолози за нови

След 20 години на шмекерии и политически маркетинг несменяемите лица на социологията трябва да отстъпят мястото си на други
снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Драстично малкият брой на желаещите да участват в екзитпола на последните избори беше своеобразен вот на недоверие към социолозите.
Откакто се възцари демокрацията и гласът народен стана глас божий, проучванията на общественото мнение добиха особена важност за политиците и властта, които по тях трябваше да съдят за променливите настроения на избирателите.

Покрай тази промяна нарасна тежестта на социолозите. До вчера забутани в мухлясали институти, след 1989 г. те зашариха по телевизии и вестници, за да обясняват на елита какво мисли и какво иска улицата от него.

Не след дълго в очите на хората експертите се озоваха в един кюп с останалите поддръжници на статуквото, от което постоянно се оплакваше ужким господстващият в условията на демокрация народ. Срещу социолозите заваляха обвинения, че вършат манипулации и измами в услуга на властта. Пък и поводи за това не липсваха. Още се помнят проучванията за президентските избори през 2001 г., когато на синия Петър Стоянов се даваха по 60-70%, а накрая той се провали безславно срещу конкурента си от левицата Георги Първанов. А какви бяха процентите за Богомил Бонев, да не говорим.

Като се замисли човек как се правят социологическите шашми, първото, което му идва наум е, че социолозите бърникат числата в изследванията. Истината обаче е, че няма абсолютно никаква нужда от това. Първо, подобна груба манипулация почти сигурно ще излезе наяве и затова тези, които желаят да останат за постоянно в бизнеса, избягват да прибягват до нея. Второ, има безброй по-фини и хитри начини да се извърти общественото мнение на всички етапи на изследването, от задаването на въпросите до огласяването на резултатите.

Най-напред внимателно се формулират питанията. Ако въпросите бъдат зададени по подходящия начин, шансът да бъдат получени исканите отговори е на практика 100-процентов. Този метод идеално е онагледен в стария социологически виц за анкета, в която се питало: "Какво ви е мнението за великия Съветски съюз?" Когато ти зададат въпроса по този начин, колкото и да претегляш отговора си, той винаги ще е в рамката, която анкетиращият е очертал.

След това идват участниците в класирането. По правило наредените за мерене на рейтинга субекти са тези, които стоят или им предстои да се издигнат начело на държавата и политиката. Така не само се ограничава възможният избор на интервюирания, но и се изгражда нагласа в него към бъдещи звезди на политическата сцена. Симптоматичен пример в това отношение е неизменното присъствие (и челно място) на еврокомисаря Кристалина Георгиева във всяка една класация, въпреки че така и никой никъде не обясни какво го налага. А може би просто се подгрява обществеността, така че да се подготви теренът за политическа кариера в България на брюкселския бюрократ. Същата тактика се прилага и за все още несъществуващи политически партии. Дадена публична фигура пуска сламка в медиите с някое изказване, социолозите я улавят и започват да мерят рейтинга на неродения политически субект. Така се тества потенциалът на замисляния проект и се формират очаквания спрямо него. Това се правеше още от началото на 2011 г. с Меглена Кунева.

Отминалите президентски и местни избори демонстрираха друга интересна практика - разиграването на варианти за балотаж. Това иначе безсмислено упражнение остави в избирателите трайното впечатление, че ще има втори тур и само трима от претендентите имат шансове да стигнат до него. Без съмнение е, че това е допринесло за по-ниския резултат на останалите кандидати.

Разпределението на анкетираните по възраст, професия, социален статут и други показатели пък успешно се ползва за изграждането на (не)благоприятен имидж на дадена партия или управление. Това става, като се демонстрира подкрепата към него от страна на "(не)правилния" електорат. "Правилните" избиратели са заетите в частния сектор, със собствен бизнес, млади или на средна възраст, живеещи в големите градове, с висше образование, ползващи високите технологии, дясно- или десноцентристки настроени. От години в общественото съзнание се изгражда представата, че това е най-прогресивната и динамична част от обществото, която го движи напред. "Неправилната" подкрепа идва от безработните и пенсионерите, живеещите в малките населени места, нискообразованите, малцинствата, работещите в държавния сектор, ляво- или радикално настроени. Това са хората, за които на обществеността се втълпява, че живеят от създаденото от първата група и представляват инертна маса, обременяваща държавата с проблеми. В изследванията повече или по-малко деликатно се намеква, че "правилната" партия е тази, която е привлякла "правилния" електорат.

В зависимост от това, как се поднасят на публиката резултатите от проучванията, те могат да излязат (не)благоприятни според случая. Изследване от този месец първо гръмко отбелязва, че "очевидно се запазва високият кредит на обществено одобрение към премиера Бойко Борисов и към работата на правителството", а след това почти срамежливо допълва, че около 50% от гражданите нямат доверие в управлението. Друга агенция констатира през декември м.г., че правителството запазва поддръжката на около 20-28% от хората и "в отсъствието на силна опозиция това му гарантира достатъчно стабилност и комфорт да осъществява политиката си". Това твърдение означава две неща. Първо, според социолозите държавното управление остава легитимно дори когато го подкрепят едва 1/4 от гражданите. Второ, правителството няма сериозен политически противник, затова посланието към привържениците на опозицията е "надежда всяка оставете".

Всъщност, най-големият проблем с подобни изследвания не са опитите за манипулация, а това, че с тях се занимава едно малцинство от социологическата гилдия. На практика десетина души, които обикалят медиите, са формирали една привилегирована прослойка, присвоила си правото да обяснява пристрастията на народа. Това превръща тази групичка в своеобразно жреческо съсловие, окупирало храма на най-силното съвременно божество - общественото мнение.

Тяхната сила обаче лека-полека угасва. Да си спомним за последните избори, когато социолозите вкупом изразяваха тревогата си, че хората масово отказват да участват в екзитпола, при който гласувалите вече избиратели се разпитват на излизане от избирателните секции. Тогава мнозина го изтълкуваха като проява на страх от политически репресии. Никой обаче не се сети (или не посмя да каже), че може би мнозинството от българите не искат да участват просто защото вече не им вярват.
снимка : Юлиян Савчев
Обикновените граждани не знаят, нито са длъжни да знаят как се прави едно проучване на политическите нагласи. Отговорността да не бъдат измамени остава на съвестта на социолозите.
снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
За политически неангажираните хора прогнозите на социолозите могат да имат решаващо значение, когато правят избора си.
17
4132
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
17
 Видими 
19 Януари 2012 19:58
"Правилните" избиратели са заетите в частния сектор, със собствен бизнес, млади или на средна възраст, живеещи в големите градове, с висше образование, ползващи високите технологии, дясно- или десноцентристки настроени.

Явно повечето форумци сме миришещи на тамян селяни без образование, върли Станишковци.
19 Януари 2012 20:34
Всичката амбразура - правилна...
------------------------------------------------
Блогът на Генек
19 Януари 2012 20:47
Людмил Илиев
19 Януари 2012 21:09
Мили Авторе ,
Не ти е работа , да сменяш поколенията в "цоциологията" . Ще ти продам една "малка тайна" , на учените слуги е писано , да падат ведно с господарите си . Що щеш , си мисли нататък . Жокер: Днес те са почти същите онези , които слугуваха на "кръглата" маса от 1990 , че и не я спомням кога беше .Моделът , Авторе ...
19 Януари 2012 21:50
Дай развод!
19 Януари 2012 21:55
Фандорин мили , ,
Системата е тъй изпипана , че и песът ми да стане Съдия по тези "разводи" , одма се корумпира . Коктейломъченик Гиню Ганев добре си е постлал ...
19 Януари 2012 23:07
Що бе, за Лайчев прехода да не би да свърши?
20 Януари 2012 08:08
Преди всичко поздравления за статията! Макар и шансовете за смяна на сегашната група социолози да не са големи! Но има начини за противодействие!

Анализът на ролята на агенциите за проучване на общественото мнение обезателно трябва да отчита новата им роля в условията на това, което от няколко години се обозначава като постдемокрация (Colin Crouch). В условията на постдемокрацията такива агенции се превръщат в агенти-участници във властовите мрежи около правителство и бизнес. В този смисъл те са повече политически брокери отколкото анализатори. Ключови моменти по темата постдемокрация и механизмите на манипулация на нашите социологически агенции има на сайта https://sites.google.com/site/cuttingedgebg/ , където темата явно ще бъде анализирана в по-голяма дълбочина в скоро време.

По тезите на автора на статията: 1. Nай-точно е последното заключение – вследствие на политическия и идеологически промискуитет на агенциите хората наистина вече не им вярват. 2. Методите на манипулация на данните допускат също и игра с числата – на горепосочения сайт е показано как с адекватен математически анализ могат да се разкрият манипулациите и да се даде дава почти перфектна прогноза. Това не отрича и посочените в статияата техники, но не те са главните; 3. Очевидно агенциите са доста единни в сервилността си към управляващата партия – за разлика от оценките си към опозицията. Toва е видно от най-новата графика, публикувана на сайта; 4. Проблемът за българския случай е, че сред агенции и елитни социолози действително се е оформил корпоративен интерес, което не значи, че помежду си не са готови да се изядат. В това отношение са показателни скандалът между дамите от Алфа Рисърч и МБМД - Боряна Димитрова vs. Мира Янова, а така също врътките към властта и люшкането между ГЕРБ и БСП на Галъп (Райчев/Стойчев), а така също и най-новите превъплъщения на Янова като жертва на сексуално насилие. Явно в последния случай интересът е да се съхрани интензивността на медиалното присъствие в съчетание с готовността на телевизиите да дават трайно форум на едно и също лице. Поради това корпоративната структура на постдемократичната група от социолози и политолози трудно ще си отиде. Но както се вижда от алтернативните анализ, при активна позиция няма място за песимизъм.
20 Януари 2012 10:24
И от мен поздравления за статията.
20 Януари 2012 11:32
Сменяме стари социолози за нови


Авторът Людмил Илиев според мен е очертал реално съществуващи проблеми в дейността на социолозите. Сложил е пръст в раната. Поздравления за него и за вестника, за това че публикува статията му.
20 Януари 2012 12:21
Е как ще смениш току-така напр. Авдрей Лайчев и Мунчо Стойчев, които при предните две правителства станаха милионери - крупни собственици на голф-игрища ш съответно винаги дават "правилни данни"?
20 Януари 2012 15:01
Моя любин социолог(- жка) е вездесъщата Мира Янова. Спечели ме с това , че на последните избори се беше изтъпанчила по телевизора и каза, че"
между еди кой си и еди кой си требе да има "дийл" (сделка на ябанджийски). Като я позагледах още установих , че тази хубавица има мнение за всичко и знае как това да стане. Седех и си мислех, че ако има съпруг и той е що-годе нормален мъж, тогава трябва да я бие по три пъти на ден......
20 Януари 2012 16:44
Абзацът за „правилните“ и „неправилните“ избиратели като че е писан специално за тези форумци (имаме няколко такива), които току веят байряка с „младите и образованите от големите градове“. Пак там става дума и за насаждане на представата за „черпаклийство“ – то пък е любима тема на други няколко.
20 Януари 2012 17:01
Имаше една приказка..Сливи за смет..
20 Януари 2012 17:08
dvxyz

в момента чета първата глава от текста на Крауч.
"Задоволството на либералнат демокрация от неамбициозните демократични очаквания поражда самодоволство относно надигането на това, което аз наричам след-демокрация (пост-демокрация). При този модел, макар и изборите определено да съществуват и да е възможна смяната на правителства, общественият изборен дебат е изкъсо контролиран спектакъл, направляван от конкуриращи се екипи от професионални експерти по техниките за убеждаване, и отчитащ само малко на брой подбрани от тези отбори теми. Масата от гражданите играе пасивна, съзерцателна, даже апатична роля, реагирайки само на излъчените от тях сигнали. Зад този спектакъл на изборната игра политиката в действителност се определя на скрито чрез взаимодействието между избраните правителства и елитите, които в преобладаващата си част представляват бизнес интереси."
20 Януари 2012 19:11
wreckage мили ,
Тоз Крауч , да не е футболист ? В блока имаме още един , ама не е от нашия вход ...
20 Януари 2012 20:34
beagle,
Това е друг един Крауч, не бившият център на The Mighty Reds of 'Pool, къртещ в момента петолевки в Стоук.
Текстът е наистина добър(казвам го като лефтист) и отговаря на някои въпроси за състоянието на т.нар. демокрация.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД