:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 422,031,557
Активни 86
Страници 16,281
За един ден 1,302,066
Истинската история

През 811 г. Византия е изправена пред ужаса от установяване на демокрация

Злокобен е послесловът на Никифоровия поход в България. Император Ставракий, по природа жалък телом и духом, царува само два месеца и шест дни
Илюстрация: автора
Войската на великия господар Крум (803-814) преследва и ранява Ставракий (811), син и приемник на император Никифор I (802-811), на 26 юли, събота, 811 г. Над българската войска има надпис "войска на княз Крум". Раната от българското копие е в долната дясна половина на гърба на преследвания, но според описанието на летописеца Теофан изглежда са били засегнати и гръбначният му стълб, и десният бъбрек. Ясно се вижда обилният кръвоизлив. Ставракий умрял в страшни мъки от gangraena humida на 11 януари 811 г. Рисунка на лист 146 в Търновския препис на Манасиевата летопис, ХIV в., Библиотека на Ватикана.


Отмина незабелязано през миналото лято великата годишнина от Крумовата победа над император Никифор. Пълни 12 века ни делят от това знаменателно събитие, но историческите изследвания, особено в България, могат да дадат още много нови данни за него. Със сигурност пред изследователите се възправят вече значителен брой неясноти в досегашните възстановки на времето от май до края на юли 811 г., които ще трябва да намерят все някога едно по-достоверно разрешение. Възможностите на археологията, на историческото изворознание, дори на съвременната география никак не са използвани докрай. Близкото бъдеще ще трябва да разкрие непременно и напълно всички подробности за Крумовата победа - величаво събитие, което е от най-забележителните, превърнали средновековна България в могъща имперска сила.



* * *



Злокобен е послесловът на Никифоровия поход. Ставракий, синът на загиналия император, успява да избяга от скотобойната, устроена от великия господар Крум в старопланинските проходи. Летописецът Теофан, когото често ползваме като източник на сведения, със зле прикрито удоволствие ни съобщава ужасяващи подробности за здравословното състояние на Ставракий. Изглежда, че съвсем точен е и художникът, рисувал украсата на Търновския препис на Манасиевата летопис в средата на ХIV в. Макар и доста след описваните тук събития, е било ясно на всички къде позорно е ранен бягащият съимператор Ставракий.

Византийските извори твърде често и подробно ни съобщават за здравословните проблеми на императорите, предимно за такива, които са характерни за мъже в по-напреднала възраст. Описанието на Теофан (виж "Извори") е от тези, които ни дават отлична възможност да опишем състоянието на Ставракий със съвременни понятия. Младият мъж получил очевидно основното си раняване в долната част на дясната половина на гърба, при което били засегнати гръбначният стълб и десният бъбрек, налице била и значителна кръвозагуба. През следващите два месеца, вече като император, Ставракий изглежда бил стабилизиран донякъде, но сведението на Теофан за смъртта му половин година по-късно показват категорично за развитие на влажен гангренозен процес, който е съпроводен с нетърпима миризма на гниеща плът. Очевидно инфекцията не е била овладяна и Ставракий умрял на 11 януари 812 г., приел иноческо подстрижение, изоставен и унижен.

* * *

Ставракий всъщност е по-известен в историята на Византия с друго събитие. С неговото име е свързан един от "конкурсите за красота", организирани в процеса на търсене на достойна съпруга на бъдещия владетел. През втората половина на 807 г. император Никифор I организира продължителна сгледа по цялата империя, за да бъде открита девойка, която да бъде предложена на сина му. Събитието приема тържествен и пропаганден характер чрез дългия подбор на кандидатките и чрез формалната демократичност на избора. Три са избраничките и те се събират в Цариград за финалния кръг на това състезание през декември същата година. Резултатът е предопределен (подробно Г. Петрински, 2008).

Пак Теофан е единственият ни осведомител за събитията около "конкурса за красота", но той е твърде пристрастен и за оценките му ще се заредим с достатъчно съмнения. Летописецът пряко обвинява императора, че е любовник на две от кандидатките във финалния кръг, а спечелилата брачното състезание Теофано, ни е описана като непривлекателна физически. Кандидатката е сгодена и вече е "спала много пъти с годеника си".

Теофано обаче е близка родственица на императрица Ирина (797-802). Нейният избор е със сигурност предопределен. Защо практичният Никифор Геник избира грозноватата, сгодена и със съмнителен морал Теофано?

Ще трябва да се върнем назад във времето. През втората половина на VIII в. започва процесът на присъединяване на славянизираните земи в Средна и Южна Гърция към имперската административна система. През 805 г. Никифор I потушава жестоко въстанието на езерците и мелингите в Пелопонес и присъединява фискално голяма част от славянските земи. Започва и активно преселване на население от всички части на империята към земите на славянските племена. Бракът на съимператора с Теофано, която също като императрица Ирина е представителка на влиятелния атински род Сарандапих, е подходящ избор от гледна точка на политическите интереси на империята в европейските теми на съвземащата се постепенно от кризата на VII-VIII в. Византия. Друга важна цел на император Никифор е примиряването на неговата крайно непопулярна стопанска политика (подробно Г. Острогорски, 1963; Ек. Христофилопулу, 1998) с православната църква, а и донякъде създаване на връзка с Исаврийския владетелски род. В Средновековието, както и във всяко друго време, красотата и моралът имат значение само ако не са в противоречие с политическите изгоди.

Вероятно Никифор е разчитал и на още нещо. Опитната Теофано трябвало да преобрази Ставракий, който по природа бил "жалък" телом и духом. Никак не се забелязва усилията на Теофано, които тя несъмнено е положила, да са довели до някакъв съществен резултат.

* * *

Още на следващия ден след смъртта на император Никифор I започва борба за власт. На страната на тежко ранения Ставракий застава началникът на схолите Стефан, който държи столичната гвардия. С негова подкрепа на 27 август 811 г. Ставракий е провъзгласен за император в Одрин. За всички е ясно, че новият владетел, с когото дори собственият му баща се подиграва приживе, е твърде слабоват и няма да издържи дълго. Начело на двете враждуващи в двора партии застават две жени - сестрата на Ставракий Прокопия и съпругата му Теофано (крайно подробно Дж. Херин, 2002). Самият Ставракий не вижда друга възможност, освен наистина да остави властта на жена си. Или "да въведе между християните демокрация".

Употребено от летописеца с почти суеверен ужас, последното твърдение предизвиква отдавна многобройни догадки. Може би става дума за планове на ранения император да установи демократично управление в империята? Или тук "демокрация" означава само "брожение, бунт на тълпата"? Както винаги истината вероятно е някъде по средата. Злочестият край на Никифор I заедно с цвета на византийската армия през юли 811 г. предизвиква такава политическа нестабилност, че вероятността за установяване на фактическо безвластие оправдава напълно странната дума, употребена от Теофан. Демокрацията за летописеца олицетворява най-лошите му кошмари. Тя означава пълна промяна на установеното от бога политическо устройство на християнското царство, означава развихрена анархия и пълен разпад. За ромеите първото десетилетие на IХ в. вероятно е изглеждало точно като края на света. Благодарение и на нас, българите.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=553736



http://www.segabg.com/article.php?id=554875



Извори



"Синът му [на император Никифор I (802-811)] Ставракий, тежко ранен в гърба отдясно, едва излязъл жив от сражението [битката с българите в старопланинските проходи на 26 юли 811 г.] и пристигнал в Адрианопол [Одрин] измъчван страшно от раната си. Патрикият Стефан, началник на схолите, и магистърът Теоктист провъзгласили Ставракий за самодържец, а той говорил на оцелялата войска против родния си баща. Воините твърде се зарадвали на това . . . Ставракий, чиито бедра и крака били твърде изсъхнали поради кървавата урина, която изпускал, на носилка бил пренесен [в Цариград]. Понеже бил с непреклонния характер на баща си, той [Ставракий] твърде често обсипвал с обиди магистъра Теоктист, началника на схолите Стефан и царедвореца Михаил [бъдещия император Михаил I Рангаве (811-813)], отблъснал от себе си и сестра си Прокопия заради това, че тя уж крояла заговори против него. Същата тази нещастна [Прокопия] по примера на света Ирина [(797-802)] се надявала да завладее империята, макар да била бездетна. Ставракий, изгубил вече надежда за живот, искал да остави престола на съпругата си, или като добавка към предишните нещастия, да въведе между християните демокрация. Ужасени от това били и патриарх Никифор, и магистъра Теоктист, и началника на схолите Стефан, които от големи врагове се превърнали в първи другари . . . обединили се и с царедвореца Михаил [съпруг на Прокопия, сестрата на Ставракий]. Привечер на 1 октомври Ставракий повикал при себе си началника на схолите Стефан и го попитал как може да бъде доведен при него зет му Михаил и да бъде ослепен. Стефан казал, че това сега е невъзможно . . . Стефан през цялата нощ събирал остатъците от легионите заедно с началниците им на Хиподрума, за да провъзгласят за император Михаил. На сутринта целият Сенат се събрал в двореца и го [Михаил] провъзгласили за император . . .

На 2 октомври [811 г.] . . . когато Ставракий научил за провъзгласяването му [на Михаил], незабавно си подстригал косите и облякъл иноческо расо . . .

Ставракий междувременно се разболял от раните, получени в гърба, така че от зловоние никой не можел да се приближи до него, и умрял на 11 януари . . . след като царувал . . . два месеца и шест дни."

Из "Летописи" на Теофан Изповедник (ок. 760-818)

65
20708
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
65
 Видими 
08 Февруари 2012 21:06
Кое ли ще да е това чутовно съчинение?
Г. Петрински, 2008

Какъв е смисълът да цитираш съкратено някакви съчинения, без да прилагаш списък на литературата?
Изобщо какъв е смисълът да прилагаш изобщо справочен апарат във вестникарска статия?
Какъв е смисълът да трошиш народна пара под формата на заплата, при положение, че научната ти дейност се свежда до странни четвъртъчни текстове нине, присно и во веки веков?
08 Февруари 2012 21:08
Боже, прибери си вересиите...
----------------------------------------------
Блогът на Генек

08 Февруари 2012 22:04
Абсолютно безсмислена статия с манипулативно заглавие.
08 Февруари 2012 22:05
Не ми е ясно какво точно е внушението на автора, затова няма да коментирам статията. За мен много по-интересен е въпроса дали византийците са успели да превземат Плиска или не.
08 Февруари 2012 22:14
И ако Никифор наистина е разбил българските войски и е превзел Плиска, то ми се ще да повдигна, подобно на някои мои колеги, и въпроса - била ли е Плиска въобще българска столица преди управлението на Омуртаг? Само повдигам въпроси, не давам мнение и не заемам позиция.
08 Февруари 2012 22:15
Абе, къде е Котьо?
08 Февруари 2012 23:45
Може би става дума за планове на ранения император да установи демократично управление в империята? Или тук "демокрация" означава само "брожение, бунт на тълпата"? Както винаги истината вероятно е някъде по средата.



Що за фантазии?
На Ставракий и през ум не му е минавало за "демократично управление на империята" (което си е оксиморон само по себе си).

Говорим за време, когато демос е загубила античното си значение, а думата "народ" се предава с "лаос".
Във визнатийските автори (Прокопий - за славяните, Константин Багренородни - за маджарите) думата означава най-вече "безвластие", "липса на законна власт" , но също и "власт на няколко фракции", а също и "междуособица".
В последния превод на английски, Сирил Манго, вниквайки добре в смисъла, изобщо не изпада в недоуменията на Петрински, а превежда пасажа по смисъл:
"Seeing himself to be in an incurable condition, Staurakios sought to secure the empire for his wife in preference to causing confusion among Christians on top of their previous misfortunes." (Mango&Scott 1997)
За сравнение давам и руския превод на В. Оболенски (който май е ползваният от Петрински): "Эта несчастная по примеру святой Ирины надеялась овладеть царством, хотя была бездетна. Ставракий, видя себя без надежды на жизнь, старался предоставить престол супруге своей, или в дополнение к прежним бедствиям ввесть между христианами демократию".
Ситуацията във Византия при походите на Крум повече или по-малко наподобява тази в България при походите на Константин V - бърза смяна на няколко императора под давлението на войската и "народа".
Но, като се имат предвид авторовите политически тежнения, няма защо да се учудваме на тенденциозното и изсмукано от пръстите заглавие

09 Февруари 2012 01:22
През 811 г. Византия е изправена пред ужаса от установяване на демокрация

Кофти заглавие. Много по-подходящо щеше да бъде: През 811 г. Византия е изправена пред ужаса да избере за царица на красотата Теофнано и с това поставя началото на конкурсите "Мис Византия"
09 Февруари 2012 01:49
Предводител на команчите
08 Фев 2012 21:06


09 Февруари 2012 03:33
Интересно четиво! Иван Петрински
09 Февруари 2012 05:18
Bongo колумнист.
09 Февруари 2012 05:51
Това и за приказка не може мина. Всяко дете би питало до забрава защо царският син се е оженил за грозната принцеса и за да заспи трябва да го излъжеш, че тя станала небивала красавица след като царският син я целунал по челото! А по-късно като прочете, че грозницата си е била курве с произход, ще си помисли, че и ти си една курва...
Добре, че се появи Котка!
09 Февруари 2012 06:33
GreenEyes,

Прочети по въпроса статиите на Павел Георгиев, които пуснах преди време в темата си за столицата на Аспарухова България (Теми на форумците). Там е и хипотезата му какво точно е превзел Никифор. Като експерт по археологията на Плиска (Абоба) той твърди, че най-ранните следи от столичен живот там са от самия край на 8 в.

Радини вълнения. Думата "демокрация" съвсем не е монопол на сините. В някои древногръцки градове-държави за известно време имало "демокрация", при което обаче мнозинството от населението били робите, а жените и чужденците нямали права. В нашите учебници пишеше, че у древните народи (например славяните) имало на определен етап "военна демокрация" (по Енгелс). В средновековни градове (и като руския Новград Велики) също имало "демокрация". В Ромейското царство, за разлика от повечето западни, наистина имало реален шанс човек с долен произход да се издигне до василевс, а и василисите понякога се избирали от простолюдни моми с конкурси за красота и ум, което е влязло солидно в ромейския и балканския фолклор. Това явно са били източни обичаи, персийски. У мюсюлманите и най-окъсаният "факир" почти винаги имал достъп до дивана на пашата, и не случайно ислямът завладял сърцата на толкова народ в Азия и Африка с по-голямата си демократичност от западното християнство.
09 Февруари 2012 06:47
преследва и ранява Ставракий (811) ... на 26 юли, събота, 811 г. ... Ставракий умрял в страшни мъки от gangraena humida на 11 януари 811 г.

Мамка му и призрак ...
09 Февруари 2012 07:56
Каква демокрация през ІХ век в един от християнските пъпове на средновековна Европа! Става въпрос за междуособици, които улесняват действията на българите в Тракия.
09 Февруари 2012 08:23
В Ромейското царство, за разлика от повечето западни, наистина имало реален шанс човек с долен произход да се издигне до василевс, а и василисите понякога се избирали от простолюдни моми с конкурси за красота и ум, което е влязло солидно в ромейския и балканския фолклор. Това явно са били източни обичаи, персийски.


И тоя почна с фантазиите. Иде реч за старата римска доктрина за върховната власт. Всеки узурпатор може да се наложи, ако получи признанието на "SRQR", а сетне на войската. В ранна Византия сенатът се запазва, а "народът" са това са димите. В момента, в който източното влияние става осезателно , вече няма хора с долен произход, които да стават императори. Последният такъв е Василий Македонец, но за да стигне до узурпацията (867), той се издига в двора като любимец на императоа Михаил III (дори някои вярват, че му бил любовник). Насетне всички, които успяват да се доберат до трона са или висши военни или от знатни семейства.
09 Февруари 2012 08:55
Не ми е ясно какво точно е внушението на автора, затова няма да коментирам статията. За мен много по-интересен е въпроса дали византийците са успели да превземат Плиска или не.
Абе вие какви внушения непрекъснато искате. Дали наш Боко прилича на Никифор или на Ставракий. В статиите на Петрински се дава историческа информация за станали събития. На вас все трябва нещо да се внушава. Да се пише за комунисти и ченгета във Византия ли искате, защото това ви е само в главите.
09 Февруари 2012 09:00
Що за фантазии?
На Ставракий и през ум не му е минавало за "демократично управление на империята" (което си е оксиморон само по себе си).
Ти пък откъде знаеш какво му е било на ума. Да не си му бил любовник. Това го е пишело в спомените на Теофан, това пише Петрински.
09 Февруари 2012 09:02
Понякога ми се струва, че такива като Петрински са създали "другия синод"
09 Февруари 2012 10:58
През 811 г. Византия е изправена пред ужаса от установяване на демокрация

... а след единайсет века ужасът постепенно нахлул в целия свят...
09 Февруари 2012 12:02
Статията ми беше интересна!
Относно Бонго и неговото мнение за "лаос" и "димос". И двете понятия си имат определени значения в средновековния език. "Лаос" значи (както и на нгр.) "народ" като цяло. "Димос" (както и днес) има по-административно и конкретно значение ("дими" - циркови партии с политическа окраска). Към тези две понятия трябва да прибавим и две "трети" - "охлос" и "стифос", които означават "тълпа". "Димократия" е странен термин за Византия, каквото и да си говорим. Самата му употреба му от Теофан, независимо дали то се натоварва с класическото си Аристотелево значение, е показателна. Да, Теофан се плаши от анархия, но тази анархия е и чисто административна (както административен е терминът "димос" - той се притеснява да не падне императорската власт и да бъде заменена от власт на зловещите за всеки високопоставен византиец "дими". Сигурна съм, че ако той искаше да каже "власт на тълпата" (гр. "охлокрация", щеше да си го каже
09 Февруари 2012 12:03
Впрочем, наистина доста мастити учени са се занимавали с тази дума у Теофан.
09 Февруари 2012 12:07
По-старите учени като Братияну смятаха, че става дума за планове на ранения император да установи демократично управление в Империята. Според Г. Острогорски наистина "димократия" означава просто "бунт, брожение".
09 Февруари 2012 15:08
.
09 Февруари 2012 16:30
Фичо, запознат съм с мненията на Божилов и Гюзелев. За П.Георгиев знаех, а също и за хипотезите му за военния лагер край Одесос, но само в резюме, благодаря за препратките. Споменатите автори разглеждът въпроса за българската столица от гледна точка на историята на прабългарите и установяването им в Североизточна България. Аз исках да поставя този въпрос от гледна точка на военната експедиция на имп. Никифор. Може би при засичането на извори и гледни точки, ще стане по-задълбочена дискусия по този въпрос.
09 Февруари 2012 16:48
"Лаос" значи (както и на нгр.) "народ" като цяло. "Димос" (както и днес) има по-административно и конкретно значение ("дими" - циркови партии с политическа окраска). Към тези две понятия трябва да прибавим и две "трети" - "охлос" и "стифос", които означават "тълпа". "Димократия" е странен термин за Византия, каквото и да си говорим.


Ми аз общо взето съм казал същото в двете си мнения и затова съм употребил "народа" в кавички, когато го отнасям към "димите". "Охлос" тук изобщо не стои. Все пак по времето на Теофан (а той е съвременик на събитията при Ставракий) димите нямат значението, което са имали в ранната империя, да речем при Юстиниан. Доста нереалистична ми се струва възможността някой от съвременниците да е мислел за управление на димите, още повече Теофан изобщо не ги споменава във връзка със събитията. Той говори за поданиците на Империята като за "християните", тук таме употребява думата лаос (но не и във връзка с коментираните тук събития). Нямаме основание да търсим някакви препратки към терминологията на Тукидит, например, та цялата тази дискусия ми се струва доста безсмислена.
*****
Малцина си дават сметка за развитието на езика и употребата на думите в различни автори и понякога . Като един пример, ще посоча един любим за привържениците на "тракийската" и "гето-готската" теории цитат от Страбон. Страбон (7.3.10) споменава, че римският легат Елий Кат преселил в Тракия петдесет хиляди гети, племе със същия език като траките, от земята отвъд Истър. Въз основа на това се правят правят какви ли не заключения, как гетите обитавали отвъддунавието и т.м. и т.н. Да де, ама добре, че една траколожка, покойната М. Тачева, погледна внимателно текста, който говори за "swmata twn Getwn", и упоребата на "swma" (тяло в класическия гръцки от Хезиод та чак до Есхин), за да разбере, че всъщност иде реч за "гетски роби". Въпреки всичко гледам по нета, все още се пряга, че иде реч за жители на Влашката низина (напр. Кат e проконсул на провинция Македония и легат в Мизия през 2- 3 г. или по друга версия през 10- 11 г.. Кат преселил около 50.000 гети, които живеели северно от Дунав, в Тракия..). Но пак се отнесох...
09 Февруари 2012 17:36
До Rogatia

Има няколко неясни неща около похода на Никифор. Първо - преминал ли е Стара планина, второ - кое е това място Аули(крепост, голям град, селище), което Теофан Изповедник споменава, че византийците са превзели, и трето, ако това Аули е Плиска, била ли е тя столица на България. Въобще все интересни въпроси..
09 Февруари 2012 18:12
Бонго, не си казал нищо подобно и дискусията съвсем не е безсмислена. Не съм твърдяла, че по времето на Теофан димите са имали значението, "което са имали в ранната империя, да речем при Юстиниан" - това е очеизвадно за всеки, който има бегла представа от Византия. Казах само, че съществуват като специфичен административен термин - самите партии ги има и през Х в. (досадно ми е да преповтарям учебникарски цитати от Константин VІІ. Езикът, както вероятно ти е известно, работи на много нива. За Теофан (който пише пространно и за Юстиниан, и за Маврикий, и за епохата на Фока) несъмнено е бил съвсем наясно със значението на "димите" - както като термин, така и като някогашна политическа сила. Едва ли се е страхувал от управление толкова на "димите" конкретно, колкото на това, което те олицетворяват - константинополските средни и низши слоеве от населението, без благотворното и устойчиво влияние на един силен императорски трон. С други думи - специфичната дума "димократия" в случая не изразява просто идеята за "анархия, брожение, временна власт на тълпата" (гр. "охлократия". То символизира опасността от практическо изчезване на императорската институция, което би създало почва за устойчиво и постоянно налагане на волята на константинополските жители в управлението на държавата. Това от своя страна представлява последен удар върху установения от Бога на земята ред - закономерно последствие от нечуваното управление на Ирина като император и от коронацията на Карл Велики за римски император. Впрочем, знаеш ли, кога завършва хронографията на Теофан? При признаването на Карл Велики за император от Михаил І. Сигурно наистина му се е струвало като апокалипсис, заедно с възстановяването на иконоборството.
09 Февруари 2012 18:13
Бонго,
В случая Фичо е прав най-малкото като концепция.
Основното е, че във Византия не е имало (като идея) а и на практика, НАСЛЕДСТВЕНА АРИСТОКРАЦИЯ! Такава, каквато е имало и има на запад.
Титлите са давани от императора, но не са НАСЛЕДЯВАНИ!
Това несъмнено по-либерално начало е давало възможност на по-широк кръг от лица, вкл. и от социалните низини, да се издигнат до високи държавни постове!
Друг е въпроса, както и ти споменаваш, че на практика след Василий І императори са ставали само хора от поземлените магнатски родове и висшата военна прослойка!
Но то това практическо състояние на нещата е характерно и за някои съвременни демокрации - напр. в САЩ трудно ще намериш беден президент или сенатор!
09 Февруари 2012 18:14
GreenEyes, такава дискусия за Плиска имаше. Виж линковете в края на текста.
09 Февруари 2012 18:41
За Теофан (който пише пространно и за Юстиниан, и за Маврикий, и за епохата на Фока) несъмнено е бил съвсем наясно със значението на "димите" - както като термин, така и като някогашна политическа сила. Едва ли се е страхувал от управление толкова на "димите" конкретно, колкото на това, което те олицетворяват - константинополските средни и низши слоеве от населението, без благотворното и устойчиво влияние на един силен императорски трон. С други думи - специфичната дума "димократия" в случая не изразява просто идеята за "анархия, брожение, временна власт на тълпата" (гр. "охлократия". То символизира опасността от практическо изчезване на императорската институция, което би създало почва за устойчиво и постоянно налагане на волята на константинополските жители в управлението на държавата.


Да не би да искаш случайно да кажеш, че под "демокрация" в този пасаж, Теофан има предвид предване на властта от Ставракий на димите?

09 Февруари 2012 18:44
...наистина имало реален шанс човек с долен произход да се издигне до василевс, а и василисите понякога се избирали от простолюдни моми с конкурси за красота и ум, което е влязло солидно в ромейския и балканския фолклор.


Така формулирана концепцията звучи ...чалгарски и като примитивизъм от социалистически учебник.
Произволен пример - Теодора. Истина е, че се е възкачила от простолюдието, но е смешно и заблуждаващо изборът и да се асоциира с василиса, избрана на полугол конкурс „ мис красавица”, в който е декламирала заучени филантропични фрази.

Както, по аналогия, и издигането на Кейт Мидълтън....
09 Февруари 2012 18:48
Herodiada,

Прегледах дискусиите, но не ми се видяха много задълбочени - разисква се главно въпроса с каква скорост биха могли да се придвижат ромейските войски през лятото на 811 г. Твърде повърхностен е критическия анализ на изворите за тези събития ( с малки изключения от страна на Бонго и Рогатия). Почти не се е дискутирало, какво е превзел всъщност Никифор, и най-вече различията в данните на Теофан и Ватиканския разказ на Scriptor incertus.

09 Февруари 2012 19:04
Според Йордан Венедиков например Никифор въобще не е прехвърлял Стара планина, основавайки се на данните от изворите, че успехите на императора са главно от първите 3 дни на неговата военна кампания. Венедиков смята, че византийците са превзели само град Авли (в изворите упоменато като Аули), което се намира в подножието на Балкана, на българо-византийската граница. Й.Венедиков твърди, че всичко споменато от изворите за тези събития се развива на юг от Стара планина, тъй като в изворите се посочвало как българските войски са следили ромейските, които се лутали из клисурите в подхода към планината. След превземането на Авли, на византийците е устроена засада до р.Амзак. Аз лично съм скептичен към тази версия.
09 Февруари 2012 19:05
Да се пише за комунисти и ченгета във Византия ли искате, защото това ви е само в главите.

Бе няма комунисти и ченгета във Византия, давно и неправда.
09 Февруари 2012 19:07
Това го е пишело в спомените на Теофан, това пише Петрински.

Теофан и Петрински нещо са се объркали, както обикновено.
09 Февруари 2012 19:11
Може би при засичането на извори и гледни точки, ще стане по-задълбочена дискусия по този въпрос.

Ще стане, ще стане дискусия, по този въпрос.
09 Февруари 2012 19:14
"Все пак по времето на Теофан ..... "

Теофан е един юноша все по-бледен... Направо блед. Избледнял. Ниенте.
09 Февруари 2012 19:20
Да се пише за комунисти и ченгета във Византия ли искате, защото това ви е само в главите.

Е, на някои пък в главите е само "ужасът на демокрацията".
Дето е рекла народната поговорка, един харесва попа, друг попадията...
09 Февруари 2012 19:32
Въпреки скептицизма ми към тази хипотеза на Венедиков, не мога да не призная, че той има аргументи що се касае до интерпретацията на някои от данните на Теофан. Например Теофан никъде не споменава, че византийците са прехвърлили Стара планина. Говори се единствено за военни успехи на Никифор през първите 3 дни.Второ Теофан споменава на два пъти ни дава следи за местоположението на Аули - при падането му във византийски ръце българите отстъпили(или избягали) в теснините, без да се упоменава, че византийците са ги преследвали. Освен това Теофан отбелязва, че ромеите са били наблюдавани от българите, които са били в планината. Около Плиска няма планини, за да може някой да наблюдава как ромеите я разграбват, да не говорим, че ерудиран човек като Теофан е бил наясно с името на столицата на българите и ми се струва неправдободобно да е забравил да я отбележи. Според Венедиков Авли е бил изключително важна погранична резиденция на Крум. Факт, който някакси дешифрира гордостта на императора от овладяването на Авли (днешното село Старосел в Сливенско).
09 Февруари 2012 19:36
Сократ-май 09 Февруари 2012 10:58
"През 811 г. Византия е изправена пред ужаса от установяване на демокрация"

... а след единайсет века ужасът постепенно нахлул в целия свят...


09 Февруари 2012 20:01
Това от своя страна представлява последен удар върху установения от Бога на земята ред - закономерно последствие от нечуваното управление на Ирина като император и от коронацията на Карл Велики за римски император. Впрочем, знаеш ли, кога завършва хронографията на Теофан? При признаването на Карл Велики за император от Михаил І. Сигурно наистина му се е струвало като апокалипсис, заедно с възстановяването на иконоборството.


Теофан няма проблеми с едноличното управление на Ирина, за него тя е светица и той наистина я нарича по този начин дори в самия този дискутиран пасаж:
"Эта несчастная (Теофано) по примеру святой Ирины надеялась овладеть царством, хотя была бездетна. Ставракий, видя себя без надежды на жизнь, старался предоставить престол супруге своей, или в дополнение к прежним бедствиям ввесть между христианами демократию." Макар да я описва като амбициозна и двулична жена, която скандално се добрала до върховната власт (Теофан свързва ослепяването на Константин, симпатиите си към когото не крие, по заповед на майка му с нечувано дотогава слънчево затъмнение), за Теофан Ирина е преди всичко възстановителка на иконопочитанието и стои високо в очите на византийския клир, към който и той се е числял. Теофан взема участие във Втория Никейски събор (787) и подписва актовете му. Той е съмишленик на императрица Ирина в най-наболелия проблем на тогавашното византийско общество - разделението върху иконопочитание или иконоборчество. На фона на иконоборческите императори преди и след нея при все кусурите и императрицата и игуменът на манастира Сигиан са в един лагер и той няма как да постави под въпрос легитимността на властта и. Затова той подхожда към проблема с икономията на православния духовник - при всичките си пороци, Ирина е инструмент за тържеството на православието.
Теофан не описва като апокалиспис и коронацията на Карл Велики, дори и не е скандализиран от предложението на франкския владетел (реално или не, независимо от огромната дискусия) за брак с Ирина. Твърде неутрално той предава събитието по следния начин: "В сем году (800) 25 числа декабря месяца, индиктиона 9, Карл, король французский, коронован был папою Леоном, и намеревавшись отправиться с флотом против Сицилии, раздумал, и лучше хотел соединиться браком с Ириною, и для того отправил послов в наступающем году, индиктиона 10; но в марте месяце, 9 индиктиона, благочестивая Ирина подарила византийцам годовые подати, облегчила сборы с торжищ для Абидоса и Иероса; за сии и другие благодеяния народ чрезвычайно благодарил ее." Не изглежда апокалиптична в хрониката и склонността на самата Ирина за този брак: "Между тем посланные от Карла и папы прибыли к Ирине и просили ее соединиться браком с Карлом, и чрез то соединить восток с западом; она бы согласилась, если бы не воспрепятствовал Аэций, весьма усилившийся и собивший престол брату своему."
Ако управлението на сама жена, и то на тази жена, е приемливо за Теофан по силата на обстоятелствата, то свалянето на "най-благочестивата императрица" от Никифор е съвсем скандално и Теофан не пести емоции: "Никифор патриций и генерал счетчик употребил тиранскую власть против благочестивейшей царицы Ирины; так Бог попустил своими неисповедимыми судьбами за множество наших прегрешений. Никифору содействовали Никита патриций и начальник военных корпусов, Сисинний патриций и брат его, и коварные и клятвопреступные Трифиллии." За отношението на Теофан към император Никифор е ставало дума и в статиите на Петрински, а и във форума - то също е пречупено през призмата на противоборството на иконопочитание и иконоборство и отношението на императора към църковната собственост, та няма какво да обсъждаме.
Също не е вярно, че Хронографията на Теофан завършва с признанието на императорския титул на Карл Велики от страна на Византия - във византийските документи това събитие остава почти неотбелязано, а и няма причина да вярваме, че тази дипломатическа акция (която става в Ааахен, т.е. далеч от Константинопол) е широко разгласена от византийския двор. Хрониката наистийна завършва "апокалиптично", но апокалипсисът не е свързан далечните франки, а с българина Крум, този "нов Сенахирим", който опустошава околностите на Константинопол, дори самия хиподрум, опожарява църкви и превзема Одрин. Хрониката също така е завършена и преди възстановяването на иконоборството - в нея бъдещият иконоборчески император Лъв Арменец е описан като благочестив християнин, лоялен съветник и адекватен военен помощник на Михаил. Т.е. той е описан без знание за бъдещите му действия като император и - по ирония на събата - демон на самия Теофан Изповедник.

09 Февруари 2012 20:11
Ето какво пише Scriptor Incertus: "Като навлязъл в клисурите, българите научили за мнжеството войска, която водел и, разбира се, като не могли да му се противопоставят, напуснали всичко, което имали и избягали по планините. А Никифор навлязъл и се настанил в двореца на архонта на България на име Крум. Той намерил някаква войска от отбрани въоръжени българи, около 12 000, оставени за отбрана на мястото, завързал сражение с тях и всички ги избил. Посрещнали го също така и други 50 000 ".

Става ясно, че Scriptor Incertus набляга на факта,че българите са водили сражения с императорската армия, а не са хукнали да бягат. Вероятно има хора, които са бягали, но това не са войниците, а местните хора. Освен това никъде не се казва, че тази планина е на север, което означава че владетелската резиденция може да бъде и на север и на юг. Споменава се, че ромеите са навлезли в клисурите, а българските войски пресичат пътя на отстъпление, или с други думи действат в техния тил. Като се има предвид, че сражението става във Верегава, нормално е да се мисли, че Никифор, докато е настъпвал е бил навлязъл вече на север от планината.
Вероятно споменатата резиденция е била разположена северно от Балкана и най-вероятно не става дума за Авли. Дали е била Плиска, не съм сигурен, но е било явно, че императорът е превзел много важна и голяма резиденция на Крум. От тук и въпросът била ли е Плиска столица на българите преди управлението на Омуртаг.
09 Февруари 2012 20:36
В случая Фичо е прав най-малкото като концепция.
Основното е, че във Византия не е имало (като идея) а и на практика, НАСЛЕДСТВЕНА АРИСТОКРАЦИЯ! Такава, каквато е имало и има на запад.
Титлите са давани от императора, но не са НАСЛЕДЯВАНИ!
Това несъмнено по-либерално начало е давало възможност на по-широк кръг от лица, вкл. и от социалните низини, да се издигнат до високи държавни постове!


Ти май не си прочел внимателно какво съм написал. Да не би в Римската империя, чиийто естествен продължител е Византия , титлите да са били наследствени?
Само погледнете т.нар. "войнишки императори" , за да разберете механизма на властта. касае се за "империум" т.е. за военна власт. Тази концепция се предава в ранна Византия.
Точно концептуално Фичо не е прав. Я си препрочетете "Приказки от 1001 нощ" и вижте колко синове на везири биват назначени на местата на бащите им, колко важна е принадлежността към знатен род, за неследствеността на монархията. Влиянието на Изтока е точно по линия на деспотизма
09 Февруари 2012 21:00
Във Византия императорите се "избират" от Синклита, армията и димите (народа), като участието на последните е формално, за спазване на традицията. Основната дума има армията, която спретва превратчета.
В спорния пасаж, според мен, Теофан иска да каже, че Ставракий дори и да е искал да остави трона на съпругата си Теофано, от която няма наследник и която като жена буди негодувание сред византийците поради спомена им от управлението на Ирина, това ще доведе до размирици. Другият му възможен ход е да остави горните институции да "изберат" император ("или...да въведе между християните демокрация", тоест да се съгласи на преврат, което си е чиста проба междуособица - "или като добавка към предишните нещастия" (разгромът от българите при Върбишкия проход), както практически става. Михаил Рангаве принуждава Ставракий чрез преврат да абдикира от трона. Ако Ставракий беше оставил Теофано на престола, пак щеше да има преврат. Така че в случая изобщо не става въпрос за никаква демокрация, за каквато през средновековието не може и да се мисли, а за чиста проба междуособици за трона.
09 Февруари 2012 21:07
Така че в случая изобщо не става въпрос за никаква демокрация, за каквато през средновековието не може и да се мисли, а за чиста проба междуособици за трона.

09 Февруари 2012 21:22
Така че в случая изобщо не става въпрос за никаква демокрация, за каквато през средновековието не може и да се мисли, а за чиста проба междуособици за трона.


С едно изречение си казала всичко, което е необходимо за тази статия и за "дискусията" под нея за демокрацията във Византия. Затова и в началото казах, че въобще не разбрах какво е искал да постигне автора с тази статия, освен че има информативен характер.
09 Февруари 2012 21:25
Много по-интересен, а и наистина дискусионен е въпроса за военната кампания на Никифор, какво всъщност се е случило и какви са последиците за България.
09 Февруари 2012 21:29
Бонго, удивително плодовит форумец си. Ама няма лошо..., говоренето е сребро, както казват китайците.
Теофан е привърженик на иконопочитанието, но Ирина не му е толкова любима, колкото казваш. За целта можеш да прочетеш книгата на Aik. Nikolaou, H gynaika sth Mesh Byzantinh epoxh. Koinwnika protypa kai kathhmerinos vios sta agiologika keimena, Athhna, 2005. Там нещата са описани подробно. Теофан има доста сериозен спор със студитите, които Ирина издига (той ругае като каруцар Теодор Студит). Доброто отношение на този автор към императрицата преди всичко се дължи на отвращението му към новия император Никифор І, който ограничава правата на клира със своите "kakwseis". Иначе е далеч от дълбока обич към Ирина. За него тя е странно и необичайно същество, чиито пример в никакъв случай не бива да се следва. Нито от Теофано, нито от която и да било друга.
09 Февруари 2012 21:29
какви са последиците за България.

Как какви са последиците за България!
Ами че те са грандиозни!
Най-важната, според мен, е че обръщаме българо-византийския конфликт от VІІІ век в наша полза и така се създават условия за държавен градеж. А пък и не е лошо да сме трета сила в Европа по това време, нали?
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД