:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 410,835,020
Активни 98
Страници 12,364
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Плачат за червена точка

Калин Донков
Все по-рядко се изкушавам да защипвам теми от текущия момент, забелязвам, че предпочитам да боравя с по-уталожени страсти и вълнения. Може би защото отдалечаването е достъпен тест за достоверност, пък и елементарна проверка за температурата на фактите - ако не парят вече, те и не топлят, нито светят. Но последната седмица бе изтощителна за духа, а и за самообладанието на обществото. То бе предизвикано и унизено директно, в прав текст. Нехайно, с наслаждение върху лицето му бяха размазани слова, които не е за вярване, че могат да бъдат преглътнати. И ако не е слабата му памет, просто няма на какво да се разчита.

Впрочем, то и на това най-вече се разчита...

И все пак, някои неща се помнят - повече като свидетелство, че арогантността и липсата на мярка не започват от днес. Помни се подмятането на един премиер, че българските медицински сестри в Либия може и да са виновни по обвиненията в умишлено разпространяване на СПИН. Помнят се и хулите на един председател на парламента, хвърлени в лицето на протестиращи от глад пенсионери: вместо да се срамуват, че са работили за комунистите, дошли да искат повишение на пенсиите. Спомените и преданията за публичното поведение на Живков само показват здравата приемственост, установила се на етажа на властта. Разбира се - и водопадът от двусмислици, шегички и



мръсни намеци, изливащ се при днешното управление,



който почвата вече не може да попие и който превръща духовния пейзаж в лепкаво, болестотворно тресавище.

Та седмицата, за която говорим, бе логическият разгул на тази зловонна стилистика. Може би последен и неотложен повод да прозрем, че тя не само забавлява или възмущава, не само деформира и промива, но и подкопава нашия живот. И ако се откажем от повърхностния си сарказъм, ще видим, че тя легализира гибелния за цялата българска съдба цинизъм, пропил съзнанието на поколения - за да ги лиши от крила и устрем. И в крайна сметка - от бъдеще. Цинизъм, роден в разочарованията от подиграните усилия и жертви, от пладнешките мирни договори, от грубата смяна на големи братя, от периодичното разорение в името на някакво бъдеще, от съсипването на изграденото и засятото, от компрометирането на труда, знанието и дарбата, от всесилието на конюнктурата и от стремителното сриване на стойности и добродетели. Съзнанието за собствено безсилие, за безсмислието на честните усърдия и себераздаването, за надмощието на корупцията, партизанщината и злоупотребата с власт го разпростира и укрепва не само в разума, в душите го насажда и вкоренява. С "карай да върви" и "всички са маскари" човек отписва своите надежди, слага черта на собствената си личност, на святото й изконно предназначение.



Цинизмът е в това, че "нищо няма значение"



Цинизмът в неговата най-разрушителна форма е просто една безнадеждност. Затова и всяко "генериране" на цинизъм рядко бива неволно...

Преживяхме "маркова" декада на разложението, на облъчването с цинизъм, самодоволство и пренебрежение към обществото. Но и още едно доказателство, което ще се окаже съдбоносно за избора и нагласите на хиляди млади хора: че добрата образованост и дори приличната обща култура ("керемиди", "кошара") нямат никакво значение за кариерата и издигането в днешна България, че изобщо не са conditio sine qua non за преуспяване в наши дни. Снизходителното и нацупено отношение към тънката и пълна с несгоди (и отговорности!) професия на археолога, рутинното включване на каламбури и чарове за компенсация на невежеството - това обезсърчава интелигентния човек до степен на горчиви равносметки и търсене на изход извън отечеството. И укрепва убеждението на останалите, че днес духовното е безсмислено и непопулярно. Дискредитират се критериите за стойностите, потъпква се самата нагласа за учение и изграждане на личността, традицията на българина в това отношение.

Още не можем да си дадем сметка за изявленията в епицентъра на късащата сърцето драма в Перник. Шегичките и нравоученията за пържоли и извинения (няма да ги повтарям, читателят ги научи наизуст) директно дехуманизират обществото. Дори ако не са направени, за да замажат поредния конфуз в запуснатите системи за сигурност (отвличат и убиват момиче в самия център на областен град!), те са достатъчно безочливи и безчувствени. Вместо угризения за занемарените си отговорности



властта дебелашки се упражнява

в остроумие и си прави устата за похвали



Подобни приказки не само нараняват зрителя, те облъчват със самодоволство и коравосърдечие неизкушеното поколение, обезсмислят възпитаването на добрина и човечност. Твърде активно, впрочем, генериране на цинизъм от високо.

Подобни епизоди на екрана просто плачат за червена точка

Инцидентът с оставката на общинар № 1 в София не е по-малко горчив за обществената чувствителност от всичко дотук. Оскандаленият председател на общинския съвет след дълго шикалкавене бе най-после отстранен, но не заради греховете му, а защото на семейството му, видите ли, вече му идвал много... интересът към делата му. Отместиха го с неохота, но запазиха поста му в партията. И от високо място в същата партия обясниха, че който работи - и греши. Няма лошо, както се казва. В моето детство това го пишеше на стената на кварталното кино: "Не греши, който нищо не върши (Й. В. Сталин)." Удобно, обтекаемо, цинично. А всъщност - зловеща формула. Уеднаквява грешки и "грешки". Независимо дали са за милиони невинни или за милиони левове. И ги легитимира занапред...

Впрочем, животът е неизчерпаем откъм метафори. С някои от тях надникваме в собственото си бъдеще. Най-подходящата и най-прясната се предлага сама: за капитана, който се спасява първи и от брега ръководи потъването на кораба. Това и да искаш, не можеш го измисли...

14
6397
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
19 Януари 2012 20:17
Помни се подмятането на един премиер, че българските медицински сестри в Либия може и да са виновни по обвиненията в умишлено разпространяване на СПИН
Бачо, според колеги на визираните от това време подмятането не било "подмятане". А и те и досега не са оправдани, а помилвани.
19 Януари 2012 22:43
***
20 Януари 2012 06:23
За жалост някои са изпростели до там, че взе да им харесва този стил на "изразяване", те дори не вдяват, че въпросните реплики се отнасят и до тях?!Модата на простотията почна още в началото но прехода:мутри със златни ланци и анцузи, певици пеещи за пари и "червени домати", премахването на всякакви културни и публицистични предавания и замяната им с т.нар. шоу/еманация на простащината от всякакъв вид!/.Новото поколение дори не е видяло друго, освен казармения хумор на Слави и компания, Боби Турбото как рита мечето и неадекватните закачки на Иван и Андрей.И после искаме да гласува за интелигетни депутати, да избира президент?!Ох, похвалиха се, че младите били харесали управниците..?!Толкоз по-зле за тях като им чуваме речника!
20 Януари 2012 09:15
Развращаването на хората започва от принизяването на забавленията! -
беше казал някой...
20 Януари 2012 09:27
доказа се че бг "медиците " там са правили всичко от алчност
а това автоматично допуска, че може да са взели пари да направят всякаква гадост
20 Януари 2012 10:38
* В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.
Казано от Конфуций.
20 Януари 2012 12:26
A person who never made a mistake never tried anything new - Алберт Айнщайн
20 Януари 2012 13:16
Калин Донков
Човек на думата, в един и в друг смисъл!
20 Януари 2012 13:37
Помнят се и хулите на един председател на парламента, хвърлени в лицето на протестиращи от глад пенсионери: вместо да се срамуват, че са работили за комунистите, дошли да искат повишение на пенсиите.

Koй простак е въпросният председател на парламента, преодолял земното притегляне, струващ повече от шепа пръст?
Лошото е, че такива ни представляват и УПРАВЛЯВАТ!
Самозабравили се мухлювци, от които очакваме да се подобри животът ни!
20 Януари 2012 21:45
Цинизмът е в това, че "нищо няма значение"

Цинизмът в неговата най-разрушителна форма е просто една безнадеждност

Днес нито доброто, нито злото имат значение. Нито при едното, нито при другото има предсказуеми, непротиворечащи на здравия разум, адекватни и утвърждавани в историческия човешки опит последствия, добри или лоши. Май дори и при животните не е така; дори те с относителна прецизност знаят какво ще последва при определено тяхно действие. Голяма част от този опит младите индивиди са получили от майката и стадото/глутницата, т.е от възрастните, опитните и знаещи индивиди. А къде са нашите такива? Маргинализирани, отхвърлени, осмяни.
Един от най-свестните ми съседи е човек, който почти не познавам. Не е имало, обаче, ситуация, в която да съм имала нужда от някаква дребна помощ, и той да не е усетил, докато се разминаваме като съседи и да не ми я е предложил. Доколкото съм чувала, този благ мъж на видима пенсионна възраст, е историк по образование. От години, поне откакто го познавам, рови по казаните и, предполагам, с жена си се издържат единствено от отпадъците, предавани на Вторични суровини.
Тих, благ, незабележим...
читатель, manaolana1,
20 Януари 2012 21:56
Спомените и преданията за публичното поведение на Живков само показват здравата приемственост, установила се на етажа на властта. Разбира се - и водопадът от двусмислици, шегички и мръсни намеци, изливащ се при днешното управление,
който почвата вече не може да попие и който превръща духовния пейзаж в лепкаво, болестотворно тресавище.

Та седмицата, за която говорим, бе логическият разгул на тази зловонна стилистика. Може би последен и неотложен повод да прозрем, че тя не само забавлява или възмущава, не само деформира и промива, но и подкопава нашия живот. И ако се откажем от повърхностния си сарказъм, ще видим, че тя легализира гибелния за цялата българска съдба цинизъм, пропил съзнанието на поколения - за да ги лиши от крила и устрем.



23 Януари 2012 08:17
...политиката и морала, нямат нищо общо! А развращаването и възпитаването на цинично отношение в нашия народ е започнало много отдавна. В основата стоят безизходицата и безнадеждността. И големият интерес на управляващите.
26 Януари 2012 13:05
Г-н Донков, мъжете трудно преглъщате действителността. Защото сте невярващи. Тук таме ще видя някой свел глава в молитва и молещ бога, да му отвори очите. Смятате ли, че вашето сърце заслужава да страда за това? Я си представете, какво им е на сирийците. Или отчаянието, предизвикано от липса на пари. От липса на пари?! Хартишките с власт. Не от любов към бога и загубата на онова с което творецът ни е надарил богато?Имаме ли филийка хляб и супичка, благодаря и благославям, онези, които са ме лишили. Срамно е пенсионери да плачат за пари, а не за реформи в мисленето. Защото паричния синдром го наследяваме не от друг, а от родителите си. Алчността също. Смятате ли, че децата на агнето с вълчия костюм, щяха да се държат така, ако дори предците ни след Освобождението не бяха позабравили Левски и мечтите му? Коя матрица носим? Неговата ли? Аз вземам само част от онзи дух, който той е носил, другото си го надграждам. Един ученик, трябва да надмине учителя си. Не да оревава и хули бога. Несправедливо е. Но защо Творецът ни изпитва с това? Да се замислим защо сме лишени и търсим себе си. Всички получаваме това което заслужаваме, защото сме слепи и не се обичаме един друг. Между възгордяването и назиданието има една разлика–любовта. Така, че ви моля за прошка, назидавам ви. Спасих майка си , комшийките ревли, нося им с отворени ръце. Имам ги такива във входа, реват, макар, че са на топло и дават на внука половината си пенсия. Ама ти си богата, затова си щедра. Нямам повече от тях. И те са тръгнали от кирпичената къщичка на село. Но са останали "бедни". Изпродадоха си земите, и ги изконсумираха. Безценното за книжки. Бедни? Да бяха я дали на някой да сади на нея. Щели да им я откраднат. Богатите ни души. Такова богатство носим, как в тази бедност на представата за себе си да живеем?Не благодарим ли за малкото, висшата сила ще ни отнеме и това което имаме. Четете Евангелие от Тома. Роптаенето е неблагодарност към бога. Как да получим, като го хулим? Другата крайност – и ние в казана. Да краднем. Злото не знае, че работи за доброто. Но ние простихме ли му? Дадохме ли прошка, така наречената амнистия? И от 2012 година да работим по закона божи. Ще ни изядат педичката земя чужденците, а вие плачете за Бога и неговата справедливост. Тя е вътре в нас.Той даде първоначалния капитал, системата на "вълка в овча кожа" е всмукваща. Ще ви дам една прочетена в сайта на масоните мъдрост: "Свободата е прекрасен дар. Но, ако е манипулация и лъжа, може да бъде голяма опасност." Слава Севрюкова предупреждаваше да бъдем нащтрек и се отстояваме. Законни средства в наше време дал Господ. На протестите против шистовия газ един пенсионер нямаше. Оплакваха си безпаричието на топло вкъщи.Сарказмът ми е обиден, ако не видим в него любовта и болката, която изпитвам, че не само властта ни е зомбирана, а самите ние, всички вкупом. Властта не е бог. Тя е функция на нас самите . Парите и практицизма– следствията на нас самите. Злото е затова, да ни манипулира и ни учи на мъдрост. Призвани сме. Щом не ни се дава, значи има какво да осмисляме. Борете се за отлитащите ни деца и загубата на земята ни, водата ни и ресурсите ни. Чуждата инвестиция търси ресурс и печелба от евтината работна ръка. Борете се за народа и бога, не за отчаянието и слугите на Мамона. Какво бил казал. Говорилня е. И стратегически планове отвъд Дунава. Не го мислят със зло. Добрината им се оказа филантропия, но те не го съзнават. Богът на парите е всесилен, стратезите са зад кадър И те богатство мечтаят, сякаш е вегетативно едноклетъчно. Щедър съм, положителен съм, раздавам, помагам-смисълът на Тайната. Но какво мечтая? Не вредя ли другиму? Не хитрувам ли? Благославяйте ги и им пожелайте богатство. А на себе си любов към бога. Колкото даде. Той знае. Търпението и осъзнаването ще ни се въздаде. Бог обича страдащия, но го боли от неблагодарността, че се съмняваме в Него, той знае. Ние чувстваме. Болката. И растем. "Човек вече не звучи гордо, човек вече звучи зряло."Благодаря ти Господи, че ме лишаваш, че ми даваш болката, че чувствам. Прости ми, че страдам за земното. Търпение ми дай, да дочакам. Любов към тебе, да прогледна. Благодаря ти за хляба и любовта ти. Ти ме пазиш, ти ме утешаваш.Дай на другите, има ли за тях, ще има и за мен." Човек трябва да внимава, какво си пожелава. Все му е малко. Пристрастява се.Планетата? Кой да я спаси от змията, захапала опашката си?
26 Януари 2012 20:15
Вселена, добро начало.
Дейвид Холидей- Високо Натисни тук
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД