:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,736,827
Активни 91
Страници 6,078
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Цимент

Когато поживее човек няколко десетилетия, почва да се чуди на паметта си. Моята ми предлага избирателни програми, които все повече ме впечатляват.

Хиляди, милиони думи, чути от мене и произнесени с цел да се постигне някоя благина, ми се сливат. Става монолитна камара, която се трупа в нещо като суходолско сметище в главата ми. Милиони, а едно и също - сивота и мирише.

Пък други, кратки и несъгласни, помня. Уж малко, но светят.

Онзи ден например слушах Сенека... пфу - ексглавния прокурор на Републиката Филчев. Да цитира Сенека. Как ораторът не критикувал Нерон, за да не го тури онзи в "Оня списък"... Един вид, и ние така. Като Сенека. Ритахме според ръжена, бидейки Главен... Маркс и Енгелс бяха добри, но после дойде престъпната приватизация, някои хора много забогатяха, взеха да натискат прокуратурата. Тя къде да ходи - поддава. Престъпната приватизация виновна. Прокурорът - не. Той, макар шеф на нещо натискано, си вземал заплатата на главен до края на мандата, но очевидно - страдал вътрешно. Поради приватизацията - правили я, без да го викат. И поради Сугарев - опръсква като рядко лайно. Иначе пред себе си - чист.

Слушах уловения в Бразилия шампион Боевски - не бил виновен. Подпъхнали му кокаин, пратили му куфарите не знам откъде, не се знае кой. Няма бележка, неясно с каква цел. Пред себе си е чист.

Какво чудовищно злодеяние, мисля, ако той наистина не знае нищо за това. Какъв сатанински мотив може да движи такива чудовища, които са готови да жертват много килограми кокаин с една-единствена цел - да прецакат живота на един шампион.

Гледах излиянията на владиците - не било вярно, не били служили на никого, освен на БПЦ... Един само рече нещо от типа на: извинявайте, ама ако има нещо, нема нищо... Иначе пред себе си - чисти. Людски работи, разбира се, не сме в правото си да изискваме героизъм от когото и да било, ибо слаб и греховен е человек.



Но камарата расте



А аз се присещам за Георги Софийски. Тачен от църквата ни мъченик*, 18-годишно златарче от София. Не рачил да си смени вярата, защото искали да го женят за туркиня, но само при това условие. Изгорили го жив.

Дали се е чувствал чист пред себе си? По същия начин ли?

Познавам десетки, стотици, дори хиляди, които са способни на голяма жертва. Едни могат да жертват вчерашно семейство заради днешен апартамент, други да жертват днешни обещания заради утрешна власт. Трети просто жертват задника си за пари. Четвърти могат да жертват всичките божи заповеди, накуп и за секунди, ако никой не гледа.

Познавам мнозина, които са готови да жертват репутация, здраве и живот, примерно, за децата си. Дори уловеният в мола нашенец, когото дирят в Италия за източване на карти, сигурно е гледал да си осигури семейството. Може и да е бил добър татко. Собственото семейство и деца са доста свети работи за много мафиоти, между другото.

Но всичко това ми пропуква цимента на обществената смисленост. И ми пълни суходола на моралната нищета. Ако нямаше там други няколко примерчета, да съм баялдисал вече откъм сметище.

Ще ви кажа нещо - нашето общество жертва какво ли не срещу пари, и смята за безсмислено да жертва живот срещу убеждения. Живот срещу убеждения жертват разни екстремисти и талибани. Ние отричаме такива работи. Нашите дилеми не изискват такъв избор, нашата цивилизация не туря на везните такова "или-или".

Само че когато диванът стане по-ценен от честта, човекът не е ценен и колкото диван, думам аз.



Църквата не канонизира Джордано Бруно,



но цивилизацията ни трябва да го канонизира во веки веков, иначе кредитният й рейтинг ще се срине по-бърже от гръцкия, мисля си още. "Може би вие произнасяте присъдата над мен с по-голям страх, отколкото аз я приемам", рекъл на осъдилите го свещеници тоз светъл ум, когото изгориха, понеже държеше, че Земята се върти около Слънцето и има още безброй още слънца.

Веднъж, бях още студент по комунистическо време, в Москва, се явявах на изпит по руска литература. Преди мен пред изпитващия седна силноинтелигентен колега, да го наречем Сашо. Падна му се да говори за романа "Цимент" на Фьодор Гладков. Гладков, среден, относително почтен автор, е бил и ректор на института, в който учехме. Сашо заяви на професора, че творбата е силно пропагандна и не я харесва. "Защо" - попита онзи.

- Защото учи на разбиване на семейството, на саможертва в името на античовешка, антихристиянска идеология - отвърна Сашо. И разви тиха, но недвусмислена антикомунистическа филипика.

Вкарваше си автогол. Не знам какво му беше станало. Професорът се опита да го отрезви. Не искаше да му пише двойка. Не искаше да пише донос. Не искаше неприятности. Но в стаята имаше пет-шест свидетели. Сашо още можеше да оправи нещата. Да каже, че този писател е все пак страдалец на времето, че е бил ректор, а друг писател - Андрей Платонов**, е бил метач в същия институт, което е луксозен парадокс на трагичния им (ни) век. Че "Цимент" е все пак трагична спойка...

Иначе рискуваше. Двойка - най-малкото. Но и изключване. И досие. И мамини сълзи, и сгромолясване по очи в социален план - на старта.

Нещата още бяха оправими - с няколко думи. Сашо го знаеше. И професорът. И ние.

Но не ги каза.

----------

*Според източниците има тъкмо трима мъченици с това име. Георги Софийски Стари, Георги Софийски Нови и Георги Софийски Най-нови.

**Андрей Платонов (1899-1951). Автор на "Котлован", "Чевенгур", повечето му неща не са печатани приживе. Днес - световноизвестен автор.
17
5063
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
17
 Видими 
30 Януари 2012 20:14
Този Сашо е бил лигня. Това есе можеше да хване балами през ранните 90-години. След бомбардировките с обеднен уран на янките в Сърбия такива текстове за "борци" против социализма не хващат доверие. Това е второ издание на Веселин Андреев (получил отличен в час по мълчание).
30 Януари 2012 21:07
когато диванът стане по-ценен от честта, човекът не е ценен и колкото диван

Хубаво казано, но сравнението с диван....!?
30 Януари 2012 21:49
--Это не диван. Это транслятор.
30 Януари 2012 21:53
Този Сашо е бил лигня.


Не, my friend. Ти опитвал ли си?
30 Януари 2012 22:37
Че защо му е?...
30 Януари 2012 22:37
Абе анонимно по форумите всеки е супермен. А когато се идправи срещу реална опасност и проверка, пълни гащите. Това за оня с лигнята.
30 Януари 2012 22:39
Доста добра статия. Моралът наистина е паднал много ниско.
31 Януари 2012 00:38
Имаше една теория в социологията (не се сещам автора в момента) в която обществото се разглежда като затвор, а хората вътре принудително се подчиняват на съответните правила, спуснати от институциите и властимащите. В случая явно Сашо се измъква от „затвора”, но на каква цена? Струвало ли си е?
31 Януари 2012 01:18
Не знам дали сашковото "херойство" е плод на глупост, наглост, резултат на "перестройката", изкрейзване вследствие тежките условия, поза или всичко взето заедно. Питам обаче, ако е бил такъв антикомуняга за какъв чеп му е било нужно да ходи в Москва и да учи в област където ще не ще трябва да бъде или Джордано или Галилео. Не че не сме виждали и по-темерути в България, напр. араби на българска стипендия да оплюват страната-гостоприемник. Някои пишман дисиденти обаче осребриха добре херойските си саможертвени актове след 10 Ноември - за това обаче Бойко не пише. И защо? Не е по темата...
31 Януари 2012 03:38
Много хубава колонка

Много харесвах Платонов - пише наивно до скудоумие, дали е самоиронично или не - не си винаги сигурен. А "Цимент" ("Цемент" на руски) толкова пъти съм го гледал едно време по рафтовете на руската книжарница в paperback, но никога не се реших да дам 79 ст. - или колкото беше. Производствените романи (ако и той е такъв) са често много интересни - "Тютюн", "Низината" (Васил Попов), "Жерминал", "Oil!", "King Coal", "въглищарската" начална част от "Млада гвардия"...
31 Януари 2012 07:49
Производствените романи (ако и той е такъв) са често много интересни - "Тютюн"

Чиче, какво му е производственото на "Тютюн"? Я попрочети пак първата, а не цензурирано дописаната версия (с Лилите и пр.), и преброй "производствените" сцени. Ако нямаш по-интересна работа, предлагам да направиш и количествена съпоставка - брой страници, посветени на "осъдените души" от "стария свят", срещу брой страници, посветени на "блестящия нов свят". За твоя изненада може да се окаже, че "булевардният" привкус преобладава над "производствения".
31 Януари 2012 09:52
Ще ви кажа нещо - нашето общество жертва какво ли не срещу пари, и смята за безсмислено да жертва живот срещу убеждения.

Хубаво си го казал, авторе.
31 Януари 2012 11:48
Платонов е изключителен писател. Такъв стил и концентрация на семантичните форми го има в рядко световни писатели. И най-вече поразителен стоицизъм и скромност. Дори успяха да го преведат кадърно, така че това за което говоря да се схване и на български.
31 Януари 2012 13:15
Църквата не канонизира Джордано Бруно, но цивилизацията ни трябва да го канонизира во веки веков, иначе кредитният й рейтинг ще се срине по-бърже от гръцкия, мисля си още. "Може би вие произнасяте присъдата над мен с по-голям страх, отколкото аз я приемам", рекъл на осъдилите го свещеници тоз светъл ум, когото изгориха, понеже държеше, че Земята се върти около Слънцето и има още безброй още слънца.


Не виждам ползата от подобни провокации. Каква е ползата някаква истина да бъде поддържана с аргументи от лъжовно естестество. Каква е ползата да постигнеш "палчета нагоре" от аудиторията, а да изгубиш себе си...
31 Януари 2012 16:09
А какво стана със Сашо след това?
31 Януари 2012 17:49
Историята със "Сашо" си е една притча. Ако пък е станала по време на руската говорилня - наречена гласност и перестройка - тогава си губи хероичния смисъл.
01 Февруари 2012 01:20
Много хубава колонка
***
Коя колонка, Чичо?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД