|
| ------- |
Забележително в случая е, че Еврокомисията за пръв път критикува България в сферата на образованието и за пръв път дава препоръка в какви срокове да се приеме законодателната рамка на реформата. Другата съществена подробност е, че в ЕС няма единно законодателство в областта на образованието и държавите самостоятелно решават посоката на развитие на този сектор. Това следва да покаже, че всъщност ситуацията е още по-тревожна. Дали обаче просветният министър Сергей Игнатов е удостоил с коментар тези критики? Съвсем не. Игнатов е глух за всякакви забележки към работата му. Или по-точно към липсата на такава.
Какво се случва с образованието в България? Нищо
От идването на ГЕРБ на власт - на практика повече от две години, реформа няма. Системата е на автопилот. Резултатите от международните изследвания в средното образование се влошават, новият екип в МОМН не успя да опази тайната на матурата през 2010 г., качеството на висшето образование е съмнително с малки изключения, финансирането на сектора бе жестоко орязано. В малкото си публични изяви министърът на образованието Сергей Игнатов постоянно удължава сроковете за представянето на двата проекта - за училищното образование и за висшето образование. Съдейки по реакцията му, той не беше уведомен за прословутата поправка, която позволява таксите за обучение в държавните университети да се повишат с 16% от следващата академична година. Текстът бе замаскиран в преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета за 2012 г. и така и не стана ясно просветното или финансовото министерство е авторът й. Показателно е, че тази опция не бе публично обявена, още по-малко обсъждана със студентите. Още по-показателно е, че оттогава досега министърът на образованието не успява да намери смислен отговор какво налага подобна промяна. А мантрите, че университетите няма да се възползват от нея, са просто нелепи.
Ако питате какво е бъдещето на реформата в образованието -
то е по-неясно от отговора на въпроса има ли живот на Марс
Преди около месец министерството напомни за себе си и покани на среща депутати от образователната комисия, с които да обсъдят основните моменти от бъдещия закон за училищното образование. Срещата обаче бе неформална. Резултати от нея така и не бяха обявени. Оттам насетне МОМН отново мина в нелегалност. Уверенията, че проектът за закон за училищното образование ще бъде представен едва ли не до дни, потънаха в емоциите на вече отминалите празници. Дори проектът изневиделица да бъде представен утре, шансовете да бъде приет в срока, даден от Брюксел, са минимални. Единственият нов закон, който сколаса да направи сегашното ръководство на министерството - за академичния състав, беше разглеждан в парламента около 7 месеца, а той изобщо не е основополагащ за системата на висшето образование. Малко наивно би било да се мисли, че закон, който би обърнал училищната система с хастара навън, ще бъде приет за 2-3 месеца. Доколкото министърът е удостоявал обществеността с разяснения на идеите си, те всъщност не са много по-различни от закона на тройната коалиция, който обаче тя не успя да прокара в парламента.
На този фон амбицията на министерството да въведе промените от учебната 2012/2013 г. е, меко казано, смешна. Закон, който влече след себе си промяна в образователната структура, нови учебни програми и учебници, едва ли ще задейства за едно лято. Ситуацията става още по-деликатна, ако - при хипотезата на приет закон - той започне да действа през учебната 2013/2014 г. На практика това означава, че сегашните управляващи подготвят проект за следващото правителство, което и да е то. Който и сценарий да се развие, две години вече са пропилени, а няма изгледи образователната реформа да се случи в оставащите по-малко от две на този мандат. Предвид постоянните законодателни грешки на управляващите, които нерядко водят до хаос и проблеми за граждани и общини, може би ще е най-добре, ако ГЕРБ изобщо не се упражняват поне в тази сфера.
