:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 402,278,112
Активни 123
Страници 11,697
За един ден 1,302,066
Позиция

Фискален пакт или икономическа координация?

За България е важно да се пребори за силен глас за страните, които са част от този договор, но все още са извън еврозоната
Петър Ганев
През последните дни най-накрая се проведе крайно наложителният дебат относно българската позиция по проекта на т. нар. Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз. Какво научихме през тези три дни за случващото се в Европа, както и за националната позиция в тези преговори?

Проектът на договор постоянно търпи промени (поне шест до момента), но основната структура вече е, общо взето, ясна - ключовите глави в договора са две и се отнасят до фискалните правила и икономическата координация. Текстовете за фискалните правила (т. нар. фискален пакт, глава 3 от проектодоговора) са в основата на този договор и звучат съвсем конкретно, докато тези за икономическата координация (глава 4) са доста общо разписани и провокират много въпроси. Важни са и текстовете, които засягат управлението на еврозоната, тъй като там ще бъде разписано каква е ролята на държавите, които са подписали договора, но не са членки на еврозоната - какъвто би бил случаят на България.

Въпросният "фискален пакт" въвежда правилото, че "годишният структурен дефицит не трябва да надвишава 0,5% от БВП". Под структурен дефицит се разбира "коригиран спрямо икономическия цикъл годишен баланс без еднократни и временни мерки". Това е важно за България, тъй като нашето правило, записано в Закона за устройство на държавния бюджет, допуска 2% "счетоводен" дефицит и не касае понятието "структурен" дефицит. С други думи, ако България подпише тези текстове, то националното правило ще претърпи някои промени.

Фискалният пакт предвижда и възможност правилото да бъде разтегнато до структурен дефицит от 1% от БВП при ниски нива на публичен дълг и дългосрочна устойчивост на публичните финанси. Това също има отношение към страната ни, макар да остава неясно дали ниските нива на дълг са достатъчни или страните ще подлежат на субективна оценка за дългосрочна устойчивост на публичните финанси.

Разписано е и правило за публичния дълг, което звучи така: "Когато съотношението между дълг и БВП надвишава референтната стойност от 60%, страните по договора следва да го намаляват средно с 1/20 годишно." Това на практика означава, че ако страните с голям публичен дълг съумеят да го смъкват с 1/20 годишно, те няма да подлежат на каквито и да било санкции. Този текст на практика отразява факта, че публичният дълг на половината страни по този договор е над референтната стойност (60% от БВП) и те биха били автоматично наказани при по-твърдо правило.

Главата за икономическа координация е изключително общо написана, но там фигурира текст, според който "договарящите страни гарантират, че предварително ще обсъждат и когато е уместно, ще координират помежду си всички големи реформи на икономическата политика, които планират да предприемат". Този текст беше един от най-коментираните в проведените дискусии през последните дни и определено има защо. Тук не се засяга просто въпросът за данъчната хармонизация, а въобще възможностите на дадена страна да провежда реформи и да бъде конкурентоспособна. Именно това е водещата тема за България - не толкова фискалните ограничения, колкото възможността да провеждаме собствена икономическа политика.

Вече е ясно, че позицията на България е да подкрепи изцяло предложения договор, като се присъединим към главата с фискалните правила веднага, а към тази за икономическата координация - към датата на приемане на еврото. Много се изговори защо подкрепяме тези текстове, макар и отложени във времето, при положение, че не са в наш интерес. Обяснението е сравнително просто и е обвързано повече с приемането на еврото, отколкото с подписването на този договор.

България е поела задължението да се присъедини към еврозоната в някакъв момент и когато това се случи, правилата на еврозоната ще важат с пълна сила и за нас. Факт е, че тези правила се променят и някои от тях са в наш ущърб, но просто няма как да се присъединим към нещо, което е съществувало в миналото. България ще се присъедини към такава еврозона, каквато е тя към датата на присъединяване, а не каквато е била преди години. Дори и да не подпишем този договор днес, страните от еврозоната ще си го приемат и един ден, като приемем еврото, всички текстове отново ще важат и за нас. И в двата случая, подписали или не, при влизане в еврозоната тези текстове ще важат и за нас.

Най-общо казано, позицията ни изглежда балансирана - приемаме фискалните правила и отлагаме икономическата координация за неясното бъдеще. Важно е също така да се преборим за по-силен глас на държавите като нас - част от този договор, но все още извън еврозоната. Очевидно няма как да имаме равноправен глас в еврогрупата, но по всички въпроси, които засягат промяна на правилата в еврозоната, следва да имаме глас.



Снимка: ЕПА/БГНЕС
България ще трябва да спазва правилата на еврозоната, които действат към момента на влизането си там, независимо дали ги харесва.
2
2628
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
30 Януари 2012 21:03
По тоя повод, да споделя още два неясни момента:
1. Не се знае дали ще има еврозона, докато влезем. Че ние където влезем, трева не никне...
2. Не се знае дали се предвижда в бъдеще да има пазарна икономика, за ужас на някои Институти...
31 Януари 2012 03:45
Де факто, България е почти вътре в Еврозоната- доколкото в България курсът лев/евро е фиксиран!- за разлика от държавите от ЕС, които НЕ са в Еврозоната, но и валутите им НЕ са обвързани с фиксиран курс спрямо еврото!
За България е най-добре еврото да е паралелно и равностойно разплащателно средство в България- за нерадост на банките и собствениците на обменни бюра!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД